Главна » Свободно време » Игри и забавления » Мамо, заведи ме на цирк!
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
 
 
 
Архиви
Септември 2014 (15)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
Април 2014 (21)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Мамо, заведи ме на цирк!
20-03-2009, 00:04 | Автор: mia.yaneva | Категория: Свободно време » Игри и забавления
Затъжих се за цирка и реших да видя какво си спомняме за него – все някой трябва да е писал, не може при такава хронология на сайта аз да съм първата за цирка. Търсих, търсих и не намерих.... А аз май не си спомням много, но реших да ви припомня за цирка, за който ми стана тъжно по повод на гала-спектакъла на Астор по случай 65-годишнината му в зала 1 на НДК в края на януари. Препълнена зала, страшно много деца. Правостоящи! Само дето билети на черно не продаваха отпред като едно време. Спектакъл 3 часа!!! Страхотни номера! Показвани и непоказвани. Знаеш, че всичко е измама, но сладка измама. Чудиш се, дивиш се и не откриваш как става фокусът. Астор – със запретнати ръкави – няма къде да скрие 10 чаши с вода и 5 бутилки шампанско! 3-те часа минават неусетно! Обаче декорите на сцената – да си спомниш с умиление за гала концертите и мега спектаклите на Хачо Бояджиев и пр. и за светлините на "Златния Орфей», а техниката и камерите – да си помечтаеш за онези големи трикраки камери на колела от ПТС-а на БНТ... И за директното предаване по Първа. А хората, както са дошли от работа.  И аз също, нали всички така ходят, да не ме гледат като извънземно с официалните дрехи. А и къде да си оставя палтото на въображаемата вечерна рокля, гардеробът не работи... Няма ги едновремешните опашки пред гардероба, галантните татковци, издокараните майки... "Официалното облекло е уважение към театъра» ни учеха в училище... Как да не се размечтаеш за вариетето по хотелите и луксозните заведения.... И да се чудиш защо днес си оставен да се бориш сам с всичко! И фокуси да правиш, и сцена да редиш, и вероятно камери да уреждаш... И се затъжих за цирка – за неговата тържественост, за феерията, за цветовете, за блестящите дрехи, които сега купуваме на разпродажба да се разхождаме с тях по улиците... И реших, доколкото мога да ви заведа на цирк!
 
Мамо, заведи ме на цирк!
С помощта на Ive - трупа Пиронкови, 80-те г. 
 
Циркът - бляскав, цветен, весел, омагьосваш. Мислиш си, че не обичаш клоуни, а пак се смееш! Направо трепериш акробатите да не паднат. Настръхваш като виждаш как само вързана за опашката на косата си цирковата артистка лети над манежа. Другата върти 20 обръча – мислиш си: "Аз в къщи и един не мога, но ще опитам тайничко! А може и два – ще се съберем с моята приятелка». Тогава никой не те е предупреждавал от телевизията "Това не го правете в къщи»! Как ли са успели да дресират лъва, че и през огнени обръчи да скача!? Боже, каква феерия! И тази музика! Можеш да викаш, "Ау», "У», да се страхуваш, да се стряскаш.  Като по-голям даже ти звучат познато имената на артистите – трупа "Балкански», трупа... Не помня.... И пак отиваш. И от училище може да се случи да те заведат. А какъв сладолед се продаваше в цирка – замръзнал нектар от ягоди, днес му казваме "сорбе», само там го имаше. В пластмасова кофичка с бяла плоска лъжичка, сипват го от машини. И при това го продаваха и зимата. Буташ се на лавката в антракта и за мазни пържени картофки, в прозрачно пликче по 10 ст., с мазен печат ОТК на етикета. Срок на годност? Моля!? Трайност – 30 дни. Какво ме интересува! За мен, две пакетчета! М-м, толкова са вкусни и хрупат! Чипс ли, какво значи това? А на цирк се ходи вечер, така че можеш спокойно да ходиш по тъмно и е едно тържествено! Ето това беше циркът.  

 

Но циркът изгоря, а аз дори не открих програмата от последния цирк, на който съм ходила, заради която забавих статията повече от месец. Може и да съм я хвърлила, кой ще ти пази програма и ще предполага, че някога само програмата ще ни остане от цирка. И избледнелите спомени! Но както пишехме по лексиконите "И все пак нещо трябва да остане, дори това да бъде пепелта, защото всичко силно и голямо, оставя някаква следа!» А синът ми, той гледа цирка в "Ну, погоди!», такъв какъвто си го спомням аз.  

