Честитки » Нашето детство

№1 от: Pavlina Iossifova (4 януари 2010 12:51)

Толкова мило ми стана, TRIXYY! Малко преди Коледа си извадих и аз кутията със стари картички, получени в нашето семейство в детството ми. Както и тази на дядо и баба. От тази година аз съм единственият им собственик и пазител. Четох, четох тези почти еднакви думички и не мислех за нищо. Единственото чувство, което идваше от тях беше ОБИЧ!

--------------------

-Когато се събуждаш сутрин, Пух, какво си мислиш най-напред?
-Какво ще има на закуска. А ти, Прасчо?
-Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено.
-To e все същото! - каза той.

№2 от: рошав заек (4 януари 2010 13:12)

Толкова са мили!

--------------------

Имате ли торта от моркови?

№3 от: donaddt (4 януари 2010 19:07)

Много ми харесаха ръчно изработените подаръци. За букетчетата изобщо не ми е минавало през ума. bravo2

Картичката с мидата също много ми харесва. Изобщо - страхотна фантазия. И браво на родителите ти, че са ги запазили. Точно думата е "Мило!".

№4 от: катя милушева (4 януари 2010 20:44)

Чудесен спомен! Тази с лилията ми беше подарък за завършването на 8 клас. И другите са ми много познати. bravo2

Карамфилчетата ръчна изработка обаче са върха, много търпение и любов е вложена в тях! П.П. Съкращението Ч.Р.Д.Р. включва и името на рожденника, нали?!

№5 от: donaddt (4 януари 2010 21:10)

Цитат: катя милушева

Съкращението Ч.Р.Д.Р...

А според мен е ЧРД отляво надясно и ЧРД отдясно наляво. fellow

№6 от: TRIXYY (4 януари 2010 21:51)

Точно така, задължително трябва да има симетрия! wink

№7 от: anni (5 януари 2010 08:04)

Ха, първата от купешките картички я имам -подарък за Новата година от някой съученик. Когато бях в по-малките класове си изработвахме една новогодишна пощенска кутия и там всеки от класа можеше да пусне картичка за някой приятел. Също така по волята на жребии теглехме номерца и на който номер ти се паднеше - трябваше да му се купува подарък. Класният ръководител също учавстваше в тази работа. И така като започнвеше раздаването на подаръците наставаше една много приятна какафония.

--------------------

-Правилото е мармалад утре и мармалад вчера,
никога мармалад днес.
-Все някой път ще дойде и мармалад днес-
отбеляза Алиса.

№8 от: mchukanov (5 януари 2010 08:56)

И топлинко, бих добавил bravo2

Най ме зарадваха детските ръкописи - каква мъка и борба беше опитът да пишеш равно, ле-ле-лее request

голям зор... Оттогава се мъча да изчислявам дължината на думите, за да мога да ги вмъкна на реда, без да пресовам последните 3 буквички, ама wink

Пусти навици - нашата Другарка Белчева в час по краснопис ни казваше, че специално за нас ще го прекръсти на МРЪСНОпис malee2

--------------------

"За втори път в България, за първи път в света"
Д.Танас
"А пък баща ми бе стигнал до извода, че всеки е глупав колкото може"
Я.Антов

№9 от: isi (5 януари 2010 10:10)

Наистина са прекрасни, TRIXYY! И точно мили, стоплящи! Твоите ръкоделия имам предвид :))))
Нали може след време да добавя тук още някоя снимка с ръчни картички? smile

И днес децата подаряват свои картички на родителите си, нали? Или? Я кажете вие :))) Предното лято видях едно момченце, което честити рождения ден на татко си по много мил начин със специална изненада и с картичка, нарисувана от самото него mig_mig

Радвам се, че бях посветена в тайната yajuyo

--------------------

"Има във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри!"

№10 от: mchukanov (5 януари 2010 10:30)

Хехе, Иси - освен ръкоделните, които са си момументална живопис, получих и електронна
xixi

Същите са, същите малки рисувачи, резачи, лепачи, точно като нас самите на техните години. Само дето имат повече и различни боички и моливи, и разни-безобразни изразни средства tongue3

--------------------

№11 от: TRIXYY (5 януари 2010 11:43)

Много сте мили всички! Благодаря ви!
Иси, разбира се, че можеш да добавиш, каквото поискаш!
За днешните деца, знам ли...Като са по-малки са същите като нас, но като навлязат в онази хубава възраст...По никакъв начин не мога да намеря нещо общо между нашия пубертет и техния.Но това е една друга тема.А иначе пазя цял класьор с разни подобни творения, които дъщеря ми е писала в крехка детска възраст.

