Главна » Училището » Учители. Чешити. Некадърници. Сенки.
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
 
 
 
Архиви
Април 2014 (15)
Март 2014 (28)
Февруари 2014 (27)
Януари 2014 (58)
Декември 2013 (21)
Ноември 2013 (20)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Учители. Чешити. Некадърници. Сенки.
6-07-2011, 13:15 | Автор: Боряна | Категория: Училището

Това е една статия за едни хора, които моделират едни деца в една много важна възраст. Някои от тях оставят ярка следа и огромна благодарност. Други оставят симпатични спомени. Има и такива, за които не искаш да си спомниш никога повече. И последната порода – тези, които не помниш изобщо.

УЧИТЕЛИТЕ.Началото е трудно, защото дълго се двоумих с коя от двете си любими учителки да започна. Накрая май надделяха чувствата. Другарката Милоси. КЛАСНАТА. Имах честта да ми бъде преподавател и класен ръководител цели десет много щастливи години – до края на десети клас. Всички думи ми се струват слаби за да мога да ви разкажа какъв прекрасен човек и учител беше тази жена. Рускиня от полски произход, женена за грък – незнайно по какви неведоми космически пътища тя се беше озовала в едно средно училище в един краен квартал. Познавах я още от детската градина, защото преди това беше учител на сестра ми от първи до трети клас. След това мене ме записаха в същото училище. Никога няма да го забравя онзи – най-първия учебен ден! Стана ми едно такова топло, когато я видях усмихната на стълбите. Гледам, гледам другите начални учители – че тя нашата Класна е най-хубава! Нямаше две мнения по въпроса. Класната винаги изглеждаше перфектно – от върха на обувките, през изрядния маникюр до класическата прическа. Думата ми обаче е за друго – тя беше най-всеотдайния и слънчев човек, който бях срещала до тогава.  Още в първи клас се харесахме взаимно, после тя приравни някаква диплома и продължи в горния курс /преподаваше ни по английски език/, та така извадихме късмета да сме заедно десет години. Другарката Милоси живееше с дребните ни несгоди, умееше да ни изслушва, никога не натрапваше съветите си, имаше изострено чувство за справедливост и ни защитаваше включително пред колегите си. Успяваше да на бъде приятел, но същевременно много умело успя да запази дистанцията учител – ученик. Колкото и да пиша за нея – все ще е малко и не достатъчно силно. Ще кажа само, че никога не я пропускаме на ежегодните сбирки, звъним й за имен и рожден ден, тя също не ни пропуска. Често казваше, че има 2+26 деца. Така си беше. Винаги, когато се сещам за нея си спомням края на онова стихче, от последната страница на читанката за първи клас:

Аз много неща ще забравя.

Но теб ще забравя ли? Няма!

В сърцето си твоето име

До името пазя на мама.

Другарката Богданова. Тежката артилерия и най-верния стожер на българския език и литература. И друг път съм писала за нея. Другарката Богданова беше много различна от другарката Милоси. Беше строга, стегната, принципна и непреклонна. Даже имаше момент, в който ме беше мъничко страх от нея. Казваше, че единствените неща, които не може да прости са глупостта и самоцелния мързел. Хващаше лъжата за секунди и не приемаше тъпи извинения. Регулярно пишеше двойки /което в периода от четвърти до осми клас не е много типично/. Беше брилянтен педагог. Все се шегувахме, че може да научи и дакел на правилен български. И до днес признавам, че нейните часове бяха най-интересните. Тази жена ме въведе в необятния свят на качествената литература. Макар стриктно да спазваше учебния материал, в часовете си успяваше да вмъкне дори автори, на които не се гледаше с добро око. Казваше, че има добри и лоши писатели, че светът е голям и няма начин добрите да са само на единия полюс, а лошите – на другия. Така се запознахме с Кафка, Стефан Цвайг, ОХенри, Уилям Сароян, Селинджър… Просто ни четеше отделни пасажи и оставяше останалото на любопитството ни. Другарката Богданова имаше изключително чувство за хумор – понякога рязко, но винаги на място. Помня как в седми клас реши да си направи експеримент – учехме древногръцка литература – и тя раздаде на всеки по една различна тема. Трябваше да си напишем класното у дома. В класа 5-6 момичета се славехме с горе-долу добро писане на теми и сигурно се сещате какво се случи – всяка от нас написа по няколко. Когато ни връщаше темите другарката Богданова започна да ги раздава със следните забележки: „Тук В. се е справила чудесно с гнева на Ахил, но с Антигона нещо не са се разбрали, а за щита на Хефест направо се е изложила. Г. е написала добре за това и това, но се е изложила на друго…. Помня какво каза и за мен – Боряна направо е надминала себе си при прикования Прометей, но явно се е поизчерпала на собствената си тема за Хектор и Андромаха. Писа ми най-омразната за мен оценка – четворка. Но позна безпогрешно кой какво беше писал за другарчетата си. Накрая каза някак тъжно: „Не сте дорасли, за да ви се има доверие…" За огромно съжаление другарката Богданова почина скоро след бала ни. Винаги ще я помня и обичам. И за да не завърша разказа за нея тъжно, ще напиша нещо, което винаги си казваме на сбирките – ако има Рай, то след пристигането на другарката Богданова грамотността там се е повишила чувствително…

