Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Манифестациите- продължение
8-09-2007, 18:57 | Автор: dani | Категория: Училището / Голямото междучасие

Манифестациите- продължение

Знам една история, която някога чух от една моя учителка по повод току-що отминалата манифестация. Учителката стояла отстрани и наблюдавала как преминава покрай трибуната на официалните лица колона от деца. Дечицата викали "ура" и размахвали към трибуната букети с цветя. Всичко било както трябва. След като децата отминали, на паважа точно пред подиума останала да лежи една детска обувчица...

Манифестациите- продължение

Спомням си каква "манифестационна" треска ни обхващаше, докато "с маршова стъпка" минавахме и ние някога по улицата, отстрани на която се редяха стотици любопитни възрастни. От високоговорителите се разнасяше приповдигнатия тон на водещия тържеството, който обявяваше:

"А сега преминава колоната на пето основно училище "Христо Ботев" (например)".

След това говорещият изброяваше разни неща за училището: кога е основано, кой е Христо Ботев и какви дела са направили пионерите от това училище в чест на патрона си. Освен гласа от говорителите още един глас привличаше вниманието на манифестиращите деца. Непосредствено в началото на колоната вървеше класният (класната) и с един нетърпящ възражение тон тактуваше: " леви, леви.. Иване, кой ти е левия крак... левии...Сашке, не ходи като на погребение...левии.. Последната редица не се хилете, че ще ви се стъжни след манифестацията..."

Манифестациите- продължение

Не вярвам дори Христо Ботев да е бил толкова строг към четниците си. Най-страшно ставаше обаче около оная гадна трибуна. До този момент човек можеше поне да гледа в краката на другарчетата си и да стъпва с правилния крак. Преминавайки покрай официалните лица, трябваше да си извъртим главите към тях и с усмивка на уста да викаме "урааа". Сега вече и дума не можеше да става да следиш с кой крак стъпваш, подравнил ли си се и пр. За наше щастие и класният в този момент се намираше в стресово състояние и не забелязваше безобразната ни маршировка.
Манифестациите- продължение

Пред трибуната обикновено се правеха разни номера - разни спортни композиции и др. Една година класната ни измисли да пуснем пред официалните лица бял гълъб - символ на мира. Четирима по здравички момчета трябваше да повдигнат във въздуха едно момиче, което да вдигне ръцете си високо и да пусне гълъбчето. Случи се обаче нещо, което го нямаше в сценария. Малко преди началото на номера гълъбчето се изпусна в ръцете на съученичката ни и тя, разбира се, го пусна да си ходи. Нашите момчета обаче не разбраха какво точно е станало и пред трибуната, според първоначалните указания, вдигнаха момичето на ръце. Гълъбче обаче нямаше. За лош късмет на официалните лица за тях беше останала само курешката.

Манифестациите- продължение

И все пак децата от онова време обичаха манифестациите. Когато големият зор отминеше и учителите разпуснеха строя, идваше време на истинския празник. Всеки бъркаше в джобчето си, където стояха стотинките, които родителите му бяха дали "да си купи нещо". А неща за купуване колкото щеш. Захарен памук и сладолед "Ескимо", дъвки "Бибип", захарни петлета, чернобяла снимка от "Междузвездни войни", някое тенекиено пръстенче или огледалце за момичетата. Въобще всички тия прекрасни неща, с които бяха изпълнени някога стрелбищата и сергиите. Най-много се харчеха балончетата. Бяха твърде нееластични, за да могат немощните ни детски гърди да ги издуят с въздух. Отвътре фабрично ги поръсваха с някакъв бял прах, който при надуване се вмъкваше в устата и имаше тежък вкус на гума. На всеки три балончета един се оказваше спукан, но продавачът упорито отказваше да го смени с друг - такъв ти е късметът и толкоз. По сергиите продаваха и ленти за капсени пистолети. Такива пистолети имаха само малцина, но ленти си копуваха всички момчета. Всяка капсичка се слагаше на земята и се удряше с камък, при което плякваше не по-силно от спукан балон, обаче, както казваха децата някога, беше си много готино.

Манифестациите- продължение

След края на манифестацията се прибирахме в къщи, където ни чакаше "празнична трапеза", на която винаги присъстваше някой чичо или леля от роднините. Възрастните го удряха на ядене и пиене. За фон на празненството пускаха телевизора, от който излъчваха софийската манифестация. Беше много любопитно как телевизионният репортер все се натъкваше, разхождайки се "из празнуващото множество", ту на някой орденоносец, ту на герой на социалистическия труд или известен писател. Винаги им задаваше въпрос как се чувстват в този празничен ден и те винаги бяха необикновено щастливи и обещаваха с удвоени усилия да изпълнят повелите на еди-кой си конгрес.

