Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Червеното знаме - Част 1, глава 8
9-02-2009, 11:22 | Автор: zaharisa | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 1, ГЛАВА 8 ~

- Ох, Камене, като те настъпи слона по ухото боля ли много ? – саркастично продължи Юлия
- Кое ???– в един глас попитаха изненадани Камен и Венци
- Не знам точно по кое, но явно то ти е било откъм телевизора докато си гледал филма за плацебото – натърти тя - В програма "Здраве" го даваха.
- Голям праз ! – засегна се Камен – да питаме лекарката, ако я видим пак !
Четиримата замълчаха вдигнали глави към гаснещото слънце. Бяха изминали няколко часа от спирането на повредения автобус. Колкото и да беше вълнуващ престоят им в ямата, колкото и да бяха вкусни изядените отдавна мекици, превалилото пладне им напомняше, че дори индианците нощуват в бивака на племето, а той, както и морето, беше все така далече. Станислав все още вдъхваше аромата на свободата . Камен и Венци се споглеждаха все-по разтревожено. А Юлия скришом позабърсваше калта от платнената торбичка на Венци. С откъснат лист от Пламъчето.

По същото време, няколко междуградски телефонни жици се бяха нажежили от напрежение. Родителите на Камен бяха разкрили "пионерското му поръчение", вследствие на което баща му Слави и дядо Стоян се загнездиха в пощичката на Звездево, а майката тихо плачеше в успокоителната прегръдка на баба Гиче.

Отряда, който сформираха Катина и Доктор Янева се отклони в съвсем друга посока и, естествено не намери и следа от изчезналите деца. Сега всички се бяха събрали край авариралия автобус и представляваха една притеснително кротка картина на залез.
По пътя се усещаше движението на Асамблеята към морето, но уви никой от колите които спряха да попитат шофьора има ли нужда от помощ не можа да му помогне. Последният трабант – комби, който мина вече би трябвало да е стигнал в Бургас. Човекът беше разтоварил и децата и жена си с целия багаж за почивката, за да си извади инструментите, но и той не успя да отстрани повредата. На тези курортисти се надяваха да повикат пътна помащ и да се обадят в координационния център. И сега мълчаха и чакаха.
В този момент едновременно и от двете страни на празното шосе се зададоха жълто-сини коли с надпис НМ. Зад тази, която идваше откъм Бургас пътуваше микробус с надпис Авариен, а след другата, която идваше откъм София - два автобуса пълни с деца и знакът с гълъбчетата на предните им стъкла. От първия се носеше невъобразим шум, а децата вътре танцуваха и пееха с цяло гърло "лайф-из-лайф! На-наа-на-на-на!", така, че заглушаваха и радиото.Това бяха деца – плувци, които пътуваха за снимките на филм за потънала фрегата. Във втория течеше импровизирана репетиция на маса. Там пътуваше детския театрален състав от Двореца на пионерите, с костюмите, реквизита и декорите. Това обясняваше и Пожарната кола на края на тази процесия.
Двете милиционерски коли спряха едновременно, като в "Студио Х".

А в ямата течеше нещо, което години по-късно щяха да разберат, че се нарича "брейнсторминг".
Станислав настояваше да копаят, защото вече беше открил пукнатината в едната й страна и му се струваше, че са на крачка от някакъв древен обоз. Това, вероятно беше заради миризмата на луканка, която кой-знае как и откъде се просмукваше през влажната земя.
Останалите трима не му вярваха. Юлия си припомняше от гледаните филми за Великата Отечествена Война колко време човешкият организъм издържа без вода и храна. Камен предлагаше да направят пирамида (като акробатите Балкански от цирка) , Станислав трябваше да е на върха за да изпълзи. Но нито той беше съгласен да излиза от ямата, нито Юлия беше съгласна някой да й стъпва на раменете. Венци мълчаливо беше сигурен, че Румянчето е най-прекрасното и сговорчиво дете, което познава. В главата му кой знае защо се въртяха думи от една песен : "Нас червеното знаме роди ни, нас не ще ни уплаши смъртта..."
-Глупак такъв ! – извика Венци и се плесна по челото с кална длан
-Юлия сваляй панталоните ! – като в унес продължи Венци
-Какво-о !? – с изтънял от изумление глас се тросна Юлия
Камен вече разбираше, че приятелят му има гениален план, но не му хареса как заповядва на момичето.
-Какъв глупак съм – не спираше Венци – спасението през цялото време е било при нас, а аз да не се сетя веднага !!!
-И какво ще правиш с панталоните ми ?
-Слушайте сега ! Имам въдица, нали, немска ! И каква е въдицата ми ?
-С френска макара – обади се Камен
-Не е важна сега макарата а, че въдицата е С-ГЪ-ВАЕ-МА !!! От панталоните на Юлия ще направим знаме, ще го завържем здраво на върха, ще разгънем въдицата и ще махаме ! Тези отгоре сигурно вече ни търсят но не знаят накъде да тръгнат !
-Да де, ама джинсите са тежки, а върхът на въдицата – тънък. Само ще се наведе и няма да се покаже навън от дупката – практично поясни Камен.
-Ето ножчето ! Да отрежем парче – намеси се Станислав
-А-а ! НЕ ! Дума да не става ! Тоя червен гащеризон да не е от Детмаг ?!? Татко ми го донесе от един син позиум в Чехия. Няма да го дам !!!
Тук Венци не издържа и започна да ръкомаха без да може да издаде звук от обзелото го възмущение. Юлия се стресна и заплака. Камен изтълкува погрешно жестовете на Венци и го притисна към стената на ямята , а Станислав съвсем не по индиански разтовари ,без да иска, обстановката с едно
- ... пишка ми се ...
Всички избухнаха в смях. Уви, това не беше достатъчно близо до автобуса за да ги чуят.

На пътя аварията беше отстранена, но никой не се радваше. Всички бяха притеснени за изчезналите деца. Милиционерите, пожарникарите, шофьорите от трите автобуса, художествените ръководители и няколко големи момчета от театралната трупа вече се разпределяха в кордон и притиснати от близкия залез тръгваха да ги търсят. Катина и Доктор Янева бяха пребледнели, но се окуражаваха взаимно, че скоро децата ще се покажат невредими, а няколкото загубени от притеснение килограма ще са им от полза на плажа. Разбира се и двете не си вярваха.
Миг преди кордона да тръгне, на пътя спря мотор с кош. От него слезе едър мъж, който каза нещо към коша и оттам излезе най-красивата немска овчарка, която всички бяха виждали на живо! Казваше се Руди.
Мотористът се оказа приятел от казармата на човека с трабанта. Той му беше звъннал от първия уличен телефон в Бургас с молба да помогне за намирането на децата. Двете години в МВР войски ги бяха научили на много, а кучето беше обучено и видимо много умно.
Няколко думи с униформените бяха достатъчни и двамата от мотора се включиха в групата. Петьо – така се представи мотористът – помоли Катина да даде на кучето да подуши вещ или дреха на някой от изчезналите. Жилетката на Станислав все още беше на мястото където беше седнал, а от багажа на другите никой нищо не знаеше, така че омразната му дреха един път свърши работа за нещо.
-Кучето добро ли е – притеснено попита лекарката
-Най-доброто – усмихна се Петьо. Не е още за пенсиониране, но съм го отгледал от пале и щеше да умре ако го бях оставил. Десет дена не е ял и ме е чакал . Уволних се , а той трябваше да остане. Когато ме извикаха да го взема едва гледаше, но се оправи ! Взех си го от школата в Берковица и хайде у дома, на морето. Руди - най-добрият ми приятел.
-Разбирам – усмихна се Янева – разчитаме на вас.
Междувременно най-добрият приятел беше надушил нещо ! Сви в крайпътната канавка и поведе хората в обратна на гората посока. Вървяха дълго с лице към слънцето и отначало никой не забеляза бялото листче, което се търкаляше под една стара круша. А кучето вървеше право към него.
Това беше страница от индианските записки на Станислав и колкото и знаците да не бяха четими, със сигурност показваше, че той е бил тук. Руди се завъртя около дървото, слезе към нивата и на зиг-заг през ниската царевица започна да се връща към гората. Групата се спогледа и недоверчиво последва кучето. В края на насажденията пред тях се плъзна малка, почти невидима пътечка, която наистина влизаше в гората. По пътечката намериха още бели листчета, от същите ! Кучето хвана сигурна следа и твърдо поведе към гората.

Лекият летен мрак напредваше, а с него се засилваше и крякането на жабите някъде напред. Когато навлезоха в гората шумовете от шосето съвсем заглъхнаха и всеки мислено си пожела, професионалният следотърсач да не е прав. Но Руди водеше все по-бързо и по-уверено! Пътечката почти се изгуби, както и дневната светлина. Хората вече тичаха. Последният слънчев лъч, който този ден се промъкна в гората освети странна картина – малко над земята се вееше червено квадратче плат и миг преди кучето да залае сигнално мъжете чуха гласове, пеещи като в кладенец
"...бият, бият празнични камбани-и-и в тази асамблея на мира-а-а " -Деца, тука ли сте ? Юлия ? Камене? Венци? Станиславе ? Тука ли сте ???
-Мене...Станислав го няма ! – извика един гласец, преди другите да са се осъзнали, че най-сетне са намерени.
Едно мощно "Урр-а-а !" се понесе от ямата и след като се уточни, че всички са тук, беше подето и от мъжете.
Пожарникарите хукнаха към колата за стълбата си и да успокоят чакащите на пътя, а момчетата от театъра легнаха с лица към дупката и зауспокояваха четиримата намерени, че ако пожарникарите се забавят, те ще им направят маймунски мост, като в Доктор Охболи за да се изкатерят. Кучето, обаче продължаваше да търси нещо от другата страна на дупката и ставаше все по-неспокойно. Петьо му даде да се приближи и неочаквано, Руди му даде знак за нещо заровено !
Пожарникарите спуснаха стълбата при децата и един от тях веднага слезе по нея.
-Бойко, забрави си фенерчето, хващай !
Туп, фенерчето освети малката група на дъното, а момчето се зае да ги огледа – всички бяха добре, кални, притеснени но усмихнати. Момиченцето беше без крачол от едното коляно надолу, но комай това беше единствената липса. Пожарникарят взе на ръце първо нея и я извади от ямата, върна се за Станислав, после за Венци и накрая за Камен, който настоя да се изкачи сам по стълбата.
С кучето-следотърсач, за милицията не беше много трудно да разкрие тайника на иманярите. Защото именно това бяха открили Петьо и Руди ! В дървен съндък, прикрит умело в естествената земна пукнатината, лежеше цяла целеничка мраморна лапа от малък сфинкс ! А край нея, без всякаква мисъл и чувство за безценността на древния фрагмент бяха натъпкани Горнооряховски луканки ! Крадени.

Как се върнаха към автобуса, как изпиха всичката налична вода и как пристигнаха и бяха настанени в Лагера – никой от четиримата изтощени приключенци не помнеше. След дългият изумителен ден и невероятно вкусните филии с лютеница и сирене за вечеря на всички деца от трите автобуса беше официално разрешено да си легнат без да се мият и без да си разопаковат багажа. Скоро всички потънаха в безгрижен летен сън.

