Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
 
 
 
Архиви
Октомври 2014 (14)
Септември 2014 (17)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Лекар с нож, другари
13-04-2008, 22:33 | Автор: donaddt | Категория: Училището » Лагери, екскурзии, бригади
ЛЕКА НОЩ!

Музика Илия Темков,
Текст Цветан Ангелов

Ясна вечер спуска звезден кош.
Лека нощ, другари, лека нощ!
В лагера любим с песен да заспим.
Лека нощ, другари, лека нощ!

Спят овчари сладко, спи косач.
Спят селата в падналия здрач.
В лагера любим с песен да заспим.
Лека нощ, другари, лека нощ!

Лекар с нож, другари

Това не е пълния текст и е малко променен, ама общо взето това трябваше да се пее на вечерния сбор. Тра-та-та-аааааааааа, излизат отрядните председатели на рапорт пред дружинния преседател. Не помня какво се е рапортувало, сигурно, че личния състав е налице. Ако има да се връчват награди от състезания от проведените мероприятия край лагерния огън или на плажа. (Макар че лагерният огън се правеше май само на Нептуновата вечер /на Горския цар).
Но много добре си спомням как умирахме да пеем:

В лагера любим с гадже да заспим.
Лекар с  нож, другари, лекар с нож!

А ръководителите ни правеха забележки, но ние упорито си пеехме лекар с нож.

Добавени автентични снимки от НЛШ "Лиляна Динитрова", блгоадрение на nadia0770
Лекар с нож, другари
Лекар с нож, другари
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (13 април 2008 23:03)

Рапортът беше:
"Другарю (другарко) лагерен ръководител, отряд "Вела Пеева" (например) е строен за вечерна проверка. Всички лагерници са на лице". Ей как я мразех тая "Лека нощ, другари, лека нощ".angry  Всички я пеехме през зъби, а ако си спомняте, един от любимите номера на лагерните отговорници беше да ни организират в първите лагерни дни репетиции със зазубряне на текста. Но иначе си бяха много хубави летните лагери. Запознавахме се с приятелчета от цяла България, с които дълго след края на лагера си пишехме, даже се опитвахме да си уредим срещи или си ходехме на гости. Част от лагерната екзотика бяха така наречените "мамби" : да те издебнат, когато си заспал и да те обърнат с дюшека върху пружината на леглото. По-сънливите даже ги изкарваха навън от помещението заедно с кревата. Имаше също разни нощни "бригади по чистотатата", които обикаляха стаите и мажеха с паста за зъби спящите си другарчета.




--------------------
 
 
№2 от: Бяло (14 април 2008 10:49)
Хахахахаха, вярно, че така беше, и "лекар с нож", и мамбите; ние на мазането с паста за зъби също му викахме мамба, а също мажехме дръжката на бравата, ама отвътре, да не се вижда, мноооого е гадно, като я хванеш...

 
 
№3 от: dani (18 април 2008 21:38)
Ей, в Равда ходеха най-активните пионери. Я ни разкажи в някоя статия нещо за летния живот на пионерския "хай лайф"wink



--------------------
 
 
№4 от: Assia (23 април 2008 15:50)
Бъркате, в Равда имаше лагер-школа за комсомолци, а не за пионери, а другата беше в Хаинбоаз. Пионерите ходеха на лагер-школа в Ястребино през учебната година. Обикновено целият октомври, но май имаше и смяна през пролетта, не съм сигурна.

 
 
№5 от: dani (23 април 2008 20:52)
За Равда си грешка (към Ася). Знам го със сигурност, там ходеха най-активните пионери, отрядните и пр. Но може да е имало и школа за комсомолци. За Хаинбоаз - да, там беше за ... ако не се лъжа за ИВД в Учкомите. Или те бяха в Батак (там и двата лагера бяха за комсомолци). Чичко Гутъл не знае ли нещо за Ястребино, я погледни.



