Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
Май 2019 (18)
Април 2019 (12)
Март 2019 (15)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
1 част на Тридесет и шеста серия "Нова година" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
31-12-2011, 12:26 | Автор: Цонка | Категория: Специални проекти / Безкрайно детство

Безкрайно детство
тридесет и шеста серия „Нова година“

ПЪРВА ЧАСТ
Седмица преди Нова година


--- сцена двеста осемдесет и шеста ---

Клубът на пенсионера в центъра на града, светеше със замъглените си прозорци.
Вътре седми „бе“ клас празнуваше.
По масичките бяха наредени сладкиши и бутилки швепс. Някои деца седяха на столовете, други търчаха по пътеката на дългото помещение, трети се суетяха в ъгъла, около едно момиче, което държеше гигантска картонена кутия, украсена с изрисувани Дядомразовци и снежни човеци.
— Отваряй, отваряй... — крещяха децата, надвиквайки музиката.
Момичето вдигна тържествено кутията над главата си, отвори я и изсипа съдържанието ѝ — пликове и картички — върху стъклото на кръглата масичка. Започна да ги раздава, четейки имената по тях.
— За Миглена от Снежанка, за Стоян, за Петя, за Ани, за Петър...
— Кой Петър?
— Иванов... За Христо, за Галя, за Павлета...
Получателите приближаваха и взимаха честитките си, като не преставаха да се смеят и шумно да коментират полученото.
— Ооо... Слушайте! Слушайте... Охохооо... Ахахаааа... — извика раздавачката и се запревива от смях. — За Огнян ооот... Внимание! За Огнян от Елица от ВТОРИ „бе“. — обяви тържествено.
— Я? — развикаха се момичетата.
— Я да видим? — втурнаха се и момчетата.
Децата се струпаха да видят картичката. Раздавачката я дръпна назад.
— Моля, да дойде Огнян да си я вземе.
Момчето разбута съучениците си и грабна картичката от ръцете на раздавачката.
— Чети, чети... — развикаха се през смях децата.
— „Честита Нова година! Желая ти много здраве, радост, щастие и успех в училище!“ — прочете им Огнян изчервен като домат. — Е? Видяхте ли, нищо особено.
— Нищо особено... — извика някой. — Само дето подателката е от втори клас...
— Ахахахааа... Огнян си има гадже второкласничка... — започнаха да го дразнят.
— Абе тая е от класа на сестра ми бе! — оправда се момчето.
— Огнян си има гадже, тралалалалааа... От втори клаааас... — запяха няколко момичета, пищейки и заливайки се от смях.
— Доста е младичка! — извика някой и смехът изригна още по-бурен.
— Да не съм я карал аз да ми праща картичка? — събра вежди Огнян, вече сериозно сърдит — Всеки може да си пише каквото си иска.
— Огняне, да беше я поканил на тържеството...
— С приятелки...
— Щяхме да им дадем книжки с картинки и да ги настаним в детския кът...
Намерили си повод за шеги, почувствали се още по-големи, заради картичката на второкласничката, радостни и щастливи, седмокласниците нападнаха масленките и целувките и занадигаха оранжевите швепсове.
Огнян седна нацупен на един стол и грабна една огромна бяла целувка с фъстъци от чинията на масичката. Загриза я, забил поглед в земята пред себе си.
— Ти нали мразеше целувки? — застана пред него Захари.
Огнян погледна какво яде и с отвращение остави нагризаната целувка обратно в чинията.
— Ай стига де, голяма работа — опита се да го успокои Захари, разчекнал уста в широка усмивка.
— Ще му отпоря ушите на онова малкото — закани се Огнян. — Да ме изложи така пред целия клас!
— Глупости, изложила те — махна с ръка приятелят. — Даже ти завидяхме... — захълца от смях, държейки се за корема.
В този момент в клуба влезе класната ръководителка.
— Раздадохте ли картичките? — попита.
— Даааа...
— Да започваме тогава с подаръците!
— Урааааа...
Децата заизваждаха приготвените пакетчета и размяната на новогодишни подаръци започна.
— Аз на кого имах да давам подарък бе? — провикна се отчаяно едно момченце.
— На мене! — обади се друго. — Ама зависи какво си ми взел.
— Еее... Тайна.
— Урааа... Кукличка с дантелена рокля! — изписка едно момиче и запрегръща съученичката си, подарила ѝ кукличката.
— Ъф! Книга. — нацупи се дребничък хлапак.
— Ехаааа... Много е красиво това! — подскочи от радост височко момиченце. — Какво е?..
— Гледай, гледай! Точно това исках. Гледах го на витрината на ДетМаг...
Клубът на пенсионера светеше различно от друг път, изпълнен с магията на предпразничната декемврийска вечер, с енергията и ентусиазма на тринадесетгодишните бъдещи строители на обществото, с радостта и безгрижието им, с очакванията и надеждите им.


