"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Здравейте. Вижте какво открих наскоро. И преди да се изхвърли реших
да ви го снимам.
Снимка
1. Български гуменки. По-скоро за деца. Български смятам че са, поради
емблемата отдолу. Има символ на планетата Земя с паралелите и буква П
около нея. (Може да е нещо като Пирин или др.) Личи си че не са
ползвани. С подобни сигурно съм играл, но меко казано са отврат, поради
факта, че стъпиш ли на камъче или нещо твърдо , всичко отива в стъпалото
ти и в добрия случай се разминаваш с лека болка, ако е кабъче може да
го усетиш. Година 1985-1990.
Снимка
2. Китайски гуменки "Forward". Леки са. За зала са, но си спомням че
май съм спринтирал 60 м в училищния двор. Иначе за футбол не стават, при
един боц ти отиват пръстите. Не са били май много популярни в България.
Година 1987-1990.
Снимка
3. Китайски гуменки "Forever". Леки са. За зала са, но си спомням че
май съм спринтирал 60 м в училищния двор. Иначе за футбол не стават, при
един боц ти отиват пръстите. Не са били май много популярни в България.
Година 1987-1990.
Снимка 4. Китайски кецове. Това са може би най-разпространените
кецове в България през 80-те. Имаше ги в спортните магазини, но не съм
сигурен че много хора са ги притежавали, щот имаше маратонки Ромика,
Адидас и др. Кецовете са удобни и леки, но за футбол, моля, моля.
Недейте! Колко пъти сме играли футбол с тях и някоя твърда топка
пръстите ти отиват. Също така подметката им е много мека и при по-голямо
камъче веднага го усещаш. Иначе съм виждал да се носят от по-големи
батковци заедно с дънки и сънково яке. Даже си спомням в ранните 90,
почти всички метали с ластични дънки и дънкови якета със значки имаха
подобни кецове, а по-късно ги смениха с кубинки! Иначе бяха удобни за
излет в планината. Идеални бяха за лагер в планината също. Година:
1984-1992.
Ами толкоз по темата. Ако имате спомени от ученическите си години и
с какво ви караха да сте в гимнастическия салон и за навън, пишете, а,
и пращайте снимки на админа, за да допълни статията, или пък направо
направете нова...
Моите далечни другарчета - Йордан Друмников. 1966. Изд. Български художник, София. Стихове. Художник: Румен Скорчев. С цв. ил. Формат: 38 см. Страници: 14 с. Цена: --- лв.
Букетче за партизаните - Николай Зидаров. 1966. Изд. Български художник, София. Стихотворения за деца. Художник: Димо Попов. С ил. Формат: --- см. Страници: 16 с. Цена: --- лв.
Камбанки - Николай Зидаров. 1965. Изд. Български художник, София. Стихове. Художник: Найден Петков. С ил. Формат: --- см. Страници: 16 с. Цена: --- лв.
Незабравки - Николай Зидаров. 1962. Изд. Народна младеж, София. Избрани стихове за деца Художник: Николай Стоянов. С ил. Страници: 104 с. Цена: --- лв.
Летни пътечки - Цветан Ангелов. 1968. Изд. Български художник, София. Стихотворения. Художник: Мира Йовчева. С цв. ил. Формат: 28 см. Страници: 12 с. Цена: --- лв.
Колко съм голям - Антон Николов. 1982. Изд. Български художник, София. Разказ. Художник: Григор Бояджиев. С цв. ил. Формат: 20 см. Страници: 16 с. Цена: 0.54 лв. // За начална училищна възраст