Главна » Специални проекти » БИС (Без Игличка Свирят) » ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
 
 
 
Архиви
Октомври 2014 (20)
Септември 2014 (17)
Август 2014 (19)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...
11-08-2011, 18:24 | Автор: bat_mitco | Категория: Специални проекти » БИС (Без Игличка Свирят)

ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...

ИМАШ ЛИ ПРИЯТЕЛ - ЩУРЦИТЕ

(МУЗИКА И ТЕКСТ КИРИЛ МАРИЧКОВ, ПЕСЕН ОТ АЛБУМА "ВКУСЪТ НА ВРЕМЕТО"-1982)



Аз бях момче като другите всички деца,

спомням си - често играхме такава игра:

Робинзон, който пътуваше с кораби,

Робинзон, който откриваше острови,

Робинзон, който порасна голям,

но беше толкова сам...

Всички големи се смяха на наш'та игра,

а ние доволни започвахме друга така:

Гъливер, който разкъсва въжетата,

Гъливер, който обича джуджетата,

Гъливер, който макар и голям,

пак е толкова сам...

И аз съм днес голям,

замислен и сериозен,

защо ли пак съм сам,

защо ли се тормозя?

Спомням си наш'те първи стъпки,

спомням си наш'те първи тръпки,

винаги малко неразбрани

свикнахме с упреци и закани.

Ето и ти си стабилен, уверен младеж,

но кажи ми:

пазиш ли в себе си онзи момчешки стремеж

да бъдеш:

Дон Кихот, който се бореше с мелници,

Дон Кихот, който безкрайно във себе си

пазеше нея - една Дулцинея

и не беше сам...

Имаш ли ти един приятел,

който да е като теб мечтател,

ще оцелееш, ще запазиш

Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...

Трябва да имаш един приятел,

и ако е като теб мечтател,

ще оцелееш, ще запазиш

Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...
ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...

ИГРА-СИГНАЛ
(МУЗИКА И ТЕКСТ - ГРУПА СИГНАЛ...ОТ АЛБУМА "СИГНАЛ 4"-1983)
Бряг ,вълни...и безброй деца, и викове и смях
в колко снимки се познах...
На фон море с моя кораб сме излезли най добре...
Ех ,какви игри помни този бряг...
Аз бях смел моряк,
спрях една пиратска шхуна,
сам сто заложници спасих...
Доказва всичко тази снимка -
тук е плененият им флаг...
Йо-хо-хо...Аз съм този моряк
до пиратския флаг...
ДЕТСТВО - ДИАНА ЕКСПРЕС
(МУЗИКА - АЛЕКСАНДЪР ЙОСИФОВ,ТЕКСТ - ПАВЕЛ МАТЕВ...ОТ ВТОРИЯТ АЛБУМ НА ДИАНА ЕКСПРЕС-1976)

При реката на детството свято,
в неизтритата още следа,
ожаднели от сухото лято-
млади кончета пият вода.

Повелително-тънки крачета
и копитца като гнезда...
За да видят в реката небето-
млади кончета пият вода.

А от чистото дъно ги гледа
незапалена още звезда.
Замечтани за бързи победи-
млади кончета пият вода.

Да пребъде честития случай,
в който стогата зрелост видя
от къде се на нежност научих...
Млади кончета пият вода.
ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...
ИГРА НА ВЪЖЕ - ФСБ
(МУЗИКА -КОНСТАНТИН ЦЕКОВ,РУМЕН БОЯДЖИЕВ и АЛЕКСАНДЪР БАХАРОВ,ТЕКСТ МИХАИЛ БЕЛЧЕВ...
ОТ АЛБУМА "КЪЛБОТО"-1980)
Ти още като дете
Играеше на въже,
Препъваше хора,
Бягаше във двора със смях.
Но вече не си момче –
Забрави това въже,
А в него се спъна,
Падна и дочу нечий смях.
Ти знаеш, че в твоя бяг
Понякага слагат крак,
Но ти продължавай –
Падай и ставай със смях.
ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...
СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА - ВАСИЛ НАЙДЕНОВ
(МУЗИКА-СТЕФАН ДИМИТРОВ,ТЕКСТ-БОГДАНА КАРАДОЧЕВА...ПЕСЕН ОТ ФИЛМА "СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА)
Там преди 100 лета,
там шарен бе света.
Споменът ме връща
в дядовата къща,
все там.
Там детски смях звъни.
Там царство на игри.
С колене разбити,
яхнали звездите,
гонехме мечтите
все там.
Дъх на старо вино,
сладко от смокини
скрити още в скрина
са още там.
Там преди 100 лета.
Там в мойта махала.
Прашни калдаръми
слизат във съня ми
белите салкъми са там.
Като дим в комина
детството отмина
боже щом те има
върни ме там.
Като дим в комина
детството отмина
боже щом те има
върни ме там.
ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...
СТАРАТА ИГРА - ТОНИКА СВ
(МУЗИКА-СТЕФАН ДИОМОВ,ТЕКСТ -МИХАИЛ БЕЛЧЕВ...ОТ ВТОРИЯ АЛБУМ НА ТОНИКА СВ - 1983)
Днес старият двор пак оживя
пет малки лица греят от смях
в кръг сега играят
в кръг се люшкат те
в центъра е този,
който лъжат те...
Старата игра
гледам отстрани
и не зная как ставам дете
с вързани очи...
Тръгвам по света
бавно, но напред
все едно ще спра някой от вас
с двете си ръце...
Днес хвърляте смях
в мойте очи
в кръг тази игра
все ме върти
свят ми се завива
много съм сама
искам да докосна
нечия ръка...
ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...
ТОВА НЕ Е ИГРА - СИГНАЛ
(МУЗИКА - ГРУПА СИГНАЛ, ТЕКСТ -МИЛЧО СПАСОВ...ПЕСЕН НЕИЗДАВАНА В АЛБУМ НА ГРУПАТА...ВКЛЮЧЕНА В СБОРНАТА ПЛОЧА "ЕСТРАДНА МОЗАЙКА" -1981)

Раснахме в съседни къщи
две деца добри
два съседни двора помнят
нашите игри...
Палави съпки от рано огласяха
тихия квартал
много години тук
нашия смях е звучал...
Днес какво си ти за мен
аз не скрих
и ти разбра...
Но защо с безразличие
към словата ми
се отнасяш ти...
Знай това не е игра...
Раснахме в съседни къщи
две деца добри
бяха все игри момчешки
нашите игри...
Ти си момиче,
но нямаше кукли,а топки и стрели
щом си до мене
момче ще се чувстваш нали ?
Днес какво съм аз за теб
ти не скри
и аз разбрах...
Аз разбрах ти си виждала в мен приятеля,
чак сега разбрах...
Да,това не е игра...
ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...
ПОМНИШ ЛИ - ЩУРЦИТЕ
(МУЗИКА ВЛАДИМИР ТОТЕВ, ТЕКСТ - ВОЛЕН НИКОЛАЕВ...НЕИЗДАВАНА В  СТУДИЕН АЛБУМ НА ЩУРЦИТЕ)
Помниш ли ти - някой шепти -
своето детство в този каменен град?
Мина за тебе то в игри между
студен бетон, а още, още си млад.
Помниш ли ти - някой шепти -
как изумруден свети пролетен ден
сивия дъжд валя, дълго валя през мен
в сивия ден.
Но ето, звън на детски глас
ражда тиха обич, ражда радост в нас.
Твоите деца играят вън сега.

Помниш ли ти, сякаш шепти
твоето детство - погледни на вън.
Ето - звън на детски глас
ражда тиха обич
ражда радост в нас.

Моите деца играят вън сега.
МОЯТ ГРАД - ЛИЛИ ИВАНОВА
(МУЗИКА-ТОНЧО РУСЕВ,ТЕКСТ -НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА...
ПЕСЕН ОТ ДВОЙНИЯТ АЛБУМ НА ЛИЛИ ИВАНОВА - 1979)
Един градец със името на хан
вдън сърцето тихо се обажда
и хукват спомените ми натам
като към извор
гонени от жажда
Препускат две одрани колене
оглася песен уличките тесни
че  всички пръчки тука са коне
и всеки камък - звънък смях и песни...
Където и да ида под небето
и в най-красивия и шумен град
като усмивка и сълза в сърцето
пътува с мене тихия Кубрат.
И никога и нищичко от мене
не ще прогони даже и за миг
градчето малко,
дето съм родена
със името на страшен хан велик...
Защото няма в нашия живот
от детството ни
време по-чудесно,
защото тук под неговия свод
изпя сърцето
първите си песнИ...

ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...
НЯМАМ,НО ИМАМ
(ТЕКСТ - МИХАИЛ БЕЛЧЕВ...ОТ АЛБУМА "КЪСНА ЛЮБОВ" - 1996)

ПОМНИШ ЛИ ТИ...СТАРАТА ИГРА...
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: a4koto (11 август 2011 19:04)

Мила кукло Барби,колко те обичам
вечер не заспивам щом не си до мен.
Тайно аз на тебе искам да приличам,
за да стопля с обич детското сърце.

Ти си ми сестричка нежна и добра
с тебе мога всичко аз да споделя.
Щом ми се усмихнат твоите очи
знам във миг започват весели игри.

 
Две очи звездички греят във ноща,

сутрин се превръщат в капки от роса
Слънчо се е сгушил в златната коса,
за да стопля с обич детската душа.



--------------------
 
 
№3 от: a4koto (11 август 2011 19:21)

Боса по асфалта вървя си,
свиркам си и нищо не търся -
просто детски навик още в мен живее.
Боса по асфалта минавам,
знам че няма мода такава -
просто детски навик още в мен живее.














 



--------------------
 
 
№4 от: Гергана (11 август 2011 19:26)
Панаири, панаири,
мои детски най-красиви светове!
Спомен пеещ, плачещ, свирещ
със безброй незабравими гласове!

Панаири - свят отрупан
с толкоз хубави, примамливи неща!
Ах, да можех да си купя
днеска свойто детство, утре - младостта...

Мои панаири,
с толкова измислени слънца,
пак вървя и диря
свойте хиляди изгубени лица
и в едно ги сбирам
като куп строшени детски стъкълца...

Ах, да можех... Ала вече
циркът своя скъсан шатър е прибрал.
И в една дъждовна вечер
оня толкоз смешен клоун е умрял.

На шега е уж задигнал
моя детски смях и моя весел глас.
Няма как да го настигна,
няма как да си ги взема вече аз...

 
 
№5 от: isi (11 август 2011 19:28)
Благодаря ти много за тази статия, бат Митко! Благодаря ти!

От мен "Детски спомен" - Кристина Димитрова и Орлин Горанов

Върях един следобед,
без цел и посока.
Вървях, а беше пролет
и бе красив денят.

Небето къс коприна.
Изведнъж видях
отлитащо хвърчило
и чух забравен смях.

Припев:
Ти лети, лети
детски спомен жив,
връщаш ни отново
в онзи чуден свят.
Ти лети, лети
миг отне щастлив,
връщаш ни години,
минали назад.

В късен тих следобед
срещнах спомен.
Дали, защото пролет
отново бе дошла?

Това хвърчило пъстро
ми върна дните детски
и аз във чуден полет
със него полетях.



--------------------
 
 
№6 от: bat_mitco (11 август 2011 19:31)

Бяхме момчета шестнайсетгодишни и аз и ти.
Бяха мечтите ни розово-сини и до зори
мечтаехме заедно как ще се втурнем в живота свой
-пълни с надежди, готови на всичко - дори и на бой.

На-на-на-на-на, на на на на
На-на-на-на-на, на на на на
На-на-на-на-на, на на на на
На-на-на-на-на, на на на на

После животът ни странно се стече и аз и ти
тръгнахме вече в различни пътеки - помниш нали?
Срещи нетрайни и все по-случайни имахме с теб,
всеки, прегърнал своето щастие бяга напред.

Нямаме време, време дори
да се погледнем честно в очи
и да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?".
А имахме време, време за всичко,
но вече със тебе днес сме различни.
А имахме време, време за всичко,
но вече със тебе сме много различни.

Моят прозорец гледа към двора, където днес
децата откриват света, както някога ние със теб.
Всичко ли пак така се повтаря - да или не?
Искам да викна така, че да чуят за миг поне.
Нямаме време, време дори
да се погледнем честно в очи
и да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?".

Нямаме време, време дорида се погледнем честно в очи
и да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?".
Нямаме време, време дори
да се погледнем честно в очии да си кажем "ех, как така,
нали живеем врата до врата?".
Нямаме време........



--------------------
 
 
№7 от: isi (11 август 2011 19:37)

ЦИРКЪТ  ("Тангра")

Муз. Б. Карадимчев,

Текст. Ал. Петров

 

Всяка година , по същото време,

Циркът пристига във нашия град

Два пъти дава по две представления

И отново поема по белия свят...

 

Колко неща има тука тогава -

Светлини, чудеса, чудеса милион,

Павилиони, които всичко продават

И стрелбище с награда дъвка-балон

 

И блестят светове, и ехтят гласове,

Лее се сладък памук.

И сияе нощта в светлини пъстроцветни

Циркът отново е тук!

 

Като всяка година по същото време

Циркът си тръгна от нашия град.

Даде ни своите две представления

И замина отново по белия свят.

 

И лека полека площадът заспива,

Заспива градът под звезди милион.

Само там  на асфалта блести като живо

Станиолче от моята дъвка-балон…




--------------------
 
 
№8 от: a4koto (11 август 2011 19:41)
И ако нещо си пожелавам тук в Нашето Детство, то е да бъдем :


Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час. 

Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас. 



--------------------
 
 
№9 от: bat_mitco (11 август 2011 19:48)



--------------------
 
 
№10 от: boysta3 (11 август 2011 19:52)

Като сте подкарали с песни на Тоника, ето го и моят символ на детството, описващ с думи и жизнерадостна мелодия по най-прекрасният начин:

Приятели (видео във вибокс, клип със снимки)

Приятели
Тоника


Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.

После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.

Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно -
други скитат там сега.

Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.

(текст от викистар)


 
 
№11 от: isi (11 август 2011 19:53)

Във сърцето нося

уличка една.

Там се гонят боси

други времена.

Там светът търкаля

топка от парцали.

и стъкла троши

Там запяват птици

в старите черници

и във детските души.
 
Там под всяка стряха

помня, че преди

вечер се рояха

всичките звезди.

Бяха тъй на близко,

че ако поискаш,

можеш ей така

да докоснеш лесно

пламъче небесно -

само протегни ръка!
 
После вятър нов

ни завъртя.

Нямах си любов -

дойде и тя.

Че закъде

без топлина

в онези боси времена.
 

Във сърцето нося

уличка една.

Там се гонят боси

други времена.

Там светът търкаля

топка от парцали.

и стъкла троши

Там запяват птици

В старите черници

И във детските души.
 

И звездите вече

греят отдалече

с огън, който е студен...



--------------------
 
 
№12 от: boysta3 (11 август 2011 20:04)

Едвам се удържам, песничките за детството са стотици.... защо ли?!

Песента е създадена за филма
"От Другата Страна На Слънцето"
определена е за златна детска песен.

Ваня Костова - Преди Лятото

Ето го лятото, тича пред нас
слънчеви зайчета пеят на глас
лятото скача в големия вир
после потъва в небесната шир


Идва лятото, лятото, детска мечта
и с игрите, с игрите владее света

Ето, мечтата ни тича пред нас
тя е в тревата и в житния клас
влиза на пръсти в детския сън
маха ни светлото утро навън

(текст из форум бмо)
(видео из вибокс7)

================

и още една, сори, ако съм я отмъкнал от нечии помисли:

Детство мое (къде без нея)

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Ах в юмрук ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

(текст из текстове)

 
 
№13 от: Regreed (11 август 2011 20:09)
Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече – амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?

 
 
№14 от: a4koto (11 август 2011 20:09)
http://vbox7.com/play:a2e48c83

Когато сутрин стана започвам да играя,
за музика и танци по цял ден си мечтая.
Със радиото пея, когато съм сама,
и често ми се смеят (х2) във къщи на ума.

Припев:
Мама, татко, баба, чичо,
искат да съм като тях;
много, много да не тичам,
да не чуват моя глас.

Ти вече си голяма, днес беше пак на кино,
а трябва като мама да станеш домакиня.
Добрата твоя леля и целият ни род отидоха в неделя, единствено в неделя, на пъстрото хоро



--------------------
 
 
№15 от: bat_mitco (11 август 2011 20:15)
Пак търсим вкуса на времето
и крачим с ръце в джобове ние.
Какво ли от нас ще вземе то?
Какво ли във себе си ще скрием?

Някой вика пак:
- Хей, спри се, момче, не бягай!

Къде ли сме тръгнали така
бронирани в свойте нови дрехи.
Живота да спрем на стоп  с ръка,
по пътя да гониме успехи.

Някой вика пак:
- Хей, бягай, момче, не чакай!

Ние сме по-мъдри,
ние сме по-зрели.
Вече дълго аз чаках.
Няма как влизам в крак и аз със вас...
аз до вас...

Какво ли спестихме до сега -
от спомени звън, като монети.
Забравяйте старата тъга!
На "стоп" ще се върнеме, момчета.

Солен е вкусът на времето
и ние със тебе го платихме.
Години от нас ще вземе то,
но в тях ние себе си открихме
.



--------------------
 
 
№16 от: катя милушева (11 август 2011 20:18)

Твоят ден започва сутрин в седем точно
с чаша горещо кафе.
Младости и грижи трескаво се нижат
в своя бяг часове.
Вечер ти се връщаш с бавни стъпки вкъщи,
гол лежиш уморен.
Гледаш филма скучен най-благополучен
и така всеки ден.

Припев:
Всеки ден с нещо си зает,
бързаш, нямаш време.
Всеки ден някъде
напред ти си устремен. (x2)

Твоят ден започва сутрин в седем точно
с чаша горещо кафе.
Младости и грижи трескаво се нижат
в своя бяг часове.
Вечер ти се връщаш с бавни стъпки вкъщи,
гол лежиш уморен.
Гледаш филма скучен най-благополучен
и така всеки ден.

Припев: (x4)

 
 
№17 от: boysta3 (11 август 2011 20:27)

Оставете ни да играем (из филма "Изпити по никое време")

Оставете ни, оставете ни, оставете ни да играем
ние обичаме игрите, ние обичаме и вас.
Ние обичаме всички, но най-много обичаме,
но най-много обичаме да играем, да играем.

Помогнете ни, помогнете ни, помогнете ни да играем
да обичаме игрите, да обичаме и вас.
Ние обичаме всички, но най-много обичаме,
но най-много обичаме да играем, да играем.

(текст из моят слух...) (видео вибокс)


 
 
№18 от: bat_mitco (11 август 2011 20:33)
ЛЕЛЕЕЕЕЕ...ТО СЕ СЪБРА МАТЕРИАЛ ЗА ТРОЕН АЛБУМ...НА ВИНИЛОВА ПЛОЧА,ЕСТЕСТВЕНО...
 СЕДЯ, ГЛЕДАМ ПЕСНИТЕ...ПЕСНИ ЗА НЯКОГА И ЗА СЕГА...ВСЕ ПЕСНИ СИЛНИ СЪС ДУМИТЕ СИ...ПЕСНИ,КОИТО СЯКАШ СА ПРАВЕНИ ЛИЧНО ЗА ТЕБ...ПЕСНИ,КОИТО СА ТВОИТЕ ПЕСНИ...СЯКАШ ТИ СИ ГИ ПИСАЛ И ИЗПЯЛ...ПЕСНИТЕ,КОИТО СА НИ НАПРАВИЛИ  ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ...



--------------------
 
 
№19 от: Гергана (11 август 2011 20:37)
Зимна ваканция
текст: Петя Дубарова

Тя се стопи като сняг във косите ми,
като отрязана плитка умря.
Как да я върна? Задъхват се дните ми,
търсят я, гонят я мойте утра.

Във пещерата на своето щастие
образ и тайна заравям със сняг.
После учебници грабват очите ми.
Бързат контролни, връхлитат ме пак.

Мила ваканция, пазя те, имам те
в спомени, бухнали като лоза.
Пазя те в своя хербарий на зимата
като замръзнала малка сълза!

 
 
№20 от: bat_mitco (11 август 2011 20:48)

МАЛКО МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ...

"Где твои семнадцать лет

на Большом Каретном
Где твои семнадцать бед

на Большом Каретном

а где твой черный пистолет

на Большом Каретном

а где тебя сегодня нет на Большом Каретном
Помнишь ли товарищ этот дом

нет не забываешь ты о нем

я скажу что тот полжизни потерял

кто в Большом Каретном не бывал еще бы

Где твои семнадцать лет

на Большом Каретном
Где твои семнадцать бед

на Большом Каретном

а где твой черный пистолет

 на Большом Каретном

а где тебя сегодня нет на Большом Каретном
Переименован он теперь

стало все по новой там верь не верь

и все же где б ты ни был где ты не бредешь

нет нет да по Каретному пройдешь еще бы

Где твои семнадцать лет

на Большом Каретном
Где твои семнадцать бед

на Большом Каретном

а где твой черный пистолет

на Большом Каретном

а где тебя сегодня нет

на Большом Каретном"




--------------------
 
 
№21 от: isi (11 август 2011 21:11)

ТАРАЛЕЖИТЕ СЕ РАЖДАТ БЕЗ БОДЛИ

Музика  - Петър Ступел

 

Всичко бе толкова честно и просто,

чудно защо и кога,

толкова сложен и пълен с въпроси

някои правят света!

 

Всичко е точно на своето място -

рибите си летят,

тревата се смее в локвите бясно,

бързо флоти вървят.

 

А някои обратно виждат нещата.

Мислят, че на шега

правимe точно такава играта,

и разбъркват света.

 

Всичко е толкова честно и просто,

чудно защо и кога,

толкова сложен и пълен с въпроси

някои правят света!



--------------------
 
 
№22 от: anni (11 август 2011 21:17)
...Ах , колко години,години, море
умряха безвъзвратно,
къде са , кажи ми, кажи ми, море,
искам ги обратно...

РЕБЯТА С НАШЕГО ДВОРА - 
ЛЮБЕ

От вечернего шyма yстанешь
И по стаpым пpогyлкам пpойдешь
И дpyзей своих pядом с собою пpедставишь
И стyденческий воздyх хлебнешь
Вечеpок этот дивный блаженный
Повтоpяется с каждой весной
Ой затянет тебя он беседой дyшевной
Закачает как мост подвесной
И ты споешь пpо свет в любимом окне
Пpо звезды что в тишине над гоpизонтом гоpят
И ты споешь и тихо клены вздохнyт
И вновь тебе подпоют
pебята с нашего двоpа

Помнишь пиво носили в бидоне?
Ох pyгался на это весь двоp
И смолили тайком мы с тобой на балконе
А потом был с отцом pазговоp
А еще я весне благодаpен
За Отчизнy что все же живет
И за то что однажды в апpеле Гагаpин
Совеpшил свой высокий полет




--------------------
 
 
№23 от: nikola13 (11 август 2011 21:30)

Нещичко и от мен:
Тече, всичко тече -
времето няма бряг
и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата не са до колене -
дори на голям.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

Всъщност това не е от менem_2 , а от Васко да Гама от село Рупча...


 
 
№24 от: isi (11 август 2011 21:46)
Ами не мога да пропусна и тази моя любима песничка...

Песен за отминалото детство 
бате Влади Люцканов, от "Измислици-премислици"
Текст - Христо Бойчев
Музика - Стефан Димитров

Неочаквано като чудо,
като птица влетяла в стаята.
Влиза нашето детство лудо
и не допиваме чая си.
 
Смеем се ние изкуствено,
не, че сме стари, обаче
за хвърчило изпуснато
някак не можем да плачем.
 
Свикнахме вече с времето,
що хвърчила изгубихме.
Други са ни проблемите,
вярваш ли детство учудено.
 
Вярваш ли, днеска не тичаме,
и не играем с конфети,
станахме много прилични -
възрастни авторитети.
 
Ала щом, неочаквано,
като птица влетиш в стаята,
нещо във нас прoплаква,
и не допиваме чая си.
 
Свикнахме вече с времето,
що хвърчила изгубихме.
Други са ни проблемите,
вярваш ли детство учудено.
 
Вярваш ли, днеска не тичаме,
и не играем с конфети,
станахме много прилични -
възрастни авторитети.
 
Възрастни...



--------------------
 
 
№25 от: Гергана (11 август 2011 22:31)
И нещо от училищния хор :)

Детство - это я и ты
Музыка: Юрий Чичков Слова: Михаил Пляцковский

Детство, детство,
Детство - это свет и радость,
Это - песни, это - дружба и мечты.
Детство, детство,
Детство - это краски радуг,
Детство, детство, детство - это я и ты!

Припев:
Все люди на большой планете
Должны всегда дружить.
Должны всегда смеяться дети
И в мирном мире жить!
/Должны смеяться дети,
Должны смеяться дети,
Должны смеяться дети
И в мирном мире жить! - 2р./

Ярко, ярко
Пусть пылают лишь рассветы,
Ночью звёздной пусть спокойно спят поля...
Детство, детство
Добротой не зря согрето,
Детство, детство - завтрашний твой день, Земля!

Припев.

Детство, детство,
Детство - это летний ветер,
Парус неба и хрустальный звон зимы.
Детство, детство,
Детство - это значит дети,
Дети, дети, дети - это значит мы!

Припев.
/проигрыш/
Припев.

Дружить, смеяться,
Дружить, смеяться,
И в мирном мире жить!


 
 
№26 от: катя милушева (11 август 2011 22:53)
Цитат: bat_mitco
ЛЕЛЕЕЕЕЕ...ТО СЕ СЪБРА МАТЕРИАЛ ЗА ТРОЕН АЛБУМ...НА ВИНИЛОВА ПЛОЧА,ЕСТЕСТВЕНО..
  И троен ще е малък:))))

 
 
№27 от: Kaloqnn (12 август 2011 00:11)

"ауууууу от глад умирам "  : ) , не съм сигурен в текста нататък , но предполагам всички се сетихте :)


 
 
№28 от: ssi (12 август 2011 00:37)
Пролетта празник на цветята обявила,
ветровете духнали със тази новина.
Сто ята с песен над земята се извили
и понесли хилядите млади семена.

Прелетели белите простори
и посели весела леха
край вълните на Приморско...

Белите простори
прелетели сто ята
и донесли в нашето Приморско,
край вълните, радостта.

Рукнал дъжд, после слънце взело да се смее
и цветята цъфнали под синьото небе.
Руски мак шепнел с африканска орхидея,
френски люляк трепнел над холандското лале.

Но един незнаен цвят от Куба
щом разтворил своето венче
в роза българска се влюбил...
Кой сърце загубил и кое е туй момче?

Пролетта литнала тогава над цветята -
най-красиво цвете между тях да избере,
да дари китка на любимото си лято
и със нея знак за обичта си да даде.

Но нали на майката са мили
цветовете - нейните деца,
тя от всички китка свила...

Пъстра китка свила
с много обич пролетта.
И Приморско лятото дарило
със букет от весели сърца.

 
 
№29 от: bat_mitco (12 август 2011 08:36)
DO YOU REMEMBER...

ОЩЕ ЕДИН ПОГЛЕД КЪМ "НЯКОГА ,НЯКОГА.."
ОТ ВИСОЧИНАТА НА ДВАТА И КОСУР МЕТРА
НА ЛЮБИМОТО ШОТЛАНДСКО МОМЧЕ...


МОРЕ ТАНАСЕ...ДАЛИ НА НАШИЯ ЧОВЕК СА МУ ВИКАЛИ КАТО МАЛЪК "ГОЛЯМ ДА ПОРАСТНЕШ" ?



--------------------
 
 
№30 от: dani (12 август 2011 10:17)

Бях си планувал от отдаван да пусна такава статия. Браво на Бат Митко



Само да се освободя от работа и ще пратя и аз няколко песни за детстката носталгия.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (10)

Потребители (0):

Роботи (3): Google, Yandex, Inktomi Spider

Гости: (7)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?

Рожден ден
Нова година
Баба Марта
3 март
8 март
1 май (манифестация)
24 май (манифестация)
9 септимври (манифестация)
Пионерски сбор
Първи учебен ден
Последен учебен ден
Друго

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963

Големи и малки - Димитър Добревски. 1963. Изд. Народна младеж, София. Роман. Българска. І изд. Художник: Симеон Венов. С ил. Формат: 25 см. Тираж: 12 100 бр.  Подв. Страници: 188 с. Цена: 0.59 ...

Гатанки - Мария Георгиева. 1985

Гатанки: За най-малките и начална училищна възраст - Мария Георгиева. 1985. Изд. Отечество, София. Гатанки. Художник: Теодора Стойчева.  С цв. ил. Формат: 28 см. Офс. изд.  Тираж: 100 115 ...

Благородни сърца - Калина Малина. 1988

Благородни сърца - Калина Малина. 1988. Изд. Български писател, София. Сборник. Българска. І изд. Съставител Бистра Ганчева. Художник: Мира Лехчанска. С ил. С портр. Формат: 22 см. Тираж: 60 111 бр. ...

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977

Горе ръцете, Ваше Величество! - Николай Мизийски. 1977. Странни случки върху 64 квадрата. Повест. Изд. Медицина и физкултура. Рецензент: Александър Кипров. Редактор: Дечко Миланов. ...

Няма да се сърдиш

Няма да се сърдиш - Ран Босилек. 1964. Изд. Български писател, София. Разказ. Българска. І изд. Редактор: Ангел Каралийчев. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка Гуджунова. ...

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...