--- сцена двеста осемдесет и седма ---

Телефонът у Спасови иззвъня и Нелчето вдигна:
— Ало?
— Здрасти! Какво правиш? — чу се в слушалката бодрият глас на Спасов.
— Приказвам с тебе по телефона — отвърна му радостно жената. — Прибираш ли се?
— Децата там ли са?
— Няма ги. Огнян празнува с класа в Клуба на пенсионера, а Сиана е у вашите с котарака.
— Защо с котарака?
— Имали мишка вкъщи.
— Значи си сама. Чудесно тогава! Затваряй бързо и скачай в ботушите. След петнадесет минути — среща на завоя на булеварда.
— Къде ще ходим?
— На българския филм.
— Ааа... Не мога сега. Имам работа.
— Каква?
— Търся поялника.
— За какво ти е?
— Ще пирографирам.
— Защо не с пирографа?
— Той изгоря.
— Кога?
— Преди малко. Да оставим киното за утре или вдругиден, а?
— Утре съм зает! Жена ми ще ме накара да тупам килими и да правя основен ремонт на апартамента.
— Какви килими бе, Антоне, какъв ремонт?
— Барабата се обади и потвърди, че ще дойдат за Нова година. На 31-ви сутринта ще са тука.
— Ауууу... Браво! — извика Нелчето. — Много се радвам. Хийиии... Имаме значи една седмица да изчистим къщата, че е цяла кочина. Утре ще трябва да...
— Нали ти казах... — разхили се отсреща мъжът. — Зарязвай всичко сега и тръгвай, че изтървахме филма. А, донеси ми нещо за ядене, че съм прегладнял.
— Комат сух хляб и глава лук в бохчичка устройват ли те?
— И шише ракия.
— Къде е все пак поялникът? Няма го при инструментите ти.
— Може да съм го дал на някого. Тръгваш ли?
— Тръгвам.
Нелчето затвори телефона и погледна стенния часовник над главата си.
— Шантав човек! — вдигна рамене и влезе в кухнята.


