Главна » Архивите са живи » Видеоархив » Земляне - 1983, Трава У Дома
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
 
 
Архиви
Ноември 2014 (4)
Октомври 2014 (28)
Септември 2014 (17)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Земляне - 1983, Трава У Дома
29-03-2008, 20:14 | Автор: admin | Категория: Видеоархив, Трям! Преводи
Тревата там на двора
Нашия превод:
Владимир Кромбърг, Донка Чолакова и Екатерина Матвеевна

Земя в илюминатора,
Земя в илюминатора,
застинала във космоса Земя!
Тъй син тъжи за майка си,
тъй син тъжи за майка си -
тъгуваме за майката Земя!
Звездите все по-близо са,
звездите все по-близо са!
По-близки, но студени, чужди, зли!
В часа на затъмнението,
в часа на затъмнението
сънуваме познати светлини!

Припев:
Сънуваме не грохот в космодрома,
не тази вледенена синева!
Сънуваме тревата там на двора -
зелената, зелената трева!

Летим в далечни орбити, по неизвестни пътища
в прошит от метеорите простор.
Сред мъжество и рискове, космическата музика
изплува в деловия кръгозор.
И като сянка матова, Земя в илюминатора -
вечерната и утринна заря.
Тъй син тъжи за майка си, тъй син тъжи за майка си -
очаква ни прекрасната Земя...
Припев:..

Оригинала:
Трава у дома
Автор текста  - А. Поперечный
Музика: В. Мигуля
Земля в иллюминаторе,
земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе видна...
Как сын грустит о матери, как сын грустит о матери
Грустим мы о земле - она одна
А  звезды тем не менее, а звезды тем не менее
Чуть ближе, но все также холодны
И, как в часы затмения, и, как в часы затмения
Ждем света и земные видим сны.
 
И снится нам не рокот космодрома
Не эта ледяная синева
А снится нам трава, трава у дома
Зеленая, зеленая трава.
 
А мы летим орбитами, путями неизбитыми
Прошит метеоритами простор.
Оправдан риск и мужество, космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор.
В какой-то дымке матовой земля в иллюминаторе
Вечерняя и ранняя заря
А сын грустит о матери, а сын грустит о матери.
Ждет сына мать, а сыновей - Земля.
 
И снится нам не рокот космодрома,
Не эта ледяная синева.
А снится нам трава, трава у дома,
Зеленая, зеленая трава.
* * *
Друг превод:
Тревата край домът ни
Превод от Найден Найденов (hixxtam).
(http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=6628)

Земята в илюминатора
Земята в илюминатора
Земята в илюминатора се вижда.
Както синът тъжи за майка си, както синът тъжи за майка си
тъжим ние за земята, а тя е сама.
А звездите все пак, а звездите все пак
са по-близко, но все така са студени.
Като часовници в затъмнение, като часовници в затъмнение,
чакаме светлина и земни сънища сънуваме.

И присънва се, не бученето на космодрума,
не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,
тревата край дома ни, зелената, зелената трева.

А ние летим в орбита, по пътища неизвестни
в прошит с метеорити простор.
Оправдан риск и мъжество, космическата музика
изплува в делови разговор.
В някаква димка матова,
земята е в илюминатора
вечерна и ранна заря
А синът тъжи за майка си, а синът тъжи за майка си
Очаква майката син, синовете - Земята.

И присънва се, не бученето на космодрума
не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,
тревата край дома ни зелена, зелената трева.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dulgata (30 март 2008 00:45)
Браво на преводача! 10+ за старанието!


Ето и нещичко от мен! Току що се опитах да го направя eдно клипче с любимата ми тъжна песничка от детството. Качвам го на личната ми забавна страница и в youtube.com.
Имам и по-весели, които предстоят...
Тук вече, като става дума за песнички от детството съм неудържима на темата ... bully

С чего начинается Родина?

и в youtube.com -  Клик!




