Главна » Свободно време » Игри и забавления » Приказки за... страхове!
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
 
 
Архиви
Август 2014 (12)
Юли 2014 (11)
Юни 2014 (11)
Май 2014 (18)
Април 2014 (21)
Март 2014 (28)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Приказки за... страхове!
22-06-2008, 04:32 | Автор: freja | Категория: Свободно време » Игри и забавления
Ще ви разкажа страшна приказка...
(то по това време за каква друга мога да се сетя smile24 )
И така...
(сгъстявате се още повече покрай мен и издавате звуци на предчувстван ужас и... удоволствие; аз снижавам гласа си и бавно продължавам, почти шепнешком)
Във една черна, черна страна...
имало един черен, черен град...
И във този черен, черен град...
имало една черна, черна улица...
И на тази черна, черна улица...
имало една черна, черна къща...
И във тази черна, черна къща...
имало една черна, черна стая...
И във тази черна, черна стая...
имало един черен, черен сандък...
И във този черен, черен сандък...
имало един черен, черен...

(замълчавам за секунда, а вие се навеждате по-напред – нали говоря толкова тихо, почти шепнешком...)

Д Я В О Л !!!изкрещявам внезапно и всички се разпищяват. За кой ли път си разказваме тази приказка с очакван-неочакван край, обаче накрая задължително всички пищят така, все едно че за първи път я чуват и не знаят какво следва. Не винаги аз съм разказвачът – разказва я този, който пръв се сети за нея. Тя ни е любимата.

Обичахме да си разказваме страшни истории след залез слънце, събрани в кръг на беседката пред блока. Историите бяха страшни само, когато бяхме поне двама – сам да се страхуваш не е интересно. Измисляхме си какво ли не: "А пък на моята братовчедка какво й се е случило...", "..., ама това е истина!", "... и после мъртвецът скочил и го хванал за гърлото!", "Представете си само сега да се появи зад нас!!!", "... а оня вампирясал!", "... и духовете го отнесли със себе си"... Преди да се разделим, доуточнявахме всички подробности по викането на Дама Пика – дезодорантът, огледалото, свещите... "Дааа, аз наистина съм я виждал..." – ще каже някой и още повече ще се надъхаме да я видим и ние, нищо че тя с мир не идва... Общо взето, бяхме смели деца и дори и някой да се е страхувал – не го е показвал. Само на софиянчето от четвъртия етаж му личеше и го беше страх да се прибира после само; и викаше: "Маминкоооо! Ела да ме посрещнеш!", а ние се смеехме и му викахме "женчо". Маминка слизаше, скарваше му се как може да го е страх, а на нас ни четеше морал: "Какво пак сте го наплашили?! Едни възпитани деца не си говорят такива неща! А на теб нали съм ти казвала, че няма нищо страшно в тъмното! Нали знаеш!".

Не зная дали той е знаел, но аз знаех. Сама се бях научила.

Като изключим образа на циганчето, причакващо ме на ъгъла да ме "завали", ако не си изям обяда, мен с друг образ не са ме плашили вкъщи. А и да ме бяха плашили, съмнявам се че е щяло да подейства. Ето на, самото циганче си го представях съвсем ясно – стои там на ъгъла и ме чака; обаче не можех да си обясня как щеше да разбере, че не съм си изяла всичко. И това пораждаше у мен съмнения, че ме будалкат. Вярно, че веднъж за малко да им се вържа. Бях в четвърти клас и както винаги имахме разправии с баба на тема "Да си оближеш чинията!". Аз не го направих (както винаги) и изхвърчах за училище. Едва минах няколко метра от входа, когато ги забелязах: четири-пет мургави момчета, видимо по-големи от мен, идваха откъм ъгъла, точно на завоя. Можех да се върна и да мина по другия път, но нали съм смела... И колкото повече приближаваше срещата ми с тях, толкова по-оживено те се хилеха и говореха нещо неразбираемо. Усещах, че е по мой адрес и само си повтарях: "Вече всичко ще си изяждам, няма никога вече да се карам с баба...", а разстоянието помежду ни се скъсяваше... Когато се разминавахме, те един през друг ми подхвърляха разни реплики, но аз нали нито дума не можех да уловя, просто пристъпвах напред с мисълта "Ей сега вече ми видяха сметката!". Те обаче отминаха и не ме "завалиха", аз се изненадах на късмета си и продължих нататък. И както вървях уверено, погледнах към земята. И си видях краката: обута бях в домашните пантофи! От бързане съм забравила да ги сваля и да си обуя обувките! Ето за какво са се присмивали! Е, можех да го открия чак в училище. А за обещанията, които си повтарях по време на страха, забравих моментално и си останах най-злоядото дете.