Другарката Георгиева. И тя ни преподаваше по руски от първи до седми клас. Беше изключително креативен човек и ни беше повече приятел отколкото учител. Рисуваше, шиеше, попълваше лексикони, пишеше текстове за песни… Последното впоследствие стана новото й поприще. Тя имаше основен принцип – език се усвоява с разговори и учене наизуст. Поради тази причина все още знам наизуст повече произведения на Пушкин отколкото на Вазов.

След другарката Георгиева по руски отново случихме на учител – г-жа Новкова. Тя ни взимаше здравето със синхронен превод – доста гадничко диктуваше на български, а ние трябваше да го напишем правилно на руски. Признавам – и до днес не съм добра в това. Тя обаче успя да събуди интереса ми към руската литература. За съжаление само след година при нас, нея я прилапа една по-елитна гимназия.

Г-н Димов. За него съм писала в някои коментари. Той ни преподаваше философия в девети и психология в десети клас. Имаше уникален личен подход към всеки, уважаваше личността и успя да ни запали по една малко по-различна литература. От него научихме страшно много за историята на религията. Днес г-н Димов е добре платен консултант. След нас не е преподавал на никого. Жалко.

Такаааа. Минаваме към следващата категория, за която искам да ви разкажа – ЧЕШИТИТЕ. Всеки знае за какво става дума, във всяко училище имаше по няколко симпатични странни птици. Така учителя по английски в единадесети клас ни преподаваше езика… на български. Чинно пишехме подробно на родния език какво означава например сегашното продължително време, идиом, неправилен глагол. Твърдеше, че ако знаем основата и граматиката няма да имаме проблеми с езика в бъдеще. Е, имаме проблеми…

Другаря Митков пък се опитваше да ни научи на география. Твърде експулсивен, непрекъснато се държеше за главата и възкликваше: „Невъзможно! Нечувано! Недопустимо! Ще извадя пушката за крокодили!" Страшен образ.

Учителката по математика дойде със заканата, че ще сложи край на преписването – за всеки имало отделен лист със задачи. Да, ама не. Отделните листове все се мотаеха безпризорни на бюрото й, а ние без много свян си взимахме за вкъщи. Така с баща математик-любител успешно завърших средно образование с пълно шест по алгебра и геометрия, а си признавам съвсем честно, че и до днес не мога да реша квадратно уравнение. По едно време силно се бях притеснила / и с основание!/, че ако сменят учителката, няма да завършим. Слава Богу, разминахме се. Имаше и други. Другарката Дойчинова /пак по руски/ ни караше да пеем песнички; другаря Радулов /по трудово/ - да месим питки; другарката по история – да подчертаваме най-важното… Макар и странни, тези учители имаха две неща – настройка и желание да ни научат на нещо.

Стигаме до НЕКАДЪРНИЦИТЕ. Те не заслужават да им се отделя много място, но ги имаше и следва да ги спомена. Такива просто не трябва да ги допускат да припарят в училище. Тук позорното първо място заема г-жа ли другарка ли, каквато и да е – т.нар. учителка по български език Шамова. Смело пиша фамилията й, защото заставам зад всяка своя дума. След великолепния стил на другарката Богданова, тази жена си беше направо шамар. Вместо да оцени това, което получава в наследство като основа, тя направи всичко възможно да го принизи. Караше ни да четем критика. Да правим план-конспекти на произведения като „Ад" и „Дон Кихот". Не понасяше мнение, различно от своето. Не се харесахме взаимно още с първите часове. Още в девети клас влязох в личен конфликт с тая личност. Опитваше се да ни раздели на любимки и нахалници /аз попадах във втората категория/. Знаеше, че ще кандидатствам с литература и все ми оставяше петица за годината. Два пъти подавах молби за повишителен. За капак ни я натресоха за класен ръководител в единадесети клас. Да кажем, че тя го отнесе повече. Накрая й поискахме безплатния куверт за бала и си го дадохме на нашата си класна.

Имаше още подобни екземпляри. Учителката по химия пишеше шестица само на Менделеев, за нея нямаше нищо друго на земята, само химия. А, също така неистово мразеше софиянците, не проумявам защо. Класната проведе много сериозен разговор с нея, та малко взехме въздух от формулите.

Имаше и една биоложка, която беше грозновата и поради тази причина мразеше целия свят, най-вече симпатичните момичета. Но не мисля да вгорчавам статията с писания за такива хора, тя и сега стана прекалено дълга.

Няма начин обаче, да подмина последната категория – тази на СЕНКИТЕ. Това бяха хора без призвание, без желание и без капка заинтересованост. Идваха, изпяваха си урока, взимаха си заплатите и си заминаваха. Не научаваха имената ни. Те нямаха отношение към нас. Ние нямахме никакво отношение към тях. Появяваха се и изчезваха като сенки, без да оставят нищо, с което да ги запомним. Разбирам, че в днешни дни числото на сенките се множи, а това е и тъжно, и страшно. Защото те според мен те са най-страшната порода.

 Ще завърша с една мисъл, която четох някъде и мисля, че пасва:

„Не се страхувай от враговете си. Те могат само да те убият. Не се страхувай от приятелите си. Те могат само да те предадат. Страхувай се от безразличните. Защото благодарение на тяхното мълчаливо одобрение, съществуват и убийството, и предателството…"

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: 9585 (6 юли 2011 18:52)
Много хубаво си ги описала em_2
Да разкажа и за малко от моите учители.
Никога няма да забравя учителката по математика в 7 клас - г-жа Бирова. Най-най-най чудесната на света. Аз понеже тогава се преместих от друго училище, и така се случи, че за пръв път влязох в този клас в нейния час. Тя не беше класна на нашия клас, но въпреки това ме посрещна страхотно и с майтапи. Влязох, тя се провикна: "Това е новата ви съученичка, Николай, забранявам ти да я сваляш от първия час, еди кой си еди какво си ..." em_74 Подходът й да ни научи да решаваме задачи също беше уникален. Чертаеше един триъгълник на дъската и казваше: "Ето сега тук имаме един прекрасен равнобедрен триъгълнииииик" и така така голям смях цял час и накрая всички знаехме и разбирахме и теореми и задачи em_36
В горните класове, г-жа Нешева по литература може да влезе в категорията Чешити. Беше много добра учителка, обаче всеки път все някакви щуротии говореше. Имаше една зимна шапка от предполагам вълча кожа. И когато чуеше някой да приказва, казваше: "Ще хвърля нещо, но не шапката си!" em_114 em_73 Също така, незнайно защо, на стената зад нейното бюро, покрай тръбите на парното, зееше някаква дупка, а от другата страна на дупката имаше друга класна стая. Там понякога директорът преподаваше на другия клас и когато се знаеше, че е там, шъткаше на приказливците и с потаен поглед прошепваше: "А дупката?!?!?!" em_75
Г-н Церковски по история беше ужасно колоритна личност. Винаги говореше едно такова уж злобничко, но накрая се оказа, че е голяма душа. Няма да забравя един час, в който той си преподава урока (както винаги интересно) и накрая казва: "Има ли въпроси някакви?", а съученичката ми Мария най-сериозно пита: "Колко минути има до края на часа?" Той само я измери с неговия си строг и смразяващ поглед и каза нещо като "хмм" с тънка усмивчица, а тя: "Сериозно, господине, колко минути остават?!" като през това време се гледа на някакво огледалце. И той най-невъзмутимо казва: "И да се гледаш, и да не се гледаш, по-хубава няма да станеш!" em_46 Тя: "Оо, така ли, господине, край, обидена съм Ви", а той: "А изпит, а изпит ... ?!?!?!" em_75 Целият клас ляга на земята от смях em_2
Накрая ще добавя и една, която не знам дали да сложа в Некадърните или в Сенките, но по-скоро и в двете. Във втори клас бяхме, нашата много прекрасна класна другарката Димитрова беше излязла по майчинство и тая я бяха сложили да замества. Един ден през голямото междучасие играем навън на двора, и като би звънецът да влизаме в час, в суматохата съм паднала и съм припаднала. Събуждам се след не знам колко време на чина em_78 с адска болка в главата и ми се вие свят. Питам Деян до мен "Абе какво ми става?!?!" и момчето ми казва "Еми ти припадна и тя каза да те внесем вътре и да те сложим на чина". Аз вдигам ръка и казвам "Другарко, много ми е лошо, може ли да си тръгна?" а тая не ми разреши !!! Помня, че едва стоях и няколко пъти отново й казах, че ми е много лошо, тя пак не ме пуска. Накрая, нечувано поведение от моя страна, просто станах и си тръгнах. Тогава живеехме на 2-3 пресечки от училището, не знам как се прибрах, но когато дядо ми се върна от работа (тогава живеех известно време с баба и дядо), ме завари сред локва от повръщано. Веднага в болницата - сътресение на мозъка. em_122 Слава Богу, след една седмица бях вече добре, но не ми се мисли какво можеше да стане, ако трябваше да разчитам на преценката на оная ...
Има още за разказване, но като цяло освен тая по-горната, нямам кой знае какви лоши спомени от учители. Ако се сетя за някой по-интересен, ще го добавя em_2

 
 
№2 от: Regreed (6 юли 2011 21:21)
em_2 Страхотен разказ, Боряна!  Аз не бях от най - добрите ученици, а и училището недолюбвах доста, та сега съдбата ме уреди с даскал за другарче, но това е друга тема em_16  Ами, моята първа класна ръководителка, се казваше другарката Вакрилова, ние и бяхме първия клас на който е класна ипървата година когато води занятия като учителка.  Всъщност тя беше завършила педагогическия институт едва преди една година. Като всяко хлапе , тогава и аз се кефех, че нашата учителка е най млада и хубава, но се оказа, че всъщност е и най добрия човек в цялото училище. Не бих могъл да кажа колко много е значела за целия ни клас но, мога да кажа само едно: Дълбок поклон, за това че успя да направи хора от целия клас, и през целия начален курс сме имали само една допусната слаба бележка. Огромно благодаря за всичко и поклон!
Това е поздрав за всички онези, които направиха грамотни и добри хора от нас
Тук е мястото да спомена и другаря Първанов от село Разград, доцент Русева от техникума по Енергетика,доц.Угринов и професор Кортенски от технически университет,както и другаря Гаврилов който вече не между живите. Тези хора бяха не само учители за мен но и приятели и учители в живота.
За лош учител мога да кажа другаря Йосифов, от техникума по енергетика, който се обръщаше към нас със думичката "свинье" или "свиньо", държеше се като истински махленски келеш, и най важни урок който ни даде, беше ,че не винаги който те учи и ти казва нещо е най - доброто. Най лошото за съжаление беше, че въпросния субект ни беше класен ръководител. Не на последно място именно при него начихме за рушвета, получихме прякорите си (лично от него) и куп други дивотии.
Колкото до "безличните"  учители ... ами, те бяха просто безлични! Те не ни забелязваха, ние също се държахме пренебрежително с тях, както се казва: Каквото повикало - такова се обадило!
Имаше ги доста такива но, те просто бяха част от общия пейзаж и не съм ги запомнил с нищо конкретно. em_79

 
 
№3 от: катя милушева (6 юли 2011 23:37)
Страхотна статия em_83 !
 Няма начин да не срещне човек от всички типажи през живота си, едните блестят на фона на сивотата на другите, но и тях ги помним като сенки. Имала съм честта да се срещна с много качествени хора като дете. Всеки от тях е оставил незаличима следа в мен! Но професията деградира от ден на ден и дори кариеристи вече няма, защото няма кариера, а само отегчени, уморени хора и  охлюви!
Аз бих ви разказала за един друг тип учителка - секретарката на читалището ни Юлия Зъмчева.
Като деца дори не я обичахме, а се страхувахме от умението й да запълва всяка наша свободна минута с "нравоучения". Само да те видеше, че свободно се шляеш и те привикваше, я ще ти даде да попълваш някакъв албум, да преписваш нещо или просто ще ти разказва за етикецията на поведение. Като деца това ни беше много досадно, но често се улавям, че се връщам към нейните уроци, дори и сега.
 Тя знаеше всичко, разбираше всичко и намираше начин да ти подскаже кога и как да постъпиш. Беше строга, ама много строга, чак страшна, но пред нея не важеха обяснения и извинения. Всичко трябваше да е перфектно.
  Има хора, които светят с отразена светлина и такива, които ти дават от своята светлинка, за да ти е светло по пътя пред теб! em_125

 П.П: Парадоксално е, че тя от години не е между живите, а името й още стои /в ГОГо/ като секретар на  читалище Мироско Райчев, а на снимката сме ние като деца!?
http://www.chitalishte.bg/pageview.php?pag...;set_language=1

 
 
№4 от: beboran (12 юли 2011 22:11)
Ххихих, много хубава статия. И аз да се включа в разказа.
Такаа започвам с класната - Мартинова, беше по- известна в училище като Мартинячката, защото беше доста неприятна персона, ужасно дебела и груба жена, винаги носеше огромни златни пръстени по ръцете си - с червени рубини, с които удряше по главата този който нещо се е провинил! em_26 Добре че бях винаги подготвена и никога не усетих пръстените върху собствената си глава.
Имаше и друг гаден навик, в час по четене се разхождаше между чиновете с една антена от радио (от онези разгъваемите с топче накрая) и ако нещо сричаш те перваше по главата с нея! em_25
Смея да кажа че не беше и от особено умните, защото и до днес си спомням, че казваше "велисопед", вместо "велосипед"! Доста време остана ненаказана злобата и към децата, но накрая не помня вече поради каква причина, така издърпа за косата една съученичка, че тя се напика em_26 имаше голям скандал, но не я махнаха от училището, до пенсия си изкара. Не зная дали са я наказвали.
Добре че само до 5 клас ни беше тя, след това имаше промени и класна на стана Лазарова, преподаваше български и литература, приятна и мила жена, всички бяхме като преродени. Невероятно слънчев и интилигентен човек.
Математичката ни беше от СЕНКИТЕ, беше млада, но дори не помня името и.
Пишеше на всички 6-ци до момента, в който не напусна, на нейно място дойде Карабова, жената която ме научи на математика. След като ми написа 4 двойки за 4 поредни часа започнах да уча по математика em_16
Бих добавила още една категория - КОКОНА.
Учителката ми по английски - Руса, с 2 тона фон -дьо тен, винаги с къса пола и ако си на 2-3 метра от нея и тя говори, основно се чуваше буквата "С", замерваше ни с гъби и тебешири ако нещо сгафехме, но като цяло безобидна em_11
Историчката имаше лошия навик да крещи без причина и като цяло всяваше страх поне у мен em_13
ЧЕШИТА безспорно беше Крушовски - физика, подпийваше от време на време ( в междучасията ), иначе невероятен мозък, във всеки час пускаше някой лаф и всичките часове при него бяха приятни защото винаги ни казваше нещо интересно, което го няма в учебника em_90
И още една категория ХАЙМАНА, преподаваше ми в гимназията –Технология на машиностроенето - тръгваме уж на практика в някакъв цех наблизо, излизаме от гимназията, завиваме зад ъгъла и той казва - Кой от къде е, и ако някой ви пита - не съм ви пускал аз em_11
 



--------------------
 
 
№5 от: исанчо (8 ноември 2011 12:40)

Хм, дааааа... Колко разкази за учителите! Интересно защо аз не се сещам за разни чешити, некадърници, сенки. Може би защото в нашето училище на село/ Макреш, Видинско/ имаше голямо текучество на учители, сменяха се често. Но никога няма да забравя другаря Кирилов по физическо. Бях в четвътри клас и ни караше да скачаме висок скок. Е, да, ама като не мога? Какво дърпане на уши ни тегли тогава с една съученичка, че не можем да скочим 60 сантиметра висок скок. Ужас направо! От тогава и до ден-днешен го мразя този висок скок.А иначе за другите учители едни по-добри, други по- не, всеки със собствения си характер. Но общо взето всички имаха желание да ни научат , а не както днес, да си изпеят урока, да пуснат по един бял лист за контролно и до тук беше.Жалко наистина.

В крайна сметка скочихме ги тези 60 сантиметра висок скок em_8


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (14)

Потребители (0):

Роботи (1): Google

Гости: (13)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?

Да, беше ми любимо
Да, на "екскурзия"
Не
Какво е това?

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976. Изд. БЗНС, София. Роман. Българска. ІІ прераб. и доп. изд. Художник: Петър Рашков. Формат: 20 см. Тираж: 40 200 бр. Страници: 296 с. Цена: 1.15 лв. // 1. изд. 1942 ...

Авдеенко, Александър (1908-1996)

Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в ...

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959. Изд. Народна младеж, София. Роман. Превод: от рус. Божана Димитрова (Я люблю / Александр Авдеенко, 1933) С 1 л. портр. Формат: 25 см. Тираж 15 000 бр. Подв. ...

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985. Студия: БалканТон. Базирана на: «Хиляда и една нощ». Драматизация: Елисавета Михайлова. Режисьор: Мария Нанчева-Каменова. ...

Палаванко - Йордан Друмников. 1964

Палаванко - Йордан Друмников. 1964. Изд. Български художник, София. Поема за деца. Българска І изд. Художник: Борислав Стоев. С ил. Формат 22x31 см. Тираж: 52 100 бр. Страници 16 с. Цена: 0.25 лв.