 

Е, хайде сега да издирим поне програмите на цирка, да ни стане по-весело!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Krista (20 март 2009 04:36)
Благодаря ти, mia.yaneva , много ми се искаше да си спомним за цирка.hi 
Помня сградата на цирка, която вече не съществува, макар и този спомен да ми е доста избледнял... Дълго време след като той изгоря, си мислех, че на негово място ще построят нов, по-хубав дори, но уви...Мястото, където се намираше, днес не може да се познае от бизнес центъра, хотела и останалите, гъсто застроени сгради,   там сега. А като се замисли човек...колко емоции и положителна енергия е "попила" земята под тях...winked
Връщам се в годините назад...Събитие: татко купил билети за цирк! Програмата била интересна, включвала много интересни и смешни номера, дресура на животни, фокуси, акробати, клоуни...Във втората част ще пеят някаква нова група - "Трамвай 5" - брей, че са лъскави костюмите им, имат даже и една тъмнокожа изпълнителка...хм, сигурно ще бъде интересно...
Запътваме се в съответния ден и час към цирка. Входа се задъхва от посетители. Толкова е хубаво с тези мигащи светлини...Най-после сме се настанили. Ех, че хубаво! Червената кръгла арена, на едно ниво над нея, откестрантите настройват инструментите си. Лъскавата завеса е все още е спусната...След миг, започва представлението. Интересно е...Когато осветлението угасне - виждаш само малките червени лампички, фиксиращи стълбите. Някакви мощни цветни  прожектори, един от които е точно зад гърба ни, преплитат лъчите си на сцената...Не усещаш кога се изнизва цялото представление, иска ти се още и още да останеш в този вълшебен  свят...Но си тръгваш, защото знаеш, че ще дойдеш пак и с надеждата, че ще видиш нещо още по-интересно...
....Много ми е мъчно, че си нямаме сграда, в която можем  да се наслаждаваме на това велико изкуство по всяко време на годината...yajuyo  Още се надявам нещо да се промени.recourse

 
 
№2 от: mia.yaneva (20 март 2009 04:55)
Еми... ето още една идея за акцийка - кампания за събиране за пари за цирк :)

 
 
№3 от: Krista (20 март 2009 05:19)

С удоволствие ще се включа!


 
 
№4 от: Чудакът от 6-ти Б (20 март 2009 11:50)
Ех, Мия, големи благодарности за тази статия, която събуди мнооого дълбоко заспали спомени. Може би несъзнателно ги бях приспала - да се предпазя от горчивия вкус, предизвикан от пожара и пълното изличаване на цирка от живота ни. А той беше най-празничното за мен: бляскава тържественост и ягодов сладолед! Просто ми се завиваше свят от възторг! Никога по-късно не съм оставала така поразена от срещата с изкуството, не съм усещала така ясно контраста с ежедневието.
Какво бих могла да добавя към възкръсналия спомен: навън наистина е тъмно (то пък на Солни пазар кога не е било тъмно!), а вътре всичко е огряно от светлини. С баща ми се насочваме към гардероба, за да си оставим палтата, защото сме официални, а това автоматично означава палто, а не яке. Пооправям си полата и се насочваме гордо към залата. Отново преминаваме от светло на тъмно, но този път мракът е съвсем различен: всичко в него просветва и жужи - усмивки, чинели, бижута. Всички заемат местата си, разтварят програмите, а ние отиваме не къде да е, а в ЛОЖАТА! Защото дректорът на Цирка е състудент на баща ми и никога не забравя да ни покани на представленията. Седнала на ръба на седалката в ложата, за да виждам по-добре, започвам да усещам нарастващото напрежение. Постепенно всички се умълчават в очкаване, изведнъж прожекторът осветява оркестъра и ТУШ! И ето че един път - била съм на пет - просто не съм издържала на това напрежение и съм дала воля на напиращите емоции. Оркестърът е гръмнал, а аз съм се изправила в ложата и съм викнала с всичка сила: "Да живее директорът на Цирка Ангел Славейков!" Помня само смущението на баща ми...
 И да не забравя за антракта:  веднъж в ягодовия сладолед имаше ИСТИНСКИ ЦЕЛИ ягоди. Сигурно са били замразени, може даже да е била само една ягода - за мен това беше върхът на лукса!

