Главна » Училището » Винаги готов! » Гражданин на НРБ
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
 
 
 
Архиви
Октомври 2014 (13)
Септември 2014 (17)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Гражданин на НРБ
19-01-2010, 23:03 | Автор: mchukanov | Категория: Училището » Винаги готов!
  Всеки път. когато вадя съвременният актуален документ, си спомням откъде дойдох - емигрирах оттам без да искам, неосъзнато, но пък всичко ценно е там - между 20те странички зеленикава хартия с водните знаци, прилежно опакована във футлярчето - до ден днешен всички ценни бумажки и бележки си седят там - да напомнят, че е имало едно Място, за което преди доста години в книжката на "Антени" прочетох - "Всеки камък си тежи на мястото - изменник на Родината родина няма..."
    Между двата надписа седи - със сигурност - Държавен Символ





Гражданин на НРБ

Гражданин на НРБ

  Имаше си разни специални раздели тази книжка - указваше най-общата информация за приносителят си. Със сигурност имаше и неприятна информация, или поне такава, която навява неприятен спомен - примерно тази
 
Гражданин на НРБ

която ти подсигуряваше един допълнителен данък над определена възраст, докато определението е такова. Или тази

Гражданин на НРБ

 умът не ми  побира, колко човешки съдби е променил този надпис, колко години труд в Кремиковци, Градския Транспорт и подобни са стрували тези няколко машинописни буквички.
   Или митовете, свързани с тази

Гражданин на НРБ

   Не помня с какво посвещение и кому съм харизал страничката с местоработата - но - ДА - имаше и такава, трябваше да се работи, Другарчета, Родината не търпеше да стоиш без работа, не освобождаваше Работниците си...
   И макар някак задължаващо да седят половината от обясненията за този Документ за принадлежност, ми седи достойно, защото символизираше Родината и принадлежността към Нея, носеше Герб, който съм целувал, като съм се клел във вярност към Нея - ПОМНИТЕ ЛИ МОМЧЕТААА - "Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се." Помните ли...
   И никога, ама НИКОГА, не съм си представял, че Родината, Моята Родина, ще има срок на годност

Гражданин на НРБ

Другарю Началник, ти Помниш ли???


Добавено от donaddt. Ето и страничките с бележките по гласуването.

Гражданин на НРБ

Добавени на Хрис корицата и задни странички от червения Паспорт



  Няколко странички с визи и бележки на митницата от Павлина Йосифова, както и служебен Паспорт

Гражданин на НРБ

Гражданин на НРБ

Гражданин на НРБ

Гражданин на НРБ

Гражданин на НРБ


Една малка добавка от freja:
документчето, което нямаше срок на годност и беше задължителна част от паспорта:





  И няколко картинки от Симпра
Гражданин на НРБ
Гражданин на НРБ
Гражданин на НРБ
Гражданин на НРБ
  Образци от Бойста 3
Гражданин на НРБ
Гражданин на НРБ
Гражданин на НРБ
Гражданин на НРБ
Гражданин на НРБ
Гражданин на НРБ
Гражданин на НРБ
Гражданин на НРБ

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (19 януари 2010 23:28)

  Аз още съжалявам, че не си запазих моя паспорт. Имаше едни догадки, че на една от страниците в цифрата се отбелязвала някаква принадлежност, но не мога да конкретизирам.


 
 
№2 от: Pavlina Iossifova (19 януари 2010 23:48)
Помня много добре, че когато отидох да си Го взема този зеленичкия, си мислех, че вече официално не съм дете. Определението непълнолетна, с която бяха набедили възрастта между 12 и 16 винаги ме вбесяваше или разсмиваше. Малолетен пък, което трябваше да означава дете, само ме смешеше. Няма по-тъп език във всички езици по света от административно-нормативния! angry2

Но обратно към нашия стар зелен знак за зрелост. Няколко години преди той да влезе в живота ми много исках да порасна по-бързо. Не за друго, ами заради пустата свобода, Санчо! Струваше ми се, че като порасна, е тогава ще дойде тя личната и човешка Свобода! Де да ми бяха минали през ум само половината от "затворите" на т. нар. зрелост, направо щях да изпия Фсичките хапчета на Пипи за непорЕсване на момента. Добре, че не можех да се сетя тогава за всичко, което ме чака. Но НИКОГА, НИКОГА няма да забравя момента на получаването му и онова усещане: "Олеле, ами сега! Няма връщане назад!" Точно в този момент за пръв път ми се доплака за Него, за Детството! Може би тогава съм си дала не в думи облеченото обещание, че "НЯМА ПЪК!" с хапчета или без, няма да му се дам на това, което символизираше Онзи горе!



--------------------
 
 
№3 от: Julian (20 януари 2010 00:00)
Катя Милушева явно има предвид прословутата 13-та страничка и точката в средата на тройката. Някои от моите съученици си я бяха запълнили с химикалка (за майтап просто), но аз така и не посмях lol Наистина и до днес се чудя дали това беше слух или истина... tup1



--------------------
 
 
№4 от: рошав заек (20 януари 2010 00:50)

Първият ми зелен паспорт се удави. Буквално се удави - в Пловдивската английска бягахме от пансиона към града през "железния мост", който си беше железопътен мост, и ако те засече влака, докато минаваш, за да не те помете, излизаш извън перилата, стъпваш на метална подпора отвън, гушваш здраво железата и чакаш влакът да отмине. Екшън си беше. Та, моят пресен-пресен паспорт на няма и годинка при едно такова изчакване на влака цамбурна в Марица барабар с цялата ми "дамска чанта" (саморъчно ушито торбе с гордо извезан надпис "Stormbringer").
И така ми тръгна... Не по обичайната причина  (т.е. поправки на страничка "семейно положение") а по разни сходни на гореразказаната смених към три-четири...

(tayna това ви го казвам на ушенце, щото големите не бива да чуят, че ви разказвам такива работи: отворете на последна страница на зеления паспорт и заменете думата "паспорт" с... абе едно такова с три букви... xixi )




--------------------
 
 
№5 от: freja (20 януари 2010 02:22)
Помним я, помним я, mchukanov, как да не я помним!!! fellow Нищо, че не сме минавали през Школата за мъжество tongue.

Аз, за да си взема паспорта, трябваше да ида в МВР с родителите си (то и вие сигурно също), което стана през учебно време и ме освободиха от 1-2 часа, а пък и тях съответно - от работа winked. След няколко месеца го загубих, без да разбера - просто толкова горда се чувствах, че имам някакъв наистина важен документ, че го мъкнех навсякъде със себе си. Даже когато излизах по едни къси дънкови панталонки, носех и него в задния си джоб. И така, един ден с една тайфа ходихме в Градската градина, аз бях с панталонките. То бяха едни лигавения и гоненици, детинщини направо - как се е измъкнал от джоба - не знам. След почти 24 ч., на другия ден по обяд вкъщи се звъни, на вратата - униформени, питат ме аз ли съм... (трите ми имена). Казах "Да", а те ми подават моя паспорт (чудя се какво прави у тях...) и като започнаха едни лекции - как трябвало да си го пазя, ала-бала... Накрая някак се престраших да ги питам къде е бил, те ми казаха - в Градската...
После пък по едно време тръгнах навсякъде да излизам без паспорт. И бях вече ехееее - на 19 поне, когато преживях две проверки - едната в един парк, другата в едно кафе. Нито веднъж не ме прибраха (то аз и не вярвах, че ще ме приберат, нереално ми се виждаше), ама и там какви лекции са ми чели... Но този път - че съм длъжна да си нося документа навсякъде...

Обаче малолетни/непълнолетни имаха други граници, Павлинка - до 16 г. бяхме малолетни, от 16 до 18 - непълнолетни. Беше така поне до средата на '90-те, но после май свалиха границата на непълнолетните до 14 г. (на толкова ли се вадят днес личните карти? poches )

А пък за точката! При нас върлуваше митът, че който я няма, значи е от... хм... ромски произход... Ама не ми е попадал паспорт на някого от такъв произход, за да проверя дали е вярно. По-късно чух друга теория, която ми се струва по-вероятна - че точката е някакъв нарочен дефект, и ако я нямаш - значи паспортът ти е фалшив.

P.S. Обаче знаете ли какво забравихме? - картончето за кръвната група! Беше задължително да си го извадим задължително и даже май само след представянето му можехме да си вземем паспорта от МВР. И, нали, задължително да го носим в зеления документ, който задължително пък да носим със себе си... Добавих моето горе - годината на гърба е 1990 (не 1996, въпреки, че ако някой ме подмлади, няма да се разсърдя wink), а пък самият паспорт си го извадих в началото на 1991, защото съм ноемврийско бебе fellow (изтрила съм си само презимето и фамилията; защо ли, като съм оставила номера на паспорта - така всеки може да ме намери smile24).

 
 
№6 от: Pavlina Iossifova (20 януари 2010 05:02)
Oпппс, извинявам се! Така беше, права си, Фрея! Явно ми звучи и до сега много нелогично да имам паспорт, а да съм непълнолетна. Явно съм омесила юридическите с педагогическите възрастови разделения. Това 12 г. ще да е от педагогическата психология. Там имаше едни такива години. Дали не беше, че от 12 се водим пубери? hum-hum

А това с тая точка никога не бях го чувала. От вас го научавам.
Но по времето, когато аз си взех паспорта със сигурност ходих сама, без мама и татко в МВРто и картончето за кръвна група не беше задължително. Годината (о, ужас!) е 1978. Чак в студентските ни години се опитаха по пътя на убеждението да ни накарат да си направим такива картончета. Аз си направих, нали съм съвестна гражданка! winked





--------------------
 
 
№7 от: mia.yaneva (20 януари 2010 10:21)
А пък аз съжалявам, че не ми го дадоха да си го запазя зеления паспорт! Как ли не ги убеждавах, да го продупчат и да ми го дадат като международния паспорт, но не се пречупиха! Обаче аз от вас научавам, че било задължително да се вади такова картонче с кръвна група. Никога не са ми искали такова и с голям интерес си научих кръвната група от документите за сватбата :)

П.П. И аз ходих сама да си взема зеления паспорт някакъв ден преди часовете, но с домовата книга искаха, та съседът ми я връчи, че не му се идваше с мене.

 
 
№8 от: zaharisa (20 януари 2010 11:34)
Е значи аз съм последното изкопаемо, което си извади зелен паспорт на 18 и то за да мога да подам документи и за червен.
Имаше шегичка, когато някой прекалено се оставяше на грижите на друг, му се казваше : "ти да не си ми вписан на стр.16 от паспорта, а?"
На тази страница се вписваха децата до 16 годишна възраст. На майка ми се наложи да си смени паспорта заради смяна на фамилията и така се оказа, че няма деца, а дори не бяхме завършили училище  xixi

 
 
№9 от: катя милушева (20 януари 2010 11:48)
   Е сега разбрах окончателно че сме от "една природа", като видях картончето ти
Freja! И  аз имам същото, направиха ми го като студентка, но и като студентка не искаха да ми вземат кръв за кръводаряване, за да не припадна, защото бях" 35 кила с мокри дрехи", а на другите им даваха и шоколад и един ден почивка. angry2

 
 
№10 от: mchukanov (20 януари 2010 13:03)
   Ааа - картончето за кръвната група не беше задължително fellow аз се сдобих с такова на една по-старша възраст smile Спомням си, че отидох да си взема Паспорта сам, но имаше някакви тънкости с адресната регистрация - взимаш домовата книга от домоуправителя, носиш в общината за сверка и ти поставяха печата за адресната регистрация - в паспорта, и пишеха нещо в книгата. И мисли му, ако тръгнеш да хайманосваш за повече от 3 дни и не се регистрираш на новото място на пребиваване, особено ако си с момиче, а пък и неженен, малиии - сакън feel

Сега се сещам - някой наскоро разказваше, че Паспортите се печатали на австрийска хартия. Днес във вестника чета, че футлярчетата за новите се правели в Китай и демонстративно си пишело мейд ин Чайна... ама не на кирилица...



--------------------
 
 
№11 от: isi (20 януари 2010 13:31)
А някъде на последните страници се отбелязваше дали си гласувал.  Сигурно така е било и преди 1989г., нали?  Въпреки съвсем ясния изход от изборите :) Така е нямало/нямаше  проблем с това двойно гласуване :))

Цитат: donaddt
В зелените паспорти на последните страници имаше бележки по гласуването, да не би случайно да гласуваш повече от един път...   Та имам такъв зелен паспорт с бележки относно гласуването.
И като стана дума за паспорти, преди зелените имаше едни сини паспорти, в които пишеше цвят на очите, ръст и особени белези.  
http://detstvoto.net/index.php?newsid=1686



--------------------
 
 
№12 от: zaharisa (20 януари 2010 13:50)
Доколкото си спомням, преди `89 не се е отбелязвало  нищо за гласуването, а не съм виждала и син (български!) паспорт.
Аз и личната си карта взех 2 години по-късно, а от зеления паспорт ми остана само снимката, от фото "Астра" yajuyo

 
 
№13 от: mchukanov (20 януари 2010 15:10)
  Помня аз зелен Паспорт с особени белези - беше издаден от споменатото вече ЦРУ на МВР - началото на 80-те - различните цветове не са ли били за различните типове Паспорти - моряшки, дипломатически и подобни hum-hum
  Ама от личните данни на старите документи най ме радваха размера на шапката и номера на обувките в по-старите военни книжки wink



--------------------
 
 
№14 от: mia.yaneva (20 януари 2010 15:21)
Цвят на очите и ръст пишеше и в паспорта на моята баба, но той си беше ей такъв зелен :) Данните й дори бяха попълнени на ръка с писалка и мастило. Сега са сини паспортите на постоянно пребиваващите чужденци в България, примерно чужденец женен за бълкарка, може би и преди това си е бил син български паспорт??? А дипломатическите са били червени - бордо, не като книжка на БКП.

 
 
№15 от: scopchanov (20 януари 2010 15:31)
Да не забравяме и прословутата шега с прочита на инструкциите от последната страница. Но тя не е за детски уши, че много бързо бива разпространена. :)

 
 
№16 от: zaharisa (20 януари 2010 15:38)

Аз поразрових и да кажа, че сините паспорти бяха за чужденци, постоянно живеещи в страната, от зелените графите за очи и особени белези са отпаднали през 80-те, червените бяха граждански за пътуване в чужбина, а служебните за чужбина - бежови.


 
 
№17 от: freja (20 януари 2010 15:53)
О, Кате, аз сигурно съм още по-трагичен случай от теб lol. Понеже се водя някаква анемична с ниско кръвно, беше твърде вероятно да припадна при вземане на венозна кръв. А пък за картончето за кръвна група задължително те бодяха във вената. И майка ми уреди да ида при нейна позната в болницата, която претупа правилата и ми взе кръв от пръста. И всичко OK, излизам си аз от болницата и чакам на спирката отпред да дойде тролеят. И виждам как тролеят идва, и постепенно целият свят притъмнява... Не съм се проснала там на спирката и никой не разбра, че нещо ми има, защото съобразих в "тъмнината", че съм точно до бордюра и просто си седнах на него. После се качих на следващия тролей. И така, имам кръв, от която мога да дам на всички, но всъщност и една капка не мога да дам...

На последна страница в зеления паспорт наистина се отбелязваше, че си гласувал, и това се практикуваше чак докато излязоха личните карти, ако не се лъжа. Или поне на първите демократични избори със сигурност се отбелязваше, но мисля, че и след това. Много добра практика, жалко, че в личните карти няма място за такива забележки...

Относно различните цветове на паспортите, сини книжки бяха паспортите на военните. Бяха много миниатюрни (мога да покажа, но не в момента) - около 5х7 см (абе като военни книжки). И военните нямаха зелен паспорт - това им беше документът. Спомням си на една почивка в Пампорово, отиваме в басейна на хотел "Перелик", а на входа някакъв пазач сложен да проверява паспортите на влизащите. И баща ми вади синия си "паспорт", а оня го гледа и се заяжда. После ни пусна, ама що обяснения бяха... Подобен случай сме имали на път за морето, обаче - представете си - пред катаджия! Как може един служител на реда да не знае видовете български паспорти! Не вярваше старшината, че било паспорт, но после говори с някакъв офицер и разбра, че баща ми не е престъпник, който го будалка...

Моряшките и дипломатическите обаче не са разновидност на личния (зелен) паспорт, а на международния (задграничния) fellow. Т.е. те не заместват зеления - него пак трябва да си го имаш. Моряшките сега са тъмносини, мисля, че и преди са били такива, издава ги не ЦРУ на МВР, а Морска администрация в морската ни столица (но май преди това минава през главното й управление в София, в Министерство на транспорта). Дипломатическите би следвало да ги издава Външно... Уффф... мога да поровя в лекциите си, ама като ги знам в кой тъмен ъгъл са...

 
 
№18 от: Чудакът от 6-ти Б (20 януари 2010 16:10)
Баща ми пък имаше дипломатически, валиден само за Европа, който беше бежов на цвят. Поне така си спомням, а няма как да проверя, защото със сигурност е върнат...

 
 
№19 от: Rosalini (20 януари 2010 16:31)
Да добавя и аз първия си спомен за този важен документ: а именно паспортът на мама, който в първите си опити на художник бях леко понадраскала. Така де, откъде да знам, че в него не се рисува. На по-късен етап споменът ми е, че в паспортите на нашите, където се отбелязваха ЕГН-тата на децата (при семейно положение "омъжена/женен" съответно),  последните цифри на моето ЕГН бяха различни в паспортите на двамата ми родители, та като си вадих моя се чудех кое ми е вярното. Ама нали за тая цел си има акт за раждане, та се изясни къде е грешката. Иначе на мен зеления паспорт ми го взеха, като си извадих личната карта, а покрай картончето за кръвна група също си имам спомен. На мен ми го поискаха при първото пътуване в чужбина, аз на 17, а сестрата (приятелка на мама) ме пита: какво да пиша за причина, може или аборт, или операция, та така набързо ме оперираха:)))

 
 
№20 от: рошав заек (20 януари 2010 16:45)

Беше много тъпо, когато бях ученичка в УПК и ходех на кръчма - бях вече на 19, тоест, не беше редно да ме подозират в ученичество, ама някои заядливи келнери проверяваха печата за месторабота и отказваха да ми сервират поради липсата на такъв!
Аз май се оказах единствената, която е виждаласин български паспорт - искам да кажа, обикновен граждански паспорт. Преди зелените наистина са били сини - на баба ми и дядо ми бяха такива. Сини, и със сини найлонови подвързии. Съвсем ясно си го спомням. Техните бяха безсрочни, та не помня дали дори изобщо ги смениха със зелени. Мама и татко вече бяха със зелени.
Паспорта отидох да си взема сама. Кярът беше, че ме пуснаха от училище да си замина за вкъщи за два дни по тоз тържествен повод. Нали живеем в къща, не искаха нито домова книга, нито домоуправители - просто отидох и си го взех.
Картончето за кръвната група си изкарах сама в първи курс на университета по доста неприятен повод. После съм давала кръв веднъж платено - през 1991. С парите заминах на рокфестивал в Несебър, почерпих компанията с бира и докато лочеха, им пеех "This is my blood you drink" от smile smile smile " Jesus Christ Superstar".



--------------------
 
 
№21 от: Pavlina Iossifova (20 януари 2010 16:58)
Ей, Кате и Фрея, ама то истина излезе това, в буквалния смисъл, че "сме от една кръвна група". Моята е съвсем същата и имам същите проблеми с анемии. На теория мога да дам на всички, на практика не можах на собствения си баща да дам като го оперираха преди няколко години. Кате, това не е от слаботия. Като студентка си мислех така, ама тогава за татко въобще не бях много слаба. Докторите ми казаха, да ям много зелено и не знам какво си. Цяла седмица само маруля и коприва нагъвах и за второто преливане на татко пак не ми я харесаха.
И, момичета да гледаме на нас да не дотрябва, че нали само другите нулеви могат да ни дават и ако всички са такива анемични като нас, ще идем марцина...без спонсор, пардон, без донор. belay

Хе, пък аз какво си намерих снощи! Служебния бежов паспорт от студентските години в Москва, със истинска съветска прописка и с изходни визи! Как не са ми го взели, не знам. Даже нито е продупчен, нито има печат невалиден. Мога да го снимам веднага. Какво ще кажете, дали да не направим една друга статия, нещо като "Документите на порасналите деца". Намерих си и читателските карти от съветските библиотеки и тамошните студентски карти, а българските сигурно много хора си ги пазят.