№12 от: Pavlina Iossifova (5 януари 2010 12:28)

Да, и аз потвърждавам, Иси, децата и до днес творят картички и саморъчни подаръци. Дори с по-голяма радост понякога, заради споменатите от Младен "разни-безобразни изразни средства". Но имат нужда някой да им каже или покаже, че могат. Иначе в изобилието на готова бляскавост няма как да се сетят сами. Моята племенница преди две години се почувства като откривател на Америка, когато й споменах, че няма нужда да си използва касичката за скъпи картички. Че и стихчета сътвори към картинките, които изобрази. За съжаление не ми дойде наум тогава да снимам произведенията й, а тази година е толкова обсебена от стикерите, които събира, че просто "настикери" всичко, което хвана. Май ще трябва да я ентусиазирам за Баба Марта да си покаже ръкоделските способности.
Хм, Trixyy, аз пък дори в пуберитетните им търсения и мечти намирам общи или нека ги нарека вечни търсения. Разбира се, общата обърканост и нестабилност на обществото, което би трябвало да ги "поеме" ги обърква много повече от поколенията расли в по-устойчиви общества. Това влияние си е наистина страшно.

--------------------

№13 от: TRIXYY (5 януари 2010 20:33)

Така е Павлина, те също търсят по своему.Даже им е много по-трудно да разберат къде точно са.Като чете човек статията на рошафия заек за кифлите...В къщи пък се избират специални дрехи, да не би някой да помисли отрочето за кифла.И ние едно време се деляхме на групи, но при тях е много по-отчетливо.

№14 от: Cvetan (5 януари 2010 21:05)

Да и аз потвърждавам, че и днес децата подаряват свои картички на родителите си.
Аз последната я получих за Новата година от детето ми, но не правена в детската градина, а вкъщи при пълна тайна. Получавам и за рождения ден и т.н. Понякога като ми е мъчно или трудно и ми личи, получавам също...

--------------------

Поетите се раждат,ораторите се изграждат.

№15 от: anni (5 януари 2010 21:17)

Моята дъщеря също прави картички за всеки празник, даже и без повод. И то какви картички...чудеса. Прави и разни украси-коледни снежинки например-помните ли как едно време сгъвахме бял кръгъл лист или картон, изрязвахме разни прозорчета по него и като се разгънеше листа заприличваше на приказна снежинка.

--------------------

№16 от: катя милушева (5 януари 2010 21:30)

Това са най-ценните подаръци,които получавам и аз-от сърце и с ръце! Особенно са мили ,когато са надписани с разкривен почерк ,думите са слети в една и от това личи вълнението с което са правени. rev

№17 от: TRIXYY (5 януари 2010 21:57)

Чакайте да ви разкажа нещо. Моята дъщеря като беше на 5-6 год. и написа писмена молба с картинка до баща си, в което пишеше: "Тате, искам братче или сестриче. Ти трябва да поемеш половината от отговорността." Естествено с куп правописни грешки. Хилихме се много, но след това изпълнихме искането wink Тя много искаше сестричка и като казаха, че ще бъде момче тя започна да пише едни плакати на които беше нарисувала бебе с п..ка и отдолу пишеше: "Бебе-момче. Не е момиче, но е човек." Така се навиваше, че трябва да го обича! xixi Пазя всичките тези писания. Де да знам, след време може и тя да публикува някъде, дето се разказва за тяхното детство. wink

№18 от: рошав заек (5 януари 2010 22:09)

Трикси, страхотна дъщеря имаш xixi

!!!

--------------------

Имате ли торта от моркови?

№19 от: Pavlina Iossifova (5 януари 2010 23:04)

Наистина, Трикси, велик житейски подход има дъщеря ти! Достойно е за Гинес на детските бисери! nomer1

--------------------

№20 от: Cvetan (6 януари 2010 22:30)

Цитат: TRIXYY

отдолу пишеше: "Бебе-момче. Не е момиче, но е човек."

--------------------

Поетите се раждат,ораторите се изграждат.

№21 от: TRIXYY (6 януари 2010 22:58)

Казвам ви още едно нещо и приключвам, че много избягахме от темата.
Пак по същия повод веднъж каза на баща си:"Тате, като тръгнеш да правиш бебето, ще ме викнеш ли да ми покажеш как му се прави главичката?" xaxa2
Въпреки всичките ми обяснения, на нея не и се струваше логично така опростенчески да се създава един човек. Сигурно си е представяла, че все пак има някакво творчество в тая работа, поне като грънчарството. xixi

(Отнякъде ако разбере, че съм го разказала , шА мА убиЙ)

№22 от: mchukanov (6 януари 2010 23:04)

Леле, Трикси - така Бог създал Човекът - от кал, и името му такова Адам - е пръст или глина... chorchik

--------------------

№23 от: Pavlina Iossifova (7 януари 2010 03:07)

Споко, Трикси, пази тайната на разказа още едно-две летоброения и като мине пуберитета дъщеря ти ще се гордее с първия си издател - мама. Ама наистина е върхЪт! xixi2

--------------------

№24 от: Надя (18 януари 2010 11:15)

Ах, това с бебето момче, ме разсипа просто!!! smile24

№25 от: ваняя (18 март 2010 16:13)

Аз не мога да не питам някой забелязал ли е в новогодишните картички, така простичко (в добрия смисьл) направени, колко много истински блясък има? Вижте топките как светят новогодишно, а и бенгалският огън има една такава искрящост и задушевност, които сега, колкото и добре да се работи с фотошопа, не могат да се постигнат? yajuyo