Главна » Нашият дом » Моето семейство » Зарезано на Трифон Зарезан ...преди 80 години
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
 
 
 
Архиви
Юли 2014 (7)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
Април 2014 (21)
Март 2014 (28)
Февруари 2014 (27)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Зарезано на Трифон Зарезан ...преди 80 години
14-02-2011, 23:53 | Автор: Pavlina Iossifova | Категория: Нашият дом » Моето семейство

на баща ми

 Зарезано на Трифон Зарезан ...преди 80 години

Трифон Зарезан на Върбовка, 1941 г.

Булките сигурно вече са били раздигнали софрата, мъжете тръгнали да донагласят туй онуй за утрешния празник, и точно тогава се е случило това, което накарало баба Ана да се хване за главата. Разправяха, че тя от млада била все малко болнава и шетнята на разрасналата се откъм хора къща, баят я уморявала. Младите, зад гърба й де, все се подсмивали, че понеже работата не й споряла, се наричала на болна. Дали, когато в ранните й 50, закреяла и занемогла съвсем, а докторът от Павликени рекъл, че бъбреците й са се стопили, челядта й се е сетила колко й е било тежко всичките тез години, с болни бъбреци да шета на тринайсет души? Едва ли, щото жената била снажна, висока на бой и в тогавашните представи такава жена не можело да е болна. Булките през зимата помагали, ама с пукването на пролетта и до сбора на Архангеловден, мястото им било на нивите и в лозята. Пък тя, работата в село не е по-малко, ама се не види. Хляба да опечеш, яденето за работниците и за вечерта да сготвиш, ами по двора колко има: кокошките, пуйките, градината...

В оная вечер, преди Зарезана на 1931, когато булка Пена рекла да ражда, наистина е имало защо свекърва й Ана да се хване за главата. Струва ми се, че чувам ехото на изминалите 80 години, виждам как младия татко се суети и си търси кожуха в камарата, че да иде да доведе бабата, притеснението на родилката, че ей го на, как пък баш тя сега обърква реда на празника. Но като че ли най-ясно чувам изохкването на баба Ана: "их, да му се не видеше, не можа ли да почака ден-два поне».

'Много народ се събра в таз къща, ей, мира вече няма отнийде и нивгаш. Данчо и Иван с булките, гледам и малкия Чечо са заергеня, и на него тряба да му търсим булка, че да не доведе някоя от келяв род. Първото на Данчо, Йоси, наесен на даскало ше го даваме.

И ей го, събрали се у къщи четир'ма мъже и две млади, яки булки и баш пред Трифон Зарезан сичкото пак на мойте ръце. За утре поне 10 самуна ляб трябат, курбан чорбата и манджите отделно. Добре, че с виното и с лозята мъжете се оправят. Опустели й лозя, пръснаха са в двата края на върбовската мера. Старите, баш жингооларските, на Дикилташ, към павликенския път, пък новото, дето е от зестрата на булка Пена, на Чатала към Бутово. Свястна излезе булката, и ниви убави й даде баща й, пък тя и лична и сичко й спори. На мъжете даже дреите ший, и отмяна за месенето на ляба ми е. Мъжете викат, лятос на нивата, вилата със снопите кат мъж я замятала. Уф, то детито кат тръгне да са ражда ни пита кога на нас ни й кеф да доди, знам аз, ама пак сичкото на мойте ръце. Пък другата, Дона, откак влезе в петия месец кат писано яйце я гледами, че беше прокървила. Ни за месене става, ни вода да дига, само туй онуй да нареже и принесе на масата. Ама и туй ше мине. Дано сига са роди мъжко и здраво тоз път. Че тя булка Пена здрава, яка и пъргава, Данчо и той, лика прилика са си, ама ей го на, малкото Йоси, откак са е родил, се нефелен. Пък момичето дето го сдобиха после, и годинка не изкара. Тя, Пена, тоз път лесно го износи, ха дано има късмет детито. Че и къде Тодоровден другото, на Иван, тряба да доди, таман да са гледат заедно.'

Раждането не било трудно, ама се провлачило. Баща ми изплакал срещу белия свят в дълбоката и почти безлунна нощ, в първите часове на Зарезана, таман преди първи петли. Съвсем окопитена ще да е била родилката, когато й го подали окъпан и повит, щото като проверила сичко на място ли му е, първо попитала кога ще ходи Данчо да запише детето в общината. Ясно, че няма да е баш на Зарезан, общината затворена. И почнала да наръчва баба ми: "Да го запишеш на 13-ти, Данчо, чу ли, на 13, не на 14!» Зачудили се всички, що пък иска булката да е на 13, ясна работата, детето родено малко преди първи петли, хептен 14-ти си е. Булка Пена, обаче, една нервна, ще речеш родилна треска я хваща, ама челото й хладно, ръцете й спокойни, не кърви, абе хептен си е наред, що тъй са е уловила в тоз 13, та 13-ти. Нямало накъде, изплюла камъчето: "Ни щъ да ми стане пияница! Няма на Зарезан да го записвате и туй то!»

Явно не само аз така съм ги запомнила, такива са си били: никой не можеше да счупи хатъра на баба, най-малко дядо. Баща ми е записан на тринайсти и на тринайсти му празнувахме рожденния ден. То пък едно празнуване, замезване преди Зарезан си беше наречения на татко ден. Имаше години, баба се тюхкаше: "Вместо да изпиша вежди, извадих очи с тъз сменена дата. Сега два дена ядете и пийте, иначе трополака щеше да си й само на Зарязан!» Пияница баща ми не стана, и добре носеше: на ракия, на вино, на дълго седене на маса, на сладка приказка. И упоително разказваше. Кат му се отвореше на него приказката, на другите им се отваряше глътката още повече. Неговото пиене си беше аслъ мезе на приказката. Дали от сменената дата, дали от гените, ама и на работа носеше, че и много съдбовни удари отнесе, ама зарезанския дух по първи петли не го остави никога. Баба му Ана добре го е нарекла: мъжко да е, здраво да е! Е, жинголаарския инат и майчиния си хатър също добре ги носеше, ама и на любов и жена беше случил. Пък ние на баща случихме. Наздраве, тате, да зарежем, пък после ще видим. Берекет да има, да се ражда: я вино, я дете, я къща, я сладка приказка и душевни раздумки. Инак ще го река, ама пак кат баба Ана: здраво да е, пък ко ще да е мъжко, ко ще да е женско!

Зарезано на Трифон Зарезан ...преди 80 години

Прадядо ми Йосиф, стринката на баща ми Дона, прабаба ми Ана, баща ми и братовчед му Борис, снимани на първия учебен ден на баща ми и братовчед му

Зарезано на Трифон Зарезан ...преди 80 години

Трите снахи на баба Ана: булка Мика (жената на заергенилия се по-горе Чечо), булка Пена и булка Дона

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (15 февруари 2011 10:20)
Абе Павлинкеее... Абе магьосницеее...
Още с първите изречения ме плени образът на баба Ана. И направо ми спря дъхът след диагнозата на павликенския доктор. em_15 
Обаче, булка Пена, с лозето на Чатала към Бутово и с твърдия си характер, ми стана кумир! Искам снимкаааа...
Тези дни много мисля върху темата за татковците. Не заради Зарезана де, макар че има доста материал по въпроса, а по съвсем друг повод. Твоят разказ подсили емоциите ми! Благодаря ти! em_61



--------------------
 
 
№2 от: TRIXYY (15 февруари 2011 10:56)

Ох, Павленце, и на мен ми стана едно емоционално, точно защото тези дни и аз много мисля по темата за татковците.
Какъв разказвач си, направо ни потапяш в едни стари и толкова хубави времена!

Между другото моят баща е роден на 12 юли (Петровден по стар стил), пък е записан на 13.


 
 
№3 от: isi (15 февруари 2011 12:12)

Ох, Павлинке, Павлинке.... Хем го бях чела и преживяла веднъж, и пак потънах цялата там, пак ми се насълзиха очите, пак се усмихнах до уши... Уф, ама нямам като твоите думи, та да ти кажа какво ми е ...
П.П. А сещам се за една снимка на трите снахи... 




--------------------
 
 
№4 от: Pavlina Iossifova (15 февруари 2011 15:29)
Цоне, на снимката от Трифон Зарезан, 1941 г. баба ми Пена е първата клекнала жена от ляво на дясно. По-ярките снимки и портрета й с молив, рисуван от сестра ми, ги пазя за разказ посветен баш на нея. Не се обвързвам с обещания, но и той скоро ще се появи, щото вече напира. Баща ми беше взел много от железния й характер, че и златните й ръце, но слава богу и отнесената, замечтана усмивка на дядо, както и способността му да спретва "дълги" разкази в къси изречения.

Ха, Трикси, точно тая булка Пена пък е родена на Петровден, затова се и казва Пена. Значи ще си празнуваме тая година рожденни и именни дни в рода em_1 заедно!

Я как ги навърза Иси em_1 Права си, Иси, снимката с трите снахи си е точно за тук!
Цоне, ей ти я булка Пена в средата. Снимката е правена явно по същото време с горната, ще рече 1938 година.



--------------------
 
 
№5 от: Цонка (15 февруари 2011 15:33)

А, благодаря за снимката на трите снахи! Като прочетох, че на Чечо ще му търсят мома, ми стана много любопитно дали баба Ана е успяла в избора. Любопитството ми е удовлетворено! em_125




--------------------
 
 
№6 от: Pavlina Iossifova (15 февруари 2011 18:06)
Цоне, стринка Мика определено беше най-хубавата от снахите. И работна, и от личен род. Като за етърви, с баба се разбираха направо чудесно и много си помагаха. Живеехме двор до двор, къща до къща и нямаше празник, който да не сме празнували двете роди заедно. Баба ми беше все пак останала любимата снаха на баба Ана, а стринка Мика - на прадядо ми Йоси. Средният брат на дядо ми, Иван, беше починал млад от туберкулоза, и неговата жена Дона се беше омъжила второ път в друго село. По братски живяха и баща ми с братовчедите си, нали бяха расли в един дом като братя. Дори аз раснах там с втори братовчед, който в детските ми години ми беше любимо братче. Това наистина беше една "анти-Гераците" семейна задруга. Не помня никаква кавга, дори споменаване за стара кавга за земя или нещо друго.



--------------------
 
 
№7 от: Айви (15 февруари 2011 18:14)
  Невероятен разказвач си, Павлинке!
  А сменените дати явно в миналото са били обичайна практика. Баща ми е роден в 9 часа вечерта на 31 март, но е записан на 1 април. Баба ми казала, че не иска да е в края на месеца - нямало да му върви. И той винаги е празнувал рожден ден на първи април.

 
 
№8 от: tivesto (15 февруари 2011 18:52)
Цитат: Цонка
Абе Павлинкеее... Абе магьосницеее...


Павлинке, царица си на перото! Думи нямам да опиша чувствата, които породи в мен тази прекрасна статия! Благодаря! em_125



--------------------
 
 
№9 от: катя милушева (15 февруари 2011 22:03)
Сега два дена ядете и пийте, иначе трополака щеше да си й само на Зарязан!
em_71Павлинкеееееееееее, май ти си взела сладкодумството на баща си, их, как ги редиш само! em_101

 
 
№10 от: Simpra (16 февруари 2011 06:40)
em_81 Павле, ама и ти си майсторка на "дългия разказ в къси изречения" em_125 . На тия спомени книга им трябва em_37 голяма!



--------------------
 
 
№11 от: 9585 (18 февруари 2011 18:55)
Все едно четох разказ на Елин Пелин :) Снимките са страхотни ! И се почувствах все едно и аз съм била там ... :)

 
 
№12 от: Цонка (21 февруари 2011 21:03)
Павлинкеее... em_74  Както си седях и си се занимавах с разни работи съвсем далеч от темата, изведнъж ми проблесна, на кого точно "се е отговорил" татко ти, за пиЯното.
Цитат: Pavlina Iossifova
Татко пък погледнал нея под вежди и рекъл: "Майко, не се бъркай в работи дет не ги разбираш»

em_109 Браво на него! Сега вече, като почти познавам Булка Пена... високо оценявам смелостта му!



--------------------
 
 
№13 от: Pavlina Iossifova (22 февруари 2011 02:01)
em_11 em_11 em_11 Цоне, ти ми отговори на един въпрос, който напоследък малко ме чуди. За подредбата на едно по-голямо писаНо. И точно днес се опитвах да напиша нещо, дето баш булка Пена да е главната героиня, ама не ще да се пише, други излизат на сцената, тя продължава да седи отстрани и да нарежда и да дава акъли. От друга страна без нея не ми се получава нищо. Не спря да ме командори таз жена, и туй то em_23



--------------------
 
 
№14 от: Милен Иванов (25 февруари 2011 15:38)
Павлинке, много цветно разказваш!!!На теб кой повече ти разказваше за вашия род - татко ти или баба ти "дето т командори"?



--------------------
 
 
№15 от: Pavlina Iossifova (25 февруари 2011 15:44)
Милене, татко разказваше "без бой", на баба малко трябваше да й вадя приказките с ченгел от устата, ама като захапеше, говореше, макар и с пестеливи приказки em_11



--------------------
 
 
№16 от: Ina_68 (21 март 2011 16:10)
Влязох вътре в самия разказ неусетно и ми беше много уютно Павлина, както и доста познато. Думите ти се нижат като песен по жътва...все по-жарко и все повече говорят. Благодаря за чудесно прекараното време! em_2



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (12)

Потребители (0):

Роботи (1): Google

Гости: (11)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?

Искам нов дизайн!
Този си е добър
Свикнали сме
Какво е това?
Я се стегнете, че това е ужас!

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976. Изд. БЗНС, София. Роман. Българска. ІІ прераб. и доп. изд. Художник: Петър Рашков. Формат: 20 см. Тираж: 40 200 бр. Страници: 296 с. Цена: 1.15 лв. // 1. изд. 1942 ...

Авдеенко, Александър (1908-1996)

Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в ...

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959. Изд. Народна младеж, София. Роман. Превод: от рус. Божана Димитрова (Я люблю / Александр Авдеенко, 1933) С 1 л. портр. Формат: 25 см. Тираж 15 000 бр. Подв. ...

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985. Студия: БалканТон. Базирана на: «Хиляда и една нощ». Драматизация: Елисавета Михайлова. Режисьор: Мария Нанчева-Каменова. ...

Палаванко - Йордан Друмников. 1964

Палаванко - Йордан Друмников. 1964. Изд. Български художник, София. Поема за деца. Българска І изд. Художник: Борислав Стоев. С ил. Формат 22x31 см. Тираж: 52 100 бр. Страници 16 с. Цена: 0.25 лв.