Та с нищо друго не са ме плашили. Нито с Торбалан, нито с Баба Меца, нито с Кучето. Но това не пречеше на мравките да полазват по гърба ми, когато влизах в тъмна стая. Все си мислех, че зад мен има нещо невидимо, което ако се обърна ще стане видимо, ще изглежда страховито, а намеренията му няма да са от най-благородните.

Понякога визуализирах "Нещото". Така веднъж нашите излязоха и ни оставиха със сестра ми и братовчедка ми на грижите на дядо и баба. Дядо и баба ги приспахме, а ние по моя инициатива останахме да гледаме "Седморката на Блейк", пета серия. Почти съм убедена, че беше пета; това беше онази серия, в която Ган се заразяваше от нещо, покриваше се целият в огромни хроли (и особено лицето, особено лицето!) и побесняваше, искаше да избие съотборниците си, та трябваше да го държат вързан за едно легло, но той късаше каишите, страшна работа направо... И особено страшно беше лицето му! Серията свърши и с двете 4-5 годишни зрителки трябваше да си лягаме. Ама как! Силно впечатлени от Ган, като започнахме: "Ей сега ще ни чака в коридора! Там ще ни чака, в тъмното!... Видях го, видях го, подаде си главата на вратата, видях го!!!" – никоя не го беше видяла, но пък всяка си мислеше, че другата може да го е видяла... На някоя от тях й се ходеше до тоалетната, но как да иде... По едно време дядо стана и като ни видя, започна: "Вие още ли не сте си легнали? Какво правите още?! Ще ви кажа на майка ви, да знаете!" – и ние бързо се изнизахме с него в посока на спалнята, завихме се през глава и... бяхме спасени!

С никого не споделях проблема си с тъмното, но осъзнавах, че ми пречеше и някъде във втори клас реших да се преборя с него и да стана безстрашна. Реших да влизам сама в тъмни стаи, докато спра да се страхувам – нали и без това виждах, че в тези стаи няма нищо страшно, когато беше светло. И така, ако трябваше вечер нещо да се донесе от някоя стая, аз тичах първа да го взема. Първите пъти може да съм изтръпвала при отварянето на вратите – не помня. Но помня, че не след дълго вече се гордеех със себе си, че ето – влизам в тъмното, а не ме е страх! И баща ми го беше забелязал и също се гордееше: "А, тя наш’та не я е страх от тъмното!". Аз се подсмихвах, но ако знаеха с каква автопсихотерапия съм постигнала този резултат, и че съвсем не съм се родила смела... Както и да е, важното беше, че вече знаех, че няма нищо страшно в тъмното! А вие знаете ли?

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (23 юни 2008 00:07)

Най се страхувах от началните кадри на "Студио Х". Когато нашите в събота отиваха на село  и успявах да устискам пред телевизора до 10 часа без да заспя, първо намалях звука до край, завивах се презглава с юргана (това помага при всякякви страшни ситуации- с призраци, с болния Ган и т.н.) и чаках около половин минута. После поглеждах през една дупчица, повдигайки леко завивката , да видя дали оня ужас с орела, пистолета и всичко останало- запазения знак на "Студио Х" - е свършил. Понякога обаче поглеждах твърде рано и... не ме карайте да си го припомням, че вече се оглеждам за някой юрган наоколоmalee2




--------------------
 
 
№2 от: Надя (23 юни 2008 11:31)
Тъмното....брррррррр........ами мен и до ден днешен си ме е страх от тъмни помещения. Като малка, майка и татко ми оставяха лампата в коридора да свети. Най-силният ми спомен е когато се събудих една нощ и започнах да си внушавам че има някой под леглото, толкова много си внуших, ама толкова много, че го усетих как диша, даже видях как се надига равномерно дюшека от неговото дишане, е тогава какво пищене падна frantic Отидох да събудя баща ми, той обърна дюшека, увери ме че нищо няма но аз до последно си знаех че е имало и че се е измъкнало докато дойде той.

 
 
№3 от: borovinka (8 май 2009 22:16)
А аз се страхувах,когато започваше филма "Чоки",за едно извънземно.Имаше някаква пирамида,която се върти и ми беше страшно...и аз незнам защо сега ми е глупаво.
В една от стаите на село с кака и братовчедите играехме карти.Вечерно време,вратата на гардероба се отвори сама със скърцане.Аз и малката братовчедка изтръпнахме!В този гардероб беше ловджийската пушка на дядо.(Дядо скоро беше починал и бяхме чувствителни на тема мъртви,духове и т.н.)
И точно затова батко извика: "Аууу,тва е пушката на дядо,иска да излезе!!"
Леле като се разпищяхме,побъркахме се!Всички в къщата дойдоха да видят какво става...И естествено батко си изпати -наказаха го.

