Най- после!!! Истинската, моята приказка! Когато бях в предучилищна, другарката реши да направим драматизация по тази приказка, вероятно е било за края на учебната година, като върховно постижение на паралелката. Не си спомням как е минало представлението (пред родителите), но спомените ми по подготовката са толкова ярки, че подетайлно си спомням всеки момент. Лесно намерихме маска на мечок, лесно намерихме и облекло за мечока- едно обърнато наопаки яке с кафяв каракул навън. Дружно решихме да заместим кутията с един камъшитен кош за пране, привързан с колани. Всички детайли обмислихме с помощта на другарката. Тя избра за ролята на мечока най- едрото измежду момчетата, а за Машенка- най-дребното измежду момичетата. Момиченцето лесно се мушна в коша от камъшит, но момчето както и да се опитваше да повдигне този товар...уви не се получаваше. Толкова комични ситуации имаше, че и сега се заливам от смях като си спомня. Другарката беше готова да се откаже от идеята, но ние децата бяхме направо влюбени в приказката. Опитвахме различни варианти. "Мечокът" да носи празен кош, а "Машенка" да пристъпва след него, имитирайки че е вътре. Това будеше такъв смях, че изпълнителите на главните роли почти се отказаха да играят в това представление. Накрая учителката го измисли. Отказа се  от коша и домъкна огромен кашон без дъно,  който покриваше  "Машенка" и крачетата почти не се виждаха, а главата и стърчеше над него. С много усърдие, момиченцето приклякаше в тесния кашон и с "патешко ходене" ситнеше след "Мечока". Показваше си главата само, когато си казваше репликите и отново се скриваше. Беше страхотен, истински театър. Благодаря ти ,мило другарче, за топлото усещане от спомена!

Ха-ха! Колко весело! Напомня ми на едно представление което правихме в детската градина за "Дядо и Ряпа"! Аз играех котката! Бях малко беззъба котка защото ми паднаха и двете предни зъбчета, ден преди представлението, но беше много забавно и аз самата се чувствах изключително щастлива да мяукам по сцената :D