Главна » Главна » Нашият дом - Земята!
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
 
 
 
Архиви
Октомври 2014 (2)
Септември 2014 (17)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Нашият дом - Земята!
22-04-2010, 11:27 | Автор: tkpopov | Категория: Главна
Във връзка със международния ден на Земята 22 април, поздравявам всички потребители на сайта!
Мили, приятели! Нека в днешния ден, всеки който изпитва уважение към Нашата родна планета нека поне за 1 минута да загаси светлините в знак на уважение към Нашата майка Земя!
 
 
Земята! От векове хората са се опитвали да я разгадаят. Хората никога нямаше да видя красотата на планетата ни, ако не я бяха погледнали от Космоса! Най-величествената гледка, която винаги е просълзявала астронавтите!
 
Ето малко астрономически научни данни за Нашата планета:
 
Земята е нашата планета, трета поред планета от Слънцето и пета по големина. Тя е единствената планета от Слънчевата система, за която знаем, че има живот. Движи се по орбита около Слънцето на 149 600 000 километра или 1 AU (астрономическа единица за разстояние, равна на разстоянието от Земята до Слънцето) със скорост 67000 мили/час, има диаметър 12756 км и маса 5.972x1024 кг. Атмосферата на Земята съдържа 77% азот, 21% кислород, аргон, въглероден двуокис и водни пари и заема средно място по плътност между атмосферите на Венера и Марс. Земята има един естествен спътник - Луната, движеща се по орбита на разстояние средно около 384 000 км.
 
Земен изгрев, фотографиран от повърхността на Луната

Средната температура на Земята е приблизително 10°С. Тя е различна за места с различни координати и се мени през денонощието и с годишните времена. Около 70% от повърхността на Земята е покрита с вода, която е нейната хидросфера, и е уникално явление в Слънчевата система, защото не присъства на други планети. Сложното взаимодействие между океаните, атмосферата и планетната повърхност определят нейния енергиен баланс и температурен режим. Облачната покривка обикновено закрива 50% от повърхността и топлината, останала във вътрешността на атмосферата (парников ефект) предизвиква повишаване на температурата до над 30 градуса. На другите космически тела, поради специфичните условия, водата е предимно в твърда фаза. На Земята само 7% от водата е постоянно в твърдо състояние, образувайки полярните шапки на планетата.
 
Земята и космическият телескоп "Хъбъл"
 
Земята има най-голяма средна плътност сред планетите – 5.5 g/см3. Тази плътност е почти два пъти по-голяма от плътността на скалите на повърхността й, което говори за нееднородност на Земята. Наистина нейното ядро е с много по-голяма плътност от тази на мантията и кората. Вероятно то е желязно, може би с примеси от други тежки метали, докато в кората преобладават сравнително леките съединения.


Счита се, че ядрото на планетата се състои от разтопено желязо и никел, и е възможно да е с твърда среда. Температурата е около 4000 градуса. Ядрото е обгърнато от силикатна мантия. Кората има дебелина около 10 км под океаните и 30 км, където са разположени континентите. Наличието на разтопено металическо ядро е причина за появата на магнитното поле и магнитосферата на Земята. Оста на магнитното поле не съвпада с географската ос. Неговото действие е причина за образуването около Земята на радиационни пояси, открити и изучени още с първите изкуствени спътници.

Земната атмосфера се разделя на няколко слоя. На човека оказват въздействие предимно ниските слоеве от атмосферата (до 15-25 км.), тъй като там е съсредоточена основната въздушна маса:
 
  • Тропосфера – най-ниския слой от земната атмосфера, простиращ се до първия термичен минимум (т.нар. тропопауза). Горната граница на тропосферата зависи от географската ширина: в тропиците – 18-20 км., в умерените пояси – около 10 км., и от годишното време. При издигане във тропосферата температурата пада с около 0.6°C на всеки 100 м., достигайки до около минус 50°C. Тропопаузата е онзи атмосферен разделителен слой, над който температурата отново се повишава, вместо да спада. Времето като метеорологическо понятие съществува до тропопаузата. Нагоре вече не.
    В тропосферата съществуват циркулационни и конвективни движения на газовете, причинени от различните степени на нагряване на земната повърхност. Тук е съсредоточено основното количество водна пара от атмосферата и затова в този слой се образуват облаците. За тропосферата са характерни турбулентността и мощните въздушни вихри и урагани. В горните слоеве на тропосферата съществуват силни въздушни течения с определено направление. Турбулентните вихри, подобни на големи водовъртежи, се образуват под динамическото въздействието между бавно и бързо движещите се въздушни маси.
  • Стратосфера – слоя от земната атмосфера, разположен над тропосферата Простира се до височина 50-55 км, като температурата расте с височината от минус 50°C (в екваториалните области от минус 75°C ) до около 0°C. Стратосферата се различава от тропосферата по ниското съдържание на водни пари. Горните слоеве на стратосферата се нагряват от поглъщането на слънчевото ултравиолетово излъчване. В горната част на стратосферата се намира озоновия слой, който ни предпазва от вредната слънчева ултравиолетова радиация. Горната граница на стратосферата (стратопаузата) се намира там, където температурата се покачва, достигайки промеждутъчен максимум, който нерядко се съпоставя с температурата на приземния въздушен слой.
  • Мезосферата е слоят, разположен над стратосферата, в който до височина около 80-85 км температурата пада до минималните показатели за атмосферата като цяло. Рекордно ниски температури до минус 110°C са регистрирани с метеорологически ракети. Най-горния слой на мезосферата, наречен мезопауза, съвпада с най-ниските области на активно поглъщане на рентгеновото и късовълновото ултравиолетово лъчение на Слънцето, което предизвиква нагряване и йонизиране на газа.

