Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
 
 
Архиви
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Пета серия "Пещерата" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
19-05-2010, 13:53 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

В сцена тридесет и пета съм включила случка от детството на нашето другарче bat_mitco, за която ме подсети друго наше другарче mia.yaneva.

Музиката за филма избра bat_mitco

Безкрайно детство
Пета серия "Пещерата"



--- сцена двадесет и девета ---

Автобусът закова спирачки пред портала на завода. Дребничката учителка се промуши през отворената врата и заизкарва децата едно по едно от машината. Накрая по металните стъпала се смъкна Манастирска.
- Бай Кольо, ти ела с нас бе, да не стоиш тука – обърна се към шофьора на автобуса.
- А-а-а... таман добре си ми е на мене – с досада отговори бай Кольо шофьора и пъхна в устата си една арда от посмачканата метална табакера върху мотора. – Ей там отатък ще спра. Като излезете, махни ми да дойда, че да не пресичат тез вампири. – посочи с глава дечурлигата и завъртя големия волан, като цял легна отгоре.
Децата преминаха под строй през портала на обувния завод и спряха в двора.
- Внимание, деца, - запляска с ръце другарката Коджабашева и се повдигна на пръсти, за самочувствие. – Тихичко, внимателно, без да се дърпаме и блъскаме, влизаме в завода, където се правят вашите обувки и сандали.
Децата едновременно сведоха главички към краката си.
- Моля другарко - обади се едно момиченце, – моите обувки татко ги донесе от гедерето.
Децата се обърнаха да разгледат обувките от гедерето. Другарката Коджабашева се направи, че не чува и даде знак на Манастирска, която пазеше групата окъм гърба.
В този момент голямата стъклена врата се отвори и в двора излязоха усмихнати директорът на завода Спасов и хубавичка млада жена. Спасов подаде ръка на Коджабашева. Манастирска заряза охраняването на опашката и с наперена походка се отправи към посрещачите. От групичката деца се изплъзна Веспасиана и подскачайки приближи ръкуващите се.
- Татко, татко, покажи им подметките с мечетата... – детето хвана директора за ръка и го задърпа към входа.
Мъжът се наведе и прошепна нещо на детето. То послушно се върна в редичката и отново се хвана за другарчето си. Групата се заизлива вътре през голямата стъклена врата на входа. Спасов остави колежката си и Коджабашева да водят колоната, а сам той тръгна с Манастирска след последната двойка деца.


--- сцена тридесета ---

Математичката държеше големия дървен триъгълник и почукваше ритмично с правия му ъгъл по катедрата, докато децата рецитираха в хор: "Първи признак за еднаквост на триъгълниците. Ако две страни и ъгълът между тях от един триъгълник са съответно равни на две страни и ъгъла между тях от друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви.»
- Стефане, ти къде зяпаш, бе? – другарката математичка извика на момчето от втория чин до вратата. – Я стани и кажи втори признак за еднаквост на триъгълниците.
- Не го знам – прошепна момчето.
- По двадесет пъти да напишеш трите признака за утре. В отделна тетрадка. Ясно ли е?
- Ясно – Стефан седна.
- Милене, я ти го кажи! – заповяда учителката.
- Ако една страна и два ъгъла са равни на друг триъгълник, значи са еднакви. – гордо изстреля отговора Милен.
Отличниците заприпадаха от смях. Милен се огледа учудено. Математичката затвори очи и замря.
- Маймуни да бях учила, повече щяха да знаят от вас. Абе как се виждате вие догодина в шести клас, като не си знаете материала за пети? Милене – по двадесет пъти трите признака за утре. Разбра ли? Ама не твоята версия, а оная от учебника. Да кажем всички заедно втори признак за еднаквост на триъгълниците.
Хорът занарежда: "Втори признак за еднаквост на триъгълниците...»
Звънецът даде сигнал за край на втори признак. Децата наскачаха като играчки с навити пружинки. Милен се обърна към Огнян нацупено:
- Ти що ми каза, че е така бе?
- Да бе, така съм ти казал – тупна го по главата Огнян. - Ти не помниш и пет минути, после аз така съм ти казал.
- Огняне - приближи се тантуресто момиченце, – ела да ти кажа нещо.
Огнян взе чантата си и тръгна след момиченцето. В коридора спряха и Огнян се наведе, а момичето му прошушна нещо, като направи фуния с ръце около ухото му.
- Иха-а... Сириец ли? – попита момчето със светнал поглед.
- Не. От Съюза е. Кака я държи в чекмеджето на бюрото си. Не ми дава да я пипам, но сега тя е следобед на училище и мога да ти покажа лимката. Хем пък като се търкаля напред, перката вътре се върти наобратно. – заобяснява въодушевено момиченцето.
- Да, да! Няма такава лимка!
- Ела с мен до нас и ще видиш.
- Донеси я утре.
- Не може. Нали ти казах, че кака я пази – погледна умолително тантурестото.
- Добре. Ще дойда. Хайде, че да не закъснявам много.
Двамата се запровираха през тълпата към изхода на училището. Навън момиченцето наперено вървеше до момчето и гордо се оглеждаше във всички посоки.


