Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Октомври 2017 (2)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
Февруари 2016 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Mиризмите на детството
11-03-2010, 11:17 | Автор: Цветелина | Категория: Главна
  Става дума за това, че ровейки се в сайта, непрекъснато си спомням разни неща от детството, благодарение преди всичко на снимковия материал. Но поне при мен миризмите и ароматите също извикват много спомени. Затова искам да направя една кратка класация на приятните и неприятните миризми от детството ми. Разбира се, ще започна първо с приятните:
1. Миризма на портокал - и досега извиква спомена за Нова година. Знаете защо - защото ядяхме портокали само тогава.
2. Миризма на бенгалски огън и бор - също Нова година, също много приятни спомени, не казвам Коледа, защото тогава не я празнувахме.
3. Миризма на канела - навява ми чувство на домашен уют - майка ми правеше едни много хубави меденки с канела, просто са ми пред очите едни приятни следобеди в кухнята, суетня и т.н.
4. Миризма на книжарница - някаква специфична, просто ме опияняваше, като влезех в книжарницата и никога не излизах с празни ръце /за разлика от сега/.
5. Миризмата на надуваемите топки и пояси от едно време - това просто миришеше на море. Обожавам морето, а знаете, че навремето картите за почивка се даваха още януари - февруари, така че се знаеше на коя дата и къде ще ходим на море доста по-рано. Аз започвах да си стягам багажа около два месеца предварително.
6. Естествено и самия мирис на море - без коментарplaj
7. Миризма на влак - пътувала съм много, основно с влак, просто ми напомня нещо, ново, непознато, интересно.
  А ето и част от "неприятните" миризми:
1. На зъболекарски кабинет, примесено с миризмата от училищния стол - просто зъболекарския кабинет се намираше в една сграда със столовата, аз честичко посещавах кабинета и беше много гадно.
2. Миризма на домати - не знам ще ме разберете ли, но по цяло лято, плюс един месец в началото на учебната година, ходехме на бригада. В нашия край - основно беряхме домати. Беше отвратително - жега, мръсни, потни, жадни, натъпкани в едни стари автобуси "Чавдар", и навсякъде тая натрапчива миризма, която беше от стъблата на доматите.
В момента май не се сещам за друго, но надявам се че с общи усилия ще допълним списъка.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mchukanov (11 март 2010 14:21)
  Ехаа - Цветелина, как хубаво си се сетила да ги систематизираш nomer1
  Сякаш тази памет - свързаната с ароматите, е една от най-силните - цялото НД е пълно с аромати - помня няколко много ароматни септемврийски материала http://detstvoto.net/index.php?cstart=2&year=2009&month=09
  Ох, и ванилияяя, ром и стафиди, които бяха кът



--------------------
 
 
№2 от: varban_praskov (11 март 2010 14:33)
Хубава статия... ... Ако мога да допълня- не съм заравил и миризмите на дъвките "Тип- тип" и "Чин- чин". Много беше "готско" като отвориш съответната дъвка и да миришеш картинката, за да не изтърваш и частица от аромата на дъвката ...  pionerche

 
 
№3 от: Polgara (11 март 2010 14:50)
На мен ми се случва от време на време, да ме полъхне един аромат отнякъде, който ме изстрелва със скоростта на светлината към моето детство. Да я дефинирам обаче, ми е напълно невъзможно... Просто нещо във въздуха, вятъра, слънцето, дъжда, снега, дърветата, тревичките и птичките, някаква странна комбинация една, която ме попива (не аз нея, тя мен), обгръща ме, дори ме задушава... Опитвам се да я вдишам с такава сила, че дробовете ме заболяват, а носът ми напълно забравя да пуска въздух наобратно, страх го е, че ако спре дори за миг да си използва рецепторите, ароматът ще изчезне... И така и става - все някога ще се наложи да издишам... Но с времето съм придобила опит и за да си удължавам удоволствието, когато усетя аромата, вдишвам го много, много бавно и се наслаждавам на всеки 'ароматикон'... А пък понякога просто си се задържа сам малко по-дълго, и тогава се чудя с какво съм заслужила това щастие

 
 
№4 от: Айви (11 март 2010 15:01)
 Замириса на мокри кърпички (тогава май не им казвахме така) "Българска роза", на дезодорантите на мама "Зелена ябълка", "Жасмин", "Дива река", на селския смесен магазин, така добре описан от Дани http://detstvoto.net/index.php?newsid=1542, на...

