Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
 
 
 
Архиви
Септември 2014 (14)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
Април 2014 (21)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
В сладкарницата
17-11-2007, 22:46 | Автор: filipovaeli | Категория: Разни - безобразни » Лакомства

Един от носталгичните моменти от моето детство беше посещението на сладкарница. Нямаше значение дали е "Захарно петле", "Комсомолец" или "Пролет". Обстановката беше различна – от меки кожени червени сепарета с изрисувани приказни герои по стените, до голи мозаечни подове с твърди пластмасови столове. Но миризмата винаги беше еднакво "вкусна" и много специфична. Понякога се случваше някое другарче от детската градина да почерпи за рождения си ден именно в сладкарница. С радостно вълнение прекрачвахме прага на сакралното място и веднага ни обвиваше една приятна миризма на сладък захарен сироп и боза. В дъното по цялата ширина на помещението беше разположен тезгяха, под който имаше хладилни витрини. Вече бях висока почти колкото витрините, но все още не можех да видя чешмата, от която наливаха боза. В дясно бяха наредени големи правоъгълни тави с различни сиропирани лакомства. Тригуни, охлюви, реванета, толумбички, саралии и баклави… Вляво тавите бяха изпълнени със сочни пасти, индианки и витошки, пак там имаше метални чашки с крем дипломат, баварски и крем-карамел. По цялата стена зад тезгяха имаше някаква вертикална витрина с дупки, от които се подаваха гърлата на бутилки кока-кола, нектар и швепс... В порцеланови чаши наливаха топло прясно мляко с дебел каймак. Чашите винаги бяха сивкаво-бели със син кант. И чинийките за пасти бяха със син кант. Понякога се случваше по мозайката на пода да има разлята боза или лепкав сироп, затова трябваше да внимаваме да не се подхлъзнем. Ако някой ми предложеше да си избера какво искам да похапна, то естествено беше пастичка. А тя най-много вървеше с резлива бозичка… естествено - малка, защото голямата беше колкото мен.

 

П.П.  Ще ви призная, че швепс почти не съм пила като малка, защото газировката много ме стресираше. Насълзяваха ми се силно очите, и често след глътката газировката ми излизаше през носа. Отпивах с мъка от бутилката на много малки глътки най-много два пръста и дотам.
 


http://detstvoto.net/uploads/posts/2008-11/thumbs/1226947274_dsc01919.jpg
http://detstvoto.net/uploads/posts/2008-11/thumbs/1226947323_dsc01939.jpg

 

КОМЕНТАРИ

 

#1 написал: gamina (17 ноември 2008)

Че то си беше истински празник в сладкарницата. Аз бях голям почитател на Швепса, но не толкова на пастичките. Никога не изяждах масления крем, направо ми ставаше лошо от него (и сега е така), като ми дадяха пастичката и първо събарях всичкия крем отгоре, после изчовърквах блатовете за да махна крема по средата и чак тогава ядях останалото request
Май съм споменавала, колко злояда бях lol

 

#2 написал: Бай Сандо (17 ноември 2008)

Споменът е абсолютна класика до най-малката подробност. Сещам се, че им слагахме захар някой път на газираните напитки. Обичах невероятно много толумбичките, на които им казвахме (незнам защо) 'японки' poches

 

#3 написал: Надя (17 ноември 2008)

Ох, страшна снимка!! Направо се пренесох в ония години... yajuyo
Освен швепса има нещо, което ми прилича на етър или алтай, а къде са чашите/сламките??
Момченцето с карираните панталонки - голем сладуррррчо, ша го изпапкам! kiss не знам защо е с голи крака, при положение, че другите двама са доста облечени laughing
А повода какъв е?

 

#4 написал: о. Георги Георгиев (17 ноември 2008)

Когато наближи времето, нашият семеен приятел дядо Митьо (на баба Добра) да се пенсионира, тържествено обеща да купи по случая ЕДНА ТАВА талумбички, които наричахме "тиквички".
(Терминът беше свободен - тиквичките за пържене липсват в детските ми спомени.)
Та, дядо Митьо спази обещанието си и се захаросахме три дни поред с внуците му.
Описанието на сладкарницата е точно, макар да ми се струва прекалено заредена тази сладкарница. Помня пастите, баклавата, тиквичките, швепс, етър, алтай...боза, банички, кифли с мармалад...(да не се напъвам повече). Баничките много вървяха да се ядат с десертчето "Байкал". Имаше и едни "Чайка" - отвън с марципан, отвътре с нещо бяло.
В сладкарницата се разплащаха басовете, по-сериозните. Иначе басът си вървеше на кутия локум. Един ден моя претенциозен приятел Златко заплаши, че ще се хване на бас, само за кутия бонбони "Белмекен". Не бях ги виждал и се уплаших да не са скъпи, та отказах баса.
За бозата... Понеже бях вече студент, когато сладкарница "Пчела" на ул. Иван Асен още работеше, си струва да споделя този спомен:
Бяхме ходили на "Бай-Генчо" с една 5-литрова туба, за да я напълним с наливно вино. (Кой знае за какво ни е било, не помня! fellow). Хубаво, но не успяхме... Минахме през сладкарницата и напълнихме тубата с чудесна резлива боза. Купихме няколко чашки, застанахме в двора на СУ и черпихме всички минаващи (желаещи и недотам убедени). Все пак, тубата свърши...

 

#5 написал: donaddt (17 ноември 2008)

Ааааа, много хубава снимка, fellow
Ходех на сладкарница с баба ми. Винаги ми купуваше паста Мимоза, с карамелизирано капаче и розичка от крем. И пиехме една отровна смес боза с лимонада. Купувахме една боза и една лимонада и си сипвахме в чашите по половин боза и отгоре половин лимонада. Тогава много ми харесваше. Сега, брррррррррррррр. А всъщност ходехме в сладкарницата да купим мляко или бира и винаги връщахме амбалаж, който ни заменяха с пълно.

 

#6 написал: furious_kid (17 ноември 2008)

То-лум-би-чки! Йе-е-е-е! И боза!
prase prase prase

Имах си една сладкарница на път за училище... И често на връщане сядахме там... Имаше и пещ и правеха страхотни банички и рогчета... М-м-м - спомени...
Швепсът дойде по-късно, а с първия му представител - "Тоник", така и не се разбрахме след едно морско приключение с нашите... И така - години. Докато не открих джина...
А като малко по-голям винаги ме привличаха (както и Pepino, впрочем КЪДЕ-Е-Е-Е-Е-Е СИ-И-И-И-И-И?) кренвиршите с горчица... Или сладоледът, който мистериозно изчезваше някои лета. А после... После дойдоха ГАРНИРАНИТЕ ПИТИ! Мода, разбирате ли!
Сега с носталгия отново се сещам за сладостите на детството, Особено, когато видя набиващи безобразно "овкусен" чипс или снакс дечица. И бързо-бързо гледам да си припомня вкуса на някоя толумбичка!
Впрочем - има и добра вест! Особено за о. Георги Георгиев! "Пчела" още си е там! И бозата е резлива и толумбите - пресни! Даже втора отвориха - на "Искър" - между "Раковски" и "Бенковски" - срещу пожарната...! Ако искаш - хайде на по една голяма! Пък после можем да свърнем към "бай Генчо"... Знае ли човек? pian2

 

#7 написал: filipovaeli (17 ноември 2008)

Отговарям на НАДЯ. Повода е рожден ден на другарче, което е седнало на друга маса. Всички от групичката сме разпределени по масите. Има и обща снимка, която ще прибавя. А за сламки не бяхме чували изобщо. То май и чаши за шишетата не се ползваха neznam. Тази сладкарница беше доста заредена, защото се намира в киното. Все пак е окръжен града... xaxa2

 

#8 написал: vervein (17 ноември 2008)

яяяя,ето че стигнахме и до най-вкусното bravo2 пастите си вървяха най-добре с швепс(за предпочитане "битер лимон").то вярно че след втората паста продължавах само на швепс ама...а иначе за толумбичките имах строг тъмничен режим :не ми се позволяваха повече от две ,след като веднъж бях се справил с тава и половина wink

 

#9 написал: о. Георги Георгиев (17 ноември 2008)

Ама аз я знам тази сладкарница срещу пожарната!!! Преди 4 години за кратко служих наблизо. В пости сме, но бозата и баклавите... Не е лоша идея.
Към админите: Пуснах го публично, извинете - не исках да изляза неучтив.
Впрочем, ако се уговаря камерна среща на хора от сайта - сладкарницата е мястото!

 

#10 написал: filipovaeli (17 ноември 2008)

о. Георги Георгиев за коя сладкарница и в кой град става въпрос? Във всеки случай не говорите за моята нали?..

 

#11 написал: Ганима (17 ноември 2008)

filipovaeli, не е твоята сладкарница. Тази, за която говорят ми е една от любимите в София.
Докато учех във УАСГ, често ходехме в "Пчела"-та, която беше наблизо. После я преместиха почти срещу ректората на университета и пак продължихме да си ходим с колегите :). Сега наминаваме с мъжа ми понякога, като реша да го взема след работа да се поразходим. А в "Пчела"-та срещу пожарната също ходя от време на време в обедната почивка :). На толумбички с боза winked.

 

#12 написал: Burtan (17 ноември 2008)

И аз да добавя нещо, освен старата "Пчела" на ул. Иван Асен II и тази при пожарната (нея честно да си кажа не я знаех) има още една, която се намира на ул. Ангел Кънчев. Като се тръгне от от Солунска по Ангел Кънчев посока Патриарх Евтимий се пада в ляво. Почти след самата градинка на Солунска. Но тази на Иван Асен си е класика.

 

#13 написал: Надя (18 ноември 2008)

В дъното се виждат бонбони "Простор" и много кутии с локум и мисляя....лимонови резенки..А толумбичките, са си тиквени дръжки, по нашенски. В сладкарницата освен всичките многобройни вафли, страшно се бях пристрастила към бонбоните "Карамел му" - сладкарката ги държеше в една разпечатана кутия, точно до хартийите с които увиваше вафлите, ох, и като стигнем дотам, винаги се изкушавах:

"Искаам Карамел муууууууууу  rev rev rev аааааааааааааа"!!!

Нашата сладкарница се казваше "Малина", а точно до нея беше закусвалнята където бяха кифлите и баниците.
Преди два дни бях в Елена, там на сладкарницата още се мъдри стария надпис "Лилия", само че него заедно с всички други такива са в колекцията на заглавия от едно време. Почнах наскоро да събирам, така че ако има желаещи да ми пратят от техния град по нещо.

 

#14 написал: Чудакът от 6-ти Б (18 ноември 2008)

Едно питане към filipovaeli по втората снимка: другарчето, което има рожден ден, момичето с шаферската рокля ли е? Шик wink!!! И защо някои другарчета са униформени, а други - цивилни?
Иначе в сладкарниците удостоявах с внимание само и едниствено напитките. Нито групата на тригуните, саралиите, толумбичките и баклавите, нито онази на пастите, тортите и скаличките печелеха уважението ми. Виж бозата беше друго нещо. ok2 Освен прословутата сладкарница "Пчела" на Иван Асен, която съм посещавала ежедневно в продължение на 10 години, се сещам и за сладкарница Медик (срещу Арката на Медицинска академия) и сладкарницата в кино Изток. И на двете места пълнеха боза в собствен амбалаж. В съзнанието ми винаги ще остане асоциацията "Багдад" (където от чешмите шурти мед и масло) - "боза" (онова, което шурти от чешмата в сладкарницата).
А пък в "Пчела", за да отмъстим на лелките, които гледаха да ни изпъдят по-бързичко, правехме следния номер: Слагаме върху халбата с недопитата боза лист амбалжна хартия. Обръщаме рязко халбата и издърпваме внимателно хартията. После се крием зад ъгъла и дебнем как лелчето се мъчи да махне халбата, без да се полее с боза. smile24

 

#15 написал: Надя (18 ноември 2008)

Сега се сетих за едни предшественици на съвремените понички Дънкин Донатс, бяха пълни с някакъв бял крем и поръсени обилно с пудра захар, кръглички такива, разцъфнали,... но как им беше името,..... тюююю...., старост-нерадост recourse, нещо с "р" мисля..

 

#16 написал: zaharisa (18 ноември 2008)

Снимката е направо рекламна ! Кой е казал, че рождените дни в заведение са преимущество само на днешните деца ? Сладкарницата е наистина много добре заредена, а бонбоните Простор prase 
Относно швепсовете - аз съм от "хората с минало"- дори имахме ракламни фанелки с надписа, а любим ми беше ананас.
С ядене на толумби съм печелила много басове prase, а сладкарниците Пчела в София са 3 - т.е. който и от нас да ги посещава често, шансът да не се срещнем случайно е 99% yajuyo
FILOPOVAELI личи си, че си много уважавано другарче, хем цивилна, хем все на първа линия printzesa2  

 

#17 написал: Чудакът от 6-ти Б (18 ноември 2008)

Чак сега забелязах, че всички деца на общата снимка са с ръцете зад гърба и си спомних за тази неотменима част от тогавашния фото-етикет fellow

 

#18 написал: filipovaeli (18 ноември 2008)

Вие ме хвърлихте в размисли с това цивилно облеклоhmmm  . Проведох разговор с майка и тя се сети за случая в сладкарницата. Каза ми, че всички деца които сме с празнично облекло сме празнували рождените си дни заедно. Били сме все зодия Лъв. connie  nazdrave А аз си мислех, че само това момиченце с дългата рокля имаше рожден ден...

НАДЕ, сладкото момченце с карираните панталонки го има и тук на втората снимка, но е доста по-малко. http://detstvoto.net/index.php?newsid=688

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: wicked (25 април 2010 22:27)
Ох, завиждам ти за тези спомени ... но и Благодаря !, отдавна не се бях сещала за Захарното петле - голям проблем имах с намирането му хах.  Винаги когато чувах майка да изрича нещо от сорта - '' то се намира до Захарното петле...; Захарното петле това, Захарното петле - онова'' и веднага в съзнанието ми изникваше следната картина - как някъде си ,в града ни, има огроооооомно захарно петле (естествено,че от карамел.захар,червено на цвят и на клечка !!!), едва ли не си го представях, че е символ на града ни хахаха (то в детската глава подобни неща са най-важни). В това се състоеше и проблема - намирането му; недоумявах,защо не не го виждах след като беше на толкова дълга клечка и толкооова огромно. Този въображаем образ завинаги ще си остане в главицата ми като един от най-вкусните детски спомени.

 
 
№2 от: катя милушева (11 юли 2010 18:53)
От няколко дни се чудя, помни ли някой още онзи десерт, наречен "ИНДИАНКА"?
Голяма колкото сегашните меденки, покрита с шоколадова глазура.
Ние си имахме сладкиш "Негърче", паста "Индианка", а как ли ще изглежда сладкиш "Българче"? tongue3 tongue3

 
 
№3 от: ivashki (11 юли 2010 20:00)
Катя, спомням си много добре "индианките". Бяха едни такива кръгли, топчести пастички (не плоски като меденките), с шоколадова глазура, както казваш и с малко бяло кремче отгоре. Аз ги свързвам с една сладкарница до Двореца на пионерите, в която се отбивахме почти винаги след кръжока по радиолюбителство. Там съм изял сигурно цяло племе индианки wink

 
 
№4 от: незнайко незнамов (14 септември 2012 11:19)

Сега се сетих за едни предшественици на съвремените понички Дънкин Донатс, бяха пълни с някакъв бял крем и поръсени обилно с пудра захар, кръглички такива, разцъфнали,

това май бяха румитата, неща, които обожавах....


 
 
№5 от: aurora2009 (25 декември 2012 19:48)

Тази така вкусна статия ми напомни на най-хубавото художествено описание на сладкарница, което съм чела - в "Тримата шишковци" на Юрий Олеша, в изключително въздействащ превод от Атанас Далчев. Следният цитат (взет от chitanka.info) е от глава 4, където един продавач на балончета полита във въздуха и каца право насред дворцовата сладкарница:

"Когато нахълта в сладкарското отделение, продавачът почувствува в едно и също време ужас и възторг. Така вероятно се ужасява и възторгва осата, която връхлита върху торта, оставена на прозореца от някоя безгрижна стопанка.

Той летя една минута, нищо не успя да разгледа както трябва. Отначало му се стори, че е попаднал в някакъв чуден птичарник, дето подхвъркваха с пение и цвъркот, като съскаха и писукаха, разноцветни скъпоценни птици от южните страни. А в следния миг помисли, че това не е птичарник, а овощарски магазин, пълен с тропически плодове, смачкани, капещи, залени от собствения си сок. Сладко, замайващо благоухание го удари в носа; горещината и задухата стиснаха гърлото му.
 

…Той седеше в царството на шоколада, портокалите, наровете, крема, захаросаните плодове, захарната пудра и сладкото и седеше на трон като повелител на това ароматно разноцветно царство. Тронът беше тортата."


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (8)

Потребители (1):Добромир Христов

Роботи (2): Google, Inktomi Spider

Гости: (5)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:

Биология / Природознание
Български език / Литература/ Родна реч
География
Изобразително изкуство
История / Роден край
Математика
Музика / Пеене
Трудово обучение
Физика / Химия
Физическо възпитание
Час на класа
Чужд език (руски, френски, немски, английски, етруски!)
Друго

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Изд. Медицина и физкултура. Странни случки върху 64 квадрата. Художник: Б. Менгишев. Страници: 42 с.

Няма да се сърдиш

  Няма да се сърдиш - Ран-Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка ...

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976. Изд. БЗНС, София. Роман. Българска. ІІ прераб. и доп. изд. Художник: Петър Рашков. Формат: 20 см. Тираж: 40 200 бр. Страници: 296 с. Цена: 1.15 лв. // 1. изд. 1942 ...

Авдеенко, Александър (1908-1996)

Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в ...

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959. Изд. Народна младеж, София. Роман. Превод: от рус. Божана Димитрова (Я люблю / Александр Авдеенко, 1933) С 1 л. портр. Формат: 25 см. Тираж 15 000 бр. Подв. ...