Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Бате Петьо - Част 3, Глава 4
12-04-2010, 16:20 | Автор: Cvetan | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 3, ГЛАВА 4 ~
БАТЕ ПЕТЬО

Докато всички се бяха захласнали по бате Петьо и кучето Руди, зад кулисите или по-точно зад чаршафите на импровизираната лагерна сцена, се разиграваше нещо много странно и любопитно.
Вместо да бъде отново "героя на деня" и да седи до Юлия, която да пърха с мигли около него, Венци седеше тук и я виждаше да седи на първия ред до този руски... оф, този Николай. На всичко отгоре и това пълничко момче, с къси панталонки, бяла ризка и пионерска връзка го отегчаваше до смърт с неговите измислици:
- Да бе, Венци, сериозно ти говоря. Познавам го бате Петьо. Той е братовчед на мама и колега на тати от... нали ти казах къде работи.
- Добре де, вярвам ти, много ясно. Аз пък съм внук на Митко Бомбата!
- Честно бе, Венци!!! Бате Петьо е "барета", и тати е такъв - прошепна момчето. Ей сега като свърши всичко и ще го питаме, и ти ще видиш.
Даа, да наистина, това пълничко момченце беше Добролюб, до когото беше седнала неговата Юлия, уф, добре де, такова... просто Юлия. Та този Любо пееше в пионерския хор, беше най-добрият шахматист в лагера и беше вечно гладен. Непрекъснато искаше допълнително в столовата и все подпитваше Камен и Вемци дали случайно не чакат от Звездево някое колетче, с мекички примерно. И именно този Любо изобщо не приличаше да има нещо общо, камо ли да е син на един от "червените барети", онези почти митологични "същества" от специалните части. Пък представете си да познава бате Петьо и Руди!!!
Във вече притихналия пионерски лагер Катина изпращаше Петър и вървейки до този самоуверен мъж с пружинираща походка, срамежливо мачкаше краищата на бялата си плисирана пола.
Изведнъж от близките храстите се чу шум... и оттам изкочиха Венци, Камен, Любо и кучето Руди, което дружелюбно подскачаше около тях.
- Яаа, Любчо!!!Как си, моето момче? - зарадва се Петьо. Как са майка ти и татко ти?
- Ооохохо, здравейте, герои! - той свойски подаде ръка на Венци и Камен, които бяха загубили ума и дума.
Любо припряно дръпна мъжа за ръката и заговори бързо:
- Здрасти, бате Петьо! Бате Пепи, бате Пепи, а... ъъъ... може ли за малко да те питам нещо, ама по мъжки?
- Казвай, Любчо, слушам те внимателно - усмихна се Петьо.
Любо се спогледа с Венци и Камен, след това хвърли подозрителен поклед към Катина, и прошепна съзаклятнически:
- А на нея може ли да се вярва?
- Може, Любчо, може. Слушам те внимателно!
- Ох, добре. Кажи им на тях двамата де, че вие с тати сте... ъъъ... колеги и работите... ъаъуо... там де!
Петьо се засмя лекичко, но бързо се овладя и каза с много сериозен тон:
- Даа, момчета, истина е всичко, което ви е разказал той. Аз и баща му сме от специалните части на Милицията. Много мога да ви разказвам, но вече е късно. Вие, между другото, не чухте ли тръбата след вечерна проверка?
Момчетата го гледаха виновно и тъжно, а той какъвто си беше детишняр, така му дожаля, че предложението му дойде като мълния за всички.
- Утре сутрин ще ходя на подводен риболов в залива, с едни приятели и ако искате, елате и вие. Ще си поговорим достатъчно много, ще наловим рапани, миди и морски звезди, ще ви науча да стреляте с харпун и разни други такива неща. Разбира се, ако другарката Колева разрешава.
- Ама, моля ви се, другарю Димитров, разрешавам им, макар и с малко по-особено мнение - и тя укорително погледна Венци и Камен.
- Тъкмо ще съберат материали за изработката на морски сувенири.
След като се уговори за утре с добрия батко, момчетата тичешком изчезнаха към бунгалата.
Катина гледаше високия мъж, който й говореше притеснено и леко докосваше ръката й:
- Вижте, вие... ъъъ... Ти, не ми се сърди! Поканих ги спонтанно, не исках да развалям дисциплината!
- Не, няма нищо. Венци пък е мой племенник и аз много го обичам и... Така че, всъщност няма проблем.
Петър се разсмя гръмогласно и добави:
- Амии, ако сте свободна... Оф, ако си свободна тази вечер, след час да кажем, с Руди можем да минем да те вземем и да отидем заедно при едни приятели... Ох, те всъщност са хванали много риба днес и ме поканиха край огъня да попеем, да посвирим и... така. - Той много свенливо се усмихна.
- Ами добре де! Ще дойда! - лъчезарно се усмихна тя и час сега се усети да пусне голямата му топла ръка.
- Хайде, Руди, до мен! Да тръгваме.
- А той защо се казва Руди? Малко странно име за куче от такава порода!
- Той е кръстем на... ами на танк, но това е дълга история. После ще ти я разкажа. Хайде, чао, до после!
Притеснена какво ще си облече, с какви обувки и с какво герданче да бъде, Катина припряно се затича към лагера. В това време един млад мъж подскачаше весело във въздуха, като малко момче, и кучето му лаеше възбудено около него.
Недалеч от лагера, при скалите, един посивял мъж тихичко подръпваще от лулата си, взирайки се в тъмното море. Той отпиваше на едри глътки живителна червена течност от нащърбената порцеланова чаша и си спомняше старите бойни другари, в очакване на една предстояща неочаквана и изненадваща среща.
А в къщичката на носа , Светко приседнал в единият ъгъл на стаята, рисуваше ли, рисуваше...
~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mchukanov (12 април 2010 16:41)
  "Притеснена какво ще си облече, с какви обувки и с какво герданче да бъде" smile24
 ... ех, тази вечна суета, браво, Цецо nomer1 hiphip
... и барети-марети, и свян, и бяла плисирана поличка nomer1



