Било е през пролетта на 1975 или 1976 г. Седмицата на детската книга в Габрово. Пионерите (е, само отбрани, де) се срещат с български детски писатели. Не помня изобщо кои са били другите. Бяха мъже и от всички бях чела по нещо или по повече неща. Но изведнъж ми станаха безразлични. Очите ми се заковаха в Дора Габе. Трудно се движеше, един сравнително млад мъж я поддържаше докато се качи на сцената и през цялото време остана прав до нея. Беше облечена в кремаво бяла рокля с волани и дантели. И няколко реда дълги гердани доукрасяваха тоалета й. Понятие нямах, че е писала нещо за деца. (Е, малко по-късно успях да се сетя за книгата "Майка Парашкева", единствената от задължителните книги за Георги Димитров, която бях прочела с интерес и даже препрочитала). Още по-смаяна бях, обаче, че Дора Габе oще е жива. И още, още по-смаяна от достолепния й вид - за пръв път виждах толкова възрастна жена, която можех да определя само с думата ДАМА.


По това време, в пети-шести клас се появи страстта ми към биографии на писатели, художници и други велики личности. А те си бяха книги за възрастни. Та някак си съм била попаднала и на вметнати изречения за "тайнствената" любов на Яворов към Дора Габе, за женското съперничеството между Елисавета Багряна и Дора Габе и т.н.


Затова името й вече беше придобило в съзнанието ми ореола на фатална жена от една друга, много отдавнашна за шетокласничката епоха. И ха сега детска писателка и поетеса! Мноооooго по-късно научих колко много й дължи българска детска литература. Но така й не ми остана време да прочета истински (чела съм само откъси) "Някога" и "Когато бях малка". Но никога не е късно.

Благодарение на объркването й поправката на Надя в статията за Леда Милева образът на Дора Габе ме развълнува отново след доста години и то по нов начин. Затова се порових малко и ето какво ми хареса за архива на Нашето детство.


Детство и училище

Заможните руски преселници от еврейски произход Пейсах /Петър/ Габе и Екатерина Самойловна Дуел и двегодишният им син Израил (Сеня) пристигнат в добруджанското село Харманлък (днес Дъбовник) с две широки каруци покъщнина, няколко чифта коне, крави, волове и земеделски инвентар. След време, на 28 август 1888 година, се рaжда Изидора (Дора) Габе. «Когато съм била повита в пелени, на сноп ме е държала майка ми – разказва тя. – Слагала ме е върху сноп, защото се е бояла от буболечки да не ме напълнят отгоре...” Скоро се ражда и сестра й Изабела (Бела).

Шест-седемгодишна, Дора познава всички, които живеят и работят в селото. Знае например кой е бай Йордан с най-големия чифлик или дядо Гавраил, дето живее самичък, без семейството си, но работи и се храни заедно с ратаите си. Дори вече е намразила бай Васил, понеже е злобен и завистлив човек. Богат е той, но взел, че подпалил техните снопи, както чува от баща си. През целия ден пред очите й кръжи и шета една туркиня, викали й абла /кака/ , домашна помощница на майка й. Хубава жена, добра, грижовна и много чиста, пък и сладко-сладко приказва...Тъкмо тогава, в ранното детство на Дора Габе, в Харманлък се заселват три-четири семейства от Северна Добруджа, май още по-отдалеч, от Бесарабия. Прадедите им избягали преди повече от два века от България и се настанили в Русия. Потомците им сега чуват гласа на корена си и минават по същия път, откъдето идват родителите й. « С техните деца израснахме – разправя тя. – С казашките деца играехме, пеехме и много танцувахме, понеже имаше един Михаил Свиреше на хармоника. Имаше и такива едни игри – борехме се и момчетата всичките ги тръшках...”

Първият й учител, Костадин Чехларов e приятел е с баща й. Той я завежда в Балчик да изкара отделенията, оставя я при едни млади учителки, но те много-много не придирят, не я занимават като хората и тя изостава от другите деца. Сетне държи изпити за четири отделения наведнъж в село Пчеларово. Оттам я изпращат в Добрич, в Трикласното училище. В девическата гимназия в Шумен Дора Габе среща учителя си по вероучение Илия Блъсков. Нищо не може да разбере и да запомни от уроците му, никак не я увличат, много смешно й се вижда всичко, което им говори. А Блъсков, както е известно, е учил при Добри Войников и вече е написал повестите «Изгубена Станка” и «Злочеста Кръстинка”.

По-късно във Варна, когато е в пети клас на гимназията, Дора Габе среща Северина, бъдещата поетеса, която е в последния клас. Гледа я, слуша я как слиза по стълбите на гимназията от горния етаж до долу и декламира «Епопея на забравените” от Дядо Вазов.  Слуша я и изпитва наслада и възторг едновременно. Изчаква я, спуска се да я прегърне и да й каже колко плавно,  красиво и с каква мощ звучат думите от устата й. Оттогава Дора Габе започва да пише любовни стихове. Показва ги на Яворов, но по-късно, в София. Във Варна се запознава и с Георги Бакалов, 29-годишен тогава, годеник на Койка Тинева. Нейната сестра Мария пък е съученичка на Дора, двете са приятелки. Всички заедно се разхождат из градската градина в ранните утрини и Бакалов ги води.  Той им разправя за «Капиталът”, големия труд на Маркс, за нашите възрожденски поети и писатели, най-много за Ботев и Левски, за Раковски и Вазов...

(съкратен и редактиран текст на Драгни Драгнев)


По-късно

Следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 20-те и 30-те г. изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 Министерството на народната просвета й възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библ. поредица «Библиотека за най-малките«. Редактор (1939–1941) на детското списание «Прозорче«. Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947–1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество.


Творчество за деца

За първи път Дора Габе публикува детски стихчета в «Златна книга за деца”. Призната е за един от класиците в детската литература, автор на прекрасни кратки стихотворения и залъгалки, продължава традицията на Чичо Стоян създавайки поезия максимално близка до децата, чрез неповторима посредственост и детска невинност. Гледа на света през възторжените детски очи и с усет към детайлите. Започва да пише за деца около 45-годишна след скарване с майка си – пусто опустяло само мене ми се карат.... Детските й стихове и залъгалки се отличават с липса на дидактичност и дълбока връзка с детското в себе си. Изключителна сръчност, закачки, небивалици, запомнящи се ритмични слова, много обич към детето и добродушно осмиване на неговите слабости, всичко това представено според детската логика. Мечтателност, вглъбеност и лирична мекота са също характерни черти на нейното творчество.

Прозата за деца на Дора Габе включва разкази, повести и романи. През 1924г. издава сборник разкази-етюди която няма аналог в нашата литература – става въпрос за «Някога”. Това са психологическите състояния на детето – първите наблюдения, разсъждения, преживявания, умозаключения и въпроси,чувства и усет за хубавото, обичта, състраданието, жаждата за опознаване на този свят и въпросите за него, на които възрастните не умеят да отговарят.

През 1927 г. тя издава повестта «Малкият добруджанец”, където разказва за живота в Добруджа под румънска окупация. Друга нейна книга е «Когато бях малка”, където разказва за своето детство. През 1934г. издава романа «Мълчаливи герои”, посветен на живота на единственият загинал от заблуден куршум българин при Съединението – капитан Райчо Николов. Издава книга за живота на майката на Георги Димитров – «Майка Парашкева”.  (A «злите езици» разказват, че и Георги Димитров наред с плеядата български поети и писатели, като започнем от Яворов, не е бил равнодушен към Дора Габе).

През 1961 г издава единствена по рода си картинна книга - «През нашите очички”. Дора Габе споделя, че единствените хубави неща в нейната душа са получени от стиховете и децата.

КОЛЕДА

Разтвори се тъмно небе
Със сребърна месечина,
С облачета и звездици –
Разтвори се нашироко,
На широко, на дълбоко,
Че се спусна златна стълба
От небето до земята,
А по нея млада Бога
Слезе долу при децата.
Кое дете сън заспало,
Млада Бога не видяло,
Кое дете лошо било
Млада Бога натъжило.
Само дете коледарче
Млада Бога веселило
И звезда Витлеемска
Люлката му осветила.

ЩЪРБУЛАТКА

В моята устичка
Предно зъбче няма
Паднало самичко,
Като спахме с мама.
Дирим под юргана –
Де се запиляло?
Грабна черна врана
Зъбчето ми бяло.
И сега съм вече
щърба-щърбулатка,
а пък мама рече:
«Пак си много сладка!”


БАБА

Мама казва, че и баба
била някога мъничка,
че и тя не е можала
да се облече самичка,
че отзад й плели плитка,
роклята й била малка
и отивала да учи
със тетрадка и писалка!

Оле - колко ми е смешно!
Тази баба, толкоз стара,
дето с очилата гледа
и мърмори, и се кара -
с къса рокля и с тетрадка!

Бабо мила, бабо сладка!


П.П. В мрежата има много нейни прекрасни снимки, но нещо не успях да сваля така, че да мога да кача тук. Нека някой умелец го направи. Благодаря предварително.