 
 
№5 от: zaharisa (20 март 2009 13:17)

Софиски Държавен Цирк за мен е един от най-романтичните спомени от детството. Гостуващите представления на Цирк Буш, Цирк Добрич, Цирк Букурещ и толкова други. Предиобедните представления в неделя (нали събота беше работен ден) са незабравими за всяко малко дете. Вечерните със светлинките - мечта ! Водещ - Николай Николаев в бял фрак, клоун Тошко Козарев, фамилните трупи  Мечкареви, Балкански, Кехайови.
          Вечна памет на Деси Кехайова - момичето с многото обръчи.
Имам една съученичка, чийто баща беше барабанист в оркестъра на Цирка, баба й - касиерка в Цирка, майка й и леля й - акробатично дуо в Цирка ... познайте колко време сме прекарали там, а особено когато гостуваха руски циркове с много животни и можехме да говорим лично с дресьорите им които НИКОГА не са ни пренебрегвали и са отговаряли и на най-глупавите детски въпроси. То и училището ни е близо до Цирка и с мъжа ми имахме една нарочена базалтова саксия на която се срещахме за да вървим заедно, защото Циркът беше по средата между къщите ни.  Купувахме си от двуцветния нектарен сладолед от машината пред Цирка (25ст) когато бяхме втора смяна задължително !
Беше почивен ден, когато се случи непоправимото - не целя драматизъм, всички знаем, че Българският Цирк до ден днешен няма сграда, а и статута му не е същия. С мъжа ми и брат му цяла сутрин бяхме у нас и когато те си тръгваха за обед, от стълбищните прозорци  видяхме пушек в областта над Цирка и дори  се пошегувахме, че се е запалил и понеже това беше абсолютно невъзможно според всички ни, се посмяхме и хапнахме едно шоколадче Цирк. Пазя някъде опаковката - розова със слонче. 15 минути след като момчетата си бяха тръгнали ми звъннаха по телефона за да ми кажат :
      ама знаеш ли, ЦИРКА НАИСТИНА ГОРИ, слизай на саксията !
След  5 минути бях там и никога няма да забравя колко плакахме от безнадежност. Горчивият пушек отнесе част от детството ни в небето.
     


 
 
№6 от: felice puba (20 март 2009 14:29)
Ех, Миа, направо е върха тази статия! Какво е детството без цирка!!!
А помните ли едно такова нещо, дето ще ме извините, че не мога го описа по-добре, защото съм го позабравила, обаче представляваше разбит крем бял и жълт като белтък, поставен във вафлена фунийка за сладолед. Много го обичах и вече никъде не се продава. Само едно време в цирковете. Две можех да изям. prase
Винаги ме хващаше страх от изпълненията на акробатите, но пък никога не се страхувах от дресираните животни. Всъщност май децата рядко се страхуват от животните, които ние възрастните намираме за опасни.
Помня един клоун, който обикаляше манежа със святкащи очи. Помня и когато падна един акробат, въпреки че нищо му нямаше защото беше обезопасен, много плаках. Помня и много други хубави моменти. В цирка се научих за пръв път да ръкопляскам силно с ръце, въпреки че в театъра се научих защо не трябва да се свири с уста smile Искам да споделя с вас, че умиление си спомням как влезе в залата за репетиции покойният вече актьор Илия Пенев и загадъчно постави пръст пред устни. Този жест накара нас, децата, да млъкнем и да го погледнем с очакване. Винаги ще каже нещо интересно! Глъчката и свиренето с уста веднага притихнаха. "В театъра не се свири с уста, деца, само се ръкопляска!" Благо каза и се усмихна той. Изключителен човек, поклон!
Оттогава ръкоплясках силно в театър или цирк, където ми паднеше! KRISTA, "Трамвай №5" бяха много оригинални, наистина! Помните ли песента им "Усмивката"? Още си я припявам отвреме навреме.
Ще взема да ида пак на цирк някой път, сериозно ви казвам! Нищо че няма да е същото. winked
Ей, Миа, нямаш грешка, страшна си, благодаря за тази мила статия!



--------------------
 
 
№7 от: zaharisa (20 март 2009 14:45)

Да допълня, че в цирка освен Трамвай №5 видяхме за пръв път и Васил Найденов и трио Трик и Астор със и без глава wassat


 
 
№8 от: felice puba (20 март 2009 16:50)
И аз искам в Софийски Държавен Цирк! rev И бих искала да видя Астор! Zaharisa,ама как без глава?!malee2 pirat Винаги съм се чудела как става този номер. Всъщност, сега се сетих, че имам една книжка с фокуси и като дете правех номера, гледайки оттам и шашках съучениците си. Може да я потърся, за да видите как стават някой интересни фокуси. Ама това без главата, само Астор го може!lol



--------------------
 
 
№9 от: Чудакът от 6-ти Б (20 март 2009 21:44)
Ама , Захариса, ти в 32-ро ли си учила?