--- сцена тридесет и първа ---

Момчето и момичето вървяха бързо по улицата на Пионерския дом. Зад тях, на почтително разстояние, се мъкнеха Светла и Ивелина и оживено коментираха двойката. На кръстовището Светла и Ивелина поеха наляво – към къщи, а Огнян и момичето надясно.
Стигнаха до блока на момичето. Изкачиха стъпалата до втория етаж , момичето отключи вратата на десния апартамент и влезе в широкия коридор. Не покани момчето, което остана да стърчи върху изтривалката пред широко отворената врата. След минута, момичето излезе от една стая и разочаровано каза:
- Няма я. Не мога да я намеря. Може да я е дала на някого вече. Извинявай!
Огнян се понацупи и тръгна надолу по стълбите.
На кръстовището до Пионерския дом го чакаше Захари.
- Къде ходихте с Миглена бе? – попита.
- До тях. Каза, че сестра й имала лимка, вътре с перка, дето, като се върти лимката напред, перката се върти назад. Ама излъга. Само, за да ходим до тях. Няма изобщо такава лимка. Уж я дала сестра й на някого. Ама че лъжкиня.
Захари мълчеше и мислеше.
- Ами ако наистина има? – попита Захари.
- Да бе, друг път – сбърчи нос Огнян. – Как ще се направи такава лимка?
Момчетата замислено заслизаха по баира към къщи.


--- сцена тридесет и втора---

Възрастната жена остави лейката до вратата, събу гумените обувки и влезе в кухнята.
- Дай да курдисам сега будилника, че на двата часа да звъни. – приказваше си докато навиваше пружината на часовника. – Йордане, ти недей става. То, като стане манджата, будилникът ще позвъни. Да си хапнеш, че да отиваш на смяна. Таман ще намеря онуй подивялото, дето цял ден из махалата бристи. Какво толкоз намира да прави из улиците, хич не знам. Да бях ги оставила да го дадат на градина, ма аз, не, вкъщи да си е, на сигурно. Ей я на, Димана - Димо на градина, тя цял ден на пейката клюките оправя. Да наготви на младите само, като дойдат вечер наготово, и толкоз. Цял ден зяпа кой влязъл отсреща, кой излязъл. И все за пенсията пита пощаджийката. Таман я раздаде онзи ден жената, Димана пак пита, кога. Чудят се с какво да си запълват времето. Аз поне на Любо бера гайлето...
- Стига си приказвала ма, Софке. Пуу, не спираш. – изсумтя дядо Йордан, подсмръкна под дебелия мустак и се обърна тежко на другата страна, като разскърца здраво пружините на кревата.
- Ти си спи, Йордане, спи си. Чакай да ти оправя одеялото, че мете земята. – баба Софка се наведе и повдигна одeялото. – Ууу... пак станала тука, гледай к’ва, мръсотия. Отде пада тоз пясък... – жената пооправи дългото до земята перде и погледна към варосания таван. – Нищо няма, сигур кат отваряме джама. Ми стига си отварял. От вратата проветрявай... Аз само с метлата ще стоя дежурна...
- Спри ма, Софке, да приказваш! – изгрухтя ядосано мъжът и се обърна в първоначална позиция.
Баба Софка отвори фурната да нагледа манджата и вратичката изскърца като аварийна спирачка. Виновно погледна мъжа си, който само изхърка и млясна. Жената затвори печката и се изниза през вратата.


