Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Вик от детството
27-08-2014, 15:34 | Автор: mia.yaneva | Категория: Специални проекти / Къде остана детството?

Вик от детството

Валери Петров

Откъде се намери, откъде се намери,
долетяло до мен като в сън,
това тънко: "Валери!" и след малко: "Валери!"
на децата отвън?

Знам, уви, тоя зов ог далечното детство
не за мен, не за мене е той -
викат друг един малък, живеещ в съседство,
едноименник мой.

Но макар че от случки, подобни на тая,
честно казано, малко боли,
аз преглъщам я мълком, защото си зная:
ще е смешно, нали,

ако горе, от свойта библиотечна бърлога
се надвеси набръчкан старик
и отвърне с плачливо: "Не ме пускат! Не мога!"
на детинския вик.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (6 февруари 2009 23:37)
Толкова е тъжно това стихотворение... Но пък Валери Петров е доказал с творчеството си, че доста разбира от деца. например това прекрасно:

"Казва се "приятел пръв",

но защо е той такъв?

Затова, че пръв полита

в огъня да те спаси..."
 и прочее.




--------------------
 
 
№2 от: isi (7 февруари 2009 02:22)
Нееее, не е тъжно!   Чудесно си е!  Защото има набръчкани хора, които да го чуват това "Валери" или пък с телефонна  кабина да търсят бисерче в морето. Затова му ги харесвам аз на Валери Петров приказките и стихчетата!
И все пак:

  "...Не боли, не боли,

      преболява, нали?"

А "Бяла приказка" заслужава повече!




--------------------
 
 
№3 от: felice puba (7 февруари 2009 21:11)
Искам да добавя любимото си стихотворение от Валери Петров. Мисля, че тук му е мястото.
Ключето /Валери Петров/
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи с учудване гледам-
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглища се мярка,
и е жълто , и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал
в едно бързо шуртене, в едно бързо въртене.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба,
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ми пита:
-Какво дириш там, остаряло момченце?
- Нещо дребно-му казвам-едно златно ключенце.

Имам го записано в тефтерчето си за хубави неща. Затова не мога да посоча източник откъде съм го взела, освен автора, и затова няма интервали между редовете, за което моля да ме извините.

А "Бяла приказка" любимата ми! С едно коте-Мачо ли беше? "  ...да те щипе, да те мачка, да те смята за играчка, тежка съдба котешка..." с ударението на "котешка" И метеоролога... Дани сигурно това има предвид, песента на еленчето беше май, вече не си спомням добре, но помня че имаше гора, сняг, истински приятели и подлагаха на изпитание приятелството и накрая на котето му дожаля... Много приятна приказка.



--------------------
 
 
№4 от: mia.yaneva (7 февруари 2009 22:41)
Ами, аз отвреме-навреме чета назад, каквото не съм чела и ми хареса идеята в тази секция да пускаме неща, свързани с "Къде остана детството", затова го пуснах. А и на мен не ми е тъжно - напротив  много мило и човешко ми става от това стихотворение. Толкова конкретно и точно улавя емоцията.  Да не кажа, че и аз изпитвам същото като в градинката някое дете ми каже "лельо". Даже вече не ме успокоява, че понякога като пътувам до Студентски град таксиджиите ме питат по какво имам изпит и как е сесията :)  О, felice puba, и аз тези неща ги вадя от тефтерчето за хубави неща... :) То ние тук май всички сме имали и имаме такива тефтерчета:)

 
 
№5 от: zori djunkova (7 февруари 2009 22:47)
Обичам го много този Валери!!
Бих искала да е моят дядо този Валери. Представяте ли си Валери Петров да ви е дядо....ех..!!

 
 
№6 от: mia.yaneva (7 февруари 2009 22:55)
Ех, Зори.... Представям си и още как! Ние в училище в 6 клас  се срещахме  в училище с него. Бяха го поканили с покана, нарисувана от мен... Наистина е невероятен този човек!!!

 
 
№7 от: isi (8 февруари 2009 02:53)

Благодаря ви, че и вие обичате Валери Петров!

И аз ще добавя тук още едно негово стихче, което се каня отдавна да кача - тук му е мястото, но трябваше още с първия сняг...
То вече ми носи тъга!

Първи сняг – Валери Петров

Той не бе от тези там,
тежки и дебели,
дето стапят се едвам
след недели цели,

беше чист и беше бял,
весел и омаен,
но валял-недовалял,
временен, нетраен,

сняг, но лекичък такъв,
пудра - сякаш - суха,
колкото едничко "Пъф!"
в миг да го издуха,

колкото, подобно сън,
да изчезне бърже,
колкото ти, чул отвън
как шейничка стърже,

с болка да си спомниш как,
като бил си малък,
тичал си към тоя сняг
с недояден залък.

А сега какво освен
грижи той ти носи,
тъй уж лек, а пък студен,
скърцащ от въпроси,

сняг, но колкото да се
каже, че го има,
колкото да донесе
във сърцето зима…




--------------------
 
 
№8 от: mia.yaneva (9 февруари 2009 16:34)

Валери Петров - ето един човек, който заслужава награда: "Нашето детство"...


 
 
№9 от: kitten (27 август 2014 17:30)

Ех, Валери Петров!... yajuyo




--------------------
 
 
№10 от: Anakin Skywalker (27 август 2014 18:42)

Бог да го прости! podsmruk




--------------------
 
 
№11 от: катя милушева (9 септември 2014 22:16)

loveВелик!!!!

 


 
 
№12 от: kitten (8 декември 2014 22:36)

Милият Валери Петров... Той е толкова необятен, че и един цял раздел да бихме му посветили в НД, то този раздел пак не би го побрал.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?