Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
 
 
 
Архиви
Октомври 2014 (16)
Септември 2014 (17)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Ето я и Дора Габе
4-09-2009, 02:58 | Автор: Pavlina Iossifova | Категория: Архивите са живи » Библиотечка
Било е през пролетта на 1975 или 1976 г. Седмицата на детската книга в Габрово. Пионерите (е, само отбрани, де) се срещат с български детски писатели. Не помня изобщо кои са били другите. Бяха мъже и от всички бях чела по нещо или по повече неща. Но изведнъж ми станаха безразлични. Очите ми се заковаха в Дора Габе. Трудно се движеше, един сравнително млад мъж я поддържаше докато се качи на сцената и през цялото време остана прав до нея. Беше облечена в кремаво бяла рокля с волани и дантели. И няколко реда дълги гердани доукрасяваха тоалета й. Понятие нямах, че е писала нещо за деца. (Е, малко по-късно успях да се сетя за книгата "Майка Парашкева", единствената от задължителните книги за Георги Димитров, която бях прочела с интерес и даже препрочитала). Още по-смаяна бях, обаче, че Дора Габе oще е жива. И още, още по-смаяна от достолепния й вид - за пръв път виждах толкова възрастна жена, която можех да определя само с думата ДАМА.


Портрет на Дора Габе, худ. Мария Столарова
снимка: Всеки ден

По това време, в пети-шести клас се появи страстта ми към биографии на писатели, художници и други велики личности. А те си бяха книги за възрастни. Та някак си съм била попаднала и на вметнати изречения за "тайнствената" любов на Яворов към Дора Габе, за женското съперничеството между Елисавета Багряна и Дора Габе и т.н.

Ето я и Дора Габе
Дора Габе и Елисавета Багряна в Добрич, след връщането на Добруджа 1940 г.
снимка: Изгубената България

Затова името й вече беше придобило в съзнанието ми ореола на фатална жена от една друга, много отдавнашна за шетокласничката епоха. И ха сега детска писателка и поетеса! Мноооooго по-късно научих колко много й дължи българска детска литература. Но така й не ми остана време да прочета истински (чела съм само откъси) "Някога" и "Когато бях малка". Но никога не е късно.

Благодарение на объркването й поправката на Надя в статията за Леда Милева образът на Дора Габе ме развълнува отново след доста години и то по нов начин. Затова се порових малко и ето какво ми хареса за архива на Нашето детство.

Дора Петрова Габе
(28 август 1888, с. Харманлък, днес Дъбовик, Варненска област — 16 ноември 1983, София)

снимка: Култура

Детство и училище

Заможните руски преселници от еврейски произход Пейсах /Петър/ Габе и Екатерина Самойловна Дуел и двегодишният им син Израил (Сеня) пристигнат в добруджанското село Харманлък (днес Дъбовник) с две широки каруци покъщнина, няколко чифта коне, крави, волове и земеделски инвентар. След време, на 28 август 1888 година, се рaжда Изидора (Дора) Габе. "Когато съм била повита в пелени, на сноп ме е държала майка ми – разказва тя. – Слагала ме е върху сноп, защото се е бояла от буболечки да не ме напълнят отгоре..." Скоро се ражда и сестра й Изабела (Бела).

Шест-седемгодишна, Дора познава всички, които живеят и работят в селото. Знае например кой е бай Йордан с най-големия чифлик или дядо Гавраил, дето живее самичък, без семейството си, но работи и се храни заедно с ратаите си. Дори вече е намразила бай Васил, понеже е злобен и завистлив човек. Богат е той, но взел, че подпалил техните снопи, както чува от баща си. През целия ден пред очите й кръжи и шета една туркиня, викали й абла /кака/ , домашна помощница на майка й. Хубава жена, добра, грижовна и много чиста, пък и сладко-сладко приказва...Тъкмо тогава, в ранното детство на Дора Габе, в Харманлък се заселват три-четири семейства от Северна Добруджа, май още по-отдалеч, от Бесарабия. Прадедите им избягали преди повече от два века от България и се настанили в Русия. Потомците им сега чуват гласа на корена си и минават по същия път, откъдето идват родителите й. " С техните деца израснахме – разправя тя. – С казашките деца играехме, пеехме и много танцувахме, понеже имаше един Михаил Свиреше на хармоника. Имаше и такива едни игри – борехме се и момчетата всичките ги тръшках..."

Първият й учител, Костадин Чехларов e приятел е с баща й. Той я завежда в Балчик да изкара отделенията, оставя я при едни млади учителки, но те много-много не придирят, не я занимават като хората и тя изостава от другите деца. Сетне държи изпити за четири отделения наведнъж в село Пчеларово. Оттам я изпращат в Добрич, в Трикласното училище. В девическата гимназия в Шумен Дора Габе среща учителя си по вероучение Илия Блъсков. Нищо не може да разбере и да запомни от уроците му, никак не я увличат, много смешно й се вижда всичко, което им говори. А Блъсков, както е известно, е учил при Добри Войников и вече е написал повестите "Изгубена Станка" и "Злочеста Кръстинка".

По-късно във Варна, когато е в пети клас на гимназията, Дора Габе среща Северина, бъдещата поетеса, която е в последния клас. Гледа я, слуша я как слиза по стълбите на гимназията от горния етаж до долу и декламира "Епопея на забравените" от Дядо Вазов.  Слуша я и изпитва наслада и възторг едновременно. Изчаква я, спуска се да я прегърне и да й каже колко плавно,  красиво и с каква мощ звучат думите от устата й. Оттогава Дора Габе започва да пише любовни стихове. Показва ги на Яворов, но по-късно, в София. Във Варна се запознава и с Георги Бакалов, 29-годишен тогава, годеник на Койка Тинева. Нейната сестра Мария пък е съученичка на Дора, двете са приятелки. Всички заедно се разхождат из градската градина в ранните утрини и Бакалов ги води.  Той им разправя за "Капиталът", големия труд на Маркс, за нашите възрожденски поети и писатели, най-много за Ботев и Левски, за Раковски и Вазов...

(съкратен и редактиран текст на Драгни Драгнев)


По-късно

Ето я и Дора Габе Следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 20-те и 30-те г. изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 Министерството на народната просвета й възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библ. поредица "Библиотека за най-малките". Редактор (1939–1941) на детското списание "Прозорче". Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947–1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество.


Творчество за деца

За първи път Дора Габе публикува детски стихчета в "Златна книга за деца". Призната е за един от класиците в детската литература, автор на прекрасни кратки стихотворения и залъгалки, продължава традицията на Чичо Стоян създавайки поезия максимално близка до децата, чрез неповторима посредственост и детска невинност. Гледа на света през възторжените детски очи и с усет към детайлите. Започва да пише за деца около 45-годишна след скарване с майка си – пусто опустяло само мене ми се карат.... Детските й стихове и залъгалки се отличават с липса на дидактичност и дълбока връзка с детското в себе си. Изключителна сръчност, закачки, небивалици, запомнящи се ритмични слова, много обич към детето и добродушно осмиване на неговите слабости, всичко това представено според детската логика. Мечтателност, вглъбеност и лирична мекота са също характерни черти на нейното творчество.

Прозата за деца на Дора Габе включва разкази, повести и романи. През 1924г. издава сборник разкази-етюди която няма аналог в нашата литература – става въпрос за "Някога". Това са психологическите състояния на детето – първите наблюдения, разсъждения, преживявания, умозаключения и въпроси,чувства и усет за хубавото, обичта, състраданието, жаждата за опознаване на този свят и въпросите за него, на които възрастните не умеят да отговарят.

През 1927 г. тя издава повестта "Малкият добруджанец", където разказва за живота в Добруджа под румънска окупация. Друга нейна книга е "Когато бях малка", където разказва за своето детство. През 1934г. издава романа "Мълчаливи герои", посветен на живота на единственият загинал от заблуден куршум българин при Съединението – капитан Райчо Николов. Издава книга за живота на майката на Георги Димитров – "Майка Парашкева".  (A "злите езици» разказват, че и Георги Димитров наред с плеядата български поети и писатели, като започнем от Яворов, не е бил равнодушен към Дора Габе).

През 1961 г издава единствена по рода си картинна книга - "През нашите очички". Дора Габе споделя, че единствените хубави неща в нейната душа са получени от стиховете и децата.

КОЛЕДА

Разтвори се тъмно небе
Със сребърна месечина,
С облачета и звездици –
Разтвори се нашироко,
На широко, на дълбоко,
Че се спусна златна стълба
От небето до земята,
А по нея млада Бога
Слезе долу при децата.
Кое дете сън заспало,
Млада Бога не видяло,
Кое дете лошо било
Млада Бога натъжило.
Само дете коледарче
Млада Бога веселило
И звезда Витлеемска
Люлката му осветила.

ЩЪРБУЛАТКА

В моята устичка
Предно зъбче няма
Паднало самичко,
Като спахме с мама.
Дирим под юргана –
Де се запиляло?
Грабна черна врана
Зъбчето ми бяло.
И сега съм вече
щърба-щърбулатка,
а пък мама рече:
"Пак си много сладка!"


БАБА

Мама казва, че и баба
била някога мъничка,
че и тя не е можала
да се облече самичка,
че отзад й плели плитка,
роклята й била малка
и отивала да учи
със тетрадка и писалка!

Оле - колко ми е смешно!
Тази баба, толкоз стара,
дето с очилата гледа
и мърмори, и се кара -
с къса рокля и с тетрадка!

Бабо мила, бабо сладка!


П.П. В мрежата има много нейни прекрасни снимки, но нещо не успях да сваля така, че да мога да кача тук. Нека някой умелец го направи. Благодаря предварително.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (4 септември 2009 05:27)
Сложих три снимки, мисля, че улучих логичните им места, но ако намериш други, Pavlina Iossifova - кажи ok2 .

За личността на Дора Габе май не знаех нищо... request А тя е била интересна личност. Пък споменът за срещи с детски автори ми припомни моите собствени срещи, 10-тина години по-късно (друг път ще разказвам). Беше си вълнуващо наистина да те изберат за такова мероприятие.

Български ПЕН-клуб въобще не бях чувала, че е съществувал. Нали става въпрос за pen-club, т.е. клуб на приятелите по писма или бъркам? Просто се учудвам, че винаги го е имало, понеже аз за първи път се включих в такъв чак през 1990 някъде и то не беше изобщо български, ами ирландски.

Накрая едно въпросче... Щом "Майка Парашкева" е била задължителна, дали не беше там онзи разказ за малкия Г. Димитров, който изтървал баницата и т.н. - бях писала някъде за него, но никой не се сети. Много искам пак да го прочета, не знам защо.

 
 
№2 от: furious_kid (4 септември 2009 08:27)
Здравейте, приятели!
И аз се бях "позагубил" -  в лапите на здравеопазването, но
вече - "пълен напред"!

Та да си дойдем на думата, т.е. на клуба.
Името му идва от абревиатурата на
Poets, Essayists and Novelists = PEN (като "писалка").

От 1921 г., когато е основан в Лондон, ПЕН-клубът (вече с огромно множество филиали - гонят 150) обединява писатели, преводачи, редактори и литератори в голяма и вече международна неправителствена организация. Един от съоснователите му и първи дългогодишен председател е Джон Голсуърти. Същият, където едно време дъ-ъ-ълго ни занимаваше, запълвайки "прайм тайма" на единствената ни телевизия със сагата си за Форсайтови... (Помни ли ги някой?)

Известни членове на ПЕН-клуба са били през годините Джордж Бърнард Шоу, Джоузеф Конрад, Хайнрих Бьол, Артър Милър, Харолд Пинтър, забраненият и преследван по религиозни причини Салман Рушди, не по-малко забраняваният и преследван, но по вече по чисто политико-алкохолни причини, творец на коктейла "сълзите на комсомолката" Венечка Ерофеев...

Както и любимите автори, настанили се трайно в детските ни умове - великият фантазьор Хърбърт Уелс и неповторимият познавач на децата и детството Ерих Кестнер...



 
 
№3 от: Надя (4 септември 2009 11:54)
Мама казва, че и баба
била някога мъничка,
че и тя не е можала
да се облече самичка,
че отзад й плели плитка,
роклята й била малка
и отивала да учи
със тетрадка и писалка!
yajuyo Това е стихчето. което баба ми редеше, винаги ме учудваше, точно факта, че и баба е била мъничка! Сега баба е на 87г. и на нея и на дядо не им остава много yajuyo но, понякога в себе си виждам онова къдраво, русо момиченце, с плитки и дъска с калем, което сега е вече изморено и иска да си отива.
Благодаря ти, Дора Габе!
Благодаря ти, Павлинка!
Моята баба живее в това стихче, надявам се и аз да заживея в него един ден!


 
 
№4 от: zaharisa (4 септември 2009 14:02)

Е как да не помним семейство Форсайтови fellow  само не мога да си обясня как този сериал ме накара по-късно да прочета "Домби и син", "Малката Дорис" и други работи от същото време.

А Дора Габе беше голяма работа. Поклон пред духа и мисълта й !


 
 
№5 от: freja (4 септември 2009 16:07)
Благодаря на furious за разяснението. Определено за различни клубове става дума.

Стихотворението на Дора Габе и спомените на Надето ме върнаха в годините, когато моите баба и дядо ми правеха кукличка от носна кърпа и ми рецитираха следното:

Вижте мойто малко бебе
колко е красиво!
То ще стане по-красиво,
нека ми е живо!
Верка казва, че имало
от картоф главичка.
Нека казва!
Аз играя с него и самичка!