 
 
№5 от: regina (11 март 2010 15:53)
Обонянието - това първично нещо. Чудно, но неприятни спомени за миризми нямам:
терпентин /против пъпки/, камфор /при настинка/, колофон /от поялник/, машинно масло /Singer-a на баба ми/, лавандулов цвят, липов цвят, горски ягоди, сладко от горски ягоди, миризмата на гора след дъжд, стъргани ябълки и моркови със сок от лимон и мед, ароматът на пролетните цветя в градината, одеколони "Тройный" / или Тройной??/, "Ша ноар", "Бич може", сапун "Чайка", едни много стари гумени играчки на Чико с аромат на ванилия, боя за обувки, нафта, хлорна вар...а калиевият перманганат има ли миризма? помня само цвета му, но ако е имал миризма, то тя вероятно ще отключи някакви много дълбоки, предлингвални спомени::))

 
 
№6 от: Pavlina Iossifova (11 март 2010 16:16)
Цветелина, за доматите. Миризмата на бригадирски домати и тези от консервния комбинат, когато седяхме на лентата за миене е едно, а миризмата на домати от бабиния бостан е нещо съвсееееем друго!!!

Колко странно се променят и миризмите на неприятни и приятни. Спомням си как бърчех нос, когато трябваше да извадя нещо от мамината чанта, която попиваше миризмите на всички кабинети в поликлиниката и внасяше в коридора онази тогава омразна толкова неприятна сборно болнична миризма. С времето, обаче, тази миризма стана първата лястовичка на новината "мама се върна от работа". А сега, понякога сънувам точно тази миризма като най-скъпата ми. По-хубава дори от миризмите на мамината неделна кухня.



--------------------
 
 
№7 от: Anakin Skywalker (11 март 2010 17:13)
Цвети, аз само ще цитирам твоите т.5 и т.6
5. Миризмата на надуваемите топки и пояси от едно време - това просто миришеше на море. Обожавам морето, а знаете, че навремето картите за почивка се даваха още януари - февруари, така че се знаеше на коя дата и къде ще ходим на море доста по-рано. Аз започвах да си стягам багажа около два месеца предварително.
6. Естествено и самия мирис на море - без коментар
tongue3 sun pirat

Тези миризми са се запечатили в съзнанието ми и до ден днешен!



--------------------
 
 
№8 от: mia.yaneva (11 март 2010 18:49)
Ей, каква хубава тема! И на мен ми е любима!

Ми при мен е миризмата на Верото, както и си пролича де, 2) миризмата на мазе на малка кооперация (не е същото като на блок!), откъдето си вадех колелото, 3) миризмата на бензин и 4) миризмата на боя за обувки (на вакса демек) в метална кръгла кутийка...

А Бил Гейтс да не спи - вместо да ни мори с Виста-Миста и други ненужни подобрения, да измисли някой софтуеър към снимките да прикачваме миризми... Откога си мечтая! 


П.П. А да, и миризмата на зима в София, която идваше със запалените печки с всякакви горива, та не можеш зимата си проснеш прането на телъ!

 
 
№9 от: Simpra (11 март 2010 19:06)
Аха! pirat Ето тази статия чаках! За мен незабравими от детството си остават:
1, Миризмата на книгите, която вероятно съвпада с тази на книжарницата, ама може би тази на книгите - старите книги е по особена - малко мухъл, малко старо мастило - нещо, което винаги съм оприличавала на водопад (защо? - незнам!);
2, Миризмата на самолет - някакво гориво, примесено с миризмата от седалките - тази миризма я няма на земята - има я само в големите сиви метални птици;
3, Миризмата на паркетин - лъскаме с телената четка, после с "Лъч", после лъскаме с вълнения парцал, напоен с паркетина - харесваше ми;
4, Миризмата на огън, особено след като падне първия сняг - вървиш по павираните улици, а комините пушат ли пушат;
5, Миризмата на оцет в кофата с вода, когато с баба мием прозорците и скърцането на вестника (може би ще трябва още една статия за звуците от миналото);
6, Миризмата на слънцето - като ти напече кожата на плажа!

