Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Април 2019 (10)
Март 2019 (15)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Шоколадът
20-08-2010, 23:43 | Автор: Simpra | Категория: Разни - безобразни / Лакомства

Опитайте се да отговорите на въпроса "Какво харесвате?"

Шоколадът

В повечето отговори на този въпрос присъства шоколада. Почти всеки човек обича шоколад. В хладната вечер нищо не е по-добро от чаша горещо какао или пенест шоколад. Колкото повече отпиваш, толкова повече ти се пие. Има магия в тази вкусна загряваща течност. Има магия и в една стара метална кутия от моето детство с лилави надписи. Кутията беше пълна с шоколадови бонбони, но по-интересното беше, че тя не беше като другите кутии. Беше пропътувала половината земно кълбо, за да намери своето място под масата в хола на баба ми и дядо ми. Не изгарях от желание да изям бонбоните, което сега ми изглежда странно, а ме привличаше отварянето и затварянето на въпросната кутия. Чуваше се метален звук, подобен на този при отварянето на кутия с моливи, ако това може да ви помогне да си го представите. Така беше направена, че капакът заставаше отворен вертикално – без да пада назад. Повърхността от вътрешната страна беше огледална и лицето ми се появяваше разкривено срещу мен, всеки път щом отворех кутията. Когато се сещах за нея и я отварях, обичах да карам дядо ми да ми разказва историята на шоколада. И той започваше...

"Историята на какаото започва от шушулките и стига чак до вкусния кекс във фурната и шоколадите в магазина. Ще ти разкажа, ама после ще си изядеш обяда... И така...

Какаовите шушулки растат на стъблото на какаовото дърво, което се среща в топлите и влажни гори на Южна Америка и Африка. Първата какаова напитка е направена преди хилядолетия от хората, живели в амазонските гори на Южна Америка – от семената, които те открили в шушулката. Ацтеките също са пиели шоколад. Те живеели в земите на сегашно Мексико и любимото им питие било шоколадът. Техният император Монтесума е черпел гостите си с шоколад, с аромат на ванилови семена. Ацтеките го разбърквали, докато се образува пяна. Сервирали го в златни чаши. В някои части на Америка ценните зърна били използвани вместо пари. Зърната били разменяни за дрехи, сечива и дори за животни. Ацтеките наричали напитката чоколатл (chocolatl), а дървото какауатл (cacauatl). Тези стари думи се превърнали в днешните "шоколад" и "какао". Какаото идва в Европа чак когато Ернандо Кортес завладява Мексико и пренася със себе си тайната. Испанците се опитали да запазят тайната на какаото, но не успели. Излагайки се на голям риск, контрабандистите успявали да доставят ценните семена и в други части на Европа. Скоро се появили и шоколадовите къщи. Там хората се срещали, за да разговарят, наслаждавайки се на новото питие. Зърната били твърде скъпи, тъй че само богаташи можели да си го позволят. Придворният летописец на английския двор Самюел Пепис записал в дневника си "Открих Бланд и изпих сутрешния си шоколад..."  