--------------------
 
 
№2 от: катя милушева (12 април 2010 20:46)
 Exa, Цецо, ми тя нали имаше нови-новенички сандали! Замириса ми на "Бич може"!!!!

 
 
№3 от: tivesto (12 април 2010 22:49)
Огромни благодарности за новата глава на Великата книга. Цецо, снощи ти писах да питам кога ще е готова а днес вече чета. Питах и за Добролюб, че се бях затъжил за него и воала отново е в историята. В коментарите се чудехме и защо кучето се казва Руди. Дал си обяснение и на това. Поздравления. А сега eli да казва кой е наред да пише. Мисля, че за срещата с руснаците най добре ще се справи Pavlina Iossifova, тя ги умее тези неща. Не ми се иска тази история да свършва. Чакам с нетърпение следващите приключения.



--------------------
 
 
№4 от: Надя (13 април 2010 07:30)
Браво, Цецо!
П.С. Водят се преговори за следващия, Тихомир и ти може да се включиш:)

 
 
№5 от: tivesto (13 април 2010 10:54)
Аз не съм толкова добър с перото като вас, въпреки че в училище 2 години издавах вестник. Обмислям някои неща и ако се заформи нещо по-нататък, може и да опитам. Естествено ако засега няма желаещи.

П.С. Все се каня да поместя нещо от вестника, но нямам скенер да го сканирам. Може да опитам с фотоапарата, ако има интерес, разбира се. Това  е архивът на класа за 2 години.



--------------------
 
 
№6 от: Надя (13 април 2010 19:30)
За сега с нашия Венци, ще се залови Симпра, ако има и други желаещи, ние ги чакаме:):):)

 
 
№7 от: donaddt (14 април 2010 08:31)
Бат Петьо, хип-хип-ура! Аааааааааааааа и материали за морски сувенири! Ама бяла плисирана поличка!
Аз, каквато съм, открих аналогията, ама и друга глупост си помислих. Представих си я Катина с бялата поличка и хоп някоя чайка я нацвъка. Ще ме прощаваш, Кате, ама четох тия дни пропуснатите материали назад и ми излезе едно такова картинно пред очите. Пък тя ти е и адашче!

 
 
№8 от: катя милушева (14 април 2010 10:54)
DONADDT,няма лошо,казват,че това носело щастие и несъмнено настроение!!! xixi2 xixi2 xixi2 А,подухването на палавият морски бриз.... xaxa2 xaxa2 .

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?