Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
 
 
Архиви
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
Април 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Вълшебното човече / Румпелщилцхен (1960, ГДР)
28-10-2010, 06:26 | Автор: freja | Категория: Библиотечка / Видеоархив / Приказки

Приказката на братя Грим оригинално носи заглавието "Rumpelstilzchen", т.е. "Румпелщилцхен" - както е немското име на злото джудже в нея. Тя вероятно е била превеждана и преди 1983 г. (както е била превеждна и след това), но вариантът, в който ми е позната, е от книгата "Братя Грим - Избрани приказки" на библиотека "Световна класика за деца и юноши" (изд. "Народна младеж", 1983). Преводът там е дело на Димитър Стоевски и аз лично много си го обичам; джуджето в този превод се казва Стори-пакост.

По приказката има заснети няколко филма, но това, което сега ще гледаме, е източногерманската екранизация на студия DEFA от 1960 г. Тя е по желание на veteran1972 и всъщност ако той не я беше потърсил, нямаше да се сетя да я потърся и аз. Съвсем го бях забравила това филмче, а толкова го харесвах като малка... :em_126:

През 1960 г. продукцията излиза под заглавието "Das Zaubermännchen". Думата е образувана от "Zauber" (магия) + "Männchen" (човече), което постепенно загнезди у мен усещането, че по нашата телевизия филмчето се казваше "Вълшебното човече"; и даже - освен ако не си внушавам - май смътно си спомням точно такова заглавие.

А ето какво си спомня Карл-Хайнц Ротин (в ролята на мелничаря):

"Вълшебното човече" се появило първоначално като постановка на театър "Ханс Ото" в Потсдам, с участието на същите актьори, които участват и във филма. После, поради големия успех на представлението, е било решено то да бъде филмирано. Любопитното е, че след 10-дневните снимки премиерата на филма се е състояла под изключителен политически надзор, тъй като тогава филмовата цензура е повелявала всички филми да бъдат "политически коректни".

 

Тук е време да споменем и останалите имена, които стоят зад филма:

Режисьор:

Кристоф Енгел


С участието на:

Сценарий:

Маргот Байхлер

Гудрун Рамлер

Кристоф Енгел


Музика:

Волфганг Пийч


Оператор:

Ервин Андерс

Карл-Хайнц Ротин

(мелничарят)


Райнхард Михалке

(Ханс)


Бодо Мете

(ковчежникът)

 

Зигфрид Зайбт 

Карин Леш

(Мари)


Николаус Парила

(кралят)


Петер Домиш

(съседът)

 

 (Стори-пакост)

Между приказката на братя Грим и "Вълшебното човече" от 1960 г. има някои разлики. Най-съществената, която ми направи впечатление е, че режисьорът е решил да спести на децата ужасния край на човечето и е променил завършека на приказката. И даже лошотията на джуджето се оказва всъщност добра мисия; след като я разбират, щастливите родители му благодарят и дори го канят да остане да живее в двореца, но то отказва - те са открили вече кое е най-ценното за тях и повече нямат нужда от злато (е, може би не е буквално така, но аз това разбрах).

През 2002 г. филмът бива преиздаден, но вече под заглавието "Rumpelstilzchen".

Също и самата приказка на български днес вече не се казва "Стори-пакост", а "Румпелщилцхен".

Моди! :em_7:

Поради размера на филма, няма как да го кача тук. Качвам го на външен сайт и ще дам линк за сваляне оттам:

линк за сваляне

Формат: avi  Размер: 726 MB

(кликнете бутона "Свали файла"; ако има проблеми - пишете ми)

Субтитри, естествено, няма. Немският е направо учебникарски, но това не значи, че разбирам всичко :em_1:. Ще си помисля за в бъдеще, евентуално, някой ден...

(Актуализация от 24.08.2011: Субтитрите са вече готови, вижте тук.)

Онези, които не са чели приказката, ще могат да я прочетат след малко. Преди това обаче ще излюстрирам статията с две кратки откъсчета от филма:

Как Стори-пакост превръща сламата в злато:

Как принцесата научава името на човечето

и спасява детето си:

А сега, мили деца... :em_37:

СТОРИ-ПАКОСТ

Братя Грим

превод: Димитър Стоевски

из "Братя Грим - Избрани приказки"

(библ. "Световна класика за деца и юноши", изд. "Народна младеж", 1983 г.)

Вълшебното човече / Румпелщилцхен (1960, ГДР)  Живял в старо време един воденичар, който бил беден, но имал хубава дъщеря. Случило му се веднъж да разговаря с царя и за да си придаде важност, рекъл:
–  Имам дъщеря, която от слама изприда златна прежда.
  Царят рекъл на воденичаря:
  – Това умение ми се нрави. И ако дъщеря ти наистина е толкова похватна, както разправяш, доведи я утре в двореца да я изпитам.
  Отишла девойката в двореца. Царят я завел в една стая, пълна със слама, дал й чекрък и мотовилка и рекъл:
  – Залови се сега за работа и ако до утре заран не изпредеш всичката слама на златна прежда, да знаеш, че ще умреш.
  Заключил после вратата и девойката останала сама в стаята.
  Седяла бедната воденичарска дъщеря и мислила, мислила, но не могла да измисли как да си помогне – не знаела как се изприда слама на златна прежда. Страхът й непрекъснато растял и накрая се разплакала. Но ето че внезапно вратата се отворила, в стаята влязло едно мъничко човече и рекло:
  – Добър вечер, воденичарска дъще, защо плачеш тъй безутешно?
  – Ох – отвърнала девойката, – трябва да изпреда сламата на златна прежда, а не умея.
  Човечето рекло:
  – Какво ще ми дадеш, ако я изпреда аз?
  – Ей този гердан – рекла девойката.
  Взело човечето гердана, седнало пред чекръка – бръм, бръм, бръм, – дръпнало три пъти и насукало масура. После сложило друг масур – бръм, бръм, бръм, – дръпнало три пъти и насукало и него. Въртяло така чекръка до зори, изпрело всичката слама и насукало всички масури със златна прежда.
  Дошъл царят още по изгрев слънце и като видял златото, учудил се и много се зарадвал. Ала още по-голяма алчност изпълнила сърцето му.
  Накарал да заведат воденичарската дъщеря в друга, много по-голяма стая, която също била пълна със слама, и й заповядал,

Вълшебното човече / Румпелщилцхен (1960, ГДР)ако й е мил животът, да изпреде и нея за една нощ на златна прежда.
  Седнала девойката, мислила, мислила, но не могла да измисли как да си помогне и се разплакала. Отворила се пак вратата, влязло мъничкото човече и рекло:
  – Какво ще ми дадеш, ако и този път ти изпреда сламата на златна прежда?
  – Ей този пръстен от ръката си – отвърнала девойката.
  Взело човечето пръстена, почнало пак да върти чекръка и до сутринта изпрело всичката слама на лъскава златна прежда.
  Зарадвал се безмерно царят, като видял толкова злато, но все още не се насищал, та накарал да заведат воденичарската дъщеря в трета, още по-голяма стая, пълна със слама, и рекъл:
  – Ще изпредеш още тази нощ всичката слама на златна прежда. Ако успееш, ще те взема за жена.
  "Макар да е проста воденичарката дъщеря – рекъл си той, - по-богата жена няма да намеря в целия свят.»
  Останала девойката сама в стаята, дошло човечето за трети път и рекло:
  – Какво ще ми дадеш, ако и този път изпреда сламата на златна прежда?
  – Нямам вече нищо – отговорила девойката.
  – Обещай ми тогава, като станеш царица, да ми дадеш първата си рожба!
  "Кой знае дотогава какво още може да стане» – помислила си воденичарската дъщеря, пък и не виждала никакво друго спасение. Ето защо обещала на човечето, каквото искало, и в замяна то още веднъж изпрело сламата на златна прежда.
  Дошъл на другата заран царят и като видял, че желанието му било изпълнено, дигнал сватба и хубавата воденичарска дъщеря станала царица.
  След една година тя родила прекрасно дете и не си спомняла вече за някогашното човече, но неочаквано веднъж то влязло стаята й и рекло:
  – Дай ми сега, каквото ми обеща!
  Изплашила се царицата и предложила на човечето всички съкровища на царството, само и само да й остави детето, но човечето рекло:
  – Не, предпочитам нещо живо пред всички съкровища на света.
  Тогава царицата почнала да плаче и ридае тъй горко, че човечето се съжалило над нея и рекло:
  – Ще ти дам три дни срок. Ако дотогава узнаеш името ми, детето ще си остане при тебе.
  Седнала царицата и цяла нощ си припомняла всички имена, които била чувала дотогава; пратила и един прислужник да

Вълшебното човече / Румпелщилцхен (1960, ГДР)обикаля цялата страна и да разпита надлъж и нашир какви имена още имало.
  Дошло на другия ден човечето и тя почнала с Каспар, Мелхиор, Балзер и изредила всички имена, които знаела, но след всяко име човечето отвръщало:
  – Не се наричам така.
  На втория ден царицата наредила да разпитат как се наричали хората в околността и изредила на човечето най-необикновени и най-чудновати имена:
  – Не се ли наричаш Реброскот, Овнебут или Костовръз?
  Но то всеки път отговаряло:
  – Не се наричам така.
  На третия ден се върнал прислужникът и рекъл:
  - Не успях да чуя ни едно ново име, но като превалях една висока планина през тъмни дебри, дето не стъпва човешки крак, видях една къщурка; пред къщурката гореше огън, а около огъня припкаше някакво много смешно човече, подскачаше на един крак и пищеше:

Тук сред глухата гора

билките си ще сваря,

ето че настана време

царското дете да взема.

Аз на тоя свят едничък

Стори-пакост се наричам.


  Можете да си представите колко се зарадвала царицата, като чула това име. Дошло след малко човечето и попитало:
  – Е, царице, как се наричам?
  Тя не отговорила веднага, а първо попитала:
  – Не се ли наричаш Кунц?
  – Не.
  – Не се ли наричаш Хайнц?
  – Не.
  – Да не се наричаш тогава Стори-пакост?
  – Злият дух ти го е издал! Злият дух ти го е издал! – закрещяло човечето и от гняв тропнало тъй силно, че избило дупка в земята и потънало до пояс в нея; после в яростта си хванало с две ръце левия си крак и самичко се разкъсало през средата на две.

~

Засега толкова. Да се готви следващата приказка! :em_1:

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tanya_att (28 октомври 2010 09:15)
Страхотен труд, freja, браво на теб em_2 !

 
 
№2 от: Зико (28 октомври 2010 10:11)
Браво, freja, поздравления и от мен! em_12

 
 
№3 от: isi (28 октомври 2010 10:32)

И аз си го обичах това филмче! Благодаря, freja!
Може би по-късно с помощта на boysta3 и неговия проект ще открием дали действително така се е казвало на български филмчето и кога точно са го излъчвали в България (защото се чудя колко голяма съм била аз тогава ....)

А пък точно Стори-пакост и аз смятам, че звучи чудесно :)) Не знам как и дали е правилно да се превеждат (или не) имената в приказките, но според ментова е по-добрият вариант, когато името носи същността на героя и когато става дума за приказки и за малки деца :))) А приказките на оригиналния език  (днес децата все по-често си ги четат и така, предполагам) ще им донесат и "истинското" име и сравнението с българския превод :))




--------------------
 
 
№4 от: boysta3 (28 октомври 2010 10:37)
Скоростта на качване беше добра, но за скоростта на сваляне нищо не знам
Браво и от мен. Свалих го преди малко. Скоростта е перфектна, цели 650 кб/сек!!! Което си е супер. Аз ползвах JDownloader, на който слагаш само линка и той си обработва всичко натам по свалянето. За около 23 мин. го свалих.
Субтитри, естествено, няма. Немският е направо учебникарски, но това не значи, че разбирам всичко<!--/smile-->. Ще си помисля за в бъдеще, евентуално, някой ден...
По този въпрос, ако искаш да те стимулирам и направя тайминга, а пък ти да го попълниш. Или пак си е играчка, като се сетя до какви детайли бе стигнала със Закуска на тревата. Представям си колко труд ще е за този филм, макар че той е колкото едната част на Закуската. Това е просто за размишление. Филмчето си е страхотно, и си го поставям наравно с другите страшилища на Дефа - Призраци в блока и под Виенското колело.
Пиша до кака Лили (Фрея) - да го повтори по Милион и едно желание/я.em_40

 
 
№5 от: shturcho (28 октомври 2010 12:52)
Благодаря Фрея и от мен! Аз почти не си го спомням, сега ще си го възстановя.

 
 
№6 от: felice puba (28 октомври 2010 21:00)
И аз имам същата книжка, freja . Страхотна статия! Между другото, в английската версия на приказката човечето е "Том Тит Тот."
"Назови ме, назови ме,
ако можеш да отгатнеш,
че съм Том Тит Тот"...

И човечето представлява "Едно малко, дребно, черно Нещо, с дълга опашка, която бързо размахвало около себе си".
И началото на приказката започва не с воденичаря, а с майката на момичето, която изпекла пет банички, но дъщерята ги изяла всичките. Ядосаната майка взела да си мърмори, че дъщеря и изяда "по пет млина на ден". Като минал покрай къщата царят обаче, за да излезе от неудобното положение майката излъгала, че дъщеря и изприда "по пет къдели на ден." Това учудило царя и той взел дъщерята за жена. Дотук добре, но царят решил да пробва таланта на жена си и я затворил в една стая сама с хурката и чекръка. Проблемът на момичето бил, че изобщо не умеела да преде. В този отчаян момент се притекло на помощ черното Нещо, което било ужасно грозно, но пък имало красиви обукви с катарами и фльонги и размахвало много бързо опашката си. Единственото условие било да познае имато му и  така то и помогнало три пъти с преденето. Ако не познаела гатанката с името обаче, момичето трябвало да стане жена на човечето и да замине където я отведе. Царят, доволен от добре свършената работа, устроил празник в двореца. На нашата героиня знаете, не и било до празник, понеже изобщо не можела и да предположи как са казва малкото черно Нещо. Тогава дочула от един прислужник как открил една варница в гората и черкък, на който предяло със страхотна бързина едно малко черно Нещо и си тананикало песничката: "Назови ме, назови ме,
ако можеш да отгатнеш,
че съм Том Тит Тот"...
Това било спасението на младата царица. Когато казала това на Нещото, което дошло вечерта в стаята и, то издало страхотен писък, "опашката му се спуснала на пода, а краката сгърчили, то излетяло в мрака и тя никога повече не го видяла."
Краят е по-снизходителен за човечето от този, който описват братя Грим, но е пак неприятен за него. Мисля, че приказката е подобна и аз си я обичам. Преразказах я, а цитатите са взети от книжлето на "Издателство Отечество" "Английски народни приказки", 1984г.



--------------------
 
 
№7 от: катя милушева (28 октомври 2010 21:58)
Страхотна статия, благодаря, Фрея! Тази приказка  ми напомни  и за Рапунцел, която е с подобно съдържание! em_37 Ех, приказки... и сега обичам да си ги препрочитам. Но днешните са така лишени от вълшебство и посъкратени, че както казва felice puba, направо са осакатени, само едните им картинки дето са по-шарени. em_31

 
 
№8 от: Боряна (29 октомври 2010 10:42)
Помня я, чудесна приказка! И пак с руса принцеса em_26 Да е жива и здрава Снежанка с нейните "коси, черни като абанос"...
Тази приказка със сигурност съм я гледала по телевизора. Това би трябвало да значи, че някъде из архивите я има преведена. Дали да не им пишем едно писъмце, за да пестим силите на Фрея за други важни работи?



--------------------
 
 
№9 от: Retroto (30 октомври 2010 12:38)
Борянче може да им напишем писмо но се съмнявам дори че ще отговорят !

 
 
№10 от: катя милушева (31 октомври 2010 10:47)
Не зная дали тук му е мястото, но ето и моето любимо филмче: "Златовласка"
http://vbox7.com/play:d2f3fe43
http://vbox7.com/play:449ed09b&al=1&vid=2002970

Музикален приказен филм от 1973г. по темата на Карел Яромир Ербен. Класическата приказка за любовта на красивата Златовласка и на младия Иржик.  Иржик е готвач на краля и въпреки забраната веднъж опитва рибата, която приготвя за краля и започва да разбира езика на животните. Истината излиза, и царят, вместо да накаже Иржик, го праща в търсене на  златокосата принцеса.

Надявам се, че ще си спомните за него! Наистина героите бяха приказни, и костюмите им също!

 
 
№11 от: dani (3 ноември 2010 22:34)
Аз си спомням как се наричаше човечето според аудио превода на БТ. Когато духчето си казваше в гората онова стихче, то наричаше себе си "дух пакостен и дух домашен". Така добре съм го запомнил, че и до днес звучи в ушите ми гласа му и мога да се обзаложа, че актьорът, който озвучаваше пакостния дух, беше Асен Кисимов.

Филмът съм го срещал в някой руски торент , не помня кой, но не е filmiki.arjlover.net. Там проверих и го няма.



--------------------
 
 
№12 от: shturcho (18 април 2011 20:21)
Видях сега, че се е появил в кинозал.тв. Не е дублиран, но е с руски субтитри.

 
 
№13 от: ani_21 (27 март 2013 22:46)

mnogo xybavo film4e e tova no kade da go namerq celiq  s prevod bulgarski

много хубаво филмче е това но къде да го намеря целия с превод български

ред. Моля, пишете на кирилица. Ако нямате възможност, ползвайте този помощник


 
 
№14 от: Цонка (28 март 2013 08:11)

ani_21, разгледай тази статия.




--------------------
 
 
№15 от: galivlad (24 юни 2013 20:23)

Стори пакост Може да го гледате и онлайн!


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!