 
 
№10 от: isi (20 март 2009 21:55)

Благодаря ви, момичета,  за разказите!
Моят цирк  е друг и все пак си е същият! А няма ли някъде стара снимка на Софийския цирк? Искам да разбера за какво говорите! Като сграда. Иначе чудесно сте пресъздали атмосферата! 
А всъщност моят цирк винаги е бил огромна пъстра шатра на средата на поляната в квартала! Появява се магически, заобиколена от фургони, клетки с животни, павилиони с крем и захарен памук...  Знаем, че е дошъл, защото отиваме и се връщаме от училище през тази поляна, а и от  онази кола с високоговорителя, от чийто глас нищо не разбираме, но не и трябва!...
 И после - хоп, изчезва. Дори камионите са заминали на сутринта.  Остава само едно кръгче в средата на поляната, което упорито не ще да забрави, че точно там са бягали конете, клоуните са се търкаляли, акробатите - прескачали... 

Ето най доброто описание на МОЯ цирк: 

ЦИРКЪТ  ("Тангра")

Муз. Б. Карадимчев,

Текст. Ал. Петров

 

Всяка година , по същото време,

Циркът пристига във нашия град

Два пъти дава по две представления

И отново поема по белия свят...

 

Колко неща има тука тогава -

Светлини, чудеса, чудеса милион,

Павилиони, които всичко продават

И стрелбище с награда дъвка-балон

 

И блестят светове, и ехтят гласове,

Лее се сладък памук.

И сияе нощта в светлини пъстроцветни

Циркът отново е тук!

 

Като всяка година по същото време

Циркът си тръгна от нашия град.

Даде ни своите две представления

И замина отново по белия свят.

 

И лека полека площадът заспива,

Заспива градът под звезди милион.

Само там  на асфалта блести като живо

Станиолче от моята дъвка-балон…

http://www.vbox7.com/play:0949070a




--------------------
 
 
№11 от: mia.yaneva (20 март 2009 22:47)
Леле, Иси, не знаех, че Тангра имат песен за цирка! Аз пък се сещам за едно стихотворение за цирка, не помня на кого беше, искаше ми се аз да съм го писала. Ще го добавя тия дни.

И колко неща си спомняте! А Захарица, ти си историята на цирка - Деси Кехайова, Мечкареви, имена на клоуни !!!! Четеш от някоя програма, признай :) Това със саксията е велико! щастливка си била да живееш до цирка - каква магия, да гледаш купола на цирка през прозореца! А Астор с главата аз го видях по телевизията - съмнявам се felice puba, че ще намериш този фокус в книгите. А този крем от разбитите белтъци в розови или жълти хрупкави вафлени фунии в София не се продаваше в цирка, а и никъде другаде, поне аз не помня. Аз чаках да доедем лятната ваканция при вас на морето лятото, за да ми купят от него на плажа от онези чичковки, които вървяха на големия пек и го разнасяха по плажа.

Радвам се, че ви е харесало, защото на мен по едно време ми звучеше тъжно тази статия... И още повече се радвам, че се сетихме толкова неща за цирка. А на мен ми дойде идея - но в онзи раздел!

 
 
№12 от: donaddt (20 март 2009 23:15)
Мия, дали пък не е това?
Макар че аз се сещам за цикъл стихове от Сергей Михалков на тема цирк. За въжеиграча, за жонгльора, за ездача, фокусника, въздушните гимнастици, кученцата, меченцата и лъвовете.

ЖОНГЛЬОР

Силантев най-добър жонгльор е!
Подхвърля сто халки нагоре!

Една след друга ги улавя,
за да му викнем "Браво! Браво!"

Крещим ний от възторг обзети...
Това е ловкост на ръцете!

Благодаря ти за статията, наистина отключва много мили спомени.


 
 
№13 от: mia.yaneva (21 март 2009 09:43)

Дона, страхотно! И това за жонгльора и това на А. Геров с линка - не е това, но вижте колко път стихотворения събрахме за цирка :)


 
 
№14 от: zaharisa (23 март 2009 13:45)
Не, не чета отникъде, дори казах първите имена, които ми дойдоха заедно с лицата и гласовете, наум ! Сетих се и за някои книжки, свързани със цирка по принцип - Фрам полярният мечок, Гуменото момче, както и за песента "Клоунът" на В.Найденов /превива Цирка кръглия си гръб/.  
Ще се опитам да пусна корици.
Впрочем, едната ми баба живееше зад Стария цирк - още едно интересно място, където кой знае защо е имало Цирк непосредствено върху археологически паметници- но когато аз бях малка, това място вече беше блато с комари angry2

