Главна » Архивите са живи » Галерия » Оризови ядки (какино тане)
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
 
 
 
Архиви
Април 2014 (17)
Март 2014 (28)
Февруари 2014 (27)
Януари 2014 (58)
Декември 2013 (21)
Ноември 2013 (20)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Оризови ядки (какино тане)
19-07-2008, 04:12 | Автор: freja | Категория: Галерия, Лакомства
Двоумях се дали изобщо да ви покажа тази опаковка от страх, че никой няма да си спомни за японските крекери и така напразно ще изхабя има-няма 1 MB ценно пространство на сайта.
Оризови ядки (какино тане)
Оризовите ядки се появиха у нас в последните месеци преди 10 ноември. Бяха голяма новост и много обичахме да си ги хрупаме, макар че не са били съвсем оригинален продукт, а произведени в Пловдив.
Оризови ядки (какино тане)
Даже, ако забележите, са били означени като "опитен образец" - явно с цел проучване на пазара. Колко странно в такъв случай - при цялата ни любов към тях, накрая спряха да ги произвеждат podsmruk.
Оризови ядки (какино тане)
Много любопитно ми беше японското им наименование - какино тане - и все го свързвах с моята по-голяма братовчедка кака Таня.
Не знам дали си спомняте как изглеждат, затова потърсих някоя снимка, за да ви припомня. Тези вляво са си истинските японски оризови ядки, от които нашите малко се различаваха по форма - не бяха толкова издължени, а по-скоро сплескани и с две думи, точно на тиквени семки си приличаха. Тиквени семки с полирана повърхност, следи от червен пипер и съвсем леко лютиви нюанси, мммм... Не бяха и такива големи, колкото тези на снимката, нито бяха смесени с кашу, нито пък пакетчето побираше толкова голям грамаж. Но бяха страшно вкусни! И струваха 30 стотинки.

 
 
 
 
 
***

По молба на tervel, тук ще публикувам моите резултати от търсенето на тайнствената рецепта:

Първо, щом ще правим какинотане, трябва да изясним какво са те. А те са една от разновидностите араре.

 

Цитирам Уикипедия:


Араре са японски крекери с размерите на залък, приготвяни от глутинов ориз* и овкусени със соев сос. Араре имат японски произход и са били пренесени в САЩ от японски имигранти, започнали работа на плантациите в началото на 20 век.

 

Японците консумират араре най-вече покрай Фестивала на куклите (Хинамацури), който се провежда на 3 март – Деня на момичетата в Япония. Тогава крекерите са особено пъстроцветни: розови, жълти, бели, кафяви, светлозелени и т.н. Обикновени араре могат да се намерят през цялата година, но оцветените се предлагат само от януари до март в очакване на Фестивала.

 

Съществува огромно разнообразие от видове араре, които се различават по  размер, цвят и форма. Има както сладки, така и пикантни разновидности. Един от видовете например – норимаки араре ("нори" – ядливи водорасли; "маки" – руло) – се приготвя, като крекерите се завиват в листи от пресовани изсушени водорасли. Друг вид араре – какинотане – се наричат така, понеже по форма наподобяват семена на райска ябълка ("каки" – райска ябълка). Какинотане често се продават смесени с фъстъци. Тази комбинация се нарича "какипи" и е предпочитано мезе за японска бира.

__________

* Терминът "глутинов ориз" си е чисто моя измишльотина и го побългарих от английското glutinous ricе. В това словосъчетание думичката glutinous идва не от gluten (глутен), а от glue (лепило). И следователно "глутинов ориз" означава специален сорт ориз с високо съдържание на нишесте, който "лепне" след сваряване, т.е. това е лепнещ ориз. За да не се бърка с други сортове лепнещ оризето и латинското му наименование: Oryza sativa var. glutinosa или Oryza glutinosa.