 
 
№2 от: dani (30 март 2008 07:55)

Клипчето на dylgata е тъкмо за нашата страница. Предлагам на админ-а да направи раздел с видеоклипове, които са свързани с нашето детство.




--------------------
 
 
№3 от: admin (30 март 2008 22:03)
Желанието на другия админ е задължение за мен wink . Вече си имаме "видеоархив"! Да ни е честит!



--------------------
 
 
№4 от: dulgata (30 март 2008 23:48)
 ТРИ ПЪТИ УРА !!! 

 
 
№5 от: Зико (31 март 2008 09:56)
Ето тук има много детски песнички и текстове:

http://store1.data.bg/jijix/mp3/Detski/

fellow

 
 
№6 от: admin (13 октомври 2008 04:04)
Ето началния опит за превода на тази много хубава песен (За сега не се получава добре с втория куплет. Моля, помогнете - като има се предвид, че трябва да се пее):

Земя в илюминатора, Земя в илюминатора,
Земя в илюминатор той видя!
Тъй син тъжи за майка си, тъй син тъжи за майка си -
и ний тъжим за майката Земя!
Звездите близко колко са, звездите близки колко са!
Тъй близки, ала  толкоз хладни, зли!
В часа на затъмнението, в часа на затъмнението
сънуваме мечтани светлини!

Припев:
Сънуваме не грохот в космодрома,
не тази вледенена синева!
Сънуваме тревата там на двора - 
зелената, зелената трева!




--------------------
 
 
№7 от: dani (13 октомври 2008 06:09)
Влади, преводът е великолепенoks



--------------------
 
 
№8 от: donaddt (13 октомври 2008 19:25)

Земя в илюминатора, Земя в илюминатора,
Земя в илюминатор той видя!
Тъй син тъжи за майка си, тъй син тъжи за майка си -
и ний тъжим за майката Земя!
Звездите колко близо са, звездите колко близо са!
Тъй близки, ала  толкоз хладни, зли!
В часа на затъмнението, в часа на затъмнението
сънуваме мечтани светлини!

Припев:
Сънуваме не грохот в космодрома,
не тази вледенена синева!
Сънуваме тревата там на двора - 
зелената, зелената трева!


А ний летим във орбита, по неизвестни пътища
в прошит с метеоритите простор.
Сред мъжество и рискове, космическата музика
изплува в деловия разговор.
И като сянка матова, земя в илюминатора -
вечерната и утринна заря
Тъжи синът за майка си, тъжи синът за майка си.

Тя чака го, Земята чака нас.


Ами, чакам мнения. Малко се губи от превода, но мисля, че съдържанието се запазва. А за пеене става, smile





 
 
№9 от: isi (15 октомври 2008 20:04)
Е, не може така мълчешката да подмина и този ВАШ превод! Още същата вечер си пяхме с мъжа ми "Земя в илюминатора"! Браво на вас, Влади и Дона!
Аз ще започна да давам поръчки xixi , сещам се за още някое и друго стихче за превод! Шегувам се, разбира се! Когато и за което ви дойде вдъхновението! Благодаря!



--------------------
 
 
№10 от: Ekaterina Matveevna (21 ноември 2008 21:06)

admin ,
Направих малки поправки в текста:

Земя в илюминатора, Земя в илюминатора,
Застинала във космоса Земя!
И както син за майка си, и както  син за майка си -
тъгуваме за майката Земя!
Звездите все по-близо са, звездите все по- близо са!
По- близки, но студени, чужди, зли!
В часа на затъмнение, в часа на затъмнение
сънуваме познати светлини!

Припев:
Сънуваме не космодрумен грохот, 
не тази вледенена синева!
Сънуваме тревата там на двора - 
зелената, зелената трева!

Летим в далечни орбити по неизвестни пътища
в прошит с метеоритите простор,
сред мъжество и рискове, космическата музика
изплува в деловия разговор.

И като сянка матова, Земя в илюминатора -
вечерната и утринна заря
Тъжи синът за майка си, тъжи синът за майка си.
Та чака го, Земята чака нас.