(като в послендия стих "играя" се произнасяше "игравам" - предполагам, че е някаква стара форма, може би по-продължителна)
Кой е авторът, някой знае ли? no

 
 
№6 от: Надя (4 септември 2009 18:16)
Очите и са едни такива, големи и тъжни..и като дете, само очите и гледах..

 
 
№7 от: Pavlina Iossifova (4 септември 2009 18:21)
Първо, сърдечни благодарностите за фотографиите. roza Admin Влади като нощна светкавица постави студентската снимка на Дора Габе точно на мястото й, а Фрея направо ми е прочела мислите кои снимки на кое място исках да сложа. bravo2 Сега остава, когато имате време и търпение да ми напишете в лични как да го правя. Напълно боса съм в свалянето на изобразителен материал от нета. Поредна дупка в образованието на голямото момиче. Сега ми идва нещо друго наум. Не можем ли в една статия - архив да направим картинна галерия с портретите на българските детски писатели, а в една втора същото със световните, чиито книги са формирали Нашето и Други Детства. Аз за сега с картинките не играя, докато не ме научите на правилата, но мога да ги позапълвам с биографични справки.

Furious, радвам се много за твоето избавление от лапите на здравеопазването. Пo-точни и бързи енциклопедични справки от теб и в нета няма. Е, засилвам те малко, за да не смъкнеш гарда. Ах, Форсайтови! Ами че аз си живеех направо с тях. Бяха ми станали като роднини. Какво аз, цялото ни семейство. Мама като се разсърдеше на татко му викаше "Сомс". Пък аз се сърдех на нея, защото Сомс беше най-отрицателния герой. После в английската съм препрочитала Сагата на английски поне 3-4 пъти. Май тя ми беше основният учебник по английски. А като пораснах заобичах и Сомс, всъщност започнах да го жаля.

Добавка за  Българския ПЕН клуб. Основан е през 1926?/27? г. (сигурно и за  нашия сайт историците ще спорят след години дали октомври 2006 или януари 2007 му е легитимния рожден ден) по инициятива на В. Полянов и Й. Стубел. Пръв негов председател е проф. Иван Шишманов.  Фрея, не я чудно, че не си чувала нищо за него, защото през последните години, да не кажа десетилетия, организацията и състоянието му са oпределено много по-плачевни от тези на българския футбол. Повечето уважавани и четени български автори са членове на международния или ако щете на латвийския ПЕН клуб. Защо ли е така?

Трите стихотворения, които сложих по-горе, както и "Обич", което вече имаме в сайта са единствените детски стихотворения от Дора Габе, които са пресичали детството ми, без обаче тогава да съм знаела или по-скоро не съм обърнала внимание, кой е авторът.

Цитат: Надя
Моята баба живее в това стихче, надявам се и аз да заживея в него един ден!

Наде, точно така го почувствах някога, когато за пръв път незнайно къде съм прочела това стихотворение. Така го чувствам и до днес.




--------------------
 
 
№8 от: mia.yaneva (6 септември 2009 01:54)
Благодаря, Павлинка, Благодаря! Нямам ккаво друго да кажа - време си беше да напишем за нея. А аз пък скоро открих колко много стихчета знаем, които даже не знаем, че са нейни!!!

Използвам случая да напомня на Цецо, че още си държа обещаната "От слон до мравка" - обещавам да я получиш септември !!! :)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (15)

Потребители (0):

Роботи (2): Google, Inktomi Spider

Гости: (13)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:

Васко де Гама от село Рупча
Неочаквана ваканция
Рицарят на Бялата дама
Фильо и Макензен
Войната на таралежите
Друг

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963. Изд. Народна младеж, София. Роман. Българска. І изд. Художник: Симеон Венов. С ил. Формат: 25 см. Тираж: 12 100 бр.  Подв. Страници: 188 с. Цена: 0.59 ...

Гатанки - Мария Георгиева. 1985

Гатанки: За най-малките и начална училищна възраст - Мария Георгиева. 1985. Изд. Отечество, София. Гатанки. Художник: Теодора Стойчева.  С цв. ил. Формат: 28 см. Офс. изд.  Тираж: 100 115 ...

Благородни сърца - Калина Малина. 1988

Благородни сърца - Калина Малина. 1988. Изд. Български писател, София. Сборник. Българска. І изд. Съставител Бистра Ганчева. Художник: Мира Лехчанска. С ил. С портр. Формат: 22 см. Тираж: 60 111 бр. ...

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Странни случки върху 64 квадрата. Повест. Изд. Медицина и физкултура. Рецензент: Александър Кипров. Редактор: Дечко Миланов. ...

Няма да се сърдиш

Няма да се сърдиш - Ран Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка Гуджунова. ...

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...