Дядо ми, който беше прекарал известно време в Гана, казваше, че фермерите там внимателно се грижели за какаовите посеви. Често ги засаждали под по-високи дървета – заради сянката им. Младите дръвчета растели по-добре в богата почва. Какаовото дърво може да расте единствено в топли страни, където вали много дъжд. То е напълно пораснало, когато достигне между 6 и 10 метра височина. Няма много клони. Цветовете му са бледорозови и са малки. Растат в съцветия, подобни на гроздове по стъблото и клоните на дървото. Част от хилядите цветове се превръщат в семенници за семената. Шушулките се надуват, докато узреят и достигнат около 15 см. Докато узряват, цветът им се променя – от зелени стават златисти. Реколтата се прибира с помощта на мачете. Шушулките се отрязват. Всяка от тях съдържа около 40 пурпурни зърна, обгърнати в бяла пулпа. Жените прибират реколтата, като я пренасят в кошове на главите си. Мъжете разчистват шушулките, за да извадят ценните семена, като внимателно ги издълбават от пулпата. Събират ги на купчини и ги покриват с листа. За няколко дни семената ферментират. Така се ражда шоколадовият вкус. После зърната се изваждат от влагата и се оставят да изсъхнат на слънце. Вече са променили цвета си – от пурпурни са станали кафяви. Скоро, изсушени, зърната са готови да бъдат пакетирани и откарани на пазара, където селяните продават реколтата си. В някои страни зърната пътуват на главите на жените, в други – пренасяни от мулета или канута. На пристанището корабите ги натоварват на дълго презокеанско пътуване към фабриките в други страни. В Гана чувалите с какаото били пренасяни в малки лодки до корабите, защото морето е плитко и корабите не могат да доближат брега. Освен в Гана, по-голямата част от какаото по света расте в Кот Д’Ивоар и Нигерия. Немалък дял идва от Бразилия и други части на Америка. Въпреки че от хилядолетия какаото се използвало като питие, първият шоколад става известен чак в средата на XIX век. Достигнали до фабриката, зърната се почистват на специален канал. После се пекат около час в огромна въртяща се пещ. Вече изпечени, зърната лесно се белят. Обелени и пресети, те се смилат и се превръщат в гъста паста. Тази гъста смес съдържа твърде много какаово масло, което се извлича от какаото чрез мощни преси, които я превръщат в кръгли пити от твърдо какао. В специални мелачки с големи въртящи се цилиндри с остри зъби, питите се смилат на прах. Какаото се пресява и се пълни в тенекиени кутии, които отиват в магазините. Приготвянето на тъмния шоколад става от какаова смес, какаово масло и бяла захар, които се смесват в специален меланжор. Млечният шоколад се появява за първи път в Швейцария в края на XIX век. Прясното мляко не се смесва лесно с мазнините на какаовото масло, затова то трябва да се кондензира, преди да се добави към какаовата смес. Даниел Петер (който правел свещи, но занаятът му започнал да запада, след появата на газените лампи) и Хенри Нестле (той пък първоначално произвеждал масла, използвани за газовите лампи, а по-късно е работил върху формулата на изкуствените бебешки млека, направени от краве мляко и пшеница) успели да отстранят водата от млякото и скоро след това млечният шоколад станал много популярен. В барабан, подобен на този в автоматичната пералня, тежки каменни ролки разбиват какаовата смес с часове, докато тя стане гладка, след което се изсипва в полирани форми, които се придвижват на конвейер в студено помещение, за да може шоколадът да стегне. Опаковъчни машини покриват шоколадовите блокчета с алуминиево фолио, което пази шоколада от разтопяване. Накрая шоколадовите блокчета се опаковат в хартиени опаковки. Шоколадите са във всякакви форми – правоъгълни, триъгълни, кръгли, както и с форми на предмети и животни. Много различни храни могат да бъдат смесени с шоколада – бадеми, лешници, орехи, стафиди, плодове и какво ли още не?! Използват се различни есенции – лимон, ананас, кокос, джинджифил, нуга... Тогава сместа се изсипва върху пълнежа, като го обвива и така се раждат бонбоните. По-същия начин се правят шоколадовите бисквити и вафли. Интересно е, че други части на какаовия плод също са полезни. Какаовите шушулки се използват за фураж, а какаовото масло участва в състава на червилата и парфюмите. Сега вече можете да се сещате за шоколада и когато си слагате червило, мили дами.

Шоколадът

Затварям правоъгълната кутия с глухо метално "щрак" и я оставям на мястото й – под масата върху големия албум с черно-бели снимки.

И идва ред на "ДОМАШНАТА САМОДЕЛКА СЪС СУХО МЛЯКО", за която ме подсети Бат Митко в коментара си към статията "ШОКО" на iceto. Значи... Лампата в кухнята е светната, защото се стъмва рано през зимата, а на мен обикновено тогава ми се дояжда така нареченият "течен шоколад" на другата ми баба. Много, много й се помолвам да направим от онзи шоколад в чашките, дето го продават в сладкарницата срещу 7-мо училище на ул. "Шишман" и тя взима черния тефтер с рецептите и започва да изрежда... "Сухо мляко..." Взимам дървения стол до масата и го повличам към долапа, където е пакетчето сухо мляко, в лъскава сребърна опаковка с червени букви и има червена кравичка, като на опаковките с прясно мляко. Пресягам се да го взема от най-горния рафт. Пазим опаковките, защото дядо ми си слага в тях храна, когато ходи на вилата – да не му се развали по пътя в горещото време. Има и такива със сини букви и сини кравички. А на мен така ми се иска да си изрежа кравичката и да си я залепя някъде. От шкафа в съседство измъквам бялата купа с чучура, в която бъркаме тесто за палачинки и кексове, изсипвам пакетчето със сухо мляко. "Прясно мляко!". Отварям хладилника "Мраз" и изваждам бутилката със свареното сутринта мляко. Дядо ми всяка сутрин купува мляко и го вари в млековарката, дето свири. После го пресипва в стъклена бутилка, защото не трябвало да седи в алуминиевия съд. Сипвам чаша и половина от млякото в купата. Взимам от чекмеджето една дървена лъжица и започвам да бъркам. И бъркам и бъркам… "Пакетче масло". Слагаме го за малко на слаб огън в едно канче на котлона, да се размекне. Хайде сега малко пудра захар – чаша и половина. В долапа седи ама все става на буци и трябва предварително в хаванчето малко да се натроши. Баба добавя 6 лъжици какао и ароматна ванилия от едни специални пликчета, които струва ми се имат нумизматична стойност, обаче тя ги хвърля. В шкафа винаги имаме какао на прах – много ценно и го ползваме по малко – като идват гости и по празници, защото идва чак от Югославия (може би затова и до днес предпочитам какаото във вид на горчив прах в топлото мляко, въпреки че трудно се разтваря, пред съвременното "заешко"). И най-после идва ред на миксера, който седи най-долу в долапа. Разбивам всичко внимателно, да не пръска наоколо и после баба разлива сместа внимателно в чаши.  Умирам от нетърпение, докато чакам кремчетата да стегнат в хладилника. Имаше още една рецепта – с нишесте, но ставаше още по-бавно, защото млякото се бъркаше на котлона, докато се сгъсти. Докато чакам това бавно охлаждане да се случи, баба ми забърква чаена лъжичка какао с малко захар, разтваря ги в малко мляко и добавя още горещо мляко. Почти наведнъж изпивам чашата, но знам че няма накъде повече и продължвам търпеливо да чакам. Другият ми дядо, в чиято къща се намира магическата метална кутия, обожаваше захарните изделия. Изяждаше (не се шегувам) една кутия бонбони дневно, гребеше захар от захарницата и както можете да се досетите правеше от нищо нещо, съставено от сладко разбира се. Какво е от нищо-нещо?! Буркан с мед разбъркан с пакетче меко масло – в купа, от която се гребе, или се маже филия. Лимонада с яйце и захар, и други причудливи напитки. Там винаги имаше току-що изпечени най-различни сладки и кексове. Всяка седмица по няколко пъти се правеха палачинки. Няма такива палачинки! Обикновено се ядяха със сладко, но аз ги ядях с кетчуп. Защото кетчупа беше уникален. Този ми дядо го бъркаше по американска рецепта (рецептата научил от хазяйката си, докато студентствал в Харвардския университет, след като на около 17 години прекосил  с параход Атлантика). Освен автентичния кетчуп, дядо ми правеше невероятен течен шоколад само от какао, сухо мляко и захар. В чашата се образуваше пяна. По празниците слагаше няколко малки парченца портокалови кори. След като изпиех чашата, си доливах в нея прясно мляко и така допивах остатъците от шоколада. Понякога топях солети в шоколада, докато рисувах. За да пия по-бавно шоколада, го пиех, докато рисувам. Дядо ми разрешаваше да рисувам с неговите четки, а той имаше много, наистина много четки. Даваше ми една такава грапава хартия и имаше една голяма дървена кутия с много тубички и палитра. Две от тубичките бяха по-големи от другите – бялата и черната боя.

Но да се върнем на шоколада… тази топла, жива смес. Фантастична история изпълнена с превъзходен и всеки път различен вкус. Омайващо усещане… Балсам за небцето. Шоколадът много прилича на виното. И ако във виното е истината, то в шоколада са събрани божествени усещания. Напитка с характер, парченца вкусно присъствие, или просто аромат който се носи във въздуха както сезоните се носят с вятъра. Каквото и да се случва шоколадът винаги ще ви накара да се усмихнете, защото за направата му е нужна любов, а една от основните му съставки е щастието. Ако кафето ни събужда, то шоколадът ни зарежда с енергия и превъзходни очаквания за деня. Очаквам с нетърпение следващата чаша горещ шоколад.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tivesto (21 август 2010 00:11)
Милена, благодаря ти за невероятната статия! Аз работя във фабрика за шоколад и всичко, което си написала е точно така. След като прочетох всичко, дори и на мен ми се прияде вкусен шоколад, а аз не опитвам! Черпя всички лакомници с цял кашон шоколади!



--------------------
 
 
№2 от: bat_mitco (21 август 2010 08:30)
  ...ВЪЛШЕБЕН ШОКОЛАДОВ КОНЦЕРТ ЗА МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ,ДЯДОВЦИ,БАБИ И СТАРА МЕТАЛНА КУТИЯ...СВЕТОВНА НАШЕДЕТСКА КЛАСИКА... em_90
   БРАВИСИМО, СИМПРА !!! em_121



--------------------
 
 
№3 от: Simpra (21 август 2010 09:31)
Добавих фрагменти от снимки, на които е запечатана въпросната кутия - втората по средата на крайните снимки и централно - затрупана с разни неща.

По-късно във времето в нея стояха бележки за платени разни неща.



--------------------
 
 
№4 от: Цонка (21 август 2010 10:00)

Симпра!!!.. em_113
Гледай само, в какво приключение ме вкара с твоя разказ:
1. Отговор на въпроса ти най-горе: харесвам всичко, ама всичко от написаното в статията ти.
2. Чудесно е да си внуче на такъв дядо.
3. Грабвам мачетето /в моя случай права лопата/ и отивам в магазина "на Митьо", за да получа чоколатл и какауатл. Продавачките отричат да има такива продукти при тях.
4. Прясното ми мляко се пресича. Тръгвам да търся първоизточника на суровината за ново количество. Намирам. Овчарят отказва да ме изслуша и се хили с жълтите си криви зъби, като прехвърля гегата си от лявата в дясната ръка и обратно. Връщам се отново "при Митьо" и чета внимателно маркировката на пакета.
5. Сухото мляко става на лимки. Настисквам ги с пръсти.
6. Намирам какауатл. Не питай къде и откога.
7. Имам маргарин. Солен - не се яде. Добавям двойно количество захар.
8. Изсипвам всичко в тенджера и разбърквам с мачетето /лопатата/.
9. Опитвам с пръст. Зашеметяващ вкус.
10. Затварям очи и се пренасям на матинето на Монтесума. Давам му да опита. Остава доволен и черпи с охота враговете си. Пита за рецептата. Давам му адреса ти. em_13

Благодаря ти, Симпра, за приключението!!! em_102 em_124




--------------------
 
 
№5 от: mchukanov (21 август 2010 12:25)



--------------------
 
 
№6 от: pasha (21 август 2010 13:46)
Има магия!!! Предадена от такава вълшебница като теб, ме отнесе в захлас.......em_101 Добре, че се чу "Щрак"........Все още съм подвластна на магията...... Само нещото скътано в хладилника ще ме върне в реалността.......Изваждам нещото, в опаковка с нарисувана крава и.... em_85 ...... 

 
 
№7 от: bat_mitco (21 август 2010 16:27)
   УСМИХВАМ СЕ ПОД МУСТАК ПОНЕЖЕ СИ ПРЕДСТАВЯМ КАК ЩЕ ПРОЧЕТЕ СТАТИЯТА И КОЛКО ЩЕ СЕ ИЗКЕФИ ТАМ НЯКЪДЕ ИЗ ШОКОЦАРИЯ ГОЛЕМИЯ ШОКОЛЮБИТЕЛ ПАВЛИНА ЙОСИФОВА...



--------------------
 
 
№8 от: Anakin Skywalker (21 август 2010 17:46)
Миленка, изядох цяла кутия(от малките де ) бонбони MERCI, докато четях статията тиem_45  Голямо МЕРСИ  имаш от мен! em_115

Тишо, ама и твоите шоколади си ги бива!em_91



--------------------
 
 
№9 от: Simpra (21 август 2010 17:57)
Ех, Цоне,
Гледам ви как седите на една маса. Той с изящна ленена препаска, с шарени някакви мотиви, със златна гривна под рамото, с чисто черна коса на сасон и широка усмивка от искрящо бели зъби, с бръчки във формата на слънчеви лъчи около очите… Отпива от десетата си чаша с шоколад, ти - от твоята трета. Спорите кои палачинки са по-вкусни – нашите или техните тортилски. Идва ред на боба. Там ти не се даваш! Гледаш сърдито. Той е възхитен от твоето карирано костюмче и каскета. Призовава божеството на търговците и накрая отсича: "Давам ти три сандъка с какаови семена, пет сандъка с инкрустирани със скъпоценни камъни маски и накити, и колкото черепи си избереш срещу тайните кройки на твоето костюмче и рецептата за боба".



--------------------
 
 
№10 от: Маргарита Василева (21 август 2010 20:30)
Браво, SIMPRA! Много ми хареса статията! Мисля, че всеки, който я прочете, веднага ще се нахвърли на всичко що е шоколадово пред очите си! Поне аз съм така в момента em_47. А пък бях на разтоварваща плодова диета em_18
Според мен статията си е направо сценарий за следваща серия на Нашия детски филм.



--------------------
 
 
№11 от: Цонка (21 август 2010 21:14)

Докато бавно си наливам четвърта чаша чоколатл, обмислям как да преметна Монтесума и да му дам грешните кройки за костюмче и неправилната рецепта за боб. Той ме гледа изпитателно с черните си като презрели кюстендилски череши очи и се чеше над препаската.
- Вожде, приятелю - казвам му аз, - бобът е на съседите ви, ама нито те, нито вие можете да го готвите като нас. Ето ти рецептата за боб с люти чушки.
- Какво говориш, дете? Нима има такова чудо по широкия бял свят?
- Има - казвам, - отвъд голямата вода. Има ресторанти - мексикански ги наричат.
- Мексикански... - замечтано прошепва вождът.
- А такова каре, като костюмчето и шапката ми, е подходящо за пончо.
- Пончо... - замечтано изхриптява вождът и отпива от деветнадесетата чаша чоколатл.
- Лютите чушки - оръжие стават. Червени, сушени... Чили се казват.
- Чили... - блясват очите на Монтесума. - Ееех, какви съкровища имало в новата земя отвъд голямата вода... Напред, народе, към непознатите земи!
Вождът скача и тръгва да излиза от палатката. Входът й, обаче, е препречен от бял мъж в чорапогащник и 3/4 панталони.
- Стой, вожде! Аз, Ернан Кортез, идвам отвъд голямата вода и ти заповядвам да се предадеш! Нямаш шансове срещу нашите оръжия - казва испанецът и поглежда с насмешка моята права лопата, подпряна до входа.
- Ела, приятелю от земята отвъд голямата вода. Седни. Да хапнем боб с чили, пък после ще се договорим - смигва ми Монтесума.
Сяда Кортез с хората си, а аз обяснявам на главния готвач рецептата.
Краят не е за разказване.
Резултатът е отбелязан на картата на Северна Америка. 




--------------------
 
 
№12 от: Simpra (21 август 2010 21:26)
Цоне!!! em_11 em_7 em_75 Така сигурно се родило отмъщението на Монтесума.



--------------------
 
 
№13 от: Цонка (21 август 2010 21:30)

em_74 ... Това е българската следа... em_20




--------------------
 
 
№14 от: Simpra (21 август 2010 21:49)
Ама и тая нашенска права лопата... Накрая вождът те издигнал в почетен жрец и наредил да ти направят широка кожена палатка, над която висял надпис: "Копаем дупки всякакви"



--------------------
 
 
№15 от: mchukanov (22 август 2010 00:51)
  Хехее - а над вратата на храмът имало надпис em_11



--------------------
 
 
№16 от: Боряна (22 август 2010 15:04)
Бравос и от мен! Аз всъщност хич, ама изобщо не го харесвам тоя продукт. Но ме върна към нещо много любимо за мен - филмът "Шоколад". След като го гледах за първи път ми се дояде подобно изделие, сега май е втория...



--------------------
 
 
№17 от: ваняя (23 август 2010 21:39)
Леле simpra колко си права em_90

 
 
№18 от: Маргарита Василева (23 август 2010 21:46)
Боряна, за филма "Шоколад" с Брад Пит ли става въпрос? И на мен статията ми напомни точно за този филм em_12



--------------------
 
 
№19 от: Simpra (23 август 2010 22:40)
Ааа! Сетих се за още един филм с Джони Деп - "Чарли и шоколадената фабрика" em_12



--------------------
 
 
№20 от: anni (25 август 2010 21:50)
 Симпра, тази твоя шоколадова феерия ме прати директно в магазина. За ШОКОЛАД.



--------------------
 
 
№21 от: катя милушева (27 август 2010 11:25)
 Още щом прочетох заглавието запреглъщах и преди да продължа слязох до магазина и се запасих с един ШОКОЛАД,но май няма да ми стигне докато прочета на спокойствие  цялата статия.Отивам за още ...ще ШОКОЛАДЯСАМ em_130 ,ей SIMPRA,но много ти благодаря за чудесната статия!

 
 
№22 от: shturcho (27 август 2010 22:22)

Имайте милост бе хора, някой може да е алергичен, друг на диета...
Страхотна статия!


 
 
№23 от: mchukanov (27 август 2010 22:44)
  Ха, Щурчо, че кой е алергичен към Живота, бре 
em_83 em_83 em_83
... тази смъртоносна болеЗъ
em_10



--------------------
 
 
№24 от: Simpra (27 август 2010 23:56)
Люто... em_25
Топло... em_49
Тъкмо навреме... em_42
за размисъл....
и... радост... em_83
удължава живота... em_50
не е хапче... em_54
прави от враговете приятели... em_23
швейцарците пък го направили на монети... em_59
аз пък го изпих... em_112

Що ето?





--------------------
 
 
№25 от: катя милушева (28 август 2010 00:32)
 Дори когато е студено em_52
 когато плиснат дъждове em_51
когато нося го със мене em_89
наистина ми е добре! em_129

 
 
№26 от: pasha (28 август 2010 10:40)
Мама днес от мен го скри, em_117
но аз тайно наблюдавах  em_48
и след весели игри, em_47
ще си хапна много здраво!  em_107
em_100

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!