Главна » Училището » Кога ще стана ученик? » Празник в детската градина
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
 
 
 
Архиви
Октомври 2014 (20)
Септември 2014 (17)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Празник в детската градина
13-05-2010, 10:48 | Автор: cvetelinka | Категория: Училището » Кога ще стана ученик?
Препрочетох днес статията "Шоуто трябва да продължи" на Калата. И реших, че е време да споделя своите спомени от музикално-сценичната дейност в 12-та ЦДГ.
 
Тъй като се научих (по-точно баба ме научи) да чета много рано, партиите на разказвача не ми мърдаха - факт, с който особено се гордеех. Имах чувството, че задавам тона на цялата постановка, и тъй като тогава си падах командаджийка (това ми качество за щастие се изпари с времето), охотно стоях отстрани, казвах кой какво да прави (поне аз така ги усещах нещата) и гледах сеира на участниците.
Толкова ми харесваше да съм разказвач, че през ум не ми мина да се разочаровам, когато веднъж поради заболяване пропуснах разпределението на ролите и така Мързеливата Богданка я изигра друго момиченце. Нали и без това получих ролята на разказвача... А тази приказка, която явно е била част от задължителната програма в градините, много вълнуваше въображението ми - може би заради "битовия кът", издигнат за целта в единия ъгъл на занималнята. Представляваше огнище, а под котлето бяха нахвърляни блокчета от дървен конструктор, които представляваха стъкнат огън. Имаше черга, столчета и троянска керамика, така че изглеждаше едно уютно...
Другото, което бях пропуснала с боледуването си, беше разучаването на народния танц (явно темата на тържеството е била строго фолклорна). Нямам никакъв спомен някой да ми е показвал каквито и да било стъпки. Просто ме курдисаха на средата на лесата и... рипни, Калинке! Но явно стъпките са били съвсем прости, защото и аз с двата леви нищо не успях да объркам. А да ме тропнат точно в средата - за това беше виновна лазарската ми носия. Всички момиченца бяха с носии от реквизита на градината, само аз - в носия, изработена от баба! Риза от тънко домашно платно, боядисана в чай и обточена с широка фина дантела; вълненикът и престилката също от домашно платно, но вълнено, обточени с черно кадифе и ширити, плюс задължителните стари пари по престилката; кадифено елече и, разбира се, много лотурки и мъниста. Как да не ме сложат в средата, нищо, че не съм била на репетициите! (Чак по-късно научих лафа "Публиката не ти гледа нотите, ами как си облечен!")
На друго тържество играехме "Майчина сълза". Аз, разбира се, бях разказвач. Днес това разказче е в състояние да ме разплаче, но тогава повече ме занимаваше що е то мораво димитровче? И, разбира се, тоалетът. На онова тържество бяхме пременени с дълги, пъстри рокли - същински принцеси! Причина за това беше един танц, в който всички участвахме (освен Нели и Капка, те си имаха свое па дьо дьо, и съответно бяха в балетни пачки). Моята рокля още я помня - зелена, с дантелени буфон ръкави. Хем ми харесваше, хем не криех завистта си към Христинка, чиято бледолилава рокля не стига, че беше с брокат, ами беше и украсена с ред перли. Но нали все пак аз бях разказвачът в приказката, пък! Освен това имах и дует. Не помня коя е била песничката, помня, че я пеехме с Алинка, което беше доста вероломно от страна на другарките, защото Алинка беше много музикално дете, а на мен слон ми е стъпил в ухото; затова пък аз бях разучила хореографията на хор Антониано и се подрусвах енергично през цялото време. Така де, за какво са дуетите - единият да се грижи за звука, а другият - за картината.
На въпросното тържество момченцата играеха "Танц със саби". И там, както при носиите, имаше такива, които си носеха шпагите и ятаганите от къщи, но повечето ползваха едни черни, твърди гумени пръчки, които не знам защо стояха на склад в градината (освен че леля Цеца ги ползваше за наказателни удари, но не вярвам това да им е било основното предназначение; представяте ли си една инвентаризация: гумени топки - 15 бр., обръчи 20 бр., въженца 25 бр., пръчки за бой 17 бр.) Поради липса на портупеи репетициите на танца винаги започваха с думите:
- Всички саби в гащите! - авторитетно изречени от другарката Музикална  (в цивилния живот известна като другарката Бояджиева).
Съществуваше обаче реална опасност този номер да се провали. В една от другите групи, където поставяли същия танц, един от младите кавказци така се вдъхновил, че фраснал със сабята си грамофона и оттогава плочата прескачаше. В крайна сметка обаче всичко мина благополучно: нашият танц на брезичките, танцът със саби и танцът на снежинките (т. е. па дьо дьото на Нели и Капка). Както и соловите номера, де. Имаше едно момиченце, много активно, рецитираше с патос (най-вече "Малкият октомвриец"), играеше все централни роли и дори свиреше на акордеон. Когато за първи път си донесе акордеончето от къщи, учителките я попитаха какво може да свири и тя започна "Целувката на Ана". Другарките обаче решиха на тържеството да свири "Тръгнал кос". Хм.
На няколко пъти ни водиха в по-горни групи на представление. Оттам имам два спомена. Единият е как другарката Музикална спря да свири по средата на един много хубав танц (момичетата танцуваха с кошници с цветя в ръце, от ония цветарските кошници с високите дръжки) и се развика на едно от момичетата, че не държи кошницата както трябва. Сега като се замисля, тия представления пред по-малките сигурно са представлявали нещо като генерални репетиции, но аз тогава бях изумена от такова отношение към артистите.
Другото представление беше вече официално, по случай рождения ден на Ленин. Стояхме на двора, а по-големите деца, строени на стълбите, държаха портрети на Ленин и рецитираха "Той бащински ни гледа от портрета", а аз си мислех, че тоя чичко на снимките не го знам кой е, ама не ми се струва да ме гледа бащински.
За финал бих искала да спомена учителките, които също поемаха своите роли в тържествата. И най-вече другарката Тодорова, която беше толкова хубава в ролята на Есента. А аз бях толкова горда, че я познах. Но когато споделих откритието си с другите деца, те ме срязаха:
- Глупости! Това е другарката Есен.
Толкова.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (13 май 2010 11:05)