 

Първата рецепта, на която попаднах (и според мен – по-надеждната), е на Бети Шимабукуро от 21 април 2004, публикувана в Starbulletin:

 

ДОМАШНИ АРАРЕ


Араре винаги са идвали в дома ми в готов вид. Както например обувките. Ясно ми е, че на теория е възможно човек сам да си направи обувки, обаче как? Пък и защо му е?

 

Същото е и с араре – познати още като мочи-крекери или каки-мочи (mochi crunch / kaki mochi) – онези леко солени и винаги хрупкави японски оризови крекери. Този снакс определено е достатъчно евтин, за да си го купуваш в огромни количества, а качеството му (като изключим масовото производство) едва ли се поставя под съмнение.

 

Но едно нещо е сигурно за всяко ястие: че съществува поне един човек, когото го сърбят ръцете да си го приготви сам. А все някъде съществува и рецептата за това.

 

В случая въпросът бе зададен от Джесика Ичиноуз: "Възможно ли е да се направи араре в домашни условия?".

 

След като публикувахме молбата на Джеси, двама наши читатели ни изпратиха три сходни рецепти, взети от различни готварски книги. Тук ще ги обединя в една.

 

Макар и малко досаден, процесът по приготвянето на араре се оказа съвсем прост. Но съставките са скъпи: мочико, захар, сусамово семе, соев сос, царевичен сироп. Така че, ако имате достатъчно време, приключението си заслужава.

 

Защо? Е, ами защото можете. Но ако това не ви се струва достатъчно добра причина, какво ще кажете тогава за Деня на момчетата? Той е след две седмици и малко домашно приготвени араре биха били запомняща се почерпка. Ако пък в живота ви няма момчета – тогава може би за Деня на майката, след две седмици и половина? Покажете й, че сте способни да направите араре и тя ще е спокойна, че ви е отгледала както трябва.

 

Освен всичко друго, правенето на араре си е в известен смисъл магическо. Вземете една шепа и ги разгледайте – нищо не издава специфичния начин на приготвянето им. За разлика от една бисквита, която очевидно е изпечена, или картофен чипс, който очевидно е изпържен, араре приличат на продукт от някакъв друг процес – механизация, вероятно.

 

Излиза, че те и се пържат, и се пекат; първо се пържат, за да се надуят и станат въздушни, а после се изпичат, за да се сдобият с хрупкава сладко-солена глазура.

 

Преди това обаче ще трябва да оформите парченцата, като разточите обикновено тесто и го нарежете. Това е критичният момент в рецептата: разточете лист, тънък колкото лист хартия и го нарежете на квадратчета със страна половин инч (≈ 1.27 см). Моята първа партида араре станаха твърде дебели; кучето ми обаче ги хареса.

 

Според тази рецепта се изрязват обикновени квадратчета, което и оползотворява тестото максимално. Разбира се, можете да изрежете всякакви интересни форми с помощтта на формички за сладки, но може би първият път е по-добре да не развихряте прекалено фантазията и самонадеяността си.

 

Аз си мислех, че сложната част ще бъде пърженето, но стига да загреете олиото до правилната температура (375° F ≈ 190,5° C), тестото ще се държи точно, както се очаква от него – ще изплува на повърхността, ще се надуе и ще придобие златист цвят. Все още няма да бъде хрупкаво, затова не си мислете, че сте объркали нещо.

 

Частта, в която правилната преценка и техника наистина влизат в действие, е глазирането. Трябва да варите на котлона сместа от соев сос, царевичен сироп и захар точно толкова дълго, колкото леко да се сгъсти. Ако я преварите, ще стане твърде гъста и няма да можете да я нанесете равномерно по крекерите.