П.П. Сетих се за откъс от "Английският пациент":
<<Нейният баща й беше разправял за ръцете. И за кучешките лапи. Винаги, когато оставаше насаме вкъщи с някое куче, той се навеждаше и помирисваше кожата на стъпалата му. "Тази миризма - обичаше да казва, сакаш описваша аромата на глътка бренди - е най-великата на света! Букет! Полъх от грандиозни пътешествия." ... Тя се преструваше на погнусена, но кучешката лапа си оставаше едно чудо - никога не лъхаше на мръсотия. Като катедрала; Може би лъх от тази или онази градина, от зелена поляна или от цикламена леха - досущ смес концентрат от всички обходени през деня пътеки.>>



--------------------
 
 
№10 от: mchukanov (11 март 2010 19:17)
  Сетих се - имаше един мит, или пък истина за стоките от САЩ - някой помни ли, че всички неща миришеха идентично (поне ризите и стереобокса)
 



--------------------
 
 
№11 от: Simpra (11 март 2010 19:40)
Миа, като каза,
2) миризмата на мазе на малка кооперация (не е същото като на блок!), откъдето си вадех колелото, 3) миризмата на бензин и 4) миризмата на боя за обувки (на вакса демек) в метална кръгла кутийка...
се сетих за миризмата на зелетоо, и на стълбището в малката кооперация  - винаги знаех кой какво е сготвил днес - макарони на фурна или пък гювеч... онези препечени сутрин филийки, ама не на тостера, а на котлона - дето леко киселее миризмата! А като дойдат празниците какво ставаше!... Само да си седиш на стълбището и да миришеш... Мммм... Не бих го сменила за нищо на света това усещане.
Да добавим и изкипялото мляко, а?



--------------------
 
 
№12 от: Цонка (11 март 2010 19:41)

  Нямам думи!
  Отдавна ми се искаше да споделя с всички вас най-силните си спомени от детството - тези свързани с аромати и миризми.
  Летата прекарвах в почивната станция на толбухинския самолеторемонтен завод. Нищо особено - 12 дървени бунгала с външна тоалетна с дупка и зли оси покрай теб. Особеното бе, че тези бунгала се намираха вдясно от входа на Двореца в Балчик. Сред влажната зеленина на сенчестата гора, чешмата с ледена вода в дерето, цялото великолепие, което предлагаше Двореца с градините и екзотичните си дървета... Това са моите лета. Там "виждах", далеч в морето, Ум белия делфин, кораба на "Черния корсар", изживявах сред високата влажна растителност пиратските приключения от карибските джунгли, там се разиграваха всички сцени от любимата ми книжка "Морски приказки"...
  Дълбокият и силен аромат на влажна почва и вечнозелена растителност, примесен със соления морски въздух - това е ароматът на моето детство. А ароматът на мокър от дъжд или утринна роса чимшир  е върхът в детските ми спомени.   
  И днес, когато минавам покрай чимшири, задължително забавям ход и вдишвам с пълни гърди упояващия аромат на детство. Незабравимо!


 
 
№13 от: катя милушева (11 март 2010 19:57)
 Страхотна статия - затваряш очи и вдъхваш аромата  на детството:

   Тези на куклите - косите им бяха ароматизирани с лак за коса, докато не ги изкъпеш и не развалиш прическите им.
   Миризмата на балоните, пълни с талк, на горещия асфалт на улицата. Миризмата на ябълки и узрялото есенно грозде над пътеките в двора, упойваща и сладостна миризма.
Миризмата на бензинпреди път с москвича. Миризмата на диви ягоди и малини, брани по планинските поляни. Миризмата на топлината на бумтящата печка у дома в студените зимни вечери, съчетана с този на току що изпукани пуканки.
Миризмата на бананите и портоколите в съчетание с аромата на Коледната елха,защото само по Коледа те се съчетаваха. Миризмата на истинските зеленчуци от градината  . Миризмата на новите учебници и тетрадки. Миризмата на новите мебели и новите ти обувки за другарската вечер.
 Миризми, ще получа световъртеж от този калейдоскоп от спомени и аромати.
Прекрасна тема с продължение, може би нуждаеща се от класификация .
Дъвките "Идеал", и...колко много аромат, какво ухание и топлота,ехе...! hiphip hiphip


 
 
