Главна » Светът на възрастните » Техниката » Апаратчетата за изправяне на зъби
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
 
 
 
Архиви
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
Април 2014 (21)
Март 2014 (28)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Апаратчетата за изправяне на зъби
13-12-2009, 21:58 | Автор: ralitza_tzankova | Категория: Светът на възрастните » Техниката

На това мъчение бяха подложени най вече децата в големите градове, където имаше специализирани зъболекари – ортодонти. В моя клас почти всички имаха най-разнообразни апарати. Струва ми се, че всички деца в днешно време имат едни и същи апарати за изправяне на зъбите с квадратчетата, които се регулират на всеки зъб. Тогава често се срещаха апарати с розово горно небце от зъболекарски цимент и тел на горните зъби, и с горно небце и тел на долните зъби или тел за горните и долните зъби. Най-ужасните (след моя) бяха с горно небце и тел и едни телени сталактити, висящи по средата на небцето и образуващи решетка. Замисълът е езикът да стои зад решетката и да не достига до предните зъби, за да не ги изкривява. Представете си как може да се говори, ако езика ти не стига до предните зъби.

Моите горни зъби бяха по-напред от долните. Сложиха ми апарат, който не съм виждала в ничия друга уста. Представляваше две розови циментови отливки от двете външни страни на зъбите и два горни и два долни реда телове. Зъбите заставаха между теловете. Зъболекарите ми го сложиха в устата и ме показаха на майка ми, а тя каза само: "Ужас!" и те и направиха скандал. Но ужасът тепърва започваше, с това нещо не можеше да се яде, трябваше да се маха, фъфлех ужасно /като всички от класа с апарати/, а на всичкото отгоре апарата се движеше в устата ми докато говорех. Oт този момент нататък никой не ме слушаше, а само ме гледаше хипнотизирано.

Помните ли, че болеше. Сегашните апаратчета не знам дали болят. От вътрешната страна бузите ми станаха целите в рани, още си усещам белезите. От болка нощем несъзнателно си изплювах апарата. Първата сутрин изплашено заявих на майка ми, че съм го глътнала. Като отидохме пак при зъболекаря, той ми каза, че ако продължавам да го изплювам ще ми сложи "шапка" и нощем няма да мога да си отварям устата. Не знам какво устройство съм си представяла под думата "шапка", но заплахата подейства и спрях да изплювам апарата нощем.

Имаше и един плюс. Тъй като пея фалшиво и едва изкарвах четворка, майка ми написа бележка, че апарата не трябва да се сваля. Ама с апарата не може да се пее. Учителката по пеене започна да ме изпитва само на теория...

Три години носих апарата без почти никакъв ефект, но зъболекарите не искаха да си признаят поражението. После се преместихме да живеем в по-малък град. Там повечето деца бяха с криви зъби, но никой не фъфлеше и не го гледаха в устата. Единственият ортодонт не беше виждал такова чудо на техниката, а апаратът беше започнал да ми умалява. Това, което измисли бе да отреже теловете, да ги разшири и за да не ми убиват ги обви с тънко гумено маркуче. Станах още по-красива. Носих го още една година, ефект никакъв, апарата ми умаля съвсем и накрая самоволно го захвърлих в едно чекмедже. Вече дори се беше покрил със зъбен камък.

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ive (13 декември 2009 22:20)

Леле какъв ужас били тия шини. malee2


 
 
№2 от: isi (13 декември 2009 22:29)

Брррр! xixi
Много странно! Знам, че е имало шини и навремето, ама около мен нямаше нито едно дете с такава шина...  Аз ли не мога да се сетя? Или е така, просто защото съм живяла и аз в по-малък град...




--------------------
 
 
№3 от: ive (13 декември 2009 22:34)

Нищо общо с града, Иси. И аз не съм имала шини.


 
 
№4 от: borovinka (14 декември 2009 00:21)
А аз като се замисля само, се оказва,че около мен са доста тези с шините - моята сестра (тя носеше от това с розовото небце, защото в трети клас си счупи предните зъби, изградиха ги като и сложиха някакви полимери и понеже стърчаха и предписаха шините). Не помня тя да е фъфлела, може би защото не ги носеше много...
На мъжа ми сестрата - тя пък май с тези, които зъбите седят между теловете - ама се и целуваше с тях, на един купон даже я чух да казва на момчето "Чакай малко, че болтчето ми се разви тука..."

