Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Играчките ни
6-02-2008, 12:14 | Автор: dani | Категория: Свободно време / Игри и забавления
Играчките ни
 

Не е възможно в една статия да се опишат стотиците видове играчки, с които сме си играли като деца. Ще споменем само някои от тях - тези, които най-силно са се запаметили в съзнанието ни, а ако сме изпуснали някоя от играчките, която вие считате за особено важна част от детството ни, може да напишете сами за нея като продължение на следващия по-долу разказ.

Може би в самото начало са дрънкалките и гумените зайчета, с които сме се забавлявали, лежейки в бебешкото кошче, но от тия първи играчки почти не са ни останали спомени.
 
Играчките ни
 
Затова пък почти визуално може да си спомним какви неща имаше във витрината на шкафа в детската градина. Пластмасово самолетче и нивеляшка, от вътрешността на която при разклащане се чува "клин-клин".
 
Играчките ни
(снимката е взета от www.76-82.ru)
 
Още - хубаво камионче и телефон-играчка. Колкото примамливи бяха тия "витринни" играчки,толкова и бяха недостъпни – учителките от градината ги изваждаха от витрината само за това, за да украсят снимката на рождения ни ден. Достъпни за игра бяха раздърпаните кукли и кубчетата за строене, малката линейка с кремъчно колело, която трябва да "засилиш" няколко пъти с ръка, а след това сама си върви два-три метра и изхвърля зад себе си искри. Класически играчки от това време бяха кофичките и лопатките за игра в пясъчника.
 
Играчките ни
 
Любима играчка на най-малките деца от онова време беше колелцето, закрепено на дръжка, което тракаше докато го търкаляхме по земята. Невероятно удоволствие беше да зяпаш цветните мозайки през отворчето на калейдоскопа или да гледаш света през цветните стъкълца на детското бинокълче, което нямаше дори 2× zuum, тъй като в него нямаше и следа от лупи. А кой не е стискал до скъсване пискалото-хармоника, което имаше нарисувано коте на квадратната си картонена подложка и при свиване мяукаше. По това време момиченцата се сдобиваха с първите си детски колички, в които вместо бебета държаха куклите си. Някои от тези кукли можеха дори да казват "мама", ако ги разклатиш или ги натиснеш по пластмасовото гръбче.
 
Играчките ни
 
Докато 5-6 годишните "мами" се грижеха за куклените си деца, момченцата усвояваха първите уроци във военното изкуство, въоръжени с червени пластмасови саби, щитове и шлемове. Пластмасовите саби не бяха някакво сериозно оръжие, но удар от тях оставяше за дълго време синило по тялото. Истинската война обаче ставаше в храсталаците от бъз, чиито черни цветове биваха безмилостно "обезглавявани", при което храбрият малък воин се оплескваше до ушите с тъмносин бъзов сок, срещу лекетата от който прахът за пране "Алка супер" беше безсилен. Балончетата, свирките с играещо в тях при свиркане топче, пластмасови имитации на часовник, показващ на хартиения си цифреблат един и същи час, плетени пластмасови въженца за подскачане, гумени топки, плюшени мечета и кученца бяха любимите ни играчки през този ранен период от детсвото ни.
 
Играчките ни
(снимката е взета от www.76-82.ru)
 

Всяко уважаващо себе си момиченце от времето на социализма притежаваше комплект от мини-кухненско обзавеждане: шкафченца, масички и столчета, малък макет на ел. печка, тиганчета, панички и т.н. Момченцата пък сглобяваха къщи с частите на строителния конструктор. С един друг конструктор, състоящ се от железни елементи, колелца, гайки и болтове, можеха да се конструират железни колички и камиончета, подемни кранове...

