Главна » Главна » Честит 24-ти май!
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
 
 
 
Архиви
Септември 2014 (15)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
Април 2014 (21)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Честит 24-ти май!
24-05-2011, 00:44 | Автор: tivesto | Категория: Главна
Честит и светъл 24 май – Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост!

Буквите, тези златни зрънца от Словото, с които посяваме Нивата на нашето мислене, говор и писане, са като блещукащи звездици на Небосвода, осветяващи пътя ни към Истината за повече Мъдрост на умовете ни, за повече просветление на Душите ни, за повече морални и духовни сили и красота в отношенията ни. Те пускат дълбоки корени в нашите души и сплитат в сърцата ни разноцветен букет от думи на благодарност и чувства на възторг – с Вярата и Надеждата в Доброто!
Честит 24-ти май!
художник: Николай Попов
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: a4koto (24 май 2011 05:00)
Нека продължим с енергия и плам да засяваме нивата на човешката духовност със семената на вечните добродетели!



--------------------
 
 
№2 от: anni (24 май 2011 08:52)
Честит и светъл  да е празника  на всички! Тиш, много хубаво си го казал по-горе. На мен обаче ми липсват манифестациите, или по-точно казано глъчката и веселбата около тях. Ето сега си седя, пия си кафето, а наоколо е  една такава тишина, непразнична, прекалено делнична някак си. А 24 май е най-българския празник все пак, но никак не се усеща.

Моят поздрав към вас:

Обичам те, българска реч,
звук сладък, най-мил в звуковете,
ту арфа звънлива, ту меч
на майстор-художник в ръцете!



--------------------
 
 
№3 от: Гергана (24 май 2011 09:20)
Честит празник и от мен, приятели! Да си попеем малко.

 
 
№4 от: Simpra (24 май 2011 09:59)
Бъдете преблагословени,
о, вий Методий и Кирил,
отци на българското знанье
творци на наший говор мил.
 
Нек името ви да живее
във всенародната любов
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков.

Цитат: Pavlina Iossifova 2010
Да пребъдат буквите! Да ни е жив езикът! И поклон на Солунските братя!

Кирил и Методий

Пишат братчета,
сестрички
и лулички и чертички.
И накрая бързо става
буква хубава и права.

Тези буквички чудесни
са ни още неизвестни.
Ние, малките деца,
пишем още колелца.

Ние славим имената
днес на Солунските братя.
Те за нас са много мили,
че ни буквите дарили.

                 Младен Исаев



--------------------
 
 
№5 от: Гергана (24 май 2011 10:13)
Търсех из интернет пространството една песен , която отново прославя великото дело на братята. Никъде не я намирам нито като файл, нито като текст. Пеехме я в училищния хор, заедно с Химна на Кирил и Методий. Ето и думичките:


Слава на Кирил и Методий

Да бъде вечно Вашто сияйно дело
и подвигът ви горд и вдъхновен.
От враговете защитихте смело
Вий нашто име и език свещен.

пр.
Слава на братята! Слава и чест!
Тяхното дело прославяме днес.
Слава на братята Кирил и Методий!
Слава и чест! Слава и чест!

И пламна слънце над Земята родна.
В душите грейна нова светлина.
От край до край, в Родината свободна,
ти, родна реч омайна прозвънтя.

 
 
№6 от: TRIXYY (24 май 2011 10:18)

Честит празник на всички!
С дъх на божури, с цвят на кандилки и с песен в душата!


 
 
№7 от: Гергана (24 май 2011 10:25)
Ех, TRIXYY и аз свързвам този празник с букетите от свежи цветя. С венците от чимшир и алени божури, които красяха фасадата на училището. Тихомир рано, рано е набрал своя прекрасен букет за днешния празник.

 
 
№8 от: Simpra (24 май 2011 10:32)
Празник

Защо ли малката Росица,
тъй рано сплела е косица?
На празник батко ще я води
в деня на Кирил и Методой.

Росица знае, тези братя,
са дали букви на децата.
Та всяко българско дете
да може книжки да чете.



--------------------
 
 
№9 от: Цонка (24 май 2011 10:51)

Ще се включа в Тържеството на махалата със стихотворение на Асен Босев:

Буквите

Буквите изучихме
и вече
знаем с тях да пишем
и четем.
С буквите отиваме
далече,
с буквите се учим
и растем.