 
 
№4 от: tkpopov (26 септември 2009 04:20)
dani,
Като спомена Студио "Х", към интрото на рубриката е взета от един много стар италиански филм "Полицията наблюдава"

Ето линк към клип, където можеш да чуеш тази разтърстваща музика:

http://www.vbox7.com/play:471c6a19



--------------------
 
 
№5 от: freja (26 септември 2009 05:09)
Хихи, tkpopov, откога го знаем ние това за "Полицията наблюдава" и откога си имаме саундтрака в сайта - мнооого преди vbox!!! nomer1 Все пак бяхме първите, които откриха връзка между "Студио Х" и "La Polizia sta a guardare"!!! А пък дали филмът е бил преведен по телевизията точно като "Полицията наблюдава" - това съвсем не е сигурно, защото това заглавие си е мой превод (както пиша и в другата статия) и може и да не съм улучила техните официални телевизионни заглавия. Искам да кажа, че някой е разбрал от НД коя е музиката от "Студио Х", пък после е потърсил и напускал в няколко сайта клипчето с началото на филма (особено ако сравниш датите...) fellow .


Виж, откритие ще е, ако изнамерят шапката на "Студио Х" - тогава ги признавам! wink

 
 
№6 от: isi (26 септември 2009 09:26)

T.e.  Земята пак се оказа, че е "кръгла"  -  всичко се завръща, откъдето е тръгнало :)) И на мен скоро  ми изпратиха снимки за да ги кача  в НД, които снимки всъщност бяха свалени от нашия сайт :)))




--------------------
 
 
№7 от: freja (26 септември 2009 16:19)
Аааа, не може да бъде, Земята наистина била кръгла!!! smile24 xixi2 smile24 Нашите ни снимки да ни ги пращат обратно - дано не е рекламация това wink .

 
 
№8 от: Simpra (5 март 2010 22:56)
Аз помня как ме беше страх да вляза заедно със съучениците си в мавзолея, защото едно дете от квартала  am ми беше разказало за посещението на техния клас. Като влязли и се подредили тихо един до друг, учителката я накарала да пренесе черепа на Г. Димитров пред другите деца. Ужасно ми изглеждаше! uuux Хем знаех, че той лежи там с глава на раменете, ама знам ли, мислела съм сигурно по някакви причини, че може вече черепа да не е част от главата му. Така и не придружих класа на въпросното посещение в мавзолея. Мисля, че се разболях! Беше някъде към края на първи клас. Сигурно толкова ме е било страх, че съм пребледняла при мисълта за този странен ритуал, а като прибавим и факта, че бях злояда, слаба и бледа, вероятно съм успяла да заблудя дори родителското тяло.
(А колкото до кръглата земя, освен че е кръгла, тя и бързо се върти - получавали сме обратно за по-малко от година, разработени от нас неща, барабар с логото и то забележете - от държавни институции, но това са теми за възрастни)



--------------------
 
 
№9 от: freja (6 март 2010 02:42)
Simpra, той твоят страх спада към графата "мавзолейни страхове" fellow. Чудно, колко хора ги е било страх от тоя Мавзолей... Добре, че не съм била малко по-голяма и осъзнаваща, тогава сигурно и мен щеше да ме е страх.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (18)

Потребители (0):

Роботи (1): Google

Гости: (17)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?

Рожден ден
Нова година
Баба Марта
Трети март
8 март
9 септември
31 февруари
Няма такъв
Всеки ден
Няма такъв

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976. Изд. БЗНС, София. Роман. Българска. ІІ прераб. и доп. изд. Художник: Петър Рашков. Формат: 20 см. Тираж: 40 200 бр. Страници: 296 с. Цена: 1.15 лв. // 1. изд. 1942 ...

Авдеенко, Александър (1908-1996)

Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в ...

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959. Изд. Народна младеж, София. Роман. Превод: от рус. Божана Димитрова (Я люблю / Александр Авдеенко, 1933) С 1 л. портр. Формат: 25 см. Тираж 15 000 бр. Подв. ...

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985. Студия: БалканТон. Базирана на: «Хиляда и една нощ». Драматизация: Елисавета Михайлова. Режисьор: Мария Нанчева-Каменова. ...

Палаванко - Йордан Друмников. 1964

Палаванко - Йордан Друмников. 1964. Изд. Български художник, София. Поема за деца. Българска І изд. Художник: Борислав Стоев. С ил. Формат 22x31 см. Тираж: 52 100 бр. Страници 16 с. Цена: 0.25 лв.