Направих тези промени, за да се избегнат формите "тъй" и "ний".  Ако  втория стих от първата строфа "Земя в илюминатор той видя" стане "Земя в илюминатора видя", смисълът на изречението ще се запази, като се премахне неопределеността на илюминатора. Ще се върже добре като ритмика и рима, но вкарваме едно единствено лице - този, който е видял Земята, като веднага след това започваме да говорим обобщено, без повече някъде в песента да стане въпрос за това лице. Затова според мен трябва да се даде  по някакъв начин обобщена картина на отдалечаващата се от тях Земя - както е и в песента. Не съм го направила по най-удачния начин, но направих поправките набързо, а трябва да се помисли - дайте да помислим всички заедно. Освен това втория стих в последната строфа, този, който съм подчертала,  общо взето няма някакъв специален смисъл и в оригинала, затова може да отпуснем фантазията си и да го попроменим, така че хем да има смисъл, хем да се затвори римата - иначе освен една вътрешна рима в първия стих в цялата трета строфа нямаме римуване.
Може би ще е добре да помислим и как да оправим ситуацията с думата "разговор". Всичко щеше да е прекрасно, ако ударението не оставаше същото както в руската дума - на последната сричка, което не е добре за превода. Засега е това. Хайде, дайте заедно...laughing


 
 
№11 от: donaddt (21 ноември 2008 21:34)
Привет, Катя. Всъщност на мен ми се губи ритъма в тази дълга дума - метеоритите.  Вместо разговор би могло да се използва кръгозор. Запазва се римуването с простор. А и кръгозор би трябвало да включва разговора в себе си. (Дано само не ви навява гадни асоциации завършека "зор", smile ) На мен зарята ми харесва, представям си красиви фойерверки, звездни сияния и избухващи свръхнови. По съм склонна да сменим последния ред: Тя чака го, Земята чака нас. Например" Очаква всички майката Земя."?


 
 
№12 от: Ekaterina Matveevna (21 ноември 2008 21:42)
donaddt,
Вярно, че думата метеорити, още повече членувана, е дълга, но с ритъма там всичко е наред. "зарята" може и да се остави, ако, както казваш, променим по подходящ начин края. Предложението ти е добро, само че "всички" звучи  доста неопределено...

 
 
№13 от: donaddt (21 ноември 2008 21:46)
Ааааа ето го: Очаква ни прекрасната Земя. ? hmmm
Или ето така:

Земя в илюминатора, Земя в илюминатора,
Застинала във космоса Земя!
И както син за майка си, и както  син за майка си -
тъгуваме за майката Земя!
Звездите все по-близо са, звездите все по-близо са!
По-близки, но студени, чужди, зли!
В часа на затъмнение, в часа на затъмнение
сънуваме познати светлини!

Припев:
Сънуваме не космодрумен грохот,
не тази вледенена синева!
Сънуваме тревата там на двора -
зелената, зелената трева!

Летим в далечни орбити по неизвестни пътища
в прошит с метеоритите простор,
сред мъжество и рискове, космическата музика
изплува в деловия кръгозор.
И като сянка матова, Земя в илюминатора -
вечерната и утринна заря
Тъжи синът за майка си, тъжи синът за майка си.
Очаква ни прекрасната Земя...

 
 
№14 от: Ekaterina Matveevna (21 ноември 2008 21:53)
 дава смисъл на дистанция и оценка, а пък Земята е просто родна...

 
 
№15 от: furious_kid (22 ноември 2008 10:29)
Болният ми мозък напира да попита...

"...в прошит  с метеоритите простор..." наистина си е малко тегаво и (особено заради С-то) л-е-еко извън смисъла.
Как ви звучи по-късата форма:
"..в прошит от МЕТЕОРИТЕ простор..." 

 
 
№16 от: Ekaterina Matveevna (22 ноември 2008 19:15)
Давайте, приятели - давайте предложения, всичко, което ви хрумне - може да не е точно това, което трябва, но така ще се доберем до него/до това, което трябваsmile /. Хайде, ако искаме да го направим - дайте мозъчна атака. furious_kid , имаш право, така е по-добре. Записваме го така и после, ако нещо ни изплува, може пак да го променим.

Земя в илюминатора, Земя в илюминатора,
Застинала във космоса Земя!
И както син за майка си, и както  син за майка си -
тъгуваме за майката Земя!
Звездите все по-близо са, звездите все по-близо са!
По-близки, но студени, чужди, зли!/Но все така студени, чужди, зли! /Но както и преди - студени, зли/
В часа на затъмнение, в часа на затъмнение
сънуваме познати светлини!

Припев:
Сънуваме не космодрумен грохот,
не тази вледенена синева!
Сънуваме тревата там на двора -
зелената, зелената трева!

Летим в далечни орбити по неизвестни пътища
в прошит от метеорите простор,
сред мъжество и рискове, космическата музика
изплува в деловия кръгозор.
И като сянка матова, Земя в илюминатора -
вечерната и утринна заря
Тъжи синът за майка си, тъжи синът за майка си.
Очаква ни прекрасната Земя...


Дайте предложения и по втория стих, в началото. Аз само съм набелязала как може да се промени. Това с космоса нещо не ми звучи... В скоби, малко по-надолу, съм дала някаква алтернатива, не знам как ще бъде по-добре... Давайте предложения!

 
 
№17 от: donaddt (23 ноември 2008 11:43)
Така като си мисля "Тя чака го, Земята чака нас", беше най-близо като смисъл. Но пък се изгуби съвсем римата. "А нас ни чака родната Земя" (това е ново предложение) също става, но пък се губи очакването на майката, а то е натоварено със силен емоционален заряд. Ждет сына мать, а сыновей - Земля. Може да стане също: "Тя чака го, нас - майката Земя". Или: "Тя чака го, нас-родната Земя". Тук се запазва смисъла, ритмиката, появява се и римата, премахвам оценката, натрапваща се от определението прекрасна, но пък съмненията ми са за неясноти при пеенето. Защото при четене на текста, свързващата роля е на тирето, т. е. Майката Земя ни чака нас, космонавтите, както само майката може да чака своя син. Не знам дали ще се запази този смисъл, ако не се гледа текста. Но пък и в оригинала е пропуснат глагола очаквам по отношение на Земята.

 
 
№18 от: Ekaterina Matveevna (23 ноември 2008 14:43)

donaddt,
Абсолютно си права за всичко. В първия вариант "Тя чака го, Земята чака нас" разделението е по-ясно, защото краят на първото изречение съвпада с паузата в мелодията.
По същата логика, във връзка с пеенето, е по-добре да си остане " не грохот в космодрума".


 
 
№19 от: admin (24 ноември 2008 17:48)
Чудесни сте! Заформя се истинска преводаческа школа hiphip
Може и да се лъжа (ще разлистя някой речник), но думата "космодрум" не съществува ли в българския език и под словоформата "космодром"? В припева, според мен, имайки предвид пеенето, е по-добре да се остави тази псевдорима
"д*ома" - "д*ора" (естествено, ако паметта ми не ми изневерява за правилността).



--------------------
 
 
№20 от: donaddt (24 ноември 2008 20:33)
КосмодрУм, Правоговорен речник на българския език, 1975 г. Не е посочена дублетна форма. Все пак изданието ми е старо. Иначе отворената гласна О е за предпочитане.