--------------------
 
 
№6 от: donaddt (23 април 2008 22:18)
За ИВД в Учкомите беше НЛШ Малчика в Батак, ходила съм там (само един път). Това като оправдание. В Батак имаше още някаква школа.  Ама в Батак не пеехме Лека нощ, а химна на проверките, сутрешно вдигане на знамето, вечерно сваляне на знамето, даже и на мен ми се случи веднъж да съм в тройката, защото участвах във вечерта на художествената самодейност. Ходила съм и в една лагер школа за комсомолци в Говедарци, ама там пеехме маршове на път към столовата и на маршировките, като моя отряд пееше Комунисти, комсомолци, пионери, понеже бяхме подгответа. А на пионерска лагер школа съм ходила в Китен. Беше в една голяма сграда като училище, може и училище да е било. Имаше някакви лекции, ама нищо не помня от тях. То си е ясно, че ще си спомням плажа, лятното кино и вечерите на художествената самодейност.

 
 
№7 от: dani (23 април 2008 22:56)
В НЛШ Малчика бях лятото на 1987 г. от средата на юни до почти средата на юли . А ти кога си била там? Другата НЛШ беше "Йорданка Николова", от другата страна на язовира, до комплекса "Орбита".



--------------------
 
 
№8 от: donaddt (23 април 2008 23:17)
Дани, малко по-рано, през 1984. След онази спартакиада, където развявахме знамена на стадиона, а после бях и на лагер-школа. Пък там се фуках с шапката си идиотка с емблемата на 6-тата май беше спартакиада.

 
 
№9 от: dani (23 април 2008 23:55)

Ако щеш вярвай, но на Малчика 87 и аз се фуках с една шапка-идиотка. Отгоре дори имаше протмоне с цип - връх на идиотщината. Обаче всички така я харесаха , че от втората седмица нататък всеки ден беше върху нечия чужда глава, дори диджея (един лигав тип от София, но иначе правеше супер дискотеки) ми я поиска за дв-три дена.




--------------------
 
 
№10 от: bobolina (12 юни 2008 14:41)
Спомням си, че преди хранене по лагерите се пееше следната песен:

"Наздраве, другари (3),
добър апетит!"

Това го пееха дежурните, дето подреждаха столовата за обяд и вечеря.

А ние отговаряхме:

"Сърдечно (6) Ви благодарим!".

Мразехме да пеем отговора, защото бяхме супер изгладняли от игри.

Имахме и табла, на които се пишеш програмата за престоя на лагера- ставане, закуска, какво ще се прави после, вечери на таланта, на лагерния огън, на горския/морксия цар (според случая) и т.н.
Ама си бяхме послушни! pionerche

 
 
№11 от: donaddt (15 юни 2008 00:15)
Здравей, Боболина. Аз поне не съм пяла "Добър апетит". Дежурните, след като сме рязали хляб, първо на четвъртинки с ножа, а после на филии в машината за нарязване на хляб, и сме подредили, се изтипосвахме и дружно казвахме:
"Мили другарчета, заповядайте на вкусна закуска (вкусен обяд, вкусна вечеря)". Отговорът е точно така: "Сърдечно благодарим." Ама малко като рапорт го докарвахме, pionerche

 
 
№12 от: furious_kid (25 септември 2008 09:53)
Така наречените интернационални международни пионерски лагери (специално НЕ лагер-школи) бяха по мое време две - в Равда и в Кранево... След това оттам можеше, ако си примерен и наизустил всички неща, с които ти тъпчат интернационално главата, да се уредиш за "висшия пилотаж" - съветския международен лагер "Артек". Е - там наистина ставаше страшно - веднаж съм ходил (5-ти клас) и добре, че още тогава ме ползваха за преводач на няколко езика... Защото по цял ден мъкнеха "организирано" всички останали наляво-надясно из страната Пионерия. Всъщност тези, с които контактувах, си бяха съвсем нормални деца от много страни. С всички бели и национални предразсъдици, присъщи на всяко дете. Просто "Петилетката - в тридневен срок! lol" ни идваше в повече на всички... Иначе, с малки идеологически изключения, всичко си беше чисто скаутско преживяване. Ама интензивно, все едно, че нямаш деца (а някои си бяха доста хилави негърчета и виетнамчета), дошли да си починат, а взвод "тюлени", трениращи денонощно, че има заложници за освобождаване!
DONADDT, съвсем си права за сградата в Китен. Тя се намира точно над плажа на Атлиман, по пътя към станцията на "Кремиковци". Принадлеше на т.нар. "климатично" училище, където през учебната година се обучаваха деца с дихателни и други проблеми, а лятото настъпваше сезона за промиване на мозъци... podsmruk (Сега точно пред нея е нещо като Лунапарк, на мястото на бившия плац има трек за картинг).Не, че там не си прилагахме и описаните от Dani и Бяло "мамби" и други весели номера.. А! На номера с поспаливеца, който бива изнасян с леглото навън, му викахме "махараджа". Толкова грижовно, като почтителни индийски роби, пренасяхме потърпевшия...

