Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (6)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Човекът, който спря времето - II част

Човекът, който спря времето - II част

Като стар влак на далечна провинциална гара
Ти ме познаваш добре и знаеш, че когато в ума ми влезе някоя хубава идея, не спя и не ям, докато не я превърна в реалност.
А идеята, която ми дойде в магазина за стари вещи, беше повече от хубава. Още на другия ден отидох при един приятел, който работи в Радиото. Как кое, Националното Радио! Нима ще наричам “Радио" с главно “Р" всички тези “дарик", “ретро", “рок" и разни други бледи подобия на някогашното Радио!
Приятелят ми от Радиото се почуди на молбата ми ( нямаше смисъл да му обяснявам, роден е през 90-те), но ме заведе в залата с аудиофонда. Измъкнахме оттам един куп записи. Исках само предавания, които са звучали през 70-те и 80-те. После работихме до късно в кабинета му, но накрая прехвърлихме цялата “музика" върху три диска. На следващия ден отидох при друго едно приятелче. Той е вманиачен в електрониката. Работилницата му представлява нещо като “бърлогата на побъркания професор". От всякъде висят, стърчат и се въргалят кабели, транзистори, интегрални схеми, диодчета, монитори, поялници, кутии с киселина и колофон…
Сложих на масата му трите диска и “ВЕФ"-а и му обясних каква ми е идеята. Забравих да ти кажа – от онзи магазин си взех един “ВЕФ". Много запазен – никелът дори не беше се олющил. За жалост почти нищо не хващаше, като го пробвах – честотите вече се бяха поизместили или нещо такова. Но това за мен нямаше никакво значение.
Когато чу какво съм намислил, приятелчето само рече: “ти си се смахнал"! После се разсмя и извади една бутилка “огнена вода". Когато е вдъхновен от някоя нова машинка, която ще сглобява, той не може да работи без да си глътва от време навреме ракия – това му е единственият недостатък. А моята идея наистина го вдъхнови, защото и той е отрасъл в “онова време", времето на детските ни дни. Задачата се състоеше в това, да изкара от “ВЕФ"-а всичките му “карантии" и да инсталира там един особен “музикален компютър"- не знам как да го нарека по-точно. При включване “ВЕФ"- а трябваше да “хваща“ радио “Христо Ботев", но от преди тридесет години. Не се шегувай така – разбира се, не вярвам в “машината на времето". Всичко беше много просто. Програма, която ще управлява компютъра “ВЕФ", трябваше да подбира по правилен начин записите от радиото, с които се бях сдобил. Всяко “радиопредаване" щеше да излиза “в ефир" в реално време. Сглобяването на машината отне на моя човек около три дена. Не беше обаче така лесно с телевизора. Първо доста си поизтърках обувките, докато намеря чернобял “София 21" . Нашият стар телевизор беше “София 21". Един колега ми съобщи, че видял такъв телевизор в гостната на една баба в “Люлин" – ходил там да й поправя хладилника и го видял. Бабата се оказа сговорчива. Занесох и хубаво кафе и букет цветя и се спазарихме да ми го даде за двадесет лева. На изпроводяк не преставаше да ми повтаря колко хубави били тези чернобели телевизори и че новите, макар и да са цветни и “плазмени" , но “не е същото". Бях напълно съгласен с нея – и тя беше усетила в някаква степен “маелстрьома".
А после дойде ред на най-трудната част от моя проект. Тук вече без “свой" човек въобще нямаше да се справя, но слава Богу, аз имам доста приятели. Сещаш ли се за онзи, режисьора от детското предаване, което някога ни беше така любимо. Как съм се запознал с него – няма сега да ти разказвам, че ще си осъмнем тук в приказки.
Нямаше нужда да го убеждавам колко полезна и ценна е идеята ми. Единствено ме помоли като “заплата за услугата" да го каня понякога на гости, да погледаме заедно моята телевизия.