Не беше така в света на възрастните тази вечер. Започваше се с документация, писане на доклади и обяснения, а и тая находка отвори допълнителни въпроси...
Катина влезе в дежурната стая на Координационния център и сега събираше сили да позвъни на пощата в Звездево. Сигурна беше, че там вече са се усетили за това, което й бяха признали момчетата на път за Мичурин и сега се очаквше обаждането й.
Още след първото позвъняване, някой нетърпеливо вдигна телефона.
-Ало ? Чичо Стояне ?
... Тине ...?
Един единствен човек, някога я беше наричал така , а не Кате , като останалите. Някога, някога, още преди абитуриентския бал, последната лятна ваканция при леля и чичо на село. Макар да е пресипнал от притеснение, гласът на първата любов не се забравя...
-Славе ... ?
-Момчетата , аз , тука ... - не знаеше какво по-напред да попита бащата на Камен
-Всичко вече е наред – първа се стегна Катина – знам, за тръгването и че са излъгали, но важното е сега, че са добре, спят и утре ще се оправяме . Не бях виждала твоето дете, с племенника са неразделни. Знам какво ще каже чичо, представям си и на братовчед ми глезеното Миме какви ще ги накаканиже и добре, че леля е жива и здрава да ги кротне всичките. Тя си знае как. Децата са с мен, трябват ми и двамата и отговарям за тях, докато ви ги върна !
-Така да е. Благодаря ти. Тука аз ще се оправям.
-Е, поздрави на всички и лека нощ
-Благодаря Тине, лека и на теб и...не им се давай !
-Няма – засмя се тя – още утре ще ги накарам да пуснат картички до Звездево