 
 
№13 от: dani (28 септември 2008 00:59)
Ей, хора, ние си имаме АРТЕКОВЕЦnomer1 Ура! Обаче, драги : furious_kid , няма да се разминеш само с коментар. Я редакторите да му пратят на това другарче едно поръчение, да си напише в статия спомените от Артек!
vinagi_gotov



--------------------
 
 
№14 от: freja (28 септември 2008 04:54)
Хихи, това за махараджата не го бях чувалаsmile24 .

furious_kid, очаквам с голямо нетърпение спомените ти от Артек!!! Това беше единственият лагер, на който си умирах от желание да отида, обаче не знаех за условието, че е трябвало да се мине първо през Равда или Кранево... Аз всъщност през Кранево минах, но за малко, защото се поразболях, та трябваше преждевременно да се върна у дома... Но за тази моя несполука някой друг път ще се оплаквам.

Между другото, не знам дали знаете, обаче Артек продължава да си функционира - ето сайта му.

И сигурно вече знаете за бъдещия санаторно-оздравителен комплекс "Камчия", който се строи от... руснаци... по една ирония на съдбата. Но за него ще пусна отделна статия.

 
 
№15 от: furious_kid (28 септември 2008 09:17)
Приемам поръчението!
При това с удоволствие, ама не от онова - казионното, с което ги приемахме едно време. lol Само моля за около месец отсрочка... hum-hum Че в момента цялата ми библиотека е натъпкана в около 3 кубически метра кашони, които прилежно чакат транспорт към новото ми жилище... podsmruk А всичките ми снимки и детски дневници са там. Все пак - съгласете се, темата се нуждае от илюстрации, а имам и доста артековски документи и сувенири. Просто трябва да се докопам до тях...

 
 
№16 от: donaddt (16 октомври 2008 19:15)
Добавям пълния текст и партитурата (оф, каква сложна дума!).

ЛЕКА НОЩ!

Музика Илия Темков,
Текст Цветан Ангелов

Ясна вечер спуска звезден кош.
Лека нощ, другари, лека нощ!
Всеки от игри пак се умори.
Лека нощ, лека нощ!

Спят овчари, сладко спи косач.
Спят селата в падналия здрач.
В лагера любим с песен да заспим.
Лека нощ, лека нощ!

Утре ще се трудим с нова мощ.
Лека нощ, другари, лека нощ!
Бавно зад гори месецът се скри.
Лека нощ, лека нощ!

Сънно пука въгленче в жарта,
сънно шепнат горските листа.
С огнена следа спусна се звезда.
Лека нощ, лека нощ!






 
 
№17 от: lyubasum (19 октомври 2008 13:16)


Майка ми много се подиграва с песента за лека нощ... Твърди, че по бригадите са я изпълнявали с особена наслада в следния вариант, провокиран от типичното меню :

Ясна вечер спуска кофа с боб.
Лека нощ, другари, лека нощ!

В лагера любим с боб да се гостим!

Лека нощ, другари, лека нощ!



Колкото до мен самата, ходенето по летни лагери (Кранево) е гнусен и леко мъчителен спомен, че и беше тъпо на всичкото отгоре vinagi_gotov  и то, ако оставим настрана всичките комунистически простотии... то не беше тормоз, то не беше печи се по корем, а после по гръб, то не беше плуване с гумени шапки, то не беше 10 мин. във водата и цял ден тъпееш на ограничена с въженце площ... а майка ми ми пишеше една картичка за цялата смяна, в която ми обясняваше, естествено не в прав текст, как трябва да се смесвам с народа и да свиквам с  битовите условия и изпитания, в компанията на изродчета с яка закалка от взаимоотношенията тип детска градина. Айде, холан! надявам се за моите деца да няма подобен род изживявания plaj

Добре че баба и дядо или наште ме водеха и на нормално летуване на море и планина, благодарение на което да не ми текат лиги по пионерските лагери icecream и да си спомням подробностите повече с присмех, отколкото с носталгия и горчивина.