Във фонда на Националната Телевизия беше страшен хаос. Някои от лентите бяха повредени от влага. Склададжията каза за някакъв пожар преди време, ако добре разбрах. Както и да е, успяхме да открием това-онова: десетина предавания “По света и у нас", две-три “Всяка неделя", по няколко броя от “Час по всичко", “Телевизионна антена", “Светът в действие", “Минута е много" и още една дузина други. Взехме и няколко телевизионни филмови поредици. Разбира се “Шогун", “Седморката на Блейк" и “Седемнадесет мига от пролетта". Държах да имаме и филми, които някога бяха считани за скучни. Защото целта беше да е автентично, а не “интересно". В един ъгъл открихме няколко ленти и видеокасети от поредицата “Телевизионен театър", което мен определено ме зарадва. Но най-ценната придобивка бяха детските предавания. Ами почти всичко, което е запазило името си в съзнанието ми  от някога: “Бързи смели сръчни"- десетина предавания, “Седем дни за вас деца" – няколко броя, “Неделна въртележка", “С Роби на път", “Експедиция следа 12"( ау, каква скучнотия беше това предаване, ама сега бих се “облизвал" да го гледам); “Телефеерия", “Измислици-премислици"( когато ги открихме, нашият режисьор само повтаряше – моите, моите предавания – и очите му се пълнеха с влага), “Лексикон", “Сънчо" ( ще повярваш ли, че открихме дори десетина “Приказки под шипковия храст"), “При нас е весело"…
А най-ценното… дръж се да не паднеш – най-ценното, което изровихме от склада, бяха три цели целенички “Милион и едно желания" и две новогодишни “Дядомразиади".
Не ме питай как обработихме всички тези “кадри" и ги превърнахме в компютърен формат. Когато свърши всичко с фонда на БНТ, отидох пак при приятелчето с електрониките. Той изсумтя недоволно и изтърси нещо за изпуснати клиенти, докато трябвало да се бъхти над смахнатите ми проекти. Но носталгията беше аргумент, който го накара да си седне на канапето  и за две седмици “телевизорът" беше готов.
Сега оставаха подробностите, за да завърша цялата тази “симфония". Срещу няколко “подаръчета" в библиотеката  се съгласиха да ми дадат за сканиране годишните течения ( избирах на посоки: 81-а, 75-а,  85-а…) на десетина вестници и списания. Задължително си поръчах “Септемврийче", “Народна младеж", “Мурзилка" и “Космос". После направих една джобоопразваща сделка с една малка печатница – всички отпечатани копия на вестниците и списанията трябваше да изглеждат “едно към едно" с оригиналите, включително да миришат на някогашно мастило. С куриерската фирма имах известни финансови облекчения, тъй като шефът й е роднина на снаха ми. Благодарение на това не ме питаха много-много за смисъла на “поръчката". А като си помисля – трябваше на момента да повикат линейката.
После останаха да се свършат само няколко дребни неща. Да сложа пощенска кутия пред къщи – старата я бяхме махнали в началото на 90-те и трябваше да поръчам нова от същия вид при един тенекеджия. Обещах на собственичката на кварталното кафене да плащам двойно кафето и закуската си, които си поръчвам всяка сутрин, ако нареди на витрината “малка ретро изложба", както я нарекох. Донесох й няколко кутии от “кафе Инка", “Карамел – лакта", няколко кутийки “Сен-сен", кутии от бонбони “Тракия" и "Амфора", обвивки от шоколад “Крава" и “Кума Лиса" ( за да не са празни вътре пъхнах истински съвременен шоколад) и разни други неща, които бях намерил по тавани и мазета в къщи и у разни познати.
И ето накрая дойде денят “X".
