Реших да пиша за този лифт, защото това е първият кабинков лифт в България, а пък и първите ми спомени за лифт от детството са от него. За софиянци (набор до 1980г.) той е добре познат, но все пак аз ще се постарая да го опиша максимално за тези, които не са го ползвали и виждали.

Лифтът е построен със съоръжения от австрийската фирма "Братя Гирак" и е открит през 1961 г. Дължината му е 1920 [m], с разлика във височините 600 [m]. Разполагал е с 53 бр. четириместни кабини и е превозвал по 600 души на час в посока със скорост 3 [m/s]. Лифтът е от типа с едно носещо и едно теглещо въже (тази система не се използва в наши дни). Долната лифтова станция е в кв.Княжево (750 [m] н.в.) и се намира на около 800 [m] от последната спирка на трамвай №5, до нея се стига най-вече пеша през една борова гора. Горната станция е на връх Копитото (1350 [m] н.в.) и понастоящем са пада точно до едноименната телевизионна кула. Лошото е, че за съжаление този лифт не работи от близо 20 г., а още по-лошото е, че за този период малко по малко се разграбва и руши. Понастоящем е почти напълно разграбен, липсват повече от половината кабини (бяха от чист алуминий), двигателя и редица важни агрегати. Налице все още са машините, въжетата, стълбовете и станциите. Кабинките прибрани в горната станция до 2002 г. си бяха там, но след това постепенно започнаха да изчезват и сега няма и парче от тях. В долната все още има останали. Всъщност лифта е спрян в началото на 90-те след претърпяна авария, при която поради силен вятър се откачва носещото въже и около 10 кабинки с хора увисват за часове над пропастта. Налага се намесата на гражданска защита и провеждане на спасителна акция през нощта, и при тежки условия. Жертви няма, но поради факта, че това е вече втори инцидент с този лифт, хората се наплашват и той е спрян. Това води до изоставянето му и в последствие до сегашната ситуация. При експертизата се оказва, че до аварията се стига поради това, че почти всички авариини защити на лифта са били шунтирани с течение на годините от самият му персонал и в същност още доста преди аварията той е работел в безумен режим. Иначе лифта е доста удобен за туристите, но за съжаление, беше. За да се пусне отново, трябва да се инвестира доста, но не чак толкова, колкото за нов. Ако се сменят короните на сълбовете е възможно лифта да се модернизира и да премине на принципа с едно въже, което е едновременно носещо и теглещо. Тези дни, преди и след Нова година, се разходих отново до горната и до долната станция. Горната е напълно отворена и е доста разграбена, долната също е посещавана от вандали и крадци, но в момента е затворена. Ето първо един откъс от сериала "Синята лампа" 1969 г., който съм качил в You Tube. На него се вижда лифта в действие и добро здраве.

Това е един от много малкото материали на който може да се види лифта в действие.

Останалото са съвсем пресни снимки, долната станция съм снимал преди няколко дни, а горната - в края на годината.

Поглед от станцията към върха.

Сега горната станция при Копитото, първо машината и мястото на липсващия мотор:

Пристигане в горната станция.

Всичко наоколо беше плътно запълнено с кабинки.

Поглед от първия стълб към София и софийското поле.

Входът, касата и чакалнята.

Още си спомням как лифтаджиите заключваха кабините с резе отвън и как по време на пътуването те звънтяха от вибрации, но когато пристигнеш горе и те отключат, планината и чистия въздух са пред теб. За съжаление съдбата на този лифт, който е возил хората към планината, хотел Копитото и хижите около вр. Копитото над 30 години е безрадостна и няма шанс скоро да се промени.