№14 от: mchukanov (11 март 2010 20:04)
  Миризмата на овчата кошара на село - една от най-топлите и уютни миризми на Детството ми - винаги свързана с напуканите ръце на Чичо. който вечер мълзеше овцете, а после правеше качамак с прясното мляко, прецедено през тензух - всички изброени носеха един особен и характерен аромат на... може би Живот.
  Тогава научих номерът, че за да не те лае овчарското куче, трябва да минеш през стадото, да замиришеш на "свой", тогава Мурджо си играе с тебе, не те лае. А той пък как миришеше лятос, като го навали дъжда...
  Симпра, hi че се сети за "АП"! - тази книга по особен начин би се вписала в НД, жалко, че не беше написана тогава http://www.youtube.com/watch?v=YD02V5Lb2sY



--------------------
 
 
№15 от: isi (11 март 2010 20:27)

Да добавя моите любими:
На пръст и оборска тор, на овчи борбонки, кокоши курешки, на кочинка дори :)) И на конски изпражнения, с извинение :)))  Ако щете вярвайте! Скоро, докато се разхождах и вдишвах с пълни гърди подобни аромати, мислех си че толкова ми харесват тези миризми, че се чудех дали няма това да е миризмата на любимия ми парфюм Е, поне ще остави хуляди други зад себе си :)))
На селски пушек - не само зимен от комините, ами и на оня, когато се горят треви, листа... и от огъня за зимнината...
На мушкато, на индрише, на здравец, на магданоз
На липи - т.е. мирис на Стара Загора - един от най-красивите градове-спомени на моето детство
На машерка,  на сухи, силно напечени от слънцето, изгорели, летни треви
На борови иглички, посипали цялата пътечка за почивната станция
На билков чай в голяма тенджера, от много билки, хижарски чай - на дядо чая
На миризлива вода - минереална от Вонеща вода, където тати работеше в почивната станция на ЖП-то и на "слатина" вода - минералната миризлива вода от изворчето на село - скрито край рекичката между камъните и гората 
На село в планината, сред баирите, до реката и гората...
На влак, и на траверсите на жп линията, и на самия влак - мирис на  желязо, с който ми се пълнеше устата и ме удряше чак в зъбите
На стар вход на малка стара кооперация, на чиято площадка отпред в мозайката е вградена година 1932, например
На вход на панелен блок - моят вход, но съседният вход на приятелките ни мирише различно... всеки вход миришре различно...
На кекс, курабийки, на питки, на бухтички, на пържени филийки...
На дам, сайван, селско мазе...
На стари дървени гардероби, легла...
На нафталин - баба и мама вадят терлиците и гетите от един вързоп, направен от забрадка, а вътре са били посипани с нафталин, да не ги съяде молеца

А онова, което хич не съм обичала е мирисът на кола и на бензин - винаги ми е ставало лошо И сега така...
Ааа, и сигурно бих познала миризмата на един дезодорант, с който бяхме напръскали вкъщи след като се беше умирисало на непрана овча вълна, напарена в  гореща вода... А уж самите овчи борбонки в двора  добре ми миришат :)))




--------------------
 
 
№16 от: катя милушева (11 март 2010 20:32)
 А миризмата в "Показния магазин" на сушените банани и фурми?
Миризмата на разтопена пластмаса, спомням си как изхабения пълнител на химикалките нагрявахме и издухвахме едни балончета, които странно шумяха при вдишване и издишване, от което в клас оставаше тежката миризма доста дълго. Непременно трябва да споменем и шумовете на детството. Бръмченето на трактор, звука от пукането на балончета от дъвка...! И те са част от осезанието за незабравими неща! MCHUKANOV, а звуците, звуците и шумовете на детството! hi hi

 
 
№17 от: mchukanov (11 март 2010 20:38)
  Кате, подозирам едно гигантско разрастване на темата
За звуците - мога да се обзаложа, че всяко момче безгрешно различаваше звукът на двигателите на Москвич, Лада, Вартбург и компания
  А Ладите как хубаво си миришат и до днес nomer1



--------------------
 
 
№18 от: Simpra (11 март 2010 20:38)
Миризмата на печените в чушкопека чушки!

Да, Кате, и аз искам статия за звуците и шумовете!!



--------------------
 
 
№19 от: ваняя (11 март 2010 21:22)
Аз се сещам как миришеше кутията с коледните играчки - лиглин, за да не се счупят, и гирлянди, и книжарницата до училището, откъдето си купувахме по една всяка година, и конфети, които после майка чистеше с месеци след нас, и онези малки, малки тефтерчета, помня и миризмата на нафталин между дрехите - хич не я обичах. От парфюмите си спомням само зелената ябълка, а за зъболекарския кабинет хич не ми се спомня!