След предаването за манифестациите обаче винаги пускаха някой много хубав филм – "На всеки километър" или "Тримата от запаса", или друг подобен. Нямам представа как са възприемали възрастните тоя ден, но за нас децата денят на манифестацията наистина беше ПРАЗНИК. И не за това, защото първи май е ден на труда, или защото на девети септември партизаните са слезли от Балкана. Не дори и затова, че светите братя (а тогава не ги наричаха свети) са написали славянската азбука. Всъщност не е точно ясно защо. Празникът е едно необяснимо явление от света на детството. Той си остава една тайна. Тайна, която манифестира сама себе си в лицето на всяка детска личност. Никой от възрастните няма право да каже, че не е забелязал съществуването на тази тайна. Тя е толкова очевидна, колкото оная детска обувчица пред трибуната с официалните лица. Просто няма начин да не я забележиш, ако наблюдаваш внимателно минаващите покрай трибуната деца.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: eli (24 май 2008 10:30)
Най-изпълнително започвам да обсъждам статията (след като стана ясно, че на манифестация няма да ходя, направих си я виртуално със снимките на Дани) Та един малко глупав въпрос - къде сме си държали тогава парите за всичките тези разкошотии? Момчетата май имаха джобове на официалните панталони, но момичетата? Чантички определено не се позволяваха към униформата, едва ли съм си крила стотинките в калпачето, а много ясно помня, че винаги си купувах по нещо podsmruk

 
 
№2 от: dani (24 май 2008 16:57)
Много си изпълнителна! Дай си бележника, да пиша едно "похвалявам" в него А за стотинките се сещам, че някои си ги носеха пъхнати в чорапчетата



--------------------
 
 
№3 от: freja (25 май 2008 01:42)
eli,точно за това се замислих и аз днес, докато стоях на тротоара, строена с камерата и чаках да тръгнат манифестиращите  . Гледам ги ученичките, повечето преметнали някакви чантички, а и вкъщи, като тръгвахме с малката, обсъждахме с коя чантичка да бъде... На нас абсолютно ни се забраняваха такива аксесоари. Спомних си, че докато бях по-малка, баба ме чакаше в навалицата в края на шествието, възможно е и паричките да са били у нея... А като по-големи може да сме ги държали в джобчето на ризите... neznam

 
 
№4 от: donaddt (25 май 2008 18:27)
Като че ли най-отчетливо си спомням една деветосептемврийска манифестация от гимназията. Имахме униформа - яке с две лица (синьо и червено), бял панталон и флагче, направо знаме си беше. Та на репетициите постоянно се дуелирахме с дръжките на знамената. Естествено как се дуелирахме помня, а не какво сме викали или пели. tongue3

 
 
№5 от: freja (26 май 2008 02:06)
Аз пък едно нещо не можех да си спомня: на деветосептемврийските манифестации трябваше ли да участваме и ние? В смисъл, на 9-ти септември още е ваканция... Събирахме ли се в училище както за другите манифестации и беше ли задължителна тази за учениците?...

 
 
№6 от: donaddt (26 май 2008 22:26)
Вие сега ме замислихте. Ами не помня друго освен дуелирането. Дали пък не е било за 7. ноември? help

 
 
№7 от: freja (27 май 2008 11:01)

Не се сещам дали е имало манифестации за 7-ми ноември . Може би е логично да е имало - все пак, закъде без 7-ми ноември, той е първопричината за всички останали манифестации... Помощ, някой батко/кака в по-осъзната възраст не си ли спомня по-точно?


 
 
№8 от: razkazwacha (27 май 2008 11:19)
На 7. 11 нямаше ли военен парад и то излъчван от Москва? Аз лично не помня да съм ходил на такава манифестация. Но много добре си спомням кадастронените ленти "Отличник", които носехме през гърди на 24майската манифестация



--------------------
 
 
№9 от: Надя (29 май 2008 13:36)
За мен най-великия момент беше когато излизаше класната с лентите "Отличник" в ръка и ние гордо се нареждахме да ни закичи. Ехааа, сега всички ще видят че съм отличничка, голяма радост!! А на всичкото отгоре аз бях и асистентка на знамето и си вързвах един триколъор а пък и белите ръкавици и полата полуклош от шивачката Соня, направо модна къща "Валентина". Стъпвах гордо изпъчила гърди и като засвиреха ония ми ти фанфари /нашето училище имаше една от най добрите фанфарни групи/ - тааа тата, тааа тата...сърцето ми стигаше до гърлото от вълнение. Раз, два, леви, десни, ето я и трибуната, глави наляво, ръцете горе изпънати за поздрав "Винаги готов", и минахме...още няколко крачки и съм в обятията на мама и татко и бегом за сладолед. Работниците от завода винаги минаваха преди нас, и те бяха с ленти, само че на техните пишеше "Ударник". Ние в дъното на улицата се редяхме от двете страни и ги чакахме, а аз просто изпищявах ако зърнех нашите, те работеха в един завод ама татко маршируваше с мъжете а майка с жените от нейния цех. И точно там в началото беше и апартамента на другата ми баба, която на терасата на първия етаж възторжено пляскаше като се наредяхме ние "Бравас на отличниците, бравас" - хе, нали се сещате, отличниците това бях аз.