Кумата ми - познаваме се с нея от танцовия ни състав и тя само с шини ходеше, а после фъфлеше...
А на една друга, където си захвърлила апаратчето в чаша, баща и си направил от теловете пирони и ги употреби за строителни нужди. smile24

 
 
№5 от: donaddt (14 декември 2009 09:47)
И аз носех шина. Горна, от розовите, защото имах разстояние между зъбите. Общо взето си приказвах сносно, но ужасът ми беше думата 'шишче', ами не успявах изобщо да я произнеса, дори и фъфлейки. Носех това чудо около година може би и то взе, че се счупи. Занесохме го на зъболекарите да го поправят и така и не ми го върнаха. Ама не си спомням да е било чак такова масово явление. Оф, аз имам ужас и от логопед. Така и не отидох и не казах в къщи, че трябва да ходя, защото сигурно и там щяха да ме мъкнат насила. В резултат - един звук малко лошо произнасян, ама не ме притеснява, wink

 
 
№6 от: Бяло (14 декември 2009 10:42)
  И аз съм носила, и горни, и долни; горните бяха от две части, свързани с винтче, с него ги регулираха. Помня и името на "зъбарката", д-р Иванова, много лоша жена, само се караше. А от долната шина са ми поразени кътниците, всичките са ми с корони. Пък зъбите са си ми криви.

 
 
№7 от: mia.yaneva (14 декември 2009 14:44)
Каква чудничка тема! Как се сети, само! Аз съм един паметник на шините, а не би ми минало през ум да пиша за това. bravo2

Боровинка, това с "разви ми се болтчето" беше върхът!

Аз съм носила шини 7 (!) години от 1 до 7 клас и горни, и долни. Всякакви. Но пък върху мен имаха ефект - имам си сега наредени зъби, здрави и засега с минимални проблеми. Иначе ситуацията беше точно както я описва Ралица във всичките й подробности. Но около шините си бяха голяма масовост. Няколко деца от класа носехме шини. Идваха да ни преглеждат целия клас в първи клас, казваха на кой какво, викаха родителите, те ни водеха в детската клиника на ул. "Иван Вазов" - още я има, там ти казваха какво ще се прави и колко време (колко години ще се мъчиш демек) и родителите ти подписваха декларация. И се почваше. Първо се ходеше на отливка на гладно. В една метална лопатка се слагаше някаква смес като розов пластелин, имаше сладък, леко ментов вкус като паста за зъби, пъхаха ти я в устата внимателно и с як замах почти я блъскаха към горното небце. На мен винаги ми се гадеше от тая процедура. На всеки две седмици се ходеше да ти стягат шините и да видят резултата. Аз покрай това намазвах кроасанчета с масло и други лакомства.

Доколкото помня в 1 клас основно се слагаха шини за събиране на разстоянието между предните два зъба, крива захапка и неправилен изговор на някоя буква. Тези с решетото от горното небце мисля, бяха за неправителен изговор на някоя буква. Имах една съученичка с такава и много я съжалявах. Голям тормоз ми изглеждаше. И аз дето бях с шина се чудех тя как въобще говори. Аз носех първо за събиране на разстоянието между резците, защото  между предните ми зъби влизаше клечка за зъби по ширина - от онези плоските. Голямото носене почна в 4 клас, когато заприличах на вампир с два горни кучешки зъба над другите, почти на венеца. Да не ви прилошее, но да припомня, че имаше и случаи (като мене) когато преди да ти сложат шина първо имаше мини операция - цепваше се ципата, която свързва горната устна с венеца, за да могат да ти сложат шината, да не разранява.  Ходиш подут и весело ти висят рибарски конци от устата :) Все едно си се бил - интересна гледка беше за момиче. И горда :) По случай на кучешките ми зъби, сега нямам цели 4 зъба - извадиха ми четири здрави зъба, за да наместят на тяхно място страшните кучешки и долу и горе. А аз от тези здравите си направих гердан, разреден с мъниста от суралин. Питали са ме "Това слонова кост ли е?", а аз си умирах да видя изражението на лицето на човека с въпроса като кажа "Не, моите собствени зъби!" Ама истина си беше - още си имам гердана. Доколкото помня, не можеше едновременно да се носят шини на горната и долната челюст, та носиш 2 години на едната, после 2 на другата... А тези сегашните (бракетите) могат да се носят едновременно на двете челюсти. И да се слагат на възрастни. Един познат носи такива на 47-тодишна възраст :) На запад тези ги имаше още 80-те години. А зъболекарят си го обичах - д-р Тороманов. Още ми е пред очите. Явно е бил добър, защото наистина има резултат. После дойде някаква много лоша лекарка, дето не й хареса един път как съм казвала "слънце" и ми сложи точно едни такива шини, каквито Ралица описва, дето не можеш да си отваряш устата. Така болеше през нощта, че и аз си ги махах. И до там се приключи с шините. Отказах да ходя повече. Обаче през точно тези години, от 4 клас почнах да ходя на рецитали, после на театрална трупа - не ми е пречило. Докторът явно си е бил добър.  Но си спомням и комични, и смутителни ситуации по почивки, където някой от следваща смяна на нашата маса в стола се провиква "Някой си е забравил ченето!"