Будилникът (покупка от онзи магазин) ме събуди точно в 7.50. Протегнах се и щракнах копчето на “ВЕФ"-а. Ах, тъкмо навреме. Започваше сутрешното предаване за ранобудните деца. Докато слушах “детското" се измих и облякох. По новините в осем говорителката ме осведоми за обстановката в “близкия изток" и за усилията на “Есесесер" да  постигне мир и да укроти “империалистическите домогвания на САЩ". Някъде в Европа група “борци за мир" правеха демонстрация против ракетите “Пършинг". А другарят Тодор Живков се беше срещнал с Хафе Сасад ( или Хафес Асад – никак не можех да схвана как се казва този наш арабски “другар") и беше провел среща “в дух на мир и доброжелателство". Леле,  как ми олекна, само като го каза това “дух на мир и доброжелателство". Веднага го усетих този “дух", как се измъкна от никелираната ламарина на “"ВЕФ"-а и се разнесе из стаята ми. Усещах, че ще последват още подобни “мирни и доброжелателни" новини, но трябваше да излизам. Чакаше ме закуска и топло кафе в едно страшно приятно квартално кафене. На входа погледнах към пощенската си кутия. Я, каква изненада! От процепа й се подаваха краищата на няколко вестника и списания. Такааа, да видим сега: “Вечерни новини" (тъкмо ще прегледам програмата на телевизията за цялата седмица), “Народна младеж", “Работническо дело", “Орбита",“Пламъче" и …"Космоооос". Почувствах се като дете на новогодишно тържество, което тъкмо е повикано от дядо Мраз и вече държи в ръцете си дългоочаквания пакет…
Пих бавно и с удоволствие кафето си . “Работническо дело" отворих направо на последната страница – където е спорта. Нямаше нужда да гледам разни усмихнати “другари и другарки" от първите страници, които са изпълнили предсрочно плана и се готвят да направят “трудов десант" по повод следващата партийна конференция. Но пък на 7-ма страница имаше много интересно интервю с писателя Йордан Радичков. Разказваше за детските си дни и за забавните селяни от Черкаски и околните села – там, където все още могат да бъдат забелязани верблюди, стига човек да вярва в тях. Невярващите не можели да ги видят. Откъснах тази статия , за да я  запазя за архива си, а с останалата част от вестника си направих “бояджийска шапка". Кой не знае, че “Делото" е безценно, когато трябва да си направиш “бояджийска шапка" срещу слънчевия пек.
От вестник “Орбита" си харесах няколко хубави снимки на планетите от слънчевата система, които довечера щях да изрежа и да залепя в тетрадката си за хубави фотографии – изрезки от вестници и списания. Прочетох на един дъх една увлекателна статия за живота извън нашата галактика и преминах към “Космос". Опитайте да си спомните какво е да се заровиш в прелюбопитните страници на “Космос". Географски пътешествия, исторически загадки, космически тайни и неща на които “науката все още не е открила отговора" – всичко това го има в един “Космос". Когато затворих и последната страница, усетих нещо… Едно странно чувство, че съм преживял някакъв дълъг празник, а не съм загубил и един миг време. Попитах жената от кафенето – беше минал едва половин час. Половин час! Значи стана. Експериментът работи. Времето беше върнало нормалния си ход. В реалния свят за толкова свършени неща вече трябва да съм се приближил до вечерта.
Бавно си събрах вестниците и се запътих към дома. Замъкнах моят “ВЕФ" в мазето, където си бях приготвил следващата изненада. На работния ми тезгях стоеше моето старо “балканче". Трябваше да подменя две спици, да залепя задната гума и да смажа веригата. Докато работех, успях да науча от радиото за спортните успехи на българските гимнастички на световното първенство. Два часа водещия разговаряше с известни писатели и поети за литературните вкусове на днешните българи. Записах си няколко заглавия на книги, които те препоръчаха на слушателите. Следваше интересен разказ за живота на композитора Мусоргски, които беше прекъсван с откъси от музикалните му произведения. Когато приключи и радиотеатърът ( беше по разказ на Чехов, с артистите Стойчо Пеев, Васил Попов и една артистка, която не ми беше много позната), велосипедът беше готов. Погледнах часовника – наближаваше дванадесет. Нали разбирате – в нормалното “време" сега едва щях да съм успял да сваля гумата от каплата на колелото. След като се наобядвах, си починах два часа. След което направих една продължителна разходка в кварталния парк. Снимах със стария си “Зенит" разни неща наоколо. Поседях на една пейка и ( това беше поне за около половин час) почетох два-три разказа от едно томче, което напосоки изтеглих от библиотеката си на излизане. А времето все повече се забавяше – като стар влак, който с пуфтене и скърцане леко се установява на далечна провинциална гара.
Точно в пет вечерта бях пред телевизора. Натиснах копчето и трябваше леко да завъртя копчето на канала, защото на екрана се появи картина със “снежинки" (това, както може да се сетите, беше уговорено с майстора на “телевизора"). Говорителката тъкмо поздравяваше с “добър вечер, драги зрители". Добър вечер, драга, мила , скъпа – почти на глас го казах. Защото това беше добрата стара говорителка, с прекрасната усмивка и бухналата прическа, каквато я помним всички. След кратки новини следваше “за децата". Епизод на “Пчеличката Мая" и после образователното предаване “С Роби на път". Следваше някакъв скучен документален филм, по време на който успях да сготвя и да си преподредя дрехите в гардероба. После свърших още няколко дребни неща и когато наближи “осем без десет", вече бях направил толкова работи, колкото не бих свършил и за цяла седмица в “реалния свят". “Сънчо" тази вечер беше “Приказки под шипковия храст". Зайчетата направиха разни забавни неща, козелът се опитваше да им стори пакост, но както обикновено, накрая се провали. Всичко трая само десет минути, а можех да се закълна, че съм прекарал пред екрана колкото по време на “3D" филм в МОЛ-а. А след това, като се досещате, започна “По света и у нас". Комбайни жънеха разни житни блокове, работници с каски и електрожени заваряваха, покачени върху някаква огромна железна конструкция. На посещение у нас беше делегация от братска социалистическа държава… Имаше и кадри от завод за производство на кисело мляко. Камерата беше спряла върху поточната линия – точно там дето по лентата бавно ( да, много бааавно) се придвижваха стъклените бурканчета с бяло съдържание, а отгоре една машинка им поставяше алуминиеви капачки. Говорителят плавно ме водеше от новина към новина, коя от коя по-приятни и оптимистични.  Разбира се имаше и неприятни неща – полиция в капиталистическа държава поливаше с водни струи “протестиращи недоволни граждани", американски учени се опитваха да изолират вируса на СПИН, който покосяваше хиляди жертви в на запад. В някаква африканска държава деца с подути от глад коремчета получаваха хуманитарна помощ от “Червен кръст"… Гледах ги и изпитвах не знам защо злорадство: “Усещате ли, драги капиталисти, усещате ли “маелстрьома"? Мъкне ли ви времето? Ето ви цената за “капиталистическата действителност". А при нас не е така. При нас времето върви с походка на уморен дядо". “Да-да,- казах  вече на себе си на глас, - с походка на уморен от годините дядо и това е много, много добре."
Макар че вътре в мен нещо ми подсказваше, че съвсем не е така. Че между “маелстрьома" на запад и “социалистическото време" има някаква връзка. Някакъв заговор, таен договор, който е скрит от очите на обикновените зрители. Но какъв беше този договор – за сега нямах отговор на този въпрос.