--- сцена тридесет и трета ---

- Бабо, всичко им показа татко – Веспасиана подскачаше хванала възрастната жена за ръката. – И дето режат кожата и дето я лепят за подметките... И подариха на всички кожени пеперуди на дупки, за спомен. Аз моята я дадох на Десислава, да си има две. Аз нали си имам други.
- Значи и при лепачите ви водиха? – запита баба Веска. – Ти не си дишала там нали?
- Не съм. Всички викат, че много миришело и си запушихме носовете. Аз им казах, че е от лепилото. Пък Лъчо, оня, дето на украинския танц сме солисти...
- Дето ще се жените като пораснете – уточни баба Веска.
- Да, той. Ти откъде знаеш?
- Знам. Че какво той? – подтикна я да довърши бабата.
- Ми той се облегна на онова, дето носи обувките, абе дето леля Мика седи и обувките идват до нея...
- На конвейера?
- Да. Ми, облегна се на него и той го завлече. Как му се кара другарката... Изкара го сам навън и така му вика...
- Ще му вика ами. То там да не е за деца. Ти на обяд изяде ли си всичко?
- Да-а-а...
- Лъжеш пак.
- Не лъжа бе, само млякото с ориза оставих, че мразя.
- А, мразиш, вкъщи по две чашки омиташ, там мразиш.
- Оня е гаден. Вкъщи ще ти покажа украинския танц. Тра та тата та та тра тата та та... – затананика момиченцето.


--- сцена тридесет и четвърта ---

Двете наближиха блока на Веспасиана и се спряха пред къщата на Димо, където баба му Димана и баба Софка, на Любо, седяха на пейката и си приказваха.
- Веске ма - вместо поздрав започна отдалече баба Софка, - ти онуй каре наплете ли го покрая?
- Не съм. Сега плета на една кука блуза за Нелчето. Ще ходи на тържество на 22-ри, та бързам да я свърша. – отговори баба Веска и се спря пред двете жени. – Що ти’й?
- Да видя плетката че да захвана пак онуй мильо, голямото, за голямата маса във всекидневната. Аз отдавна не съм го работила него. Се са каня, ма нещо не го виждам из другите работи, стана от два три дена го търся.
- Провери ли снаха ти да не го е турила в полуавтоматичната пералня? – захили се баба Веска.
- А, ей ги на, мойте, идат си. – скочи баба Софка. – Сега ще ги питам.
Баба Софка, синът й и снаха й влязоха през портичката в градината.
- Майко, как е Любчо? Слуша ли те днеска?
- А, слуша, слуша. Сутринта се пиля из махлата, ама после, цял следобед, откак Йордан тръгна за строежа, нещо си реди из кухнята и си играе. Не е излизал навън. Аз съм сЕ из двора, нА, пооправих лехите, туй онуй... Да знайш къдей онуй мильо, дето го правя за голямата маса?
- А? Де да знам. Не съм го виждала напоследък. Из твоите ръкоделия ще да е.
Бащата и майката влязоха в кухнята.