 
 
№8 от: gamina (14 декември 2009 16:04)
На мен трябваше да ми слагат апаратче, взеха ми и проба и не знам какво стана, та не го взехме после. Сигурно майка ми е проявила здрав разум...

 
 
№9 от: Айви (14 декември 2009 17:28)
 Помня, че шините наистина бяха привилегия за децата от големите градове. В родния ми малък град обаче доста деца носеха - просто ги водеха в най-близкия окръжен град и там им слагаха. И понеже и моите зъби не са от най-правите, нашите също решиха да ми слагат шини, нооо.... frantic Последва такова възражение, че те накрая се "предадоха" :
 - Ами щом ще упорстваш - ходи си с кривите зъби!
И до ден днешен така си ходя. И си харесвам зъбите, такива каквито са.xixi

 
 
№10 от: felice puba (14 декември 2009 21:00)
"Привилегия", как не! Истинско китайско мъчение, от най-безпощадните! Който ги е носил със сигурност помни и неприятния вкус на нещо като лекарство в устата! Гордо, с хладнокръвно достойнство понасяхме подигравките на съучениците, като се придържахме към максимата "Трай, булка, за хубост".printzesa2  Само че понякога не издържахме и като прелееше чашата, отнасяха някой шамар или ритник от "зъбаткото" със шината в междучасията! tongue2 Да, носила см шина, била съм се, въпреки че бях кротко дете за пример, накрая ми писна и я зарязах. И сега не виждам някой да е прокопсал от носенето на шини, освен ако не е звезда с амбиции за Холивуд, но там вече се намесват други "сили", включително и фотошоп!xixi2



--------------------
 
 
№11 от: ralitza_tzankova (14 декември 2009 23:20)

Да бях почти забравила за този момент от живота си от носенето на шините и на мен единия кучешки зъб не можа да си намери място и се появи чак в осми клас, но отгоре на венеца. Извадиха ми го, не е лесно да се вади здрав зъб, зъболекарката си беше качила единия крак върху зъболекарския стол за опора и така дърпаше. Искаше да извади и другия ми кучешки зъб, за да се наместят останалите ми зъби, може би е била права, но майка ми не даде.


 
 
№12 от: мимка (15 декември 2009 00:22)
Ах, тия гадни железцаxixi 
Носих такива шини за зъби, с розово небце - бях май в четвърти клас. Но понеже ме беше срам, постоянно ги махах.

 
 
№13 от: zaharisa (15 декември 2009 14:18)
Ами да се обадя и аз, като боен крокодил (тези, които са ме виждали могат да потвърдят) xixi
Виждам, че повечето носили шини са доказателство за вредата от тях. Мия е сред единиците примери за положителния им ефект.
Аз съм с прочутото челюстно-костно несъответствие, по-известно като "зъбите на тате, ченето на мама". Заведоха ме значи, при ортодонтите на ул.Иван Вазов и те отсякоха :
"трябва да се извадят ПОНЕ 4 здрави зъба, но корените им са толкова големи, че няма гаранция дали останалите няма да паднат" malee2
В този момент шинирането ми приключи, преди да е започнало. Майка ми страда от лоши зъби (и зъболекари) от дете и реши да поеме риска цял живот да я обвинявам как ме е оставила без усмивка пред вадене на здрави зъби на 10 годишно дете.
Да, нямам холивудска усмивка, но никога не ме е болял зъб, имам 2-3 амалгамени пломби от студенти angry2 и .......... нито един кариес xixi3  


 
 
№14 от: ваняя (31 март 2010 22:42)
Аз пьк като захапя ябьлката се получава усмихнато човече smile24 smile24

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (15)

Потребители (0):

Роботи (2): Google, Inktomi Spider

Гости: (13)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:

Васко де Гама от село Рупча
Неочаквана ваканция
Рицарят на Бялата дама
Фильо и Макензен
Войната на таралежите
Друг

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976. Изд. БЗНС, София. Роман. Българска. ІІ прераб. и доп. изд. Художник: Петър Рашков. Формат: 20 см. Тираж: 40 200 бр. Страници: 296 с. Цена: 1.15 лв. // 1. изд. 1942 ...

Авдеенко, Александър (1908-1996)

Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в ...

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959. Изд. Народна младеж, София. Роман. Превод: от рус. Божана Димитрова (Я люблю / Александр Авдеенко, 1933) С 1 л. портр. Формат: 25 см. Тираж 15 000 бр. Подв. ...

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985. Студия: БалканТон. Базирана на: «Хиляда и една нощ». Драматизация: Елисавета Михайлова. Режисьор: Мария Нанчева-Каменова. ...

Палаванко - Йордан Друмников. 1964

Палаванко - Йордан Друмников. 1964. Изд. Български художник, София. Поема за деца. Българска І изд. Художник: Борислав Стоев. С ил. Формат 22x31 см. Тираж: 52 100 бр. Страници 16 с. Цена: 0.25 лв.