--- сцена двеста осемдесет и осма ---

Градусите на настроението удряха скàлата в най-горната ѝ част с песните на Братя Аргирови. Седми „бе“ се носеше във вихрени танци, прекъсвани от време на време за по една масленка с глътка швепс. Децата облизваха лакомо пръсти, изтриваха ръце в дрехите си и се връщаха отново на „дансинга“.
Подаръците бяха разменени, разгледани, изкоментирани, и съответно захвърлени по масите и столовете на пенсионерския клуб, след като бяха изпълнили основната си задача — да изненадат получателите си.
Започна бавна песен и „дансингът“ се опразни.
Две момичета се прегърнаха и се завъртяха, правейки се на клоуни.
Две момчетата се престрашиха и открито изразиха предпочитанията си към две от момичетата.
— Сега цяла вечер ли ще се цупиш заради картичката? — Светла се намести до Огнян.
— Не се цупя.
— Искаш ли да танцуваме?
Момчето я изгледа без да отговори.
— Е? Искаш ли или не? — настоя за отговор момичето.
— Не! — заяви категорично Огнян.
— Добре! — Светла стана, обърна му гръб и се присъедини към останалите зяпащи танцуващите двойки.
Двете момичета се кривяха в невероятни стойки, разсмивайки всички. Другите две двойки танцуваха срамежливо, забили очи в пода.
Светла се разхили, наблюдавайки смешничките.
Огнян се приближи зад гърба ѝ и я потупа с пръст по рамото.
— Един танц?
Момичето се обърна и се намръщи.
— Вече не ми се танцува, благодаря!
— Ееее... Стига де. Идвай! — направи физиономия момчето.
Двамата се присъединиха към танцуващите.
— Какво ти се падна от подаръците? — попита я той.
— Две книги.
— Готини ли?
— Не. За големи. А на тебе?
— Заек с барабанче.
Светла прихна.
— С ключе ли ?
— Да — разхили се и Огнян. — Искаш ли го? Заека. Трампа за книгите.
— Не. Като остарея, някъде към 40-те, ще си ги прочета. Пък тогава може да ти ги дам да ги прочетеш и ти. А заека можеш да подариш на онази второкласничка.
Огнян спря да танцува и се намръщи:
— И ти ли почваш?
— Извинявай! — сериозно каза Светла. — Опитах само да се пошегувам.
— Не ти се получи.
— Извинявай де!
— Добре.
Двамата продължиха танца.
След малко целият „дансинг“ се запълни с танцуващи двойки.
— Мислил ли си, че това ни е последната Нова година с този клас? Догодина всеки ще е нанякъде... Кой знае къде.
— Е, някои ще останат тук и в осми клас. Тези, които искат да учат след това в техникум.
— Ти последно къде ще ходиш? — заинтересува се момичето.
— Още се колебая между Математическата и Езиковата.
— Аз пък ще се пробвам само в Езиковата.
— „Ще се пробвам“ — изимитира я Огнян. — Като почнете момичетата да се правите така... Много ясно, че ще влезеш.
— Не е чак толкова ясно! — опита се да спори Светла. — Конкуренцията е страшна. Ти си сигурен по математика... Аз обаче... — момичето поклати глава.
— Ти пък си добре по български. Аз там може да загазя. — опита се да я успокои той.
— Да, да. Добре съм друг път. Като трябва да пиша разни глупости за величавия образ на някой герой... или за това какво бил искал да каже авторът в не знам си коя глава... И като почнем да се превъзнасяме за неща, които изобщо не разбираме...
— Аха, така си е — съгласи се момчето. — Веднъж майка ми ми каза, че трябва да имам натрупан житейски опит и знания, за да разбирам такива произведения. И аз спрях да се тревожа, че не ги разбирам... Реших да почакам до натрупването на опит и някой ден да ги разбера.
— Ще трябва да ги препрочетеш тогава.
— Как не...
Двамата се разхилиха съучастнически.
— Дали ще се паднем в един клас? — по-скоро на себе си каза момичето.
— Не знам.
— Изобщо как ли ще е в гимназията?
— Ми готино!
— Дали ще е много трудно първата година?
— Цял ден ще бъдем в училище.
— Ще обядваме на стол.
— Голям кеф.
— Като на лагер.
— Хубаво беше на лагера.
— Мъхъ.
— В гимназията вече няма да има лагери.
— Много ходели на зимуване тези от Езиковата.
— Така ли? Кой ти каза.
— Една позната.
— Ихааа...
— В Тетевен, в Смолян... Къде ли не.
— Лелеее...
— Голяма работа е да си в гимназията сигурно...
Разговорът замря.
...
— Ако отидеш в Математическата ще е жалко... — въздъхна момичето.
— Защо да е жалко?
Светла се отдръпна и го изгледа намръщено:
— Някой път ти се чудя, как решаваш толкова сложни задачи.
Танцът продължи.


--- сцена двеста осемдесет и девета ---

В кухнята на Баба Веска и дядо Спас бабата бъркаше с вилица смес за кекс в една купа.
— Дай ми малко да бъркам и аз — нареди се до нея Веспасиана.
— Ето, вземи. Ама бъркай само в едната посока, чу ли? — даде указания баба Веска.
— Защо само в едната посока? — зачуди се детето.
— Защото иначе на яйцата ще им се завие свят, ще се объркат и няма да знаят накъде да бухнат, докато се пече кексът. И ако решат да тръгнат надолу — ще стане палачинка вместо кекс.
Момиченцето се разхили.
— Ами! Даже повече свят ще им се завие само в едната посока. Аз знам, защото като се въртя, после трябва да се отвъртя, за да ми се оправи светът, иначе... — детето направи физиономия.
— При яйцата е друго — отсече бабата. — Само в едната посока.
Момиченцето вдигна рамене в недоумение и заразбърква сместа, като от време на време облизваше вилицата.
Бабата го остави да бърка и влезе в стаята.
Дядо Спас седеше на канапето, вдигнал крака на стола и наблюдаваше котарака.
— Тихо, Веске! Дебне.
Котаракът, приклекнал за скок, стоеше до крака на шкафа и чакаше.
— Какво дебне още бе, Спасе, нали я хвана вече? — изненада се бабата.
— Хвана една. Ама усети и друга — разясни положението дядо Спас.
— Хийиии... Ми то мишкарник било тука бе! — завайка се бабата и побърза да седне до мъжа си, като подви крака под себе си.
— Да си оставим котката за нас, искаш ли? — предложи дядото.
— Ааа... Не! 'Найш к'вой бясно! — заклати глава бабата. — Не, не! Дума да не става!
— Чакай! — извика дядото и скочи. — Пипна я! — радостно съобщи резултата.
Котаракът, с мишката в уста, се изниза през вратата на стаята и се настани в коридорчето, за да се отдаде на заниманията си.
— Видя ли го, Веске! Юначага! Да си вземем котка, що не даваш? Виждаш, че може да потрябва някой път.
— Хич не ми трябва вкъщи. За една мишка на година...
— Две! — уточни дядо Спас и пусна радиото.


--- сцена двеста и деветдесета ---

Големият екран осветяваше лицата на зрителите, вперили очи в него. Главният герой танцуваше с главната героиня.
— Гледай — прошепна Нелчето на ухото на мъжа си, — има същото кожено сако като твоето.
— Мъхъ.
— Трябва да помислим как ще настаним гостите по стаите — продължи Нелчето.
— Аз съм го измислил вече — наведе се към нея мъжът.
— Така ли? Как?
— На Барабата и Димана ще отстъпим спалнята, а ние с тебе ще спим във всекидневната на разтегателното канапе.
— Това ясно, ми децата?
— Имаме три места в стаята на Огнян и едно в стаята на Сиана. Схващаш ли?
— Да. Трите момичета — в стаята на Огнян, а Огнян — в стаята на Сиана.
— Точно така.
— Сиана и без друго ще иска да е със Силвето в една стая...
— Шшшшшт! — изшътка им строго жената от предния ред.
— Извинявайте! — наведе се над нея Спасов.
Жената го изгледа лошо и се обърна към екрана.
— Те с колата ли ще дойдат? — полюбопитства Нелчето.
— С колата.
— Дано да остане сухо времето, че да нямат проблеми по пътя.
— Е, най-много да натрупа...
— Шшшшшт! — обърна се отново другарката от предния ред. — Ама ако не ви е интересно, другари, излезте! Не пречете на останалите!
— Интересно ни е, другарко! — погледна я виновно Спасов.
— Ми млъкнете тогава и гледайте! — нареди му жената със строга физиономия и го изгледа продължително.
— Яаааа, целуват се... — посочи към екрана мъжът.
Жената се обърна рязко, за да види.
Нелчето прихна.
— Шшшшт! — обади се някой от по-предните редове. — Стига сте дърдорили там отзад!
— Ох, нищо не разбрах от филма дотук — хилеше се тихичко Нелчето.
— После ще ти разкажа.
— Кога после?
— Като свърши. Тихо, че ще ни изгонят.
Нелчето заби лице в рамото му, за да заглуши кикотенето си.


--- сцена двеста деветдесет и първа ---

По-късно същата вечер във всекидневната Нелчето и Спасов гледаха телевизия, Огнян рушкаше из частите на конструктора, пръснати по масата, а Веспасиана навиваше заека с барабанче — подаръка на батко ѝ — и вдигаше шум.
— Стига вече, а? — направи ѝ забележка бащата.
— Последно! — обеща момиченцето и нави отново пружината.
Трррррррррррррр... — затрака барабанчето. Веспасиана понечи да го навие отново, но улови погледа на баща си. Той се намръщи и вдигна пръст.
Детето остави играчката на бюфета.
— Батко, много хубав подарък ти се е паднал!
— Подарявам ти го — великодушно заяви Огнян.
— Ура! Нямам търпение да го покажа на Силвето. Татко, те кога точно ще пристигнат?
— Нали ти казахме вече — на 31-ви сутринта.
— Мамо, може ли Силвето да спи в моята стая?
— Не — отвърна Нелчето.
— Защооо? — нацупи се момиченцето.
— Защото трите момичета ще спите в стаята на батко ти.
Огнян спря да рови из частите и зяпна изненадано:
— Ами аз?
— Ти ще спиш в стаята на сестра си.
Момчето трескаво заприбира конструктора в кутията му. Затвори капака ѝ, взе я под мишница и тръгна да излиза.
— Къде? — спря го гласът на Нелчето.
— Отивам да си подредя стаята.
— Утре ще подреждаме — махна с ръка майката.
— Ааа, искам сега.
— Идвам и аз да подреждам стаята ти? — тръгна след него Веспасиана и двамата излязоха от всекидневната.
— Защо се мъкнеш постоянно и ти? — измърмори Огнян, светна лампата в стаята си и хвърли конструктора на леглото.
— Ми с тебе е интересно — подмаза му се момиченцето.
— Интересно било! — момчето извади една картичка от купчинката на бюрото си. — Да знаеш нещо по този въпрос?
— ... Много здраве... успех в училище... Елица от втори „бе“... — прочете Веспасиана, огледа картичката, бутна очилата си нагоре и направи невинна физиономия.
— Нищо не знам.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм.
— Никога нищо не ти е казвала за мене?
— Никога. Само веднъж.
— Кога?
— Не помня.
— Какво ти каза?
— Че иска да се ожени за тебе, като порасне.
Огнян се хвана за главата и понечи да каже нещо, но размисли и каза строго:
— Отивай да си подреждаш твоята стая!
— Искам тука да подреждам — заинати се детето.
— Всеки си подрежда сам стаята! — беше непреклонен баткото. — Сега изчезвай!
Момиченцето се нацупи, театрално наведе глава и отпуснало раменца, с отчаяна бавна походка тръгна да излиза.
Баткото се ухили след нея и я изпрати с поглед пълен с топлота.
Щом детето затвори вратата, Огнян заизважда трескаво от бюрото и чантата си тетрадки и учебници. Взе една тетрадка, отвори я на последната страница, където се мъдреше красив надпис „Валерия“ и беше изрисувано прободено сърце. Отпра листа и го накъса на малки лентички, които запрати в коша под бюрото. Извърши същата процедура с още няколко тетрадки. Измъкна снимката на Валерия и се зазяпа продължително. Като ѝ се нагледа, я натика в дъното на шкафа, най-отдолу в купчината ученически пособия. Огледа се за други уличаващи го материали и като не откри, взе учебниците по физика и химия, атласите по история и география и построи естакада на пода. Свали от библиотеката всички метални колички и се заигра.
Край на първа част
А ето ги и двете книги "за големи", описани в сцена 288, които получих при размяната на подаръци в едно от онези тържества, когато с класа изпращахме старата година.
1 част на Тридесет и шеста серия "Нова година" от Сценария за Наш Детски Сериен Игрален Филм
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (31 декември 2011 12:54)

Мили другарчета, представям ви новогодишната серия на филма в две части, че стана много дълга и не ми се събра в една статия.  em_116
Това е моят поздрав към вас, с пожелания за щастлива и усмихната Нова година 2012! Весел празник! 




--------------------
 
 
№2 от: Simpra (31 декември 2011 16:50)

em_2 Хубаво започва. С нетърпение ще изчета продължението.




--------------------
 
 
№3 от: катя милушева (31 декември 2011 18:58)

Като остарея, някъде към 40-те, ще си ги прочета.:))))) Та тогава само се съзрява! em_81

Страхотно изпращане на старата година!!!!! Благодаря ти Цоне!!!!


 
 
№4 от: Цонка (1 януари 2012 20:40)

Ето ги и двете книги, които получих при размяната на подаръци на едно тържество за изпращане на старата година. За тях става дума в сцена 288. Предполагам, че сме изпращали 1983-та и сме посрещали 1984-та година /съдейки по датата на изданията/.
Та тези книги, "за големи", имат своя история. em_11
Беше се паднало на едно момче от класа да подарява подарък на мен. Даниел. Приятелката ми го помоли да се разменят, за да може тя да ми подарява подарък, но той твърдо отказа с мотива, че вече ми е взел подарък и не иска да го дава на другиго. Лелеее... Как се развълнувах!!! Какво ли не ми мина през фантазията em_110. Трябва да е нещо страшно, ама страшно специално, за да държи да го подари точно на мен. А пък на всичкото отгоре Даниел беше и хубавец! Какво да ви разправям. Ясно е с какъв трепет съм очаквала тържеството.
И когато получих двете книги "за големи", вързани с въженце... Пак е ясно, нали? em_116 Няма да ви обяснявам за разочарованието и прочее...
Но гледай ти, след толкова години се сещам за тези книги и... не мога да ви опиша радостта, която изпитах, намирайки ги в библиотеката в дома на нашите. Чудя се, как този Даниел е знаел, че един ден ще ме интересуват точно тези теми. "Топлина човешка" са разкази за Добруджа, по-точно за Силистренския район, другата - Дядо Пано разказва... - просто без коментар. Разкош!
Чак сега разбирам, че подаръкът на Даниел наистина е бил специален!!! Направо е нацелил десятката. em_76 И сега, като станах на 40, както съм обещала в сцена 288 /такава сцена в действителност не се е разигравала де :)))/, ги чета с радост и много топли спомени.




--------------------
 
 
№5 от: катя милушева (1 януари 2012 20:44)

Страхотен подарък, Цоне! А посвещение има ли?


 
 
№6 от: Цонка (1 януари 2012 20:48)

Нито думичка, Кате! Нито думичка! Ми момчешка му работа. em_74 Но пък историята съм запомнила, все едно вчера е било: как се усукваме около чиновете и се разправяме кой на кого ще подарява, как приятелката ми го увещава, а онзи се дърпа... После в клуба на пенсионера, как ми призля, като видях книгите. em_75 Много гот!!!




--------------------
 
 
№7 от: tivesto (1 януари 2012 20:58)

Книгата за Дядо Пано ми я подариха на края на една ученическа бригада като добавка към основната награда - лагер на морето за 14 дни! И тя е в библиотечката при моите родители! Да, получаваха се и такива подаръци при размяната. Имаше години, когато ми се падаше макет на самолет за сглобяване, скъпа химикалка с дебел пълнител като на шефовете или нещо от "Млад конструктор". Изобщо, тези тържества си бяха много готини! Цоне, всичко е описано до най-малките подробности точно така, както си беше! Поздравления за таланта ти!




--------------------
 
 
№8 от: Anakin Skywalker (3 януари 2012 13:23)

Честина Нова Годиина, момиченца и момченцаem_2 
И аз в седми клас при размяната на подаръци получих книга - Синовете на Великата мечка -Том 3.
А Дядо Пано (Димитър Панов) - дядото на Фориem_12




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 1
Гости: 13
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!