Поздравления за сайта, чета всичко с усмивка :-)


<!-- [if !supportLineBreakNewLine] -->
<!-- [endif] -->


 
 
№18 от: freja (19 октомври 2008 23:51)
То, по отношение на Кранево, и моите спомени не се различават от тези на lyubasum и за мен си останаха кошмарни цели няколко години след това, но за тях ще разказвам подробно друг път fellow .

 
 
№19 от: Бяло (20 октомври 2008 11:51)
 Хмм, според мен и тук е въпрос на хора. В смисъл ръководителите на лагерите или там каквито са лицата, отговарящи за децата. Нас не са ни пускали на лагер на море. Но планинския лагер, на който ни пращаха няколко лета подред, беше добре организиран. С достатъчно занимания за деца на съответната възраст, достатъчно игри и моите спомени оттам са по-скоро хубави. Единствено си спомням, че ми се виждаше дълъг лагера (като престой, като време). Накрая вече брояхме дните до връщането вкъщи.
 Но пък при нас всички възрастни бяха работещи, село нямаме и варианта лагер беше добър, макар и за 20 дни само, пред това сами деца на осмия етаж на панелен блок. Поне за 20 дни виждахме повече въздух и слънце и...както и да е. Във всяко нещо има по нещо хубаво и по нещо не много хубаво. И всичко може да се погледне от поне два ъгъла/гледни точки (най-малко две). Кратка скоба да отворя - знаете ли, че на 14 години видях прасе за пръв път в живота си? Огромно туловище в тясно дървено пространство.... да не мислите, че на градските деца им е лесно? Пък пуйка знаете ли кога видях? Та всичкото това написах провокирана от израза "да не ми текат лиги по пионерските лагери". За някои от нас пионерските лагери бяха приключение, разнообразие. Ей така, за информация. Ако някой го интересува.

 
 
№20 от: о. Георги Георгиев (20 октомври 2008 15:55)
Убихте ме, че не сте виждали прасе и пуйки!!!
Заслужавате цяла серия от селски спомени...
Аз в шести клас се грижих за едно прасе-сукалче, изхвърлено от свинята - майка. Цели месеци го хранех зорлем с един биберон, стиснал гадта с колене. То квичеше кански и ме правеше целия в мляко (козе - аз гледах козата). Това прасе се оказа злоядо, та баща ми изгуби търпение накрая и го запозна с фурната.
Понеже и аз като малък бях злояд, та бях проявил упорство. Исках да стана ветеринар и дори кандидатствах в съответния техникум в Ст. Загора, но не ме приеха и ...така.
Грижех се сам за 30-тина заека всяко лято - от раждането им до тавата с лук. Не си давах право да проявявам жалост, заради бъдещата си ветеринарна кариера.
Селски живот - натюр.

 
 
№21 от: Krista (10 май 2009 22:32)
Мдааа, интересни коментари.wink
В Равда съм била на първия си морски лагер, заедно с групата (май някъде бях споменала, че пеех в една група за детски политически песни) през далечната 1981г. И трябва да отбележа, че там съвсем не бяха само привилегировани. По онова време в Равда освен международен пионерски лагер, мисля, че се казваше "Митко Палаузов",  имаше и много други пионерски лагери, на съответните окръзи - Софийски " Любчо Баръмов" (в който бях аз), Старозагорски, Пловдивски....Години след това, през 1987г., вече като комсомолка, бях в НЛШ "Лиляна Димитрова", пак в  Равда. Естествено, спомените ми са по-живи оттогава - обучаваха ни за секретари на УК. После, разбира се, ме натресоха и с тази дейност, най-вече с мотива, че съм достатъчно добре подготвена...но това е друга тема...
В международния пионерски лагер "Георги Димитров" в Кранево,бях отново с групата в края на лятото на 1984г., но там бяха ни организирали нас, Радио хорът и хор "Бодра смяна", както и група "Сребърни звънчета" да репетираме усилено за големия концерт по случай "40 години от основаването на ДПО "Септемврийче" ", който щеше да се състои на 23 септември 1984г. После, в София имаше още много репетиции в зала 1 на НДК, концертът наистина беше грандиозен, така, че, струваше си... И ние наистина репетирахме усилено. Но и си изкарахме много хубаво - първата половина на деня - плаж, а след обяд - пеене. Та, казано с други думи - само използвахме базата на международния лагер, за нас беше  по-особен лагер. Изобщо...на много места съм била, благодарение на участието ми в тази група.wink


 
 
№22 от: Милен Иванов (8 март 2010 15:12)
Цитат: lyubasum
в компанията на изродчета с яка закалка от взаимоотношенията тип детска градина.

 Извинявай, ама това не го разбрах?!
 Че аз си мисля, че 3/4 от присъстващите тук дават мило и драго само ако могат макар и за ден да се върнат в детската градина! Поправете ме, ако греша!



--------------------
 
 
№23 от: nadia0770 (6 юли 2010 22:01)
[НЛШ "Лиляна Димитрова", пак в  Равда. Естествено, спомените ми са по-живи оттогава - обучаваха ни за секретари на УК.

Ахх, с каква тръпка изчетох коментарите ви за лагерите от нашето детство. Най-хубавите ми спомени са точно от НЛШ "Лиляна Димитрова"  в  Равда. Не помня точно годината, бях 9-ти за 10-ти клас... може би 86-та... най-добрата си приятелка срещнах там... все още поддържаме контакти... колко много писма сме си изписали... Ахх, как ми се иска тук да намеря някого от този лагер... Имаше страхотна организация... всяка вечер беше някакъв празник... на какво ли не ни учеха освен да сме секретари на УК... да танцуваме всякакви танци, карате, аеробика, прически, мода, поезия, актьорско майсторство... гостуваха Михаил Белчев, Стойко Пеев - Хан Аспарух /понесе ме на ръце в една артистична импровизация/ настина идеята беше да сме многостранно развити личности. Какви емоции, незабравимиии...ами конкурса за мис и мистър... тогава наречен Аполон и Афродита... Имам снимка от тогава... аз Афродита winked /баба ми все още ме нарича "моята Афродита"/.  Нова съм в сайта... как се публикува снимка? Моля ако някои има подобни спомени да ми пише.

 
 
№24 от: Надя (6 юли 2010 22:10)
Изпратих ЛС, за помощ, винаги готов:):) pionerche
Добавени снимки от лагера.

 
 
№25 от: ARTU (6 март 2011 21:51)
За разлика от други, имам чудни и топли спомени от пионерските лагери. С тях се запознах съвсем рано - баба ми (Бог да я прости!) работеше в ученически столове и лятото ходеше по лагери. Аз - с нея. После и самостоятелно - Равда, Шкорпиловци, Розово, Баните... Еееех, единственото гадно беше зеленият или червеният автобус на зъболекарите. Един цял следобен прекарах на едно дърво, докато се уверя, че автобусът си е заминал.
А песента за лягане верно беше досадна, но сега си у спомням с умиление и я пея на дъщеричката си. Оставаха хубави приятелства, кореспонденция, спомени...

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (20)

Потребители (2):Cvetan, Надя

Роботи (3): Google, Msn, Inktomi Spider

Гости: (15)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?

Да, беше ми любимо
Да, на "екскурзия"
Не
Какво е това?

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963. Изд. Народна младеж, София. Роман. Българска. І изд. Художник: Симеон Венов. С ил. Формат: 25 см. Тираж: 12 100 бр.  Подв. Страници: 188 с. Цена: 0.59 ...

Гатанки - Мария Георгиева. 1985

Гатанки: За най-малките и начална училищна възраст - Мария Георгиева. 1985. Изд. Отечество, София. Гатанки. Художник: Теодора Стойчева.  С цв. ил. Формат: 28 см. Офс. изд.  Тираж: 100 115 ...

Благородни сърца - Калина Малина. 1988

Благородни сърца - Калина Малина. 1988. Изд. Български писател, София. Сборник. Българска. І изд. Съставител Бистра Ганчева. Художник: Мира Лехчанска. С ил. С портр. Формат: 22 см. Тираж: 60 111 бр. ...

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Странни случки върху 64 квадрата. Повест. Изд. Медицина и физкултура. Рецензент: Александър Кипров. Редактор: Дечко Миланов. ...

Няма да се сърдиш

Няма да се сърдиш - Ран Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка Гуджунова. ...

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...