Ох-ох.. Направо се задавих от смях... Цветелинка.., абе много хубаво е било във ашата деЦка!...
Онова дете с акордеона, дето засвирило "Целувката на Ана", ми напомни сестра ми, която в предучилищната, като я помолили да запее песен, която знае, тя запяла "Разболяла са'й момата!"...
И танца със саби... xixi pirat xixi2

Как ме е яд, че не са ме пуснали на деЦка... Как ме е я-а-ад...
Харесвах пипитените престилки - розово и бяло. Сега съм си купила покривка от такъв плат и си я ползвам често - да ми напомня.




--------------------
 
 
№2 от: cvetelinka (13 май 2010 11:54)
Цонке, репетициите на танца със саби ги следях с особен трепет - нали в него участваше Тони, моята първа любов love Толкова героичен ми изглеждаше в бяла тениска тип камизолка и къси панталонки със забучена в тях пръчка...
А песента "Разболяла са'й момата!" да не е онази, дето трима лекари търсили цяр за дъщерята на търговеца? Е не е много като за детско тържество, ама... На нас в градината веднъж ни държаха сказка против алкохолизма (!) и същото това момиченце с акордеона реши да вземе участие с думите:
- Пък веднъж дядо като се напи... - и последва описание на изпълненията за ужас на учителката pian2

 
 
№3 от: Цонка (13 май 2010 12:17)
Цитат: cvetelinka
камизолка и къси панталонки със забучена в тях пръчка
  xixi2

Да... песента е точно същата. Аз не я знам. По-малка съм от сестра ми с осем години и сигурно след случката нашите са изключили песента от домашния фолклор, за де не се повтори. xixi



--------------------
 
 
№4 от: isi (13 май 2010 12:20)

Цветелинке, страшно забавно wink
Аз единствено си спомням как на бабинден на  една сцена играем народен танц. Аз се чудех дали са дошли мама и баба, оглеждам старателно публиката в края на танца и ... забравих да се поклоня feel А както бях и в средата някъде, пък и винаги съм била най-висока...  Голям срам! Другарката май не пропусна да ми се скара, та затова съм го запомнила така ясно. После питах мама и баба, очкавах и те да споменат нещо за моята излагация накрая, ама те май даже и не бяха забелязали wink