В училище отношението ни към света се променяше, а това засягаше и подбора на играчките. Куклите и пластмасовете саби отиваха на тавана. Изведнъж откривахме, че в тоя свят има един куп интересни вещи, които може да колекционираш. Колекционирането на пощенски марки имаше почти епидемичен характер. Колекционираха се марки по серии: животни, спорт, картини на художници; събирахме марки от определени държави с надписи на латиница: "MAGYAR POSTA", "Cuba correos","PARAGUAY", "Československo","VIĒT NAM" и разбира се "Почта СССР".
 
Играчките ни
 
Класьор имаше почти всяко дете от нашето време. Вярвахме, че ако притежаваме марка без пощенски печат, когато пораснем, тя ще струва стотици левове. Колекционирахме опаковки от шоколади и картинки от дъвки.
 
Играчките ни
 
За колекционирането пък на картинки с автомобили от дъвки "Бибип" и "Турбо" може да се напише цял епос.
 
Тестета с картинки на коли се разнасяха в училища и паркове, разменяха се, продаваха се...

Момичетата събираха салфетки и етикети за тетрадки, ваденки с цветя и герои от приказки.

Макар училищните пособия да не спадат към групата на играчките, но отношението към някои от тях беше като към икрачки. Момичетата обожаваха да притежават пенал с някаква лъскава картинка на капака му. Ценна придобивка си беше да имаш химикалка, в дръжката на която нещо плува: корабче или някакво животинче. Друго училищно забавление бяха вносните линийки, на чиято ламинирана повърхност имаше картинки, които при мърдане на линийката, се сменяваха. Притежателите на тези линийки не бяха задължително отличници по математика, но със сигурност имаха родители, разхождащи се из чужбина. А каква мания ни обхвана в момента, когато на пазара пуснаха миришещите гумички. Плоски цветни гумички за триене от прекалено твърда за предназначението си гума, които издаваха невероятно приятна миризма. При използането им обаче резултатът се оказваше плачевен: вместо да изтрие грешната буква в тетрадката, гумичката направо съдираше листа. Миришещите гумички на някои деца бяха изгризани по краищата, защото притежателите им решаваха да ги пробват и на вкус, но те определено не ставаха за ядене.
За ядене обаче ставаха детските пасти за зъби "Мечо". Кой ли не си е купувал такава паста с цел не толкова да си мие зъбите, колкото да си похапне – така апетитно ухаеха, че беше грях просто така да ги плюваш в мивката.

Всяка година се появяваше една определена играчка, която ставаше любима на всички деца. Такива играчки пускаха по малките магазинчета, наричани "сергии", в които се продаваха и разни джунджурийки като тенекиени пръстенчета и фибички, гребенчета и огледалца, на задната страна на които имаше снимка на "Левски" или "ЦСКА".

Една от забавните играчки в сергиите беше пластмасовото телевизорче. Насочваше се срещу слънцето и през лупичка на гърба му се разглеждаха намиращите се във вътрешността му картинки: розовата пантера Пинко, вълкът от "Ну погоди", Уди кълвача и т.н. Картинките се сменяха чрез натискане на копче, монтирано на корпуса на "телевизорчето".

Друга такава "модна" играчка беше пластмасовият пумпал. Пумпалът се слагаше в задвижващ механизъм, навиваше се и с натискане на едно копче се освобождаваше от механизма, при което доста дълго успяваше да се върти по земята. В годината на пумпала в класните стаи през междучасията бръмчаха минимум десетина такива екземпляра.

След това на мода излезе въртолетчето. Състоеше се от пластмасова перка и пусков механизъм. При издърпване на лентата на пусковото устройство перката се отделяше от него и хвръкваше във въздуха. През голямото междучасие в училищния двор хвърчаха стотици въртолетчета.

Най дълго се задържаха в употреба обаче тракащите топчета. Те висяха на връв, която чрез примка по средата се надяваше на показалеца на дясната ръка и с добре отмерени движения на китката топчетата се задвижваха, биеха се едно о друго и тракаха. Шумът беше невъобразимо висок, ако на едно място през междучасието се събираха повече от десетина майстори на тракането.