***

В Мичурин луната светеше над морето, сякаш огромна портокалена лампа осветява отворена книга. От тази книга Прибоят четеше шепнешком на скумриите и попчетата приказки за стари времена, за потънали таки натоварени с маслини, за аламани отвлечени от страшния вятър Кара Йол право към залива на Джафар – черният пират, за кукумявката Агао и за всички морски съкровища, които е видял и скрил.
Детският лагер спеше.

~~~
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ
~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (9 февруари 2009 11:33)
Бързам да повторя коментара си, защото наистина много ми хареса! Чудесно, великолепно! Забавно, приключенско, но и мило и романтично! Толкова много събития, нови приятели -деца, възрастни, куче дори,  само за един  дълъг летен ден!
Тя zaharisa се беше заканила и  го прати до морето Венци!

П.П.
Точно докато децата пееха "Лайф из лайф", на мен ми я пуснаха по радиото за по-образно и по-нагледно, ама точно докато четях абзаца, честно!
 А zaharisa, всъщност се казва "Горнооряховски суджук", много се зарадвах на контрабандната му стойност в  разказа smile24



--------------------
 
 
№2 от: Любомир Николов (9 февруари 2009 12:24)
Да се издаде ! Немедленно ! pionerche

 
 
№3 от: ive (9 февруари 2009 16:32)

"син позиум" yess smile24


 
 
№4 от: furious_kid (9 февруари 2009 16:57)
"Мене...Станислав го няма!"
xixi3 xixi3

Чудесно! Чудесно си го написала, Zaharisa! А Синият Позиум направо си е от класата на Чичо Тиганчо! Просълзих се от смях, когато си представях, как (вероятно надрусани от миризмата на "горнооряховска ЛУКАНКА" - явно нова контрабандна стока (може да се поразвие темата!)) нашите герои пеят за камбаните на асамблеята из дълбините на ямата...

ПП И все пак - ще ми пратиш ли рецептата на този деликатес? Че скоро отворихме една банкетна тема, и аз съм ...хм, меко казано заинтересован... prase

 
 
№5 от: zaharisa (9 февруари 2009 17:32)
ох, моля всички жители и гости почитатели на Горна Оряховица (ходила съм там на кино, ей !) да не се обиждат от тази лично моя детска заблуда, няма да го оправя, тайна ! Ами не знаех, че е суджук ! Запомнила съм само същественото - има такъв ценен колбас ! Подчертавам запомнила, а не яла или приготвяла
И да си призная  син позиум-а не съм го измислила аз, а едно момченце в началото на 90-те, но до ден днешен си го подхвърляме сред приятели този израз, радвам се, че ви харесва.

И моля критиците да не ме жалят, че става подозрително ninja

 
 
№6 от: eli (9 февруари 2009 18:58)
Страхотно, струваше си чакането. Описанието на
една притеснително кротка картина

много ми хареса, и кучето, и пишкането. И хич не е подозрително.

Кои са всички тези имена в последния абзац? Сигурно пак съм изтървала някоя велика детска книжка





 
 
№7 от: donaddt (9 февруари 2009 20:40)
Ами то добре, че не съм критик наистина, защото направо ще съм уволнена. Ами откъде да ги измисля тия критики? Като хубавото си е хубаво, , така стегнато, няма разводняване, малко схематично изглежда спасяването с кучето, нооооо само изглежда. Все пак целта е друга - пристигането в лагера. А на милиционерска кола и аз съм се возила, yeyeye

 
 
№8 от: eli (10 февруари 2009 00:01)
Дали мога да си позволя тук да напиша с големи бувки

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

Furious, на теб се пада честта да започнеш втора част на сагатаhiphip

А колко исках милиционерско куче На това дори и името ми харесва, да перефразирам онзи шейх от "Индиана Джоунс" III. 

 
 
№9 от: Бяло (10 февруари 2009 10:36)
 Охх, и на мен много ми хареса, а тая част с кучето направо ме накара да настръхвам, докато чета. Все едно бях във филм, братче!!!
Браво, Захариса, аплодисменти!

 
 
№10 от: zaharisa (10 февруари 2009 10:47)

Не мога да скрия, че кучето е намигване към следващия
Ели, всичко от финала е истинско и тамошно, но не искам да манипулирам сюжета    Оставам с надеждата, че ще свърши работа по-нататък.


 
 
№11 от: mia.yaneva (10 февруари 2009 10:57)
Велико! Чудех се аз откъде пък ще им мирише на луканка в тая дупка, а то какво било... И на мен ми беше като филм Другия път да се постараеш повече за критики, сега няма откъде да ги изровим :)

 
 
№12 от: eli (10 февруари 2009 11:00)
Ама колко се чудех откъде ми звучи познато това кучешко име! Даже филм си измислих че съм гледала
А краят го слагам по-скоро визуално, а и за да не вземе Вили да върне цялата агитка на село. Не че мога да му попреча, деsmile24

Сега се сещам за една критика-какво стана с крушитеangry2

 
 
№13 от: furious_kid (10 февруари 2009 12:55)
Пиша вече, пиша! Толкова идеи са ми в клавиатурата, че...  Знам, че стилно няма да ви стигна, ама ще се постарая здраво! Обещавам!
pionerche  pionerche

 
 
№14 от: isi (10 февруари 2009 13:04)
Приказвай ги, приказвай ги, furious, на баба ми на шапката (ако така се казваше, де ) Нямало еди какво си... Аз вече тръпна от предстоящото удоволствие!



--------------------
 
 
№15 от: zaharisa (10 февруари 2009 13:23)

Ама нали това не е литературен конкурс, а съвместна творба !!! Как така няма да стигнеш стилово, изобщо не е въпроса да го гониш ! Хич не ги говори тия на старите ни шапки hi  , а пали клавиатурата


 
 
№16 от: Надя (10 февруари 2009 15:18)
Захариса, страхотна добавка, най-важното е, че е в твой стил и от нея струи духът на твоето весело детство, чак си помислих за Юлия и момиченцето с дългите коси от аватара, дали не са едно и също лице..
Само едно притеснение имам аз, не съм ходила по морски лагери, беше ми забранено от лекарите до 15 годишна, когато лагери вече нямаше ииииии ще бъде трудно с описанията, затова може за малко да отскоча до село или до планината, там се чувствам сигурна.
Още веднъж, браво Сладката!

 
 
№17 от: gamina (17 февруари 2009 16:19)
Браво, браво!!! Отидоха най-накрая на море юнаците :)))



... Пишка ми се...

smile24

 
 
№18 от: donaddt (6 юли 2013 22:58)

Значи, липсва ми информацията, че Катина и д-р Янева са разбрали за изчезването и на останалите трима - Юлия, Венци, Камен. В 6-а глава търсят само Станислав. Може би там трябва да направят проверка и да открият липсата.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 3
Потребители: 0
Гости: 3

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!