( продължението следва)

Първа част на разказа

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (14 февруари 2013 18:45)

nomer1 Гениално!!! Не съм чела отдавна нещо така увлекателно!!! Поклон!
Не знам в кой точно момент се случи, но долната ми челюст увисна и стоя така до:

да си преподредя дрехите в гардероба
Прибрах я само за да кажа на глас: "Да бе, сигурно! Тука вече те пипнах!" xixi, след което я пуснах да си виси свободно до края.
Дани! Направо потънах!!! Благодаря ти!




--------------------
 
 
№2 от: a4koto (14 февруари 2013 23:14)

Драго ми е да те чета, Дани! bravo2




--------------------
 
 
№3 от: mano (17 февруари 2013 10:36)

Много увлекателен разказ. Благодаря. А да питам тези предавания могат ли да се качат някъде да ги гледаме и ние ?


 
 
№4 от: boysta3 (17 февруари 2013 14:40)

Цитат: mano
А да питам тези предавания могат ли да се качат някъде да ги гледаме и ние ?
Здравей, Дани. Прекрасен изказ и увлекатално разказана история на едно пораснало дете с изключителна фантазия и прекрасно детство.
Четох го няколко пъти разказа ти и се чудех това може ли да е реалност поне на 10%, защото помниш какви въжделения имаха децата на НД относно тези архиви на БНР и БТ... Всеки , който е чел онези статии и коментарите под тях помнят какви жалейки отправяхме към безвъзвратно погубения ПРЕСТЪПНО за нашто поколения - родените 60-те, 70те и първите години на 80те архив.
За съжаление в БНТ продължава да си е все същия хаос и архаичност като структура на сградата и най-вече отношенията на хората работещи там към своите зрители. Ако някога БНТ реши да направи сайт с качени видеа от свои налични предавания с по-малка резолюция, а оттам който иска нека си поръчва за лично ползване двд-та, така както са направили десетки европейски национални телевизии като шведската, френската, словашката, чешката, белгийската , австрийска и т.н. страни, в които връзката на телевизията със своите зрители не се оставя да изгори и прекъсне. Не е нужно дори да се качват целите предавания отпреди десетилетия, достатъчно е да се пуснат началните 5-10 мин., които ще бъдат достатъчни на хората да се умилят и да си спомнят хубавите млади години, а други пък детски такива.
Жалко , че след 25 години близо маскирана демокрация и свобода на хората, се оказа че завесата е още по-желязна, заради хаоса в държавните ни учреждения и желанието на вътрешни хора той да продължава , за да се правят кокошкарски "заделения" за личния и семеен бюджет. Заради тези заделения и лъжеконкурси, нашта си родна БТ се е окопала в пълна секретност и към днешния момент , единиците които са правили опит за връзка са срещали суровата бездушност и цинизъм на чиновническата бюрократичност.
Живеем във времена , където нещата се случват за секунди - връзка с хора, обмяна на идеи , огромен по-обем текстове, видеа, музика и т.н. и това всичко плаши чиновниците, които не са подготвени да са открити, ясни и точни с хората - своите почитатели. Как така ще ти отговоря с две изречения до 1 час или до края на деня, на някое писмо имейл? А? Имейл. ли? не съществува такова понятие там. Само ръчно написано писмо се приема, ако може и да е с перо от гъска и мастило ще е най-добре, тъкмо ще издаде времето в което си хортуват и живуркат тамошните хорица - наричащи се българи и работещи в българска уж-национална държавна телевизия. И естествено ти завеждат и про-форма номерче на хартиеното писмо, за което уж-имат отговорността да ти отговорят в едномесечен срок, но май нямат закон по-който да отговарят за това, така че, дори и не ти отговорят, щот ти така и така ще се обадиш на 2-ия месец и ще попиташ, защо нямам отговор и там ще ти отговорят нещо с две думи и ще кажат "е, вече нали знаете".
Всичко е толкова прозрачно, че те дори не подозират, колко жалко стоят в очите на хората. Говоря за ръководството. Не искам да се впускам как се харчат и разпределят държавните дотации на милата ни родина. Ами, как, като във всяко едно държавно учреждение на ЩАТ - то не бяха преразходи с по 20 милиона никакви си лева за една болница, къде ти преразходи на нар.събрание, училища и разни други общини държавни...
Явно, нещата трябва да се разпаднат напълно, за да се създаде една нова БТ, която да си пази архивите като зеницата на очите, защото този НЕИН АРХИВ е всъщност НАШЕТО МИНАЛО, НАШАТА ИСТОРИЯ, па макар и кадрите от едно време да бяха манипулирани с определен нюанс, то все пак те показваха нашия бит - сгради, изказ на хората, облекло, коли, превоз и т.н.
За съжаление, архива е толкова ПОПИЛЯН, че едва ли са останали вече и 20% от това което имаше през да кажем 1986 г., когато тогавашния директор на БТ говореше на пленума на БКП че трябват средства с които да се премести архива на БТ в специална сграда, със здрав покрив, пожаро-обезопасена и със стайна температура, отделно се казваше за кв.метър на работното място, като ГДР и Чехословакия имаха поне 3 пъти повече кв. място на работа и студия за снимане. Ама кой да му каже на онзи директор, че България е фалирала за трети път, и дори че прави ток и изнася такъв, не можеше да смогне да захранва своите анергоемки производства - химически, тежколеярни и др.  автомати като огромни шкафове, та бяхме на дискотека и гледахме през два часа телевизия дори.
Толкова ли НЯМА един истински българин в тази телевизия, да направи ПРОЕКТ към ЕС за някакви средства, с които да се дигитализира нашия ФОНД, и се направи един хубав сайт със снимки и видеа, а пък държавата да затегне контрола по авторското право и да санкционира, вестници и ел.медии които ползват неправомерно тяхното съдържание. Ясно е, че едното без другото не може. Но затова ни трябват истински хора, а не фалшиви Дребнодушковци мислещи на дребно и гледащи в краката си...
Дано, Дани, тези ТВОИ усещания и ЕМОЦИИ бъдат преживени от хилядите деца на БЪЛГАРИЯ, родени през 60-те, 70-те и 80те, а пък защо не и техните деца, растящи сега да усетят тяхното време.
Как можаха Унгария, Чехия и Словакия да пуснат едно 90% от старите си филмчета, игрални , тв и анимационни без да се притесняват дали ще бъдат актуални, че са 2д, че говорили за други ценности или пък се споменавала с патос партията и някакъв си строй , който ПОСМЪРТНО не може да се появи повече... в онзи си вид 50-те-80те.
Толкоз.