Някъде в началото на 80-те години производителите на играчки ни зарадваха с още две пластмасови измишльотини: летящата чиния и бумеранга. Чинията представляваше овален леко сферичен диск. Трябваше доста да потренираш, преди да можеш да я хвърляш така, че да попадне в ръцете на партньора ти по игра. При добра сръчност можеше дори да се върне при този, който я хвърля. Пластмасовият бумеранг обаче не се връщаше, въпреки всички доказателства за тази му способност в научно-популярните книжки. Как ли не го запращахме във въздуха, как ли не го огъвахме, за да добие "истинска" форма, той попадаше в двора на съседите, в прозореца на апартамента от 6-тия етаж или в клоните на някое дърво, но не и при хвърлящия го "абориген" (никого не обиждам, така се наричат в книжките хората, които се занимават в Австралия с този спорт).

Тази статия няма да е изчерпателна, ако не споменем кубчето "Рубик".
 
Играчките ни
 

Думичката "Рубик" можеше да накара да светнат очите на всяко дете от онова време. Да имаш "Рубик" беше, както се казва, не лукс а необходимост. Всъщност оригиналният куб беше с доста "луксозна" цена, но за щастие имаше и доста негови евтини подобия. Разпространяваше се между децата специална схема, показваща как трябва да се наредят страните. Правеха се състезания по най-бързо редене, дори и телевизията се включи в тази чисто детска надпредвара. Хитрите търговци изпонаизмислиха още куп "клонинги" на кубчето: разни "Рубик" кълба, змии, пирамиди и какви ли още не.

В щайгата си с играчки всяко момче имаше плик с разни пластмасови фигурки, изобразяващи най-вече героите на американската прерия: индианци и каубои, но също така и войничета, разни животни и др.
 
Играчките ни
 

С "индианците", както ги наричахме общо, разигравахме разни битки, чиито стратези бяха един или повече малолетни "пълководци". По време на тия пластмасови индиански войни прилагахме всичките си бойни знания, които бяхме усвоили от книгите на Карл Май и филмите с Гойко Митич.

А спомняте ли си електронните часовници. Не че някой ги е произвеждал с мисълта, че прави играчки, но за нас си бяха такива. Особено ценна при електронните часовници беше функцията им "хронометър". С него можеше например да измериш кой от другарчетата ти ще издържи най-дълго без да диша или кой ще виси най-дълго, увесил се на долу с главата на лоста за тупане на килими пред блока.

Типични момчешки играчки бяха пистолетчетата-плякала. Отпред на дулото имаха пластмасова тапа, която при натискане на спусъка изхвръкваше и се чуваше отчетливо плякане. От някои пищови извърчаха топчетна или стрели с гумен плосък наконечник.

Недостъпни за повечето деца поради цената си бяха капзените пистолетчета, но нищо не ни пречеше да гърмим лентите с барутни капси, удряйки ги с камък. Друг вид стрелящо оръжие бяха водните пистолети. Пълнеха се през специален отвор с вода, която се изстрелваше чрез спусъка-помпичка на около 2-3 метра. С вода се пълнеха и едни особено симпатични играчки-свирки. Имаха формата на някакво птиче, кацнало върху сфера, в която беше забодена тръбичка-свирка. При свиркане въздушната струя раздвижваше водата в сферата и се получаваше звук, наподобяващ чуруликане на славей.

(продължението следва...)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: aviolator (27 февруари 2008 11:44)
Чудесна статия! Естествено, очаквам продължението и вероятно в него ще попаднат количките "Мачбокс", роботите от цигарени кутии и аквариумите с рибки.  

 
 
№2 от: filipovaeli (19 юни 2008 13:26)
Сещам се за сергиите по сборовете за едни маймунки на пръчки, дето изпълняваха акробатични номера при движението на пръчките. И за едни стъклени бастунчета пълни с някаква цветна течност/все го чупех преди да се прибера до бабини/ Имаше и едни кончета, дето като му натискаш основата и си кълчи краката. А каква врява дигаха балоните с дървените свиркиfrantic



--------------------
 
 
№3 от: dani (19 юни 2008 15:44)
Да, като прочетох , се сетих какви бяха. Маймунките бяха на мода в края на 70-те, кончетата се появиха на сергиите по-късно. Ех , ако си ги е запазил някой и да вземе да ги снима да си ги погледаме...belay Впрочем не помня кой ми каза, че си е зпазил бастунчето с течност. Дали не беше zwer4e



--------------------
 
 
№4 от: shelly (20 юни 2008 14:55)
Знаете ли каква е детската ми мечта? Имаше някога едни стъклени патета, които някак от само себе си се накланяха и пиеха вода от цветна чашка. Струваше ти се, че специално за тебе грациозно си топва човчицата и сте само двамата на тоя свят. Никога не ми подариха такова, защото било панаирджийска глупост... А когато можех аз да си го купя, вече бяха изчезнали.

 
 
№5 от: isi (23 юни 2008 12:10)
Дани, засега направих снимки на "змията" и на някои други играчки от нашето детство, но не са гореспоменатите.    Тези открихме  в дома на мъжа ми. Да ти ги изпратя ли за прилагане към "досието" на нашите играчки? Змията и касичките си стояха на съвсем официално място - на секцията в детската стая, която е и всекидневна в момента. Не бяха в ракла, маза или таван. Останалите "стари" играчки  са в една торба, която се вади и сега, когато дойдат деца на гости. А бе доста от тях са части от нещо , ама важно е въображението да работи! Например припомних си една кокошчица, която като я натиснеш и снася яйце, сещате ли се? Но и тя беше частично "ремонтирана" и не работеше, та не съм я снимала. Обещавам, като се прибера в моя роден дом и там да претършувам за нещо запазено.



--------------------
 
 
№6 от: dani (24 юни 2008 00:09)

Пращай снимките. Ако ви се занимава, снимайте всичко от торбата със старите играчки. Помня много добре кокошчицата, но не писах за нея, понеже не можах да се сетя как точно ги снасяше яйцата.




--------------------
 
 
№7 от: Cvetence (24 юни 2008 01:46)
А помните ли змията на Рубик? Тя излезе по-късно и можеше да се сгъва на различни фигури. Кубчето така и не го донаучих, но змията я правех на топка за секунди. И сега ми седи на секцията...

А като гледах бебешката дрънкалка - още имам един гумен заек с изгризани върхове на ушите последица от първите ми месеци на този свят

 
 
№8 от: beboran (4 август 2008 13:40)
Здравейте,
SHELLY  съвсем наскоро попаднах на сайт за тези патета и си купих едно, толкова му се радвах защото и аз като теб, никога не получих такова, когато бях малка (за да не излезе реклама,пиши ми на айсикю 281768200, скайп aileen_queen или тук на лични съобщения за да ти кажа сайта).
А помните ли играчките които бяха пълни с вода прозрачни "контейнерчета" и с един бутон/или с два, се опитвате да закачите разноцветни рингчета върху две "колчета", или със същия бутон се стараете баскетболистът който плува вътре да вкара топката в коша, в повечето случаи самият баскетболист влизаше в коша - всъщност това с баскетболиста го имаха мои братовчеди  и никъде другаде не съм го виждала и беше още една моя неосъществена мечта:)
Друго за което си спомням е касичката- кученце в къщичката си, което си показваше езика за да сложиш стотинките - намерих една такава касичка в много добро състояние беше, почти като нова, но продавача ми поиска 45 лева и не я взех :-(
Кончето което си гънеше краката също го обожавах, но и то е от нещата които не получих...
Имаше и едни кръгли плоскости с кокошка и пилета които като завъртиш някаква ръчка отдолу почваха да кълват :)
Ех, колко беше хубаво това време, вече се замислям за собствени деца, а толкова ме е страх че няма да мога да ги опазя от този толкова враждебен днешен свят... 
Ще се постарая, когато се прибера при родителите ми следващия път да снимам всички играчки, които съм запазила, а те са около 3 кашона - моите играчки и на брат ми :-)



--------------------
 
 
№9 от: pepino (13 септември 2008 22:59)

Най-свежата статия ok2


 
 
№10 от: donaddt (9 ноември 2008 12:44)
Направо преоткривам статията. Дани, прекрасен обзор си направил. За повечето неща, които си описал, се питаме в БИВ (бюро за изгубени вещи). Но пък ти така хубаво си ги описал, че си ги представям и без снимка, nomer1 Направо си ги напредставих и маймунката-гимнастик, и патето, пиещо вода, и кокошките-кълвящи и снасящи, и павилиончето на пазара в Красно село, откъдето що пръстенчета, чантички, ластици, черешки, огледалца, портмоненца, пластмасови сърчица (имах любимо едно такова чушково зелено) са закупени. ok2

 
 
№11 от: Polgara (6 септември 2009 16:32)
Неотдавна се наложи сериозно да се ококоря, понеже видях едно немско момиченце с "тракащи топчета", само че бяха малко по-големички и дървени, след което падна сериозно ровене (понеже си нямах представа как се казва това чудо), и се оказва (да споделя, може на някой да му е интересно), че са били голям хит през 70те, но поради многото синини и други наранявания с тях, са ги поспряли от употреба, изживяват период на възраждане с лека промяна, за да не е толкова "посиняващо", но разбира се, вече съвсем не са това което са, въпреки че "моделът" на момиченцето си изглеждаше доста автентичен, може да е бил изваден от някой прашасал кашон
справка, снимка и още една

 
 
№12 от: Надя (7 септември 2009 14:08)
Ами да, те са издирвани, тук в бюрото, браво намерила си ги. Е, тези са по-луксозни от нашите, но са на същия принцип!

 
 
№13 от: Polgara (7 септември 2009 15:58)
Да, не са съвсем същите, но може така на някой да му светне, че "едно такова нещо май се мяркаше някъде наскоро", а тези от втората снимка поне по цвят на топчетата ми се струва, че наподобяват моите (като че ли лилавееха леко), затова я добавих Пък дано изскочат отнякъде 'истинските'...

 
 
№14 от: Милен Иванов (22 февруари 2010 16:32)
Една от любимите ми играчки беше едно пистолетче- запалка, която не работеше, но това не ме интересуваше. Кубче на Рубик си купих направо от завода в България, в който ги произвеждаха. Бях малък и не знам кой е завода, но беше в Троян (бяхме на екскурзия), навярно "Машстрой", нищо чудно кубчетата да са се правили в цеха, в който правеха дръжки за "Калашник". (Ако има някой от Троян, да каже). По-късно леля ми ми купи оригинално кубче от Варна, за което се редила пред "Млад Техник"- 3 часа. Веднага като излязоха разни формули в списание "Наука и техника", се научих да го редя (сега навивам разни познати деца да ги науча и те да го редят). Помня още, че унгарското кубче се въртеше лесно, а българското доста трудно, та го разглобявахме и го смазвахме с крем за ръце. По българското ми кубче още има следи от този крем.



--------------------
 
 
№15 от: freja (22 февруари 2010 17:20)
Милене, в случай, че още не си видял Кубчето (а и формули има, ако случайно си ги забравил) .

 
 
№16 от: ivanka pavlova (28 април 2012 23:00)

pla4e mi se kato gi gledam dobroto staro vreme

 плаче ми се като ги гледам доброто старо време

(Моля, постарайте се да пишете на кирилица и по възможност грамотно, за да няма нужда от превод.)


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 1
Гости: 12
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: