Главна » Училището » Лагери, екскурзии, бригади » Моите велики ваканции на село!
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
 
 
 
Архиви
Декември 2014 (10)
Ноември 2014 (7)
Октомври 2014 (28)
Септември 2014 (17)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Моите велики ваканции на село!
21-10-2009, 15:07 | Автор: Jencheto | Категория: Училището » Лагери, екскурзии, бригади
През лятото на 1972 година моите родители след дълги митарствания купиха къща в Еленския балкан (село Тодювци, махала Султани). Е,тогава съм изглеждала така:
Моите велики ваканции на село!
А това е моят брат, който запази от онези времена страстта си към рибарлък-а.
Моите велики ваканции на село!
... и нашата бойна машина - Варшава комби. Страхотна кола - колко багаж е пренесла, тя си знае. Вече не е при нас, но си спомням с особена топлина за това возило.
Моите велики ваканции на село!

След години мога да си сложа ръка на сърцето и да призная, че това е най-добрата инвестиция, която са можели да направят моите родители. Защо ли?
1. Там изживях най-хубавото детство , за което може да си мечтае едно дете.
2. Научих се да хващам червеи и да ги слагам на кукичка за стръв.
3. Имах безкрайно много сюжети за разкази. Нали помните, че в началото на учебната година имаше разказ на тема "Как прекарах лятната ваканция".  И докато моите съученици седяха дълбоко умислени и загрижени, и накрая едвам снасяха по няколко реда, на мене не само, че не ми стигаше времето, но и листите, които изписвах, бяха в пъти повече. Естествено имах само 6-ци. pionerche
4.Там изживях първите любовни трепети.
...и т.н.

Мога да продължавам точките.....

Имах една страхотна баба Живка, която отиваше на балкана в началото на април, понякога даже март, и стоеше там до ноември месец. В махалата бяха няколко баби. И както навсякъде, бабите бяха разделени на 2 лагера и любимо занимание беше да се одумва другия лагер. Е, може и да преувеличавам, но винаги имаше за какво да си говорят.
Във всяка къща (освен в нашата) се гледаха много животни: овце, кози, прасета, кокошки, пуйки, понякога и патки. И разбира се, котки и кучета - без тях не може.
Бях съвсем малка, когато ме подгони един бивол. И досега съм убедена, че му подействаха червените ми плувки. Спасението беше в реката. Топнах дънцето и бивола ме заряза. Но беше страшно.

Не си спомням по кое време на лятото, но овцете се подстригваха. И в един момент започваха т.н. седянки за чепкане на вълна. Бабите говореха сладко-сладко, ние се кикотехме, а по някое време започвахме и да пеем.
Бабите започнаха да организират културно-развлекателна програма.
Което ще рече, че някои пееха, други рецитираха, трети изпълняваха сценки или смешки. Бабите ни също участваха и беше много забавно. Накрая имаше  банкет (казано по модерному).

А помните ли пътуващото кино? В нашето село идваше, ако не се лъжа, един път в седмицата - в четвъртък май беше. Даваха стари, стари филми, каубойски. По едно време бяха на мода индийските филми  ("Слонът, моя приятел" и др.). Момичетата групово ревяха (аз се правех на велика и си гълтах скришом сълзите, за да не изглеждам малодушна), а момчетата ги успокояваха и тайно им се присмиваха. В киното беше много интересно, защото идваха и лагерници. Забравих да спомена, че в селото имаше детски летен лагер. Та ние децата от селото седяхме горе на балкона, а лагерниците седяха долу в салона. И познайте какво ни беше любимото занимание. Естествено, да ги замеряме със семки и дъвки.         
Велики времена.

Понякога уреждахме спортни турнири между нас и тях. Футбол, волейбол, народна топка и тенис на маса. Оттогава съм се влюбила в тези спортове.
  
По онези години актьорите от различни театри обикаляха из страната и изнасяха представления.  Аз съм от късметлиите, които на живо са виждали големия български актьор Георги Парцалев. Трябва да ви кажа, че освен велик актьор, той беше човек с голямо сърце и народна душа.  Хората го обичаха. Когато дойде у нашето село, хората го окупираха и той обиколи къщите. И нали знаете как е на село, особено при балканджии - тук почерпка, там почерпка,  и той на никого не отказа - да не обиди хората... Като дойде в салона за представлението, се разнесе уханна миризма на вино и ракия. Но въпреки всичко големият актьор изнесе представлението без проблем, дори имаше и бис (макар и на градус).

Там се научих да цакам карти. Провеждахме си турнири. През деня ходехме на реката да се къпем. Понякога се уговаряхме и отивахме на поход до далечни махали. Или пък да берем билки. Вечер понякога отивахме да пазим нивите от диви прасета. То пазене му е приказката, но всъщност беше много забавно - китари свиреха, пеехме, печахме си картофи, царевица, риба и раци на огъня. Между другото, не опитвайте да печете тиква на жар - трудна работа. Накрая ритуал беше момчетата да изгасят огъня. Нали разбирате - пиш пауза.
Краят на лятото беше тъжен. Тежки раздели, обещания за другото лято и писма, и заминаващи коли към всички краища на страната: Ямбол, Русе, Пловдив, София, Велико Търново, Поморие, Варна, Елена, Дебелец, Павликени, Оряхово, Хасково, Дебелец и др.

На следващото лято всички бързаха да отидат там. И после пораснахме. Аз още си ходя всяко лято и ми е страшно хубаво там. Но... вече не съм дете. Имам спомени, които не се умарям да разказвам на моите деца. За моето прекрасно детство. За което  съм дълбоко благо дарна на  моите родители и моето бабче.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Зико (21 октомври 2009 21:26)
Чудесен разказ! bravo2 И снимките са супер.
Много благодаря! yeyeye

 
 
№2 от: mchukanov (21 октомври 2009 21:38)
Ех, че идилийка bravo2
... не била дете вече... да-да tongue3



--------------------
 
 
№3 от: isi (21 октомври 2009 21:59)

Благодаря! От сърце! 

А жигулата преминава през Тодювци, най-после ...  Още само 8-10 км нагоре в планината, по завоите и тесния път, дано не срещнем автобуса точно тук, лошо ми е, ама вече малко остана, и ...  хоп - моето село Дрента! До махала Горен край има още 5-6 км, но какво от това - вече знаем след кой завой коя къщичка ще изникне, чакаме  мостчето... ето я и Гъбката ...  yajuyo Баба и дядо ... yajuyo




--------------------
 
 
№4 от: Fuzzy (21 октомври 2009 22:39)
Жени, Жени... разплака ми душата! Още седя на топлите каменни стълби с баба, тя ми разкава (нещо от нейното детсво), щурците свирят малката си нощна музика и ни огряват безброй, безброй звезди...

 
 
№5 от: razkazwacha (22 октомври 2009 10:20)
Прекрасно... Който не е имал село, не е познал цялата прекрасност на деството - поне така мисля, без да искам да засегна никого. След три дни е годишния събор в моето, и последната седмица усилено звънят телефони - приятели от детските години, с които останахме такива и досега, се събираме там от всички краища на страната. И макар вече на тридесет и..., със съпруги, съпрузи и нашите деца, пак ще бъде весело, знам си...



--------------------
 
 
№6 от: Айви (22 октомври 2009 10:59)
 Браво, Жени! Страхотен разказ!
 И аз, и аз се върнах на село! И понеже в момента е студено, печката бумти, а баба ми приготвя нещо вкусно на огъня за обяд. Котката е сгушена точно пред печката, свита на кълбо. А навън природата е невероятна. Целият двор е обсипан с есенни листа, обагрени, сякаш от художник в топли цветове като жълто, оранжево, кафяво... А бабините хризантеми допълват красотата на пейзажа.yajuyo




 
 
№7 от: Cvetan (22 октомври 2009 11:37)
Ех, на село е...yajuyo



--------------------
 
 
№8 от: Надя (22 октомври 2009 11:38)
Ех, че хубаво, Жени:):)
Вярно,че имаше лагер покрай Тюдовци, спомням си че беше опция за записване заедно с Плачковци и Тасладжа.
Знаеш ли, че ме накара да си спомня, представленията и в моя малък град, идваха всички и най-прочутите. А сега там никой не стъпва, освен някоя залязваща фолк звезда. Сякаш театралната култура бяга от тези хора, не ги иска. Те сигурно няма да напълнят салона за по 10 лева, но за по 3 ще ги изгладуват, сигурна съм.
Еленския балкан е част от моето детство с едно друго село - Хъневци.



 
 
№9 от: zaharisa (22 октомври 2009 11:40)
Аз никога не съм била по тия места и докато стигна края на разказа вече имах ясно желание, та затова питам: Кога ви е сбора?

 
 
№10 от: chefffoo (22 октомври 2009 21:51)
Браво за приказката! Благодаря! Сърцето ми се стопли от твоя разказ.

 
 
№11 от: hristo (23 октомври 2009 00:58)
Аз сьщо сьм израснал на село и знам какво е. 
Благодаря за хубавите спомени, които вьрна в мен.             

 
 
№12 от: rocco_george (15 ноември 2009 01:33)

Оле, боже! Село Тодевци, махала Багалевци и река Веселина...

Пърчовци, Елана с реката и онази невероятна лятна жега...

Що ваканции съм изкарала и аз там, но нашето бръмчило беше един "Форд-Казак с голям мустак" от Запорожието...

Този Балкан беше родният за дядо и той много държеше да бъде там поне летните месеци. Отсядаше в къщата на един мой чичо без деца още от пролетта, подтягаше къщата, градината, завъждаше един куп животинки и на лято ни посрещаха нас тумбата диви и необразовани в селския живот софиянчета и недотам софиянчета...

Ех, какви стихове имах за Веселина, какви разказчета за нашите забавления из Балкана наоколо...

Благодаря за това връщане към детството ми!


 
 
№13 от: Весито (30 октомври 2011 15:00)

Страхотен разказ. Аз пък съм от онези деца израснали само в града. И най лошото - на моята улица нямаше деца на моите години. Не съм гледана от др. освен от родителите ми. Нямах си дори леля или вуйна в някое др. градче при която да ида. Благородно завиждах на др.деца като почне училище и разказват за прекараното лято.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (17)

Потребители (0):

Роботи (2): Google, Inktomi Spider

Гости: (15)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?

Рожден ден
Нова година
Баба Марта
Трети март
8 март
9 септември
31 февруари
Няма такъв
Всеки ден
Няма такъв

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963. Изд. Народна младеж, София. Роман. Българска. І изд. Художник: Симеон Венов. С ил. Формат: 25 см. Тираж: 12 100 бр.  Подв. Страници: 188 с. Цена: 0.59 ...

Гатанки - Мария Георгиева. 1985

Гатанки: За най-малките и начална училищна възраст - Мария Георгиева. 1985. Изд. Отечество, София. Гатанки. Художник: Теодора Стойчева.  С цв. ил. Формат: 28 см. Офс. изд.  Тираж: 100 115 ...

Благородни сърца - Калина Малина. 1988

Благородни сърца - Калина Малина. 1988. Изд. Български писател, София. Сборник. Българска. І изд. Съставител Бистра Ганчева. Художник: Мира Лехчанска. С ил. С портр. Формат: 22 см. Тираж: 60 111 бр. ...

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Странни случки върху 64 квадрата. Повест. Изд. Медицина и физкултура. Рецензент: Александър Кипров. Редактор: Дечко Миланов. ...

Няма да се сърдиш

Няма да се сърдиш - Ран Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка Гуджунова. ...

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...