ПП: Знаех , че ще се развихря, но гледах да бъда по-малко жлъчен и жесток, към онези които позволиха да се унищожат лентите на детството ни, а и на родителите ни такова. Важното е сега, каквото е останало, пък и 10% да е само, то поне то да се дигитализира и да бъде ДОСТЪПНО до широката маса от хора.
Лека нощ, бивши и настоящи служители на БТ и БНТ, отговорни за фонда ни, СПИТЕ ЛИ СПОКОЙНО?!*
*Сигурно спите спокойно, всички вие които нямахте съвестта, смелостта, уважението към труда на хилядите работещи пред и зад камерата, сценографи и художници, озвучители, сценаристи и осветители и безброй сценични работници и шофьори, които извън служебните си задължения вкарваха сърцето и душата си, за да направят приказни всички онези предавания за подрастващите, и не излезнахте заедно да кажете истината за унищожаването на фонда ни, оставихте знайни и незнайни анонимни директори и властимащи да обругаят и съсипят с безхаберието и бездушието си тези реликви на паметта, не излезнахте обединени да кажете СТОП! на съсипването на социалната и културна програма на БТ след 1990 г., не защитихте големите си имена в режисурата, сценариите и др. направления доказани творци, и ги оставихте да бъдат пенсионирани, забравени и дълбоко наранени от внезапното им изхвърляне след десетки години себеотдаденост в работата си. Така традициите в БТ и "щафетата" не бе предадена и сега берем с шепи комерсиалната гнилост която шуми отвсякъде - пистолети, гърмежи, мафия, отвличания, корупция, англоезична реч и ориенталски напеви струящи из националния ни ефир, а УЖ-БЯХМЕ люлката на славянската АЗБУКА, защо поругахме интонационната си среда и се обезличихме, защо, защо, защо...
знаем ли кои сме ние и кои бяха предците ни само до преди 100-ина години назад...
докато дишам, ще вярвам че с мои сили и такива на единомишленици можем да възстановим доколкото е възможно възстановимото, а за другото ще разказваме...
това ще правя засега от тази си позиция... а ако е рекъл Господ и имаме по-голяма сила, ще изрежем тази гнилост начаса, за да не поврежда малкото останали здрави места.


 
 
№5 от: Anakin Skywalker (17 февруари 2013 22:41)

Тази сутрин се събудих по рано, по инерция включих телевизора на Канал 1 и... гледам Студио Детски екран - Спилитим и Рашо. Онова приятно и позабаравено филмче, по скоро кратки теленовели за коминочистача Спилитим (Юрий Англов) Капитана Рашо (Георги Мамалев), готвача (Иван Обретенеов) и Юнгата, които плават по морето с едно корабче и коминочистача им разказва приказки... Помислих си, че оше не съм се разсънил, а то наистина се оказа, че това излъчват. За жaлоcт не можах като Дани да направя един цял ден, типичен от онова време. Липсваха ми вещи, артефакти от детството, исках да се повозя и на белия Москвич, но и той отиде за скрап преди повече от десетилетие...
С Роби на път не го обичам защото в началото на 80те заради него в даскалото ми излезе прякор Знайко. Носех цайси и някой беше открил прилика с мен и онова момченце от предването, което обясняваше на другарчето си Незнайко за всичко в света на науката и техниката, къде, как, кога...а роботчето Роби помагаше




--------------------
 
 
№6 от: dani (18 февруари 2013 00:18)

Студио Детски екран - Спилитим и Рашо

Жоре, направо ти завиждам. Дали го излъчват цялата поредица или е било само за да ни "раздразнят"? 

Бойко, брате, точно так е, ама няма полза да си хабим нервите. За сега единственият фонд с филми, песни и картинки, се казва "Нашето детство" и , ако мога да преобърна малко една "крилата мисъл " на админ Влади - "Архиварите са живи, макар че архивите поизмряха smile ". И да сме живи и здрави и занапред - а истинския "фонд на БНТ" си го носим в главите и сърцата си.

Понеже във връзка с разказа получих вече няколко писма и запитвания, искам да уточня нещо. Това е фантастичен разказ. Във третата му част съвсем ще проличи. Аз не съм прототип на главния герой, който разказва ( макар че бих искал да бъда laughing) . Не мога да ви дам съвет как "и вие да се сдобиете с такива записи от радиото и телевизията", защото и аз ги нямам. Не знам как на практика да се направят такива уреди като "ВЕФа" и "телевизора компютър". Уф, чувствам се малко като Лапатухин neznam




--------------------
 
 
№7 от: boysta3 (18 февруари 2013 00:19)

Цитат: Anakin Skywalker
Тази сутрин се събудих по рано, по инерция включих телевизора на Канал 1 и... гледам Студио Детски екран - Спилитим и Рашо.
Прав си Анакине, аз трябва да го погледна, за да си го спомня. За съжаление, сериала е към края си, цели 10 серии, а досега са минали първите 8. Явно всяка серия е по 15 мин. а следващата събота ще дадат 9 и 10 серия от 8 до 8.30 часа по БНТ 1. (вижте тука)


 
 
№8 от: незнайко незнамов (19 февруари 2013 10:07)

ох, ах, уф............ искам там, в сладкарницата, в мазата, пред телевизора и вефа.......... поне за малко........... и благодаря за усещането от разказа - направо е вълшебно!


 
 
№9 от: Sulio (5 юли 2013 00:33)

boysta3,

Не се притеснявай нещата вървят макар и по бавно отколкото ни се иска. пари и техника за дигитална реставрация има, но няма хора. Надяваме се все пак че от догодина ще тръгне и ако се намерят качествени хора ще се дигитализира и реставрира всичко което е останало читаво из архивите.


 
 
№10 от: ssi (7 юли 2013 21:40)

Дани, не знам как съм ги пропуснал тези статии. Явно съм бил в някаква черна дупка онзи месец... Добре , че ми каза да го погледна.

Честно казано повярвах ти и не си и помислих за миг, че е фантастичен разказ.

Съмнявам се , че нещата които си описал могат да станат толкова бързо, но защо да не пробваме поне с едно нещо???


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?