С буквите започваме
другарство -
най-добро другарство
на света.
Те ни водят
в приказното царство
на четмото
и писмеността.

С буквите от днес
ще ни говорят
книгите - вълшебници добри.
Буквите
простор ще ни разтворят -
ясно слънце
да ни озари! 




--------------------
 
 
№10 от: Simpra (24 май 2011 12:58)
За да има какво да намерят онези българи, които се колебаят на отговора на въпроса колко букви има нашата азбука и за да няма само поздравителни анонси и повдигнати стари статии, а и защото обикновено все забравяме кои сме, си позволих да набера един стар текст:

За Кирил и Методий

Тия двама братя били синове на един солунски висок сановник на име Лъв. Методий бил по-стар брат на Кирила. Солун с всичките му околности тогава се намирал под властта на Византия. Лъвовци още от млади почнали да показват големи умствени дарби. Константин – това било името на Кирила, преди да се покалугери – бил настанен в Цариград, вероятно от някой негов роднина, важен царедворец, да се учи заедно с наследника на византийския престол; а Методий се посветил на военно-гражданските науки, и подир свършването на образованието си бил назначен управител на струмската област. От всичко се заключва, че Константин се научил латински, арабски и еврейски езици, а гръцки знаел още от малък. С дълбоката си ученост и ясната си разсъдливост, той заслужил презимето философ и станал учител в Цариград. Той се отличил в прението си за иконите във византийската столица с бившия патриарх иконоборец Ания. Между това Методий се бил покалугерил и живял в един монастир при Олимп в Мала-Азия, на юго-исток от Бруса. Константин се оттеглил на безмълвен живот при брата си в монастиря; и вярва се, че светите братя през 6-7 годишното си пребиваване в тоя монастир, правели потребните церковни книги на езика си, понеже били решени да апостолствуват на едноплеменните си братя славяне. Най-новите открития сочат, че езикът, на който са превождали светите братя, е бил солунско-българското наречие. Преди да се заловят да превождат, нашите просветители били принудени да натъкмят една словянобългарска азбука, защото до тогава наший народ нямал азбука, а употребявал за малките си нужди някакви черти и резки, като рабуше.  Това е съгласно свидетелството на Черноризца Храбра, според когото Кирил нагласил славянобългарската азбука в 855, тъкмо когато бил с Методия в монастиря.

Предполага се, че когато се възцарил цар Борис, двамата братя влезли в споразумение с него за покръстването на народа, защото те, когато били изпратени от византийското правителство в Моравия, за да покръстят моравците, минали през България, та покръстили цар Бориса с множество народ, и откак оставили една част от преведените и богослужебни книги, продължили пътя си за Моравия, дето просветили и тамошните словяне със светлината на християнството, като и покръстили и моравския княз Светополка.

Въвождането на словянската писменост и словянската литургия в страната не понесло чуждите мисионери, та те обявявали словянските апостоли за еретици; те твърдяли, че словото Божие трябва да се чете само на езикът еврейски, гръцки и латински, защото само на тях бил надписан кръста Христов, и се оплакали в Рим. В ова време вече захващало разделението на църквата на източна и западна, но пълен разрив между тях още не бил станал и светите братя отишли да се явят на съд пред папата. Папа Адриан, приемник на папа Николая, който ги бил повикал, не само одобрил проповедта им и преводите на словянски език, а и ръкоположил Методия за свещеник. Ала Константиновите дни били вече преброени; В Рим той тежко се разболял, приел схимата си от името на Кирил, и на 14 февруари 869 починал. Докле лежал на смъртния си одър. Св. Кирил говорил брату си: „Ние с тебе бяхме като една дружина двойка волове, които изораха една обща нива, и ето аз падам на една бразда, та свършвам дните си, а ти продължавай нашото дело. Зная, че ти обичаш планината Олимп, ала зарад нея не оставяй нашето учение". Константин останал повече известен в историята с монашеското си име. Предполага се, че Св. Кирил се поминал така рано от големите  трудове и патила, които бил пренесъл по разпространението на християнството и работенето над словянската писменост. Преди смъртта си той завещал на брата си той да продължи апостолската им деятелност между братята си словяне, което той и правел до самата си смърт.

В 870 Методий се завърнал в Панония и вече като моравски архиепископ. Ала неговата деятелност на народния език на словянете пак не се понравила папищашкото духовенство и то се заловило с нова сила против делото на Методия и на неговите ученици. То измишлявало всевъзможни небивалици срещи тях, та Методий отново отишъл в Рим да се оправдава, но гонението не спряло. За оправданието си той ходил и в Цариград. Злобата била без мяра и той, изнурен от скръби и трудове, поминал се на 6 април 885 във Велеград. А след неговата смърт и най-ближните и важни негови ученици били изгонени из Моравия и дошли в България да просвещават народа ни.

Из Енциклопедически речникЪ на Л. Касъров от 1899г.




--------------------
 
 
№11 от: bat_mitco (24 май 2011 13:06)
http://detstvoto.net/index.php?newsid=2748

              МОЯТ ЕДИНСТВЕН НОМЕР БЕШЕ... ДА СТАНА УЧИТЕЛ...
ВЪВ ВРЕМЕ, КОГАТО НЕВЕЖЕСТВОТО,БЕЗКНИЖИЕТО,ДЕБЕЛООЧИЕТО БЯХА ПРИЕТИ И ДОРИ СТАНАХА  ЦЕННОСТИ...

http://detstvoto.net/index.php?newsid=1646




--------------------
 
 
№12 от: Anakin Skywalker (24 май 2011 13:12)
Детенце хубаво
Пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка книжчица

Отивам бабичко
макар и слабичко
на книжа да уча
защото който се учи
той ще сполучи...

Нека ни е честит най-българския празник!em_2

 
 
№13 от: рошав заек (24 май 2011 13:20)
Да прочетем на днешния светъл празник и нещо весело:

Хождение по буквите
от Валери Петров

Любомудри читателю, внемли тук житието
на братята Кирил и Методи, което
апокрифно се носи, но е само то
най-паче истинно, понеже-защото
едва в наше време докрай се разбра тя
какво са прекарали двамата братя.

Започва житието с момента, от който
по воля Божия те изпълнили свойто
решение вопреки папското вето
да создадат Абевето.
- Ний – казал Кирил – сме солунски братя.
Аз съм по-малък, а тоз е мой батя.
От мати-славянка и от баща-Лъв.
Въпросът наш е такъв и такъв…-
И рекъл им старшията
на партиаршията:
- Вашето дело
се разбира само.
Пойдите в отдела
“Четмо и писмо".
И правят поклоните
Божиите хора,
търчат с кадастроните
по коридора,
намират в отдела
секретарка дебела
во лицеобразе не зело мудра
и не сверхцеломудра,
во зерцале зряща ся и слагаща пудра.
Глаголят й ясно
о буквах и прочие,
но срещат опасно
дебелоочие.
- Подир месец – глаголи – обадете се нам.
Ответ не ще мога по-рано да дам,
ибо аз през септемврия
се чипуркам в Месемврия. -
Диво двоицата
се дивят на девицата:
- Но должни сме ний да вървим при хазарите!
- Спокойно! Нас бедете тука заварити.

(Какво да се прави -
тогавашни нрави!)

Отиват двамата в Херсон за година,
спят на диван за персон и полвина,
през деня просвещават
и климат
през нощите,
они-же изравят
на Климента
мощите,
завръщат се в Цариград, дирят отдела,
намират отдела под нова табела.
- Славни са, Господи, дела твои!
- Да, отделът и тоз път ся раздвои.
Докле бяхте в мисия,
“Четмо и писмо"
преоформи ся
в “Четмо" и “Писмо",
а за целесъобразност
и икономия
первий е в Патмос,
а вторий в Мехомия.
Писмото ваше
за славянско писмо
е понастоящем
во отдела “Четмо".
- Но защо во “Четмо", нали то е писмо!
- Ибо перво чете се, туй е ясно само,
а кога се в “Четмо" до конец дочете,
во “Писмо" ще се прати да подписати те. -
Со гневом и двамата
лицезрят измамата.

(Но какво да се прави -
тогавашни нрави!)

И поеше отново светите хора
от инстанция перва во инстанция втора,
доклеше накрая била назначена
нарочнеше комисия от 20 члена.
И словото взел един зело почтен
редовний член
на Съюза на византийските художници,
секция “Чертожници":
- Таз
буква “Аз"…
не знам според вас,
но за мен е такваз…
някак сякаш избива
против колектива.
Според мен тя не бива
во очах да бие,
сиреч по ще отива
не “Аз", а “Ние".
- А туй “Буки", туй “Буки"
кому нужно е туки! –
рек друг един уж
върло праведний муж
оит Съюза на византийските писатели,
секция “Изпатили". –
Нежели “Буки" аз мисля: какво
пречи нам сложити друго дрво,
ибо след нашата сечна програма
вече буки в Панония, кажи-сечи, няма.
И смисъл добива и не зле се слива,
вместо “Ние – Буки" да е “Ние – Слива".
- Това “Ние – Слива"
ест находка щастлива -
чу ся тогаз
третий глас, -
но остава пред нас процедурний вопрос.
И воименно тоз:
Обсуждаючи знаци един подир друг,
каков точно ред будем следвати тук?
- Каков може да буде! – восклицают отвред. -
Каков освен просто азбучний ред!
- Но по что ще познаеме ний отнапред
каков ще буде сий азбучний ред,
като за ред он ще буде приет
едва щом приемем вси букви подред!?…-
Слушайки братята Кирил и Методи
с какви методи
се спорът води,
гледали стреснати
и дори умърлушени.
(Вж. фреските
Борис-Ангелушеви.)
После Методи, премудри чловек,
рек:
- Единствен на замле и на небеси,
патрийрх Фотий щя нас да спаси! -
Вопросний Фотий бил техний учител
и силно ги любил и много почитал,
и приел той ихното ходатайнство
макар да било него ден осемнайсто.
- Дадено! – рек им. – Ще стане тая.
Макар че как точно, предсказати не зная. -
И словенското дело поело по масло,
и добрутрото ихно зело порасло,
ибо новата азбука, съвсем леко очистена,
била возприета яко азбучна истина.
- Кой от двоицата е по-големия!
- Методи.
- Методи да получити премия!
- А на малкия как да прославим делата?
- Он буде получити персонална заплата! –
Но сякаш чули сатанинские хули,
отвергнали братята заплати и вули.
- Не щем ний богатства, не щем ний пари! -
возкликнули они, возмутени дори. -
При Святоплука
и Ростислава
да носим поука
и Божия слава,
за това ние страстно
со брат ми горим!
- Добре де, от нас да е,
ще ви пратим
и в Рим. -
Така погрешно
сии тълкувати
туй, че двамата спешно
се стремят да пътувати.
Сиреч славно им смазват
ентусиазмът.

(Но какво да се прави
тогавашни нрави!)

И ха да заминат, но в сущий ден,
грех сотворивши, бил Фотий свален,
во низините низвергнут от холма
и делегатом изпратен в Стокхолма
и оно отношение
към словените мило
во мигновение
се видоизменило:
- Камо грядеши тез двама! При папата?
И ради що! Да си кривити капата?
Ами! В крайний случай пойде ще единия.
Втори отиде ще по друга линия.
Например да пратиме бихме могли
един техник (брат ми) по парни котли.
Вярно, техник он ест малко ударен,
но език притежава високопарен,
и хем тъй
във спора
ще поможе
на попа,
хем и той
яко хората
ще похоже
в Европа. -
И ей го във влака,
мутра навирил,
пътува глупака
сос мудрия Кирил,
което станало после причина
за скорбная на оний последний кончина
во лето
869-о,
ибо и Кирил, макар Философ,
изполнен с любов
и на муки готов,
сии наши типичности
во град Рим не изтрая
инфарктно-капична ся
и пойде у рая.

(Какво да се прави -
тогавашни нрави!)

Но дело словенское паки-пак победило
и не че комисии сии убедило,
а защото, после смертию брата,
Методи
с едного бюрократа
бил принуден да води
спор писмен за разни римски разходи
и тъй като писаше по словенски чловека,
полека-лека
до конца века
собра се книжница (т.е. библиотека),
сначале убога
и даже скромна,
сетне, слава на Бога,
хилядотомна,
тъй че фонда книжовен
составила она
за разцвета духовен
при цар Симеона,
който яко по качество, тако по количество
надмогнал над немското католичество,
така че не смогла римская ерес
вече бясно да тъпче подобно на нерез,
на смердяща коза и на щръклява крава
писмото словенско и словенската слава.
И нека за туй се, четецо, воздава
Господу слава, Всевишнему слава!

И тука конеца е на житието,
което не е официално прието,
но ази, раб Божи, го писох на псалтиря
не земна слава со него да диря,
а защото ся всякой гневи, като гледа
колко пречки ся сторят пред всяка победа.
- Грях, грях е! – но ще му ся на человека
това да не трае от века до века.




--------------------
 
 
№14 от: Dolli (24 май 2011 14:12)



--------------------
 
 
№15 от: Гергана (24 май 2011 17:10)
Да е честит днешния празник на БАТ МИТКО , на ПАША и на всички учителствуващи дечица.
em_37

 
 
№16 от: Simpra (24 май 2011 17:41)
И на всички, които творят чрез словото, в т.ч. на творците-преводачи (в т.ч. и на нашия Рошав Заек), с благодарност за прекрасните преводи.



--------------------
 
 
№17 от: Гергана (24 май 2011 17:45)
Честит празник Зайо!

 
 
№18 от: Simpra (24 май 2011 17:56)
Знаете ли, че едно стихотворение на български език е намерило своето място на поетичните стени в Лайден (Холандия), на които са изписани 101 стихотворения на всякакви езици?!



--------------------
 
 
№19 от: катя милушева (24 май 2011 20:35)
Честит празник на всички ВИ! Това е крайъгълният камък, който все още ни крепи като народ!
Поклон пред делото на светите братя Кирил и Методий! em_125

Цитат: Гергана
Да е честит днешния празник на БАТ МИТКО , на ПАША и на всички учителствуващи дечица. em_37

И ние, малките учители се присъединяваме към поздрава!

 
 
№20 от: tivesto (24 май 2011 22:34)
А малките деца седят на бордюра, гледат манифестацията и си мислят за деня, когато ще маршируват и ще пеят "Върви, народе възродени"...




--------------------
 
 
№21 от: Маргарита Василева (24 май 2011 23:03)

Честит празник на всички! Нека  не забравяме святото дело на двамата братя Кирил и Методий, ревностно да съхраним Славянската писменост!




--------------------
 
 
№22 от: petit bonhomme (24 май 2011 23:25)
Честит най-български празник, приятели!
Кате, чудесно си го казала: това е крайъгълния камък, на който се крепим като българи, който ни дава семената на вечните добродетели, за които говори А4кото, и най-истинското усещане за празник!
Тивесто, благодаря! А помниш ли нашите габровски манифестации за 24 май?
Бат' Митко, мисля, че по-хубав номер не си можел да свиеш на нашето Отечество!! em_2
Присъединявам се към поздравите за всички учители и преводачи!!
Симпра, благодаря за инфото за българското стихотворение в Лайден - прекрасна идея, която обединява.

 
 
№23 от: tivesto (24 май 2011 23:39)
Божидаре, тези сладки дечица са точно от днешната манифестация в Габрово!



--------------------
 
 
№24 от: mchukanov (26 май 2011 10:45)
Цитат: Павлина Йосифова
Езикът е десертът на общуването

... ми em_18 , ... да загребем с шепи от Него em_83



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (7)

Потребители (0):

Роботи (1): Google

Гости: (6)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:

Биология / Природознание
Български език / Литература/ Родна реч
География
Изобразително изкуство
История / Роден край
Математика
Музика / Пеене
Трудово обучение
Физика / Химия
Физическо възпитание
Час на класа
Чужд език (руски, френски, немски, английски, етруски!)
Друго

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Изд. Медицина и физкултура. Странни случки върху 64 квадрата. Художник: Б. Менгишев. Страници: 42 с.

Няма да се сърдиш

  Няма да се сърдиш - Ран-Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка ...

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976. Изд. БЗНС, София. Роман. Българска. ІІ прераб. и доп. изд. Художник: Петър Рашков. Формат: 20 см. Тираж: 40 200 бр. Страници: 296 с. Цена: 1.15 лв. // 1. изд. 1942 ...

Авдеенко, Александър (1908-1996)

Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в ...

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959. Изд. Народна младеж, София. Роман. Превод: от рус. Божана Димитрова (Я люблю / Александр Авдеенко, 1933) С 1 л. портр. Формат: 25 см. Тираж 15 000 бр. Подв. ...