--------------------
 
 
№5 от: Rosalini (13 май 2010 21:05)
Eееех, аз си мислех, че другарката Музикална е само една, на нашата дори не и помня името - тя си беше другарката Музикална:) А иначе по тези тържества и аз бях първа суфльорка, помнех репликите на всички и вкъщи редовно изнасях цялото представление сама:) Вече малко по-големи, вдъхновени от тези тържества, решихме да си направим наше пред блока по случай Първа пролет. По-големите бяха намерили стихове, решиха, че аз ще бъда "конферансие" (идея си нямах какво е това, но звучеше толкова гордо), репетирахме с такова усърдие и...в деня на тържеството мама на ме пусна, защото едно от децата имало въшки:((( 
Другият ми ярък спомен е вече в училище, може би 5-ти клас, на 1 ноември имахме патронен празник (училището ни се казваше "Васил Априлов") и винаги изнасяхме кратка пиеса по мотиви от "Българи от старо време"- е там съм била и ученичка с дъсчица и калем (стара папка и молив), и разказвач, но най-щастлива бях, когато ме избраха да съм Лила, със собствена роля, облечена в дългата лилава рокля на мама...
Дааа, чудни времена бяха, вдъхновиха ме за снимки, но това ще е като се прибера и си ги намеря:))

 
 
№6 от: Надя (13 май 2010 21:51)
Ами и ние правихме такова фолклорно тържество в детската. Даже имам снимка, но трябва да я потърся.
Моят номер беше дует с момченце(не му помня името), но песента помня:
"Стани, стани, Тодоре на нива да идееееееем.."
като ударението на стани е сменено. В крайна сметка се оказва, че Тодор много го мързи по отношение на селскостопанската дейност, но когато става въпрос за булки, дето се продават, скача веднага, хммм.
Помня че с истинско възмущение му махвах с ръка, визирайки: Как не те е срам!!!
Е, не можех да пея, ама хубаво ни се получи дуетчето за радост на родителите:):)

 
 
№7 от: Цонка (13 май 2010 22:02)
Цитат: Надя
песента помня: "Стани, стани, Тодоре на нива да идееееееем.."

Наде-е... Откъде се сети за тази песен... Съвсем я бях забравила.

"... Сляпа ли си маа, че цървули нямам (2)"

xixi Страхотен спомен. Благодаря ти!



--------------------
 
 
№8 от: катя милушева (13 май 2010 23:49)
 Ще си прочета статията на спокойствие, но песента и днес се пее vinagi_gotov, бързам да рапортувам!!!

 
 
№9 от: Yuoliy (31 октомври 2011 22:49)
В детската градина имахме тържества в Музикалния салон - тържествената зала на детската градина.
Няколко дни преди тържеството правехме репетиция в групата. След това започваше самия празник.
След като ставахме от обедната почивка, госпожа Стоянова ни обличаше с чисти дрехи. След това слизахме в залата.
Там имаше публика от хора. Те ръкопляскаха.
Децата се представяха, след това се показваха разни хора.
Мен веднъж ме маскираха като страшен змей и аз трябваше да говоря. Много добре беше.
След тържеството учителката по английски мис Софи ни черпеше с Киткат, а ние получавахме саксии с цветя.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (22)

Потребители (0):

Роботи (2): Google, Inktomi Spider

Гости: (20)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?

Да, беше ми любимо
Да, на "екскурзия"
Не
Какво е това?

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963. Изд. Народна младеж, София. Роман. Българска. І изд. Художник: Симеон Венов. С ил. Формат: 25 см. Тираж: 12 100 бр.  Подв. Страници: 188 с. Цена: 0.59 ...

Гатанки - Мария Георгиева. 1985

Гатанки: За най-малките и начална училищна възраст - Мария Георгиева. 1985. Изд. Отечество, София. Гатанки. Художник: Теодора Стойчева.  С цв. ил. Формат: 28 см. Офс. изд.  Тираж: 100 115 ...

Благородни сърца - Калина Малина. 1988

Благородни сърца - Калина Малина. 1988. Изд. Български писател, София. Сборник. Българска. І изд. Съставител Бистра Ганчева. Художник: Мира Лехчанска. С ил. С портр. Формат: 22 см. Тираж: 60 111 бр. ...

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Странни случки върху 64 квадрата. Повест. Изд. Медицина и физкултура. Рецензент: Александър Кипров. Редактор: Дечко Миланов. ...

Няма да се сърдиш

Няма да се сърдиш - Ран Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка Гуджунова. ...

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...