 
 
№20 от: Цветелина (11 март 2010 21:55)
Ей, благодаря ви, подсетихте ме за още много миризми. Спомените ми стават като лавина - разрастват се все повече и повече. Виждам и колко общи неща има между нас. Isi пише, че всеки вход от блока и е миришел различно. Аз съм живяла и живея в къща и в къщите мирише различно. В нашата махала във всяка къща миришеше различно. А сега си спомних и миризмата на студа - на внесеното отвън пране в студените зимни вечери - много свежо, просто супер.
Станахме като 3D филм



--------------------
 
 
№21 от: mia.yaneva (11 март 2010 22:03)
Сега ще ми се смеете, но се сетих, че от детството си имам в носа една миризма на Франция... Защо на Франция, защото ми беше първото излизане зад Желязната завеса и то като дете. Обаче не мога да я опиша - може би на онези списания като Некерман, които имаха и французите (не се заблуждавайте, че това е миризмата на сп. Пиф, не е!), на касисов сироп, но никой сироп сега не мирише така, на сок от мента, на френското метро (повярвайте, до днес съм ходила поне в метрото в поне 10 други страни, и никое не мирише като френското) и както се изразяваше татко - миризма на французойка  - с две думи, на изкуствени дрехи. Години след това като съм ходила там - пак си мирише на същото... Не знам как да го опиша :)

 
 
№22 от: Simpra (11 март 2010 22:29)
Цвети, и аз се сетих май в същия момент за миризмата на снега, попита в прането от простора. Да ми замирише на възглавница с точно тази свежест! Ама да е от бабините - с пух! Дето им дърпам перата през калъфката. И то с едно такова любопитство, защото перцето всеки път е различно, ту сиво, ту кафяво... Защо ли прането мирише различно през лятото ? А то не е смешно Миа, Париж на мен ми мирише на мокър камък, но това е друга тема (Той или те грабва и се чувстваш като в родния си град, и всичко ти е много познато или незабавно си тръгваш).



--------------------
 
 
№23 от: GalkaBalka (12 март 2010 00:46)

Ау каква прекрасна темаааааааааа, тези дни ще пиша подробно и аз. Понеже ароматът е нещо което е много важно за мен, от дете душа всичко около мен имам и много хубави "миризливи" спомени хихихихи :D  И всичко което сте изписали го прочетох на един дъх.  Прекрасни сте! Беше ми чудесно четиво преди сън :)


Хубава нощ от едно подсмърчащо носле  love Като оздравея ще пиша


 
 
№24 от: freja (12 март 2010 01:21)
Мирис на лавандула = пак сме отворили някой гардероб и се киприм с новите дрехи. Или с дрехите на мама .
Мирис на чоплен печен слънчоглед = пак сме се скупчили на беседката долу и обсъждаме до безкрай най-интересната тема за деня. Утре - друга .
Мирис на училище = хладно, тихо, сериозно и униформирано. Тук съм вече, измъкване няма .

Това са моите аромати на пръв прочит. Заедно с цветовете им.

 
 
№25 от: Гергана (12 март 2010 06:15)
Мириса на водорасли, колкото и неприятен да е, ме връщна на плажа в онези години, когато бях 11-12 годишна :)
  На мен пък ми се връщат вкусове. Още усещам вкуса на десерт "Олимпиада", на кренвирш,и на крема от ракетките по цирковете, и на ябълков сок "Свежест".

 
 
№26 от: Teya (12 март 2010 07:41)
Аз си спомням аромата на кърпата за плаж. Една такава прекрасна, на море, пясък и слънце. Не давах да ми я перат след връщането от море и си я душех дни след това :) Аромата на цигара, запалена навън и влизащ в саята, докато спя го свързвам с мама и до сега, като го усетя ми става мъчно. Миризмата на пържени мекици, филийки и палачинки, които мамито ми правеше идваща от кухнята рано сутрин в почивните дни. Прекрасния аромат на домашните еклери, тортата Добуш и меденките. Искам си детството пак. Сетих се още оня страхотен мирис след дъжд, на нещо свежо и ...... не мога да го опиша, но сега не е същото. Мириса на боровете и смолата, на окосена трева ( и сега ми харесва)

 
 
№27 от: anni (12 март 2010 08:28)
Ароматът на липов чай, който баба вареше, когато ние, премръзнали от път, пристигахме на село от града. Мирисът на гуменки. И на тавани - аз много обичах да си ровя из тавана, подобно на Пипи, там намирах същровища - патроните на дядо ми от ловната му пушка, книжки, чашки, парцалки - всичко имаше там, само че много се струхувах от старата стълба, която винаги скърцаше, и аха да падна.