 
 
№10 от: pepino (30 август 2008 22:56)
Интересно... какво ли са си мислели тези официални лица, докато се усмихват или вяло помахват на изреждащите се пред тях манифестиращи? Едва ли мислите им са били изтъкани от здрав комунистически дух. Ако перифразираме една известна поговорка: "Те ни лъжат, че са радостни да набиват крак, ние ги лъжем, че сме радостни да стоим като заковани". Май най-дръзновените са били учителите и директорите на училищата - учителите заради директорите, директорите - заради инспекторите... и така чак до другар №1

 
 
№11 от: Nezy (10 ноември 2008 17:28)
Опитвам се да се сетя за 9.09... Ама преди Трети март да стане Национален празник, такъв беше Девети септември-та сигурно са ни викали по-рано. Ние още в началото на септември трябваше да ходим да си предаваме пионерските поръчения-колко трудодни сме отработили на село, колко пилета (зайци) сме отгледали за "самозадоволяването", колко килограма билки сме предали... Та нищо чудно и за манифестацията да сме репетирали. Но наистина не се сещам точно (ще взема да разпитам наборите )

 
 
№12 от: Nezy (11 ноември 2008 09:37)
Ей сега питах в училище и колегите казаха,че на 9.09. учениците не са марширували.

 
 
№13 от: stanimir76 (24 ноември 2008 16:11)
И аз май не помня да сме марширували за 9 септември, виж за 1 и 25 май, да, но за 09 септември нямаше. Мисля, че не са ни викали по-рано, понеже както си спомняте за манифестациите се изискваше специална подготовка, кой кога ще тръгне, кой какъв лозунг ( ехе от кога не съм употребявал тази дума) ще държи, кой какво ще прави. Не знам дали помните, но правехме специални репетиции ( обикновено това се случваше на мястото на физзарядката и на част от първия час), които траеха поне две седмици преди манифестацията, та дори си имаше и генерална репетиция. Разбира се всяко училище се стараеше да бъде изрядно като строй, децата да маршируват като хитлериски войници ( май на такава строева подготовка са държали само нацистите), да има изправни редици, да се вика силно и ясно УРАААА и така нататък, всичко това се случваше именно на тези репетиции, които бяха колкото досадни, толкова и приятни, заради настроението което те обхващаше от предстоящия празник и Радостта, че поне първия час няма да изпитват.

 
 
№14 от: катя милушева (15 ноември 2009 12:41)
Ние ходехме на манифестация на 24 май....и винаги валеше...Бяхме облечени в едни туники и развявахме едни воали... Преди нас минаваха разни танцови състави и докато чакахме в някоя от улиците да дойде наш ред си поигравахме хорци ,за да се сгреем,а после ходехме на въртележките в Борисовата градина ....Спомням си ,че парите си ги слагах в изплетено на едно кука" портмоне",което висеше на врата ми под туниката,някой имаха такива от изкуствена кожа,та аз малко се срамувах с моето....Сега виждам,че са модерни за поставяне на мобилните телеэони.

 
 
№15 от: ХриС (16 ноември 2009 15:31)
От манифестациите няма да забравя тази на първи май 1986 година. Валеше дъжд, криехме се под плакатите,а след дъжда се питахме защо листата на липите са едни такива лепкави

 
 
№16 от: joro78 (9 февруари 2010 22:44)
  Тази манифестация трябваше да се отмени, но кой, от тези на трибуната го е било грижа за здравето на хората! Дори едни мастити "професори" ни убеждаваха по телевизията, че всичко е нормално и няма нужда от специални мерки...  Но това вече е друга тема.

 
 
№17 от: Милен Иванов (18 февруари 2010 16:35)
На 9 септември ни викаха на манифестации, но за публика, не марширувахме. А на 7 ноември си имаше манифестации. Даже от една такава ми е най-яркият спомен. Само че вече си бях голям - 9 клас. И като новобранци от една страна, и като най-представителни от друга (бяхме с моряшки униформи) - хайде за шпалир. Та от началото до края на манифестацията точно срещу трибуната - на 5 крачки един от друг. А през тази година (или '84, или '85) беше много студено, може би 6-7 градуса. И ние само по моряшки фланелки и с "холандки", голям гърч. Ама "за честта на пагона" и за да докажем, че сме мъже, търпяхме.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: