Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Дебютът на пицата
18-06-2008, 12:49 | Автор: freja | Категория: Голямото междучасие / Лакомства

Ако не греша, с "гарнираните пити" се запознахме някъде през '86 - '87 и струваха 50 ст. Изглеждаха си точно като пити - дебел блат, следи от доматен сос, миниатюрни кубчета салам и тук-таме тънки нишки кашкавал, обикновено - попрегорял.
В нашия град се появиха на една сергийка на Главната и предизвикаха истинска сензация. Тази сергийка беше като онези за сладолед и представляваше нещо като открит щанд на някой от ресторантите. Голямо разочарование беше да си чакал, чакал на опашка и в един момент облечената с бяла манта лелка да обяви: "Свършиха!". Тогава се започваше поредното чакане, докато изпекат следващата партида и... незабравим миг на възторг при вида на друга една лелка, пресичаща Главната и бързаща към сергията, с голяма правоъгълна тава в ръцете.
В един момент сергийката прерастна в барака - дървена, с прозорче, в почти алпийски стил.
После, през '88 (мисля, че беше в края на лятото и в началото на учебната година), откриха първата истинска пицария. Под "истинска" разбирайте сграда само за тази цел. Вътре, по цялата дължина на помещението, беше разположена лентата за печене на пици, които освен по името си, не се различаваха по нищо друго от онези пити на сергийката. Даже и цената им беше същата. Първо се плащаше на касата, после с бележката отиваш при продавачката и тя ти подава тази страшно модерна закуска за голямото междучасие, заедно с две парчета кафява амбалажна хартия. Помня нетърпението, с което очаквахме готовите пици да се появят изпечени в малките си, кръгли и къдрави тавички в края на лентата. Лелките (май вече не бяха лелки, а какички) бързо хващаха горещите тавички с едни метални щипци, с едно движение  изваждаха пиците и ги нареждаха върху черния плот, а после плъзваха обратно празните тавички по един друг плот, най-вероятно в посока на "кухнята". Понякога, когато междучасието отиваше към края си, а пиците пълзяха бавно-бавно към изхода на фурната (сякаш не се движеха, а стояха на едно място), продавачките, подтиквани от нервното ни потропване, хващаха дългата лопата, преждевременно измъкваха недоопечените тавички и мятаха димящите закуски върху малко повече парчета хартия, за да не ни парят. Те пареха въпреки тези мерки, разбира се, парехме се и ние, докато бързахме да лапаме горещи хапки на връщане към близкото училище.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: eli (18 юни 2008 13:08)
Хехе, същото беше и при нас. Препечени, с дебел кант отстрани и тестени в средата, с някое друго кремвирче или краставичка за разкош. Обаче как им се радвахме!
В нашата "пицария" продаваха и "Ескимо" (това ще е било някъде към '87-88, но още беше кът), и от гадните сокчета в машините с бъркалките. А на пластмасовите маси вътре можеше и да се пуши! Беше си първата тинейджърска кръчма, като се замисля.

 
 
№2 от: chavop (18 юни 2008 13:33)
За първи път ядох гарнирана пита през 86 или 87. Спомням си с каква радост със сестра ми очаквахме питите (купихме ги точно от павильонче) и получихме нещо като описаното по-горе Тогава баща ми се изрази много добре - "Все едно че ги ядеш заедно  с хартията, върху която ти ги дават".

 
 
№3 от: Надя (18 юни 2008 13:42)
Аз пък не помня будки и павилиони. Помня тавата на майка ми, тесто омесено от нея и отгоре каквото падне, но намазано обилно с лютеница. Обикновено се приготвя събота или неделя сутринта, за да има за цялото семейство.

 
 
№4 от: Надя (18 юни 2008 13:46)
От месо мдаа, и пера, и свински кожи и пр. Ноооо хот-дог ала соц си беше чиста проба "западен" лукс, ами нали само по филмите бяхме го виждали и хоп у нас, то пък вземеха да свършат кренвиршите та все някой по-силен и по-голям се уреждаше заедно със всичките си многобройни приятели.

 
 
№5 от: isi (18 юни 2008 14:53)

За мен пиците станаха известни в училище на една такава лавка за закуски. Точно както ги описвате! Но аз явно съм пропуснала момента, в който са им казвали "гарнирани пити". Може пък в нашия град да са навлезли по-късно или аз не съм разбрала кога, но си ги спомням за 1-и път в училище и вече много модерни! За вкусни - не знам. Аз не ги харесах тогава. Ами бяха някак различни от познатите ми кремвиршки (кремвирш с навито около него като спирала тесто), кифли, банички.
Но точно по това време, когато в училище се редяхме в междучасията на опашки за  модерните пици (и аз там с другите, нищо, че не ми харесваха, че даже си спомням как изхвърлих една), та точно тогава ходих на рожден ден на един съсед, мой набор, нали знаете на домашен рожден ден, с домашна торта, безалкохолни, много игри и... пици. Не знам откъде се бяха взели, ама предизвикаха голяма радост сред децата. Не бяха обичайните сандвичи, а хитовите ПИЦИ. Аз май там за първи път все пак ги харесах. Нали всички им се възхищаваха, трябваше... А дали пък тези не бяха домашни пици,  приготвени както Надя разказа?  Тогава не ми е хрумвало, но сега си мисля къде ще му излезе сметката на човек, ако купи пици за един рожден ден, та тогава  15-20 деца на рожден ден в двустайния апартамент бяха нещо обичайно 




--------------------
 
 
№6 от: Julian (20 юни 2008 00:01)
За пръв път ги опитах през 85'а или 86'а. Бяха отворили един специален павилион в дъното на "Главната" в Хасково. Аз съм от София, но лятото го прекарвах там тогава. Спомням си, че тогава баба и дядо ми даваха по 1-2 лева на ден (страшно много пари за онова време - добре, че сега не взимам по толкова, че сигурно щях по цял ден да смъркам и да играя комар xaxa2, и всеки ден си взимах първо по една пица, след това отивах на кино, после си купувах едно пликче марки (от РЕП-а на пазара), а пък ако случайно ми останеха пари, след обяд пак отивах на кино. Всяка седмица в понеделник си купувах и по един ПИФ на всичкото отгоре ("Дъгите" ме чакаха върху бюрото в началото на септември, в София). Та тези пици наистина бяха страшно вкусни - никога няма да им забравя вкуса. Експериментирал съм преди време, но не мога да го докарам и т'ва си е neznam... Сега вече от години не ям месо и по заведенията съм на "Маргарита" и "Онази със сиренАта", но ако някой ми предложи от "Хасковските" със сигурност ще се жертвам да опитам, дори и вътре да има от онези кренвирши с перушината. А помните ли какви катми правеха тогава, за "Ескимо"-то да не говорим... icecream

 
 
№7 от: marulka (20 юни 2008 02:28)
Хасковските ПИЦИИИИИ!

И аз като теб Julian съм от София, но летата прекарвах в Хасково. И до днес помня вкуса на пиците от главната. Въобще в Хасково продаваха големи вкусотийки. Баба ми купуваше огромни баници, а когато нашите идваха да ме вземат, не можеха да повярват как тяхното иначе злоядо дете нагъва кифли с мармалад като за последно :)
Странното е, че като се замисля, не мога да си спомня къде в София съм яла нещо. Като че ли в малките градчета в България (които стршно много обичам) нещата ти правят по-голямо впечатление, изпъкват повече. Не знам... При вас също ли е така?



--------------------
 
 
№8 от: shelly (20 юни 2008 15:06)
Помня "Маркизите" в сладкарница "Роза" и единственото място, където правеха истинска "Гараш" - кафе-салона на "Българлия". М-м...А някой пробвал ли е айс-шоколада от кафето над римските разкопки на главната в Пловдив - разтопен, истински, горещ шоколад с малко коняк и ментов сладолед. Абе, какво да ви разправям - Фантазия! Колкото до гарнираните пити, ходехме в ресторанта на "Раковска", ама винаги ми хвръкваше някое парче изпод ножа - за мен си бяха мъчение, какъв ти лукс!

 
 
№9 от: дидито (9 септември 2008 19:55)
Спомням си в София на пазара Кирков на един ъгъл имаше "пицария"там продаваха първите гарнирани пити просто бяха фантастични а ход дог ядехме на едно павилионче срещу магазин София бяха незабравими с много лютеница и горчица

 
 
№10 от: furious_kid (26 септември 2008 16:38)
"Кратка хронология на навлизането
на капиталистическото изобретение
"Гарнирана пита" в живота на софиянци изобщо
и софийските деца в частност"
(цветът на заглавието що-годе се доближава
до този на "питата".  По края...)


"Сефтето" на тази страшна вкуснотия беше през лятото на 1978. В сградата на бившата печатница на бул. "Дондуков", точно срещу ДХУ (Държавното Хореографско Училище. Впрочем, заради специфично слабичките и с една такава странна походка негови възпитаници, ние си го знаехме като ДАХАУ!). Та там за първи път монтираха Агрегата! Конвейерна лента, пещ, регулатори - всичко "нашенско, подобрено, отговарящо на БДС". Аз бях подочул в семейните среди, че ще се пробва подобно нещо. Вуйчо ми и вуйна ми работеха в ЦНИКА (Централен Научен Институт по Комплексна Автоматизация (за малко и аз му бях кадър десетина години след тази случка)), та май там бяха сертифицирали Агрегата, или поне бяха консултирали направата му... Оттам идеше и информацията за дългите прения, как да се казва продуктът, който излиза от Агрегата. Защото, съобразявайки се с някои местни диалекти, директната продажба на "пица" и "пици" на част от българския народ (преди да са ги опитали на вкус smile24), щеше да възмути доста пуритани...
Но! Заведението за гарнирани пити е отворено и приема (все още е лятна ваканция и не всички сме налице) първите си плахи клиенти! С огромното разнообразие от: " Гарнирана пита с кашкавал", "Гарнирана пита със сирене", "Гарнирана пита с кренвирш", както  и Най-най-питата - с шунка и кашкавал!!! Цени - народни! (Държа да отбележа, че това разнообразие явно и то е отговаряло на съответен БДС, а както всички помним по онова време БДС-то беше... хм, променлива величина... Пълнежът започна да намалява за сметка на тестото, "заменките" на продуктите течаха с пълна сила, шунката изчезна от магазините. Автоматизираните датчици и регулатори за скорост и температура на пещите бяха "рационализирани" с тел и изолирбанд в името на производителността... БДС остана!) Но всичко това предстоеше! А в началото - леле, какъв апетит имахме! Писахме и на всички, губещи ценни мигове на плюскане в безполезно пребиваване я на курорт, я на село! Голям PR му спретнахме на нововъведението. В резултат - цялата учебна година всички ученици от близките училища се блъскахме в мрака и неповторимата теснотия на двуетажното заведение. На всичкото отгоре имаше едни специални парапети с турникет, които правеха сноването напред-назад между касата и онази-лелка-с-щипците меко казано висша логистична задача. А намирането на място... Все пак най-големият ужас беше да си по средата на опашката, вече платил и откъм пещта да се чуе: "Повреда!" или "С кренвирш свършиха!"... Дилемата дали да си загубиш парите (никой не ти връщаше) или да пропуснеш часа, чакайки с плаха надежда, разклати тогава много от нашите крехки детски психики...

Чак после изникна далеч по-модерният ресторант на "Раковски" и "Гурко" - с едни специални маси с прикрепени към тях въртящи се столчета. Поставени толкова нагъсто, че непрекъснато нещо или някой падаше и се цапаше. Последваха го заведението на "Заимов" и "Клемент Готвалд", това на пазара "Кирков"... ... И плъзна деветият  вал от гарнирани пити из София, преля, и се понесе по Родината!

Всеки смело интерпретираше по региони БДС-то, раждаха се нови изобретения като "Гарнирана пита с мармелад"  (ШИПКОВ!!!), на която съм попадал на един лагер в Обзор, обемите варираха... За да се стигне и до едно недоразумение, по пътя към изконното италианско наименование, наречено "мини пица". От гарнираните пити в него имаше само много тесто и много малко (около две-три резенчета) кренвирш, намазан с лютеница и запечен. От истинската пица - само името!

Но както вече писах - всичко предстоеше! А вкусното начало беше на "Дондуков" - на една пряка от дома. И досега, когато минавам оттам, устата ми още се пълни с онзи така нов и загадъчен вкус... И ми иде да бръкна за стотинки и да викна: "Лельо! Една с кренвирш и сирене!". hiphip

Не зная, дали обърнахте внимание на датата в началото... Именно заради нея се разпрострях така. Защото просто тази година трябва да си спомним за гарнираните пити с гръмкото:

"ЧЕСТИТ ТРИДЕСЕТГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ!"

 
 
№11 от: dulgata (1 февруари 2009 01:45)
Тези "Гарнирани пити" са неразделна част от студентството ми. И сега като се сетя ми се обръща всичко ... че на финала, леко ми бяха пораснали на носа!  Не за друго, но пицарията беше най-близо до Академията ни (тогава Институт). Става дума за първата пицария в София на ъгъла на Гурко и Раковски. Асортимента беше доста богат - с шунка, с кремвирши  и още много видове ... (за нас студентите последната). В някаква кратка почивка, дето имахме по обяд, изведнъж пицарията се пълнеше с Мечо Пух, Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада т.н., крал Лир, Жулиета, Ромео и кой ли не още герой от пиеси (нямаше време да се преобличаме, просто) ... и изведнъж можеше да видиш как тези герои нагъват пица с кремвирши, че то изкуството - изкуство, ама онова с "ранъта" си е истина ! Та там се прехранваше целия институт. Пиците бяха невероятни! Още не съм попадала на такива ...


 
 
№12 от: Puki (16 март 2009 23:29)
За информация на MARULKA  и JULIAN: Имам ярък спомен за една "пицария" в София, на "петте кьошета". Даже си имаше огромен надпис - плексигласов, от едното време. ГАРНИРАНИ ПИТИ. Намираше се на Христо Ботев, като тръгнеш от кьошетата в посока площад Македония, по левия тротоар, точно до пералнята, където си давахме чаршафите. (Кратко отклонение - някой помни ли, че чаршафите бяха обществени и се перяха в обществена пераня?)
Та, в "гарнираните пити" правеха най-гениалните пици на света - онези в черните къдрави тавички, дебел блат, малко доматено пюре или един Бог знае какво, 5-6 търкалца кренвирш, 3-4 скъпернически тръквания с кашкавала по рендето и безобразно дългото чакане, докато "пицата" излезе от конвейра... Ама бяха безобразно вкусни! Сега като се сетих пак ми се напълни устата със слюнка! Мммм!

 
 
№13 от: donaddt (17 март 2009 07:29)
Към краткото отклонение:
Да, аз си спомням как си носехме чаршафите на обществена пералня. За целта имахме номер от една буква и четири цифри. Нещо като В1264, който майка ми беше избродирала в единия край на чаршафите (най-вероятно с конци Целволе), ха-ха, добре е като за човек, който не понася бродериите, Носехме ги в квартала, даваха ни бележка, с която после си ги получавахме, загънати в кафява амбалажна хартия. Ходила съм да ги давам за пране или да ги получвам.

 
 
№14 от: Гергана (23 май 2009 21:44)
В Поморие до самия плаж  и до къщата на баба имаше една маркиза, в която печаха пици и продаваха студена бира. Що часове сме изчакали на тази маркиза да дойде и нашия ред да си купим пица. Сега като се замисля, наистина се различаваха само по имената и струваха от 50 до 70 стотинки.

 
 
№15 от: zori djunkova (25 август 2009 15:02)
Имам следния спомен за цените на пиците в пицарията на ъгъла на Гурко и Раковски
 - пица със сирене - 0. 52 лв.
 - пица с кайма - 1. 04 лв.
 - пица асорти (с шунка и кашкавал) - 1. 14 лв.
Не помня тези само с кашкавал и тези с кренвирш колко са стрували. Аз нагъвах само асорти. И наливна кола от автомата за 25 стотинки.

 
 
№16 от: borovinka (24 септември 2009 23:08)
Аз за пръв път си спомням "Бърза закуска" на центъра на Казанлък, когато съм била на 3 или по-малка като не съм била на градина. Хапвах си баници, милинки, локумки... други кифли и пицата разбира се! На мене ми беше любима саламката! Татко винаги от нея ми купуваше, а и ако вземе друго - ядях, но по-бавно и мъчително.

 
 
№17 от: longcop (29 януари 2010 21:23)
Аз си спомям за една пицария (колкото една закусвалня може да се нарече пицария) на бул. "Стамболийски" (сега е луксозна винарна), в която продаваха "гарнирани пити" и въпреки че си бяха с кренвирши и по обикновени, ми се услаждаха много. Иначе истинска пита-пица опитах в едно заведение "Славини" до новотел "Европа".

 
 
№18 от: Маргарита Василева (3 февруари 2010 00:54)
Първата ми среща  с "пицата" беше през 1985 - бях първокласничка (в Г. Оряховица). Там имаше една сладкарница, мисля, че се казваше "Миргород" (не съм сигурна), но и казвахме "пицарията". Това си остават най-вкусните пици, които съм яла през живота си, този вкус не го срещнах повече никъде! Бяха с кайма и много кашкавал, така хубаво разтопен, сгъваха ги на две и ги загъваха до половината в дебела хартия, след което ги нареждаха на щанда (тезгяха ) все още парещи. Като си вземех на обяд до вкъщи не изстиваше (20 мин. път) и не можех да я изям цялата. Струваше 52ст., а след време я направиха на 56ст.



--------------------
 
 
№19 от: milkulini (16 март 2010 16:54)
Ох, да... с такива пици съм си горила езика. Имаше в Бургас на "Богориди" на ъгъла с "Морска" такава пицария. Пиците идваха до нас по лента... Бяха с кремвирши и миришеха силно на чубрица и на... пица... Един незабравим аромат, който  надушвам и до днес и ми напомня единствено и само за пица...

 
 
№20 от: ashtree (11 май 2011 15:54)
Цитат: zori djunkova
Имам следния спомен за цените на пиците в пицарията на ъгъла на Гурко и Раковски - пица със сирене - 0. 52 лв. - пица с кайма - 1. 04 лв. - пица асорти (с шунка и кашкавал) - 1. 14 лв. Не помня тези само с кашкавал и тези с кренвирш колко са стрували. Аз нагъвах само асорти. И наливна кола от автомата за 25 стотинки.


А пък аз , като ученик в 9-10 клас в близкото до това култово място 133 ЕСПУ А.С.Пушкин, най-нагло си позволявах да си взема и бира с пицата (какви сме баровци :) - наливна, в стъклени чаши по 0.33, цената беше 50 или 60 стотинки . Зори, имаш грешка в ценоразписа, пицата с кайма беше най-скъпата (и най-тъпата), и струваше цели 1.50 (!) . Имаше моменти, когато нямаше никакви други, освен с кайма.

 
 
№21 от: о. Георги Георгиев (12 май 2011 09:36)
"Гарнираните пити" са ми познати от 1984г., когато учех в гр. Стара Загора в УПК-то. Но бяха скъпички, така че ги купувахме в началото на седмицата, когато паричките бяха повечко. През останалите дни си купувахме от закусвалня "Буруй"  хлебчета от по 5ст. с наливна биричка и с кюфтета /или без кюфтета/. В тази закусвалня се случваше, ако се заблееш през прозореца, дебела лелка с количка и бяла престилка да ти отсервира недоядената пица.  

 
 
№22 от: Anakin Skywalker (1 февруари 2012 17:15)

Цитат: ashtree
най-нагло си позволявах да си взема и бира с пицата (какви сме баровци :)


Моите спомени пък са от Гарнираните пити на бул Вл. Заимов (дн.Мадрид) и Клемент Готвалд(дн.Евлоги Георгиев). Най обичах Асорти-с шунка кашкавал и гъби, хапвах и с кремвирш, също много хубави. И разбира се с бираem_71 14-15 годишни хлапетииem_108 Няма да се излагаме пред женките я...em_73  Те пиеха наливна кока-кола и ябълка(газираното питие по хубаво от лимонадата и швепса).




--------------------
 
 
№23 от: mchukanov (1 февруари 2012 18:37)

  Анакин,

заля ме с кофа сантимент - направо тръгнах по 80-ДС-тарския Дондуков от Волгоград към ЦУМ, закриволичих по тротоарите от двете страни, ама преди да стигна Гарнираните пити - там, нейде между Бенковска и Бачо Киро, 14-годишното ми аз се омая от СветлоПиво и ония малки тумбести "Хлебчета за 5 стотинки", тип

... във Вегетарианския ресторант до сегашното НАП em_113




--------------------
 
 
№24 от: катя милушева (1 февруари 2012 21:46)

Цитат: Anakin Skywalker
Гарнираните пити на бул Вл. Заимов (дн.Мадрид) и Клемент Готвалд(дн.Евлоги Георгиев).
em_83 Точнооооооо!Май на мястото на тази пицария сега има банка?:))))

 


 
 
№25 от: ashtree (2 февруари 2012 00:41)

Цитат: Anakin Skywalker
Моите спомени пък са от Гарнираните пити на бул Вл. Заимов (дн.Мадрид) и Клемент Готвалд(дн.Евлоги Георгиев).
 

 

Спомням си и тези "Гарнирани Пити" Анакин. Бяха супер! Ми имаше още едни на Стамболийски, между Св. Неделя и  Ботев. "АсОрти" (с такова ударение го казваха тогава, не знам защо)  +  задължително наливно "Светло пиво", голямо от 50 ст.  em_71 Между другото в онези години суъм чувал и термина "пицаджийница" по аналогия с "кебапчийница" явно :)


 
 
№26 от: vayk (14 февруари 2012 21:32)

Хе хе, моя първи сблъсък с гарнираните пити беше 86-87 г. на ул. Граф Игнатиев до реката. Асортито беше 1 лв. Но най-вкусните пичи ги правеха на "Кравай". Бяха по-малки като размер, с кренвирши и струваха 60 ст.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?