 
 
№21 от: admin (24 ноември 2008 23:20)
Ми, още нямам информация от речниците си. Но все ме гони спомена от "Речник на чуждите думи", че "дром" дори е по-правилно, визирайки "идването" на думата от латински език (Я Дани да не се спотайва, а да си припомни!). Пак казвам, ще проверя. И друго - дори и да е грешно, в преводите не са ли позволени малки волности? Аз просто искам да мога да си пея песните, най-близо до оригинала. Пак ще повторя - чудесни сте! Не съм вярвал, че ще се намерят ТАКИВА преводачи!  smile



--------------------
 
 
№22 от: dani (25 ноември 2008 02:44)
Ами "друм" е побългарената(пославянена) гръцка думичка "дромос"- път. На латински е "via".  У русите думата се пише "космодром" . На изуст си го знаем "касмадрома Байканур"wink  Но мисля че трябва да слушаме нашия правописен речник. Ще погледне ли някой в него, струва ми се, че правописа е "космодрум".



--------------------
 
 
№23 от: Ekaterina Matveevna (6 януари 2009 20:25)
Какво ще кажете за този вариант:

Летим в далечни орбити по неизвестни пътища
в прошит от метеорите простор,
сред мъжество и рискове, космическата музика
изплува в деловия кръгозор.
И като сянка матова, Земя в илюминатора -
в вечерния и утринния час,
Тъжи синът за майка си, тъжи синът за майка си.
Тя чака го, Земята чака нас...

 
 
№24 от: donaddt (6 януари 2009 22:24)
Само това "в" не ми допада.  "в вечерния и утринния час" Дали да не го заменим със "с"? И да сменим тирето със запетая?
И като сянка матова, Земя в илюминатора,
с вечерния и утринния час.

 
 
№25 от: Ekaterina Matveevna (8 януари 2009 18:35)
 donaddt,
Мисълта ми беше, че Земята стои в илюминатора пред цялото време на денонощието...

 
 
№26 от: donaddt (8 януари 2009 20:45)
Да, сега те разбрах, ама въпреки всичко това наслагване на звука "В" ? Ама то не ми пречи да давам разни идеи. Като например:
И като в сянка матова, Земя в илюминатора,
и в нощния, и в утринния час.
По принцип само си разсъждавам на глас и се опитвам да стигнем до оптималното решение.

 
 
№27 от: Ekaterina Matveevna (9 януари 2009 12:30)
 Става,donaddt,
И аз само си разсъждавам...laughing

 
 
№28 от: admin (2 март 2009 23:25)
Да го финализираме ли най-накрая превода? Мен ми звучи идеално и няколко пъти си го пях fiufiu



--------------------
 
 
№29 от: donaddt (3 март 2009 17:51)
Влади, аз нямам претенции, но нека също така Катя и Фюриус да се изкажат.

 
 
№30 от: Милен Иванов (22 февруари 2010 16:52)
 bravo2 bravo2 Направо ме застреляхте! Много ви се радвам! Ще я науча и на български!



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (21)

Потребители (0):

Роботи (1): Google

Гости: (20)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?

Рожден ден
Нова година
Баба Марта
3 март
8 март
1 май (манифестация)
24 май (манифестация)
9 септимври (манифестация)
Пионерски сбор
Първи учебен ден
Последен учебен ден
Друго

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963. Изд. Народна младеж, София. Роман. Българска. І изд. Художник: Симеон Венов. С ил. Формат: 25 см. Тираж: 12 100 бр.  Подв. Страници: 188 с. Цена: 0.59 ...

Гатанки - Мария Георгиева. 1985

Гатанки: За най-малките и начална училищна възраст - Мария Георгиева. 1985. Изд. Отечество, София. Гатанки. Художник: Теодора Стойчева.  С цв. ил. Формат: 28 см. Офс. изд.  Тираж: 100 115 ...

Благородни сърца - Калина Малина. 1988

Благородни сърца - Калина Малина. 1988. Изд. Български писател, София. Сборник. Българска. І изд. Съставител Бистра Ганчева. Художник: Мира Лехчанска. С ил. С портр. Формат: 22 см. Тираж: 60 111 бр. ...

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Странни случки върху 64 квадрата. Повест. Изд. Медицина и физкултура. Рецензент: Александър Кипров. Редактор: Дечко Миланов. ...

Няма да се сърдиш

Няма да се сърдиш - Ран Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка Гуджунова. ...

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...