 

Покритите с глазура араре отиват във фурната и там, отново, единствено опитът ще ви покаже пътя към успеха. Ако прибързате с изваждането, вашите араре ще останат лепкави и недостатъчно хрупкави. Ако ги препечете, ще имат вкус на изгоряло. Трудно е за окото да разпознае точния момент, понеже глазурата им придава тъмен цвят още в началото. Ще трябва да опитвате отделни парченца, за да уловите това мимолетно състояние на "полуготовост": когато глазурата е стегната и суха, но крекерите все още не са достатъчно хрупкави (такива ще станат, когато изстинат напълно).

 

Най-доброто решение е да глазирате и печете на малки партиди, докато установите точното време за печене във вашата фурна. Добрата новина е, че дори и прегорели, араре пак са вкусни. Споменах ли, че направих няколко партиди?

 

Готови ли сте? Успех!

 

Оризови ядки (какино тане) 

1) Мекото тесто, приготвено от мочико, брашно, вода и черен сусам, се разточва изключително тънко и се нарязва на квадратчета.

2) Суровото тесто се пържи в растително масло до златисто и докато се надуе, без да става много хрупкаво.

3) Крекерите се пекат с глазура от соев сос, захар и царевичен сироп, което ги прави хрупкави и тъмни на цвят.
 

 

 

Японски оризови крекери

 

¾ ч.ч. брашно

¾ ч.ч. мочико

1 ½ с.л. захар

1 с.л. черно сусамово семе

1 ч.л. бакпулвер

½ ч.ч. вода

растително масло за пържене

 

За глазурата:

¼ ч.ч. царевичен сироп

¼ ч.ч. захар

¼ ч.ч. соев сос

 

От брашното, мочикото, захарта, сусама, бакпулвера и водата омесете меко тесто. Ако тестото е прекалено сухо, добавете още малко вода.

 

Леко поръсете работната площ с мочико. Разделете тестото на няколко части и ги разточете на тънко. Разточеният лист трябва да бъде тънък почти колкото лист хартия. Нарежете на квадратчета със страна ½ инч (≈ 1.27 см).

Загрейте олиото до 375° F (≈ 190,5° C).

Пържете крекерите на партиди, докато станат златисти от двете страни. Това ще отнеме не повече от няколко секунди. Извадете ги с решетъчна лъжица, като я почуквате в стените на тигана, за да отстраните излишната мазнина. Подсушете върху кухненска хартия.

Загрейте фурната до 300° F (≈ 148,8° C). Наредете изстиналите крекери върху хартия за печене.

За приготвянето на глазурата:

В тиган смесете царевичния сироп, захарта и соевия сос и оставете да заври на среден огън. Варете, докато захарта се разтвори и сместа започне да се сгъстява – около минута. Не варете повече, иначе няма да можете да работите с глазурата.

Излейте глазурата върху оризовите крекери и ги разбъркайте, за да се покрият равномерно. Работете бързо, защото глазурата ще се втвърди, щом изстине. Кракерите не трябва да се допират един о друг. Печете 15-20 минути, докато глазурата изсъхне, но крекерите все още не са достатъчно хрупкави. Те ще станат твърди и хрупкави, когато изстинат. Не печете твърде дълго, за да не прегори глазурата. От тази рецепта излизат около 100 крекера.
 

Другата рецепта за какинотане (втората и последната; изглежда какинотане наистина ревностно се пазят в тайна) е от един форум:
 

1. Нарежете мочи на парченца, големи горе-долу колкото какинотане. Изсушете ги на слънце за няколко дни. След това ги препечете в тефлонов тиган на бавен огън, при непрекъснато разбъркване.

 

2. Когато крекерите леко покафенеят, изключете котлона и добавете предварително приготвена смес (глазура) от соев сос, мирин и чили на прах. Разбъркайте крекерите, докато останат почти сухи.

 

3. Разпръснете ги върху суха хартия (например вестник), докато изсъхнат напълно. Сега е моментът да добавите още чили, ако ги предпочитате по-пикантни.

 

Това не е оригинална рецепта, а само се доближава до истинските какинотане. Количеството на глазурата зависи от количеството мочи – трябва да пробвате сами, