Главна » Свободно време » Игри и забавления » Моята лятна ваканция
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
 
 
 
Архиви
Април 2014 (18)
Март 2014 (28)
Февруари 2014 (27)
Януари 2014 (58)
Декември 2013 (21)
Ноември 2013 (20)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Моята лятна ваканция
17-03-2008, 13:18 | Автор: aviolator | Категория: Свободно време » Игри и забавления
Прекарвах летните ваканции при баба и дядо. Въпреки, че живееха на другия край на града, само на 20-30 минути пеша от вкъщи, за мен това си беше друга вселена. Мигновено в съзнанието ми нахлуват звуци и картини от онези славни хлапашки времена. Свежи сутрини изпълнени със звуци от главната пешеходна улица в града: бодро подвикване на съседките в блока с безценни сведения за "пресни маслини при Мария" и "че ще има хляб "България" от завода във вторник". Скачам в едни къси гащи, навличам любимата тениска с ваденка на "каубоец", грабвам монетата от 50 ст. на масата и се приземявам в двора на пейката. За разлика от повечето деца носех ключа за апартамента не около врата, а на ластик около китката. Бях много горд с този патент. След като изсвирвам сигнала, моето приятелче изскача от входа и двамата се втурваме към сладкарницата  за закуски и избираме дълго – кифла с мармалад, кифла със сирене, тутманик или баничка, боза или сок. После сядаме и докато лакомо гълтаме уханната закуска, правим план за деня. Скоро се присъединяват двама-трима други хашлаци и групата е готова.
Може би пътешествие до парка на края на града. Ловим тролея и на последната спирка попадаме пред истинска джунгла. Скоро сме чели "Последните флибустиери" на Емилио Салгари, "Винету" или "Робинзон Крузо", и зелените гори са чудесна сцена за нови приключения. Провираме се смело през гъсталаци, храбро търпим парещата коприва, защото търсим съкровище. Въобще, с моят приятел четяхме едновременно едни и същи книги и постоянно бяхме на една вълна. Той беше Винету, аз - Олд Шетърхенд, той Хъкълбери Фин, аз - Том Сойер. Моята мила баба дори ни беше ушила специални торбички, в които държахме момчешките си ценности по примера на Том и Хък. Часове лудеене, катерене по скали и дървета и понякое време, като ни налегне глада, хайде, обратно към цивилизацията.
А защо да не пробваме игра на стражари и апаши. Нямаше нищо по-хубаво от това да се гоним из махалата. Ама каква махала само! Центърът на града беше и все още е пълен с красиви стари сгради, големи вътрешни дворове, запустели къщи, а отвъд градския канал се простираше доста голяма гориста местност. Един път, спомням си, налетяхме в една запустяла сграда. Беше като извадена от приключенски роман. По едно време едно от момчетата вика "Лелеее, гледайте на тавана к’во има!". Там виси един великолепен старинен полилей, с десетки кристални висулки, огромен, потънал в прах. И като почна едно мятане на камъни и луда борба за висулките. След малко "стражарите" ни намериха вътре, ама кой ти мисли за играта! Докато не го потрошихме целия, не се спряхме. След това сигурно десет години у баба ми се търкаляха кристални висулки. Естествено, някои се превърнаха в магически оръжия от "Седморката на Блейк" или в талисмани и се наложи  доста сценарии на игри да измислим след това, за да можем да ги използваме.
Възможностите са безкрайни – игра на белот, 3-5-8, сантасе, скитане по улиците, ходене на гости у някой приятел, който да ни показва "корекомските" си неща (помня как баща ми се шегуваше, че Кореком означава "КОРЕкция на КОМунизма"). Някой път като ни мързеше или почивахме, се качвахме на любимия орех. Той растеше съвсем близо до терасите на блока и ние тихо се промъквахме като нинджи или трапери. Всеки си имаше място и клон, които пазеше ревностно. Друго готино забавление беше разказването на филми. Беше ми почти толкова интересно, колкото да гледам филм. Често поукрасявахме и измисляхме сцени, но си беше забавно.
Най-после, след дългия ден, идваше вечерта. Това беше най-любимото ми време. Имам толкова ярки спомени. Звуци на суетня и апетитни миризми от кухните в блока, подвиквания към хлапаците да се качват на вечеря, хоризонтът е един такъв розов и постепенно става индигово син, мушици летят из въздуха, топличко е, мирише на живот! Естствено, за нашата банда вечерята е кратка среща със семейството, отдих, може би гледаме "Лека нощ, деца", ама само ако е нещо готино като "Доктор Снагълс" или "Елиъс шута". Разбира се, никой не си признава, щото вече сме големи за "детското на малките". Няма по-добро време за игра на криеница от вечерта. Всеки се стремеше да измисли най-оригиналното скривалище – зад колелото на фургон, на покрива на паянтовия гараж или зад вратата на стълбището. Няма да забравя как един приятел се "скри" като увисна на лоста за тупане на черги, между просторите за пране, на които висяха мокри килими. Много хитро! Случваше се и да си накладем малък огън и да хвърлим няколко картофа в жаравата. Обикновено трябваше да чакаме доста време докато се изпечат добре и после се омазвахме до уши с черната пепел по кората.
Все още не мога да си представя нещо по-хубаво за мен като дете от това, да играя през лятото с приятели под звездното небе. Ех, спомени!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: scopchanov (17 март 2008 14:38)
Въх, този разказ е за МОЕТО детство!!! :) Действително така прекарвахме лятната ваканция. Съжалявам че не остана много от това за нашите деца. recourse

 
 
№2 от: Радул (21 март 2008 17:11)
Браво Сашко. Времето течеше по друг начин тогава. А разказването на филми раждаше истински виртуози. Като се замисля повечето филми са ми ги разправяли и аз съм ги разправял дълго преди да ги гледам. Продължававай в този дух.

 
 
№3 от: aviolator (21 март 2008 17:47)
Мерси, Радко, и ти си имал приключения в този град  fellow, и ти си отраснал с Дъга и Пиф bully

 
 
№4 от: kametel (13 март 2012 14:45)

Морето е ясно.Нека разкажа за село Долни Лозен.Там бяха баба и дядо на мама родителите.Татко палеше трабанта натоварвахме се и айде на Лозен.Аромата на тор и огъм се усещаше още от околовръстното.Да но това беше сладък аромат.Аромат на свобода и безгрижни дни.В неделя вечерта нашите си тръгваха с пожелания''Да слушаш'' и започваше мойто царство.Още същата вечер баба правеше вечеря,ама такава вечеря която не се поднасяше на деца пред родителите им от баби.Капризните родители избираха какво да ядем а бабите се саобразяваха с желанията на децата.Спеше се с баба и дядо в една стая.Миришеше на вар и много ми се иска да си спомня за миризмата на ................оф не ми се пише вече.Друг път ще продължа.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (20)

Потребители (1):dani

Роботи (3): Google, Yandex, Msn

Гости: (16)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?

Искам нов дизайн!
Този си е добър
Свикнали сме
Какво е това?
Я се стегнете, че това е ужас!

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976. Изд. БЗНС, София. Роман. Българска. ІІ прераб. и доп. изд. Художник: Петър Рашков. Формат: 20 см. Тираж: 40 200 бр. Страници: 296 с. Цена: 1.15 лв. // 1. изд. 1942 ...

Авдеенко, Александър (1908-1996)

Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в ...

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959. Изд. Народна младеж, София. Роман. Превод: от рус. Божана Димитрова (Я люблю / Александр Авдеенко, 1933) С 1 л. портр. Формат: 25 см. Тираж 15 000 бр. Подв. ...

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985. Студия: БалканТон. Базирана на: «Хиляда и една нощ». Драматизация: Елисавета Михайлова. Режисьор: Мария Нанчева-Каменова. ...

Палаванко - Йордан Друмников. 1964

Палаванко - Йордан Друмников. 1964. Изд. Български художник, София. Поема за деца. Българска І изд. Художник: Борислав Стоев. С ил. Формат 22x31 см. Тираж: 52 100 бр. Страници 16 с. Цена: 0.25 лв.