--- сцена тридесет и пета ---

- Какво става тука бе? – изкрещя като халосана майката. – Боже, Марине... Гледай!...
Мъжът влезе след жена си и се облещи. Баба Софка надникна иззад гърба на сина си и ахна.
- Въх бе, Любчо бе, баба! Да не е паднала отгоре ти мазилката? – бабата разбута стъписаните родители и се спусна към детето, което седеше на земята под прозореца, точно до кревата, цялото напрашено, а край него – едри парчета от мазилка - цяла купчина.
В този момент бащата видя големия чук в ръката на сина си. На една крачка взе разстоянието между вратата и прозореца, отмести майка си настрана и вдигна пердето. Тримата възрастни се вторачиха в картината, която им се разкри иззад завесата. От мазилката на стената липсваше един голям квадрат, който разкриваше поне седем-осем реда от градежа на стената. Една от тухлите, добре остъргана от всички страни, беше подготвена за изваждане. Над квадрата оголени тухли, забито с пирони в двата ъгъла и повдигнато, за да не пречи на работника, се мъдреше мильото на баба Софка, онова голямото, дето го търсеше от няколко дена.
Бащата взе чука от ръката на работника, подхвана го под мищница и го измъкна из строителните отпадъци на пода. Остави го прав пред готварската печка и клекна пред него. Жените мълчаха. Любо стоеше с наведена главичка и не поглеждаше никого. Мъжът постоя така трийсетина секунди и запита с басов глас изпод дебелия мустак:
- Е-е? Ще кажеш ли какво беше тръгнал да правиш?
Мълчание.
- Тебе питам бе. Отговаряй! – повиши леко тон мъжът.
- Марине! – плахо се обади жена му.
- Абе казвай, като те питам бе! – търпението се изчерпваше.
- Пещера – измънка детето все така навело глава.
- А така. Пещера – бащата не знаеше накъде да завърти разговора. – Пещера вкъщи. На външната стена. И откъде ти хрумна да копаеш пещера в стената?
- От телевизора.
- А?
- Даваха го в едно филмче по телевизора.
Марин стана и се почеса по темето с пестник.
- Като ти отвъртя един, такъв телевизор ще видиш, че... Само глупости дават за децата. После... – мъжът не довърши и погледна към творението на сина си. – Туй мильо пък за кво ти е било отгоре?
- Да закрива тухлите, че са червени и щяха да се виждат през пердето, пък мильото е същото като стената – детето отговори веднага, сякаш доволно, че се интересуват от работата му.
- Аз се убих да го търся туй мильо, пък то де било... – занарежда баба Софка.
- Шшт... За това после – сряза я синът й. – Къде си зяпала и ти, че не си го видяла кво прави.
Баба Софка тихичко се измъкна от кухнята.
- Майстор се извъдил. – продължи конското бащата. – Че и какво голямо пространство остъргал. И с тоз тежкия чук. Ми нали ще се пребиеш бе, глупчо! Ще си премажеш пръстите.
Любо заподсмърча и едри сълзи се затъркаляха по кръглото детско личице.
Баща му го вдигна и го прегърна.
- Виж сега, майсторе. Тия работи не стават така. Не е хубаво да рушиш вече построено. Ако ти се работи, ще направим утре двамата с тебе нова къщичка за кучето. Ама ако обещаеш, че вече няма да вършиш такива глупости. А? Обещаваш ли?
- Д-да – изхълца момченцето и изтри с ръка сълзите си, като остави сиви следи по зачервените бузки. – Ама от дъски или от тухли?
- Ти от какво искаш?
- От тухли.
Бащата погледна към майката, която ги гледаше с умиление, и й смигна. В това време в кухнята влетя баба Софка с леген пълен с хоросан и се накани да подмазва остърганото, но преди това внимателно свали мильото си от пироните.
Край на пета серия
 


Тук можете да прочетете оригиналната история на bat_mitco, описана в първия коментар.
Ето и оригинална снимка, предоставена ми от bat_mitco, на оръдието на труда - единственият по рода си чук за изкопаване на пещери в домашни условия:

Пета серия "Пещерата" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм

Ето го и местопрестъплението (в доста по-късен етап):

Пета серия "Пещерата" от сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм

Можете да видите и обувчиците с мечета на подметките, благодарение на нашето другарче Иси.

Всички серии на филма

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Айви (19 май 2010 14:54)

  Отново голямо "БРАВО", Цонче!!! , !!! 
  "Моите ... татко ги донесе от ..." - това си беше направо "класика"! По време на нашето детство все намираше някой да сформира подобно изречение.
  "Сега плета на една кука блуза за Нелчето. Ще ходи на тържество..." - и моята баба така "стягаше" майка ми, щом предстоеше някакво събитие. 
  Абе, защо си мисля, че признаците за еднаквост на триъгълниците ги учих в 6-ти или 7 -ми клас? Може и да съм в грешка.
  Бат Митко, музиката е много подходяща!  
  Искам 6-та серияааа!
 


 
 
№2 от: TRIXYY (19 май 2010 15:26)
Браво Цоне, браво Бат Митко, браво...!

 
 
№3 от: Pavlina Iossifova (19 май 2010 16:00)
Браво, браво! Аудиооформлението става все по-добро. Ама много ми хареса гласовИтото припомняне на предишната серия!



--------------------
 
 
№4 от: Simpra (19 май 2010 16:12)
Внимание! Вие нямате права за преглеждане на скрит текст.

покажи им подметките с мечетата...

По двадесет пъти да напишеш трите признака за утре. В отделна тетрадка.

Ама не твоята версия, а оная от учебника.

Стига си приказвала ма, Софке. Пуу, не спираш.

И подариха на всички кожени пеперуди на дупки, за спомен.

Не лъжа бе, само млякото с ориза оставих, че мразя.

че да захвана пак онуй мильо, голямото, за голямата маса във всекидневната.

Пещера вкъщи.......

Ейй, колко бисери си наредила, Цоне!
Акъла ми се взе! nomer1 hiphip







--------------------
 
 
№5 от: Цонка (19 май 2010 16:13)
Еех, деца, как се радвам, че се забавлявате!!! ogledalo

Признаците за еднаквост абсолютно сигурно ги учихме ние в пети клас. Имам сигурен източник на информация - един справочник по математика - тетрадка, която ни накараха да си започнем тогава, която съдържа всички правила, които изучаваме. Много полезна тетрадка се оказа. Та тя започва с 5 клас - с признаците за еднаквост на триъгълниците. А и точно в пети клас паднах от колелото и получих сътресение, та отсъствах, докато са учили точно признаците и, като се появих в училище, класната /математичка/ ме разпра от повтаряне на трите правила. Тъй че съмнение няма, че са от 5 клас.
Сега, обаче, ги учат чак в седми клас. Странна работа.



--------------------
 
 
№6 от: mchukanov (19 май 2010 16:17)

  Хахааа - мойта стая беше известна като ПЕЩЕРАТА xixi2

за протокола предлагам да се промени заглавието на СЦЕНАРИИ ЗА РАДИОТЕАТЪР НА НАШЕДЕЦКАТА РАДИОСТАНЦИЯ

... Цонкее - пусни утре един хидрологичен бюлетин за радост на всички! nomer1 hiphip




--------------------
 
 
№7 от: ваняя (19 май 2010 16:18)
Браво Цоне Бат Митко музиката е велика ,свалям ти шапка ok2

 
 
№8 от: Цонка (19 май 2010 16:20)
Младене, бюлетинът на френски или на български?



--------------------
 
 
№9 от: mchukanov (19 май 2010 16:31)
  Ха - и питаш - че и на руски!  



--------------------
 
 
№10 от: Цонка (19 май 2010 16:34)

Имаш го. В следващата серия.




--------------------
 
 
№11 от: papi (19 май 2010 17:02)
Глава незам коя си
Павел и Евгени се чудеха какво да правят. Бяха съседи и живееха на 12 етаж да един блок в Младост2. На 10-тия етаж имаше малко детенце, чиято майка непредвидливо беше оставила дюшечето от леглото между два балкона да се суши. Какво им трябва на едни хлапета, освен подходяща цел за попадения. Първо се започна с домати, мина се през лютеница, яйца и картофи. Накрая Евгени намери от някъде дзифт, който разтопи на котлона и прецаквайки тигана на майка си, героично завърши произведението върху дюшека. Вечерта бяха ужасно изумени, как така са познали извършителите и майките им солидарно се наложи да платят дюшека. Изумителното в случая е че дори не се скараха на Павел :-)

 
 
№12 от: undo (19 май 2010 17:38)
Да знаеш само как ти се радвам, Цоне! Толкова истинско става, толкова весело, направо догонва братя Мормареви.

 
 
№13 от: tivesto (19 май 2010 17:54)
Аз след такова произведение загубвам и ума и дума! БРАВО, Цоне!!! Докато чета, забравям в кой век живея и имам чувството, че ако излезя навън ще срещна геройте от сериала. УНИКАЛНО!!! С всяка следваща серия ставаш все по-добра! Продължавай да ни радваш! Чакам продължението!



--------------------
 
 
№14 от: pasha (19 май 2010 18:52)
Ами! tz Братя Мормареви ряпа да ядат! Браво, Цоне!!!  
Бат Митко, направо в десятката!!! И музиката и историята!!! dens

 
 
№15 от: Гергана (19 май 2010 19:34)
Ех Цоне толкова е истинско и толкова весело...-И аз бях там...

 
 
№16 от: катя милушева (19 май 2010 21:17)
 Страхотни сте! Мили родни картинки ! Колко точно си типизирала всички герои!

 
 
№17 от: Маргарита Василева (19 май 2010 23:00)
Върхът си, Цоне! hi Давай напред!



--------------------
 
 
№18 от: mia.yaneva (20 май 2010 04:34)
smile24 smile24 smile24 smile24 Паднах да се смея! Бисерите са един път! 

Ама кажи сега само два детайла - то посмачкана метална табакера бива ли? Да не я е изпуснал шофьорът под гумите си? И някак си не си представям Арда в табакера - ама щом казваш... И дето лепят кожите на подметките - де кожа отдолу на подметка? Баба така само слагаше табани на плетените чорапи за вкъщи:) 

Оооо, искам да го гледам този филм!


По повод на ГДР-то се сетих една малко подобна случка от моя 6 клас. Учителката по география ни даваше да пишем доклади за различни градове по света, от страните, които учехме тогава. Сам си избираш кой град и ровиш обикновено Болшая советская. Или друго според ресурсите :) Аз поне ровех Болшая советская. Но пък, ако си ходил случайно някъде - интересно беше. Пишехме географски данни и ако си ходил, исторически обекти... Голямо вълнение падаше. И стигаме до един съученик, голяма шестица, който бил с майка си на екскурзия в Будапеща. Съответно - доклад ще чете. Изправя се гордо на катедрата, а беше нисичък, и почва - по един коя си улица посетихме еди кой си магазин... На третия магазин, географичката кипна и се разкрещя като никога "Бе, ние тука за вашите покупки ли ще слушаме или за града" и го прати веднага, марш да си седне на мястото. Горкото момче, беше писало за монументи, ама по-нататък. Хранологично си беше подредил доклада, при това си го беше писал сам, а за моя татко помага 

 
 
№19 от: anni (20 май 2010 08:43)
Цоне, ще ме извиняваш, ама чак сега ми щракна защо се нарича ''сценарии за наш игрален филм''. Ама разбира се, защото героите се намират тук и част от историите вече са се случвали в действителност. Значи по този начин ти, така да се каже, запечатваш спомените и те няма да изчезнат. Браво за идеята! Остава да намерим и режисьор, който да реализира сценария. А и спонсор също, че без спонсори сега накъде?!



--------------------
 
 
№20 от: Цонка (20 май 2010 09:11)
Мия,
като малка, баба ми много често ме водеше със себе си на гробищата с автобус номер 8. И все сядахме отпред - близо до шофьора. А там, до него, върху мотора, обикновено застлан с кожен калъф и отгоре някакво жакардово изделие, имаше безброй джунджурии, дето очите ми оставаха да ги зяпам докато стигнем, а и още по-дълго ги гледах докато чакаме да се качат бабичките за наобратно. Та, жестът на шофьора, как ляга върху волана, за да го завърти,  и смачкана отворена метална кутийка са ми много ярък спомен. Също и флагчетата по прозореца и календарчетата окачени по цялото табло... Изобщо ода да напишеш за предната част на едновремешния автобус от градския транспорт. Пък в металната табакера, вероятно руска, нашият човек какво друго да държи освен Арда.
А за обувките - децата са гледали как се закрепва саята /горната, кожената част на обувчицата/ към подметката.



--------------------
 
 
№21 от: mia.yaneva (20 май 2010 09:17)
pionerche Понял!  pionerche Приел! 

А предната част на едновремешния автобус, ех..... и снимки на Саманта Фокс :)

 
 
№22 от: Цонка (20 май 2010 09:30)
Цитат: anni
героите се намират тук и част от историите вече са се случвали в действителност

Ани, всички истории с децата са истински. Това са случки от моето детство и от детството на нашите другарчета. Няма измислени истории с изключение на някои събития от света на възрастните, но те са за подсилване на интригата.



--------------------
 
 
№23 от: isi (20 май 2010 10:10)

Цоне, аз признавам, че чак сега успях да наваксам с филма Добре, че даваха повторения на първите серии, че бях на училише и съм ги изпуснала... И ме беше яд! Ама сега съм ваканция и изгледах всички серии наведнъж - по "Милион и едно желания" ги даваха, имаше много писма на зрители ...

П.П.
А подметките с мечетата искате ли да ги видите и вие?




--------------------
 
 
№24 от: Цонка (20 май 2010 11:19)
Цитат: isi
А подметките с мечетата искате ли да ги видите и вие?

Иси-и-и... Много, много искам подметките с мечетата. И със заека ако изкараш отнякъде... Леле...  hiphip
Направо мятай снимката под филма. Абе направо цяла статия си им трябва на детските и бебешките ни обувки.
Ей, как сме изхвърляли на боклука... Ама откъде да знае човек, че ще дойде ден да му дотрябват тия работи!..



--------------------
 
 
№25 от: Цонка (6 август 2010 19:01)

Публикувана е снимка на оръдието на труда -  единствения по рода си чук за изкопаване на пещери в домашни условия. Снимката ми е предоставена лично от главния пещерокопач Бат Митко, за което сърдечно благодаря.




--------------------
 
 
№26 от: anni (6 август 2010 20:55)
Това е значи оръдието с което бат Митко се е правил на пещерняк. Мда, мисля , че си го представям вече как върти чука в стената на апартамента.



--------------------
 
 
№27 от: bat_mitco (7 август 2010 00:22)
   СПОРЕД ЕДНИ ОРЪДИЕ НА ТРУДА...СПОРЕД ДРУГИ ОРЪЖИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО...ВСЪЩНОСТ Е ОБУЩАРСКИ ЧУК...СЕГА СИ ДАВАМ СМЕТКА ЧЕ СЪМ ПРИЛИЧАЛ НА ЛЮБИМИЯ МИ ГЕРОЙ ОТ "ИЗКУПЛЕНИЕТО ШОУШЕНК"...САМО ЧЕ ТОЙ КОПАЕШЕ С ГЕОЛОЖКО ЧУКЧЕ...
...И НАКРАЯ...НИКОГА НЕ СЪМ ЖИВЯЛ В АПАРТАМЕНТ...ЦОНКА КАТО ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НЕ Е ВЗЕЛА НЕЩАТА ЕДНО КЪМ ЕДНО...МОЖЕ БИ ТУК ТРЯБВА ДА КАЖА, ЧЕ ОЩЕ СЕ ЧУДЯ ЗАЩО РЕЖИСЬОРИТЕ , А НЕ СЦЕНАРИСТИТЕ СА ГОЛЯМАТА РАБОТА...МЕН ДА ПИТАТЕ ЕДИН ФИЛМ Е ХУБАВ ЗАРАДИ ХУБАВАТА ИСТОРИЯ...ЗАРАДИ СЛУЧКАТА...



--------------------
 
 
№28 от: Цонка (7 август 2010 10:11)
Ееееее, Бат Митко!!!
Таман са си едно към едно нещата, бе!
Ми в къща си живеят хората. Виж, не съм писала точно "живеят в къща", но то се подразбира от това, че бабата е все из двора и се занимава с градината или виси на пейката пред съседната къща.
Нали затова те разпитвах няколко пъти - за да не пиша небивалици!!!

  Ето няколко цитата, от които става ясно, че живеят в къща:
1. Възрастната жена остави лейката до вратата, събу гумените обувки и влезе в кухнята.
2. Баба Софка, синът й и снаха й влязоха през портичката в градината.
3. Аз съм сЕ из двора, нА, пооправих лехите, туй онуй...
4. Ако ти се работи, ще направим утре двамата с тебе нова къщичка за кучето.




--------------------
 
 
№29 от: Цонка (9 август 2010 09:55)

Публикувана е снимка на местопрестъплението - стената, изиграла ролята на вход към пещерата на Бат Митко.




--------------------
 
 
№30 от: undo (9 август 2010 10:46)
Цъ цъ цъ, хората цял живот сбират и се лишават, за да вдигнат дом, а после се появява един брой Бат Митко... em_45 добре, че има баби, които да разведряват нажежените ситуации...

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!