    Йоносферата е външният разреден слой от земната атмосфера, в който протича йонизация на газа под въздействието на слънчевите ултравиолетови и рентгенови лъчи. Тук от атома на кислорода под силната ултравиолетова бомбардировка се получава положително зареден йон и свободен електрон. На голяма височина йонизацията е слаба, защото газа е много разреден. Но при намаляване на височината се увеличава концентрацията на атоми и йонизацията се засилва. В същото време при един противоположен процес, наречен рекомбинация, свободни електрони се прихващат от положителните йони, ако са достатъчно близо. Различното количество на йоните на различна височина от атмосферата са причина за формирането на няколкото различни слоя: D, E, ES и F.
    Близо до полюсите взаимодействието между земното магнитно поле и заредените частици от Слънцето предизвикват появата на полярно сияние.

    Земята прави една пълна обиколка около Слънцето по своята орбита за 365 дни и 6 часа. Нашата календарна година се състои от 365 дни. Това означава, че всяка година остава по една четвърт денонощие, която не е вписана в календара. На всеки четири години към него се добавя по един допълнителен ден. Годината с допълнителен ден се нарича високосна година и има 366 дни. В такава година вместо 28, както обикновено, месец февруари има 29 дни. Това добавяне на допълнителен ден на всеки четири години премахва несъответствието между календара и движението на Земята.

    Според Йохан Кеплер (астроном, открил законите, по които планетите обикалят около Слънцето), земната орбита не е правилна окръжност, а елипса. През декември Земята е най-близо до Слънцето, а през юни е най-отдалечена. Освен това земната ос е наклонена спрямо перпендикуляра на еклиптичната равнина на 23.45 градуса (23° 27’) и именно този наклон е причината за четирите годишни сезона. В резултат на това отделни части от земния глобус са обърнати директно към Слънцето през определени периоди от годината. През юни северното полукълбо на Земята е обърнато почти директно към Слънцето и там е лято, а в южното полукълбо е зима. През декември слънчевите лъчи падат под голям ъгъл върху северното полукълбо и тогава там е зима, а в южното полукълбо е лято. В определен период от месеците март и септември двете полукълба са обърнати под еднакъв ъгъл към Слънцето и дните и нощите са почти еднакво дълги. Този момент, в който центърът на Слънцето пресича небесния екватор и огрява еднакво двете полукълба, се нарича пролетно или есенно равноденствие и настъпва по различно време през годините - обикновено между 20-22 март и 21-23 септември. С пролетното равноденствие започва пролетта, а с есенното - есента. През месец юни в северното полукълбо Слънцето достига най-високата точка в своето движение над хоризонта - обикновено около 21 юни и този момент се нарича лятно слънцестоене. Това е най-дългият ден от годината и е началото на астрономическото лято. След този ден дните започват да стават по-къси, а нощите - по-дълги. Около 21 декември в северното полукълбо настъпва зимното слънцестоене - началото на астрономическата зима, когато Слънцето се намира най-ниско над хоризонта и тогава е най-дългата нощ през годината. След този момент дните започват да стават по-дълги, а нощите - по-къси.

     

    Вижте, колко е красива Земята!

     

    http://www.vbox7.com/play:2dbb46f0

     

    Нека я запазим чиста!

     

    http://www.vbox7.com/play:a9c2a59c

     
    Още в древността, хората са смятали, че Земята е в центъра на Вселената и всички небесни тела обикалят около нея!
    Но сега знаем, че тя е едно безценно синьо камъче, носещо се през пространството и времето! Земята - каквато и да е тя, каквото и да се случва с нея, тя е единствения дом, който имаме!
     

    ПОКЛОН, ПРЕД ОБРАЗА НА НАШАТА МАЙКА-ЗЕМЯ!

  •  
     
    Вижте също
     
     
    Уважаеми гостенино!
    Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
    Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
     
     
    №1 от: катя милушева (22 април 2010 11:59)
    С риск да се повторя:
    http://vbox7.com/play:7b95073d
     Трябва ли да се извисим над нея,за да видим,че е неповторима!?
                                                 Тя ни храни,
                                                 тя ни брани,
                                                 тя е дом и път....
                                                 а, нанасяме и рани-
                                                 но ще зарастът.
                                                 Не забравя,
                                                 но прощава-
                                                 майката ЗЕМЯ
                                                 и на всекиго дарява
                                                 свойта твърдина. surtze
    Аз.

     
     
    №2 от: admin (22 април 2010 12:39)
    Днес двоен празник (даже някак символично ще излезе). Та аз си пускам и припявам (да ме извинят съседите) "Трева у дома". По-хубав химн за Земята в тази наша "космическа ера" smile едва ли някой ще сътвори.
    По хубаво е дори от
    "Да кацна сетен път се моля само,
    на родната планета дала ми живот!
    Да вперя взор нагоре - в небесата
    и в хълмите зелени на Земята..."
    Р. Хайнлайн



    --------------------
     
     
    №3 от: cvetelinka (22 април 2010 12:51)
    Сещам се за текста на една песничка, която сигурно някой вече е качил на сайта, но нека си я припомним на днешния ден:

    Трябва ли да бъде вечен
    този страшен, вечен страх -
    страх светът красив, човечен
    в миг да рухне в ядрен прах:
    детски смях, перчем немирен,
    слънчев летен тротоар,
    пролет, полет, стих, любима,
    обич, сън, другар...

    Днес голямата планета
    ни зове с тревожен глас:
    "Бдете, хора! Хора, бдете!
    За да има и след вас
    детски смях, перчем немирен,
    слънчев летен тротоар,
    пролет, полет, стих, любима,
    обич, сън, другар..."

     
     
    №4 от: Зико (22 април 2010 17:52)
    Браво, отлична статия! bravo2
    Сякаш сме в планетариума или клуб "Млад астроном" в пионерския дом. ok2

    Да е честит празника и дано да остане нещо и за бъдещите поколения от Земята. smile

     
     
    №5 от: pasha (22 април 2010 20:55)
    Виж "Паравозик из Ромашкова"http://multikisssr.ru/2008/parovozik-iz-romashkova/

     
     
    №6 от: Боряна (23 април 2010 14:46)
    Чувствам се почти лично поздравена - покрай "Земля в илюминаторе" намерих ТОЗИ сайт wink

    Чудесна статия! Браво!



    --------------------
     
     
    №7 от: катя милушева (23 април 2010 15:08)
     Ама разбира се, Борянче поздравени са всички Земляни!!!!

     
     
    №8 от: Бебо (24 април 2010 14:25)
    Пазете Земята чиста!



    --------------------
     
     
    №9 от: pasha (25 април 2010 11:51)
    12 - годишно момиче, което накара света да млъкне за 6 минути.

     
     
    №10 от: Anakin Skywalker (5 май 2010 17:33)
    Нека добавя и аз нещо по този случай:

    http://www.youtube.com/watch?v=jqxENMKaeCU&feature=featured



    Малко е дълго като врмеметраене, цял филм си е, но горещо го препоръчвам на всички да го гледатyess

     
     

    Информация
    Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
     
     

     
    Последни статии
     
     
    Кой е тук?

    Общо на сайта: (18)

    Потребители (1):Valkata

    Роботи (1): Google

    Гости: (16)
     
     
    Помооощ!
     
     
    Други проекти
     
     
    Приятели
     
     
    Анкета

    Ходли ли сте в Мавзолея?

    Да, беше ми любимо
    Да, на "екскурзия"
    Не
    Какво е това?

     
     
     
     
    Ново в ПУК!

    Големи и малки - Димитър Добревски. 1963

    Големи и малки - Димитър Добревски. 1963. Изд. Народна младеж, София. Роман. Българска. І изд. Художник: Симеон Венов. С ил. Формат: 25 см. Тираж: 12 100 бр.  Подв. Страници: 188 с. Цена: 0.59 ...

    Гатанки - Мария Георгиева. 1985

    Гатанки: За най-малките и начална училищна възраст - Мария Георгиева. 1985. Изд. Отечество, София. Гатанки. Художник: Теодора Стойчева.  С цв. ил. Формат: 28 см. Офс. изд.  Тираж: 100 115 ...

    Благородни сърца - Калина Малина. 1988

    Благородни сърца - Калина Малина. 1988. Изд. Български писател, София. Сборник. Българска. І изд. Съставител Бистра Ганчева. Художник: Мира Лехчанска. С ил. С портр. Формат: 22 см. Тираж: 60 111 бр. ...

    Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

    Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Изд. Медицина и физкултура. Странни случки върху 64 квадрата. Художник: Б. Менгишев. Страници: 42 с.

    Няма да се сърдиш

    Няма да се сърдиш - Ран Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка Гуджунова. ...

    Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

    Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

    Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

    Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...