 
 
№15 от: Krista (23 март 2009 14:31)
Захариса, а къде е бил Стария Цирк?hum-hum
Ти си била истинска щастливка - да живееш до цирка! А това, че си видяла пожара е....много тъжно.belay

 
 
№16 от: zaharisa (23 март 2009 15:01)
Krista Стария е бил зад мястото, на което сега е новият булевард със статуята на София (бивш паметник Ленин) - след толкова промени незнам как да го опиша neznam
в детството ми се казваше, че пам.Ленин е пред Стария Цирк. Когато се е оформяло мястото за паметника, Циркът е преместен в новата си сграда (изгорялата). Зад паметника дълги години имаше място заградено с метални огради, където има останки от Сердика. Явно при археологическите разкопки мястото се е наводнило с топла вода - знаете, всичко около ЦУМ и Банята е в извори. От прозорците на баба ми се виждаше темето на Ленин, чуваха се всички живи жаби и долитаха комари, способни да изнесат и суров кокал yeyeye

 
 
№17 от: Krista (24 март 2009 05:07)
Ахааам, спомням си ги металните огради, но никога не съм знаела какво точно има зад тях...Интересно, какво ли се е случило с археологическите находки на това място с днешна дата?hmmm  Защото оттам мисля, сега минава метрото... Между другото, преди време когато течеше някакъв ремонт около халите, ми беше интересно да видя как багерите, които копаеха кръстовището на бул. "Мария Луиза" и ул. "Екзапх Йосиф", бяха попаднали точно там на такива старини.

 
 
№18 от: mia.yaneva (24 март 2009 10:56)
А, ето го и моето стихотворение за цирка:

Цирк

Цирк пристигна!
С гимнастици,
със джуджета
и смешници,
с папагали
и мишлета,
слонове и шимпанзета,
кученца
със биберони
и мечета
с пантолони.
Тръгвай,
да не закъснеем -
от сърце да се посмеем!

Атанас Душков (1909 - )

(Този автор го познаваме от стихчетата "катеричка рунтавелка със опашчица къделка...)


П.П. Сложих снимка на трупа Пиронкови, която Ive ми изпрати :)

 
 
№19 от: Shanko (3 май 2009 18:57)

Здравейте. Аз съм последният барабанист, от последния Държавен цирк на "Солни пазар". Казваше се "ГЛОБУС", под ръковдството на Ст.Халаджов. Трогнат съм от Вашите коментари! Магията на цирка е неподправена... През 1989 г.Г-н ОРФИ /вечна му памет/ уреди 2-годишно турне на цялата програма /оркестър, балет, артисти/ в Италия - цирк"CESARE TOGNI". Беше незабравимо... Този гениален илиюзионист и менажер проправи път освен на артистите, но и на музикантите! А да не забравяме, че именно ОРКЕСТЪРА бе този, в който детските очи, а и не само те, са вперени с очакване на спектакъла... Без него, оркестъра, цирка е "скопен" - като на филмова лента или пред телевизора... Да не забравяме, че артистичния номер не е така въздействащ без музика на живо, както признават и самите артисти.
  Добре, че ние, българските мизиканти, си вършим отлично работата, и има циркове в Италия, където ни ценят и знаят какво е шоуто, наречено ЦИРК!
 *** Каня Ви да продължите темата "ЦИРК" и на:
www.shankoadio.com/forum

А.Йорданов


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (14)

Потребители (0):

Роботи (2): Google, Yandex

Гости: (12)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?

Искам нов дизайн!
Този си е добър
Свикнали сме
Какво е това?
Я се стегнете, че това е ужас!

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Изд. Медицина и физкултура. Странни случки върху 64 квадрата. Художник: Б. Менгишев. Страници: 42 с.

Няма да се сърдиш

  Няма да се сърдиш - Ран-Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка ...

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976. Изд. БЗНС, София. Роман. Българска. ІІ прераб. и доп. изд. Художник: Петър Рашков. Формат: 20 см. Тираж: 40 200 бр. Страници: 296 с. Цена: 1.15 лв. // 1. изд. 1942 ...

Авдеенко, Александър (1908-1996)

Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в ...

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959. Изд. Народна младеж, София. Роман. Превод: от рус. Божана Димитрова (Я люблю / Александр Авдеенко, 1933) С 1 л. портр. Формат: 25 см. Тираж 15 000 бр. Подв. ...