--------------------
 
 
№22 от: Pavlina Iossifova (20 януари 2010 18:12)
Цитат: рошав заек
им пеех "This is my blood you drink"


Ех, че "скъпа" била тая заешка кръв, бе!
Хубаво подсещане, Зайо! За сините паспорти. Сега и аз си ги спомних от баба и дядо, и мама и татко. Ама на нашите всичките им ги смениха със зелени. Сигурна съм и за баба и дядо. Но никак не мога да си спомня коя година са ги сменяли. Било е, обаче, при всички положения преди 1978 г., когато аз станах "гражданка на републиката", защото моят си беше зелен. pionerche



--------------------
 
 
№23 от: mchukanov (20 януари 2010 18:28)
  Сигурно сините са били преди 1977ма, когато са въвели ЕГН-то hum-hum
А пък тука какво има chorchik http://georgi.unixsol.org/programs/egn.php



--------------------
 
 
№24 от: петър (20 януари 2010 19:37)
Имам зелен паспорт не е  продупчен, валиден до 14 февруари 2012г. Преди последните паспорти имаше едни подобни, снимката обаче не беше лепена,а занитена

 
 
№25 от: катя милушева (20 януари 2010 19:40)
Покажи го де?!?!Моля! uuux uuux

 
 
№26 от: петър (20 януари 2010 20:12)
Кате ще го снимам и ще го кача.В момента го разглеждам----не че не съм го виждал, ама се сетих като видях статията.Навремето преди да влезна в казармата 94г. си направих още един ,защото знаете че паспорта го взимаха военните за срока на службата,а аз имах други планове и затова си направих още един.Като ги подменяха с личните карти върнах валидният и ми остана "оригиналния" от 92г.

 
 
№27 от: рошав заек (20 януари 2010 20:37)

Стаааар войник на плаца седешееее, заешка кръв пиешееее, фазанска кълка гризешеееее.... опа, извинявайте, това е за раздел "Песнопойка" laughing laughing
Неволно ви излъгах за татко, той е Гражданин Советского Союза и до 1990 си имаше Краснокожая паспортина и БГ документ за временно пребиваване - син на цвят. През 1990 прие двойно гражданство и сега се являва гражданин на България и Русия.
Имах и аз бежов служебен паспорт от едномесечния стаж в Москва през 1990. Иззет и унищожен.




--------------------
 
 
№28 от: mchukanov (20 януари 2010 20:45)
   Кат рече Зайо иззет и унищожен - на 15 имах задграничен паспорт - съвсем истински, за джиткане навън, как са ми го дали chorchik за 1 месец - земах го, попътувах, взеха ми го и е заминал...их, начии...



--------------------
 
 
№29 от: donaddt (20 януари 2010 21:06)
Мен явно най са ме впечатлили тези "особени белези". Какви ли ще да са били? Качвам страничките с бележките по гласуването. А картонче с кръвна група никога не съм имала и не са ми искали.

Оф, ама като стана дума за паспорти, граждани и НРБ, не знам откъде се сетих за стиховете за съветския паспорт на Маяковски:

Читайте, завидуйте,
Я гражданин Советского Союза!

 
 
№30 от: петър (20 януари 2010 21:22)
89г-90г се вадеха задгранични паспорти само за да вземеш 30 долара по лев,лев и нещо, а не по "трънския" курс 4.50-5.00лв.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (10)

Потребители (0):

Роботи (2): Google, Inktomi Spider

Гости: (8)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:

Биология / Природознание
Български език / Литература/ Родна реч
География
Изобразително изкуство
История / Роден край
Математика
Музика / Пеене
Трудово обучение
Физика / Химия
Физическо възпитание
Час на класа
Чужд език (руски, френски, немски, английски, етруски!)
Друго

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963. Изд. Народна младеж, София. Роман. Българска. І изд. Художник: Симеон Венов. С ил. Формат: 25 см. Тираж: 12 100 бр.  Подв. Страници: 188 с. Цена: 0.59 ...

Гатанки - Мария Георгиева. 1985

Гатанки: За най-малките и начална училищна възраст - Мария Георгиева. 1985. Изд. Отечество, София. Гатанки. Художник: Теодора Стойчева.  С цв. ил. Формат: 28 см. Офс. изд.  Тираж: 100 115 ...

Благородни сърца - Калина Малина. 1988

Благородни сърца - Калина Малина. 1988. Изд. Български писател, София. Сборник. Българска. І изд. Съставител Бистра Ганчева. Художник: Мира Лехчанска. С ил. С портр. Формат: 22 см. Тираж: 60 111 бр. ...

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Странни случки върху 64 квадрата. Повест. Изд. Медицина и физкултура. Рецензент: Александър Кипров. Редактор: Дечко Миланов. ...

Няма да се сърдиш

Няма да се сърдиш - Ран Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка Гуджунова. ...

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...