--------------------
 
 
№28 от: Зико (12 март 2010 08:42)
И аз да допълня:
прясно изпечен селски хляб, борова гора, гумирана футболна топка от 6.10, прясно окосена люцерна, прясно окосен стадион, овча вълна, сварено мляко, кипнало върху котлона мляко xaxa2 , разорана почва, есен, пушек от изгорени есенни треволяци, полски теменужки, лале, хлорирана училищна тоалетна, оня аромат с който лелките метяха коридора в училище (не знам какво беше), гумичка Koh-i-noor, шаран, речна риба, шампоан "Па-па", дъбови цепеници, листна маса на извадените на есен фъстъци...



 
 
№29 от: isi (12 март 2010 11:29)

Не мога да не добавя и мириса на одеколона на тати или може би лосиона за след бръснене (как се е викало навремето на афтършейва?   ) Не знам изобщо какъв е бил, но го усещам, докато спя сутринта, защото съм втора смяна на училище или пък съм ваканция, а тати вече тръгва за работа и минава да ни погали по главичките  - мен и сестра ми  




--------------------
 
 
№30 от: GalkaBalka (12 март 2010 12:26)

Ето ме отново! Вече що годе здрава или поне достатъчно за да се впусна в спомените за всички аромати които съм обичала или поне тези които мога да опиша. 


Много обичах как мирише тавана на баба. Това ми беше едно от любимите места за посещение. Там баба съхраняваше всичко онова което обичах да пийвам и хапвам. И миришеше много особено, но много хубаво за мен. Винаги когато някой тръгнеше нагоре към тавана, аз скачах веднага да ходя с него. 


Аромата на боите на мама. Този аромат е оказал голямо влияние в живота ми... Защото и до ден днешен вече голяма, аз винаги избирам боите си по аромата. Търся онзи прекрасен аромат от детството и ако не миришат така не си взимам. Малко смешно е... в университета например много голям кеф ми беше да душа и на колегите боичките... и да откривам кои ми миришат на онова време когато аз бях мъничка, мама рисуваше, а аз цапотех с нейните бои.


Аромата на портокали... това толкова далечно нещо на всички ни. Дори си спомням времето когато започнаха да се продават свободно без проблем такива плодове какво душене наставаше.


Обичам всички сладки аромати... на ванилия, на шоколад, ром и т.н. ... от дете. Може би защото баба много правеше сладкиши, а аз съм влюбена в сладкишите от дете. Дори като по голяма (примерно около 12-13 годишна) си мацвах зад ушите примерно есенция ванилия (звучи много откачено мдааа)


Обичам аромата на пастичките в сладкарниците от онова време. Сега също има прекрасни торти и пастички, ухаят божествено..., но тогава беше различно.


По принцип свое село не съм имала, но ходехме в едно село в което живееха родителите на баща ми един път годишно. Никога няма да забравя някои аромати от там... аромата на един съндък който се намираше на втория етаж и вътре беше пълен с картончета с големината на карти за игра и бяха червени и черни (като кадифе) и разни джаджички вътре. Това ми беше любимото нещо, непрекъснато се ровичках в него. И тези картички бяха страхотни (като се замисля какви неща са ме радвали... сега се чудя дали едно дете би се зарадвало на нещо подобно?!)... мазето също имаше своя аромат който ме привличаше...


Мисля, че мога да пиша толкова много по тази тема. Имам чувството, че ще припадна от емоции ахахаххаха. даже си спомням... било е преди 90-та година, защото още не ходех на училище. Бяхме се вмъкнали с приятелчетата в една - тогава си мислехме че е изоставена къща - и си спомням ароматите от самият ден... 


Обичам миризмата на розите... това и сега ми е любимото цвете, като дете крадях розите от градините...

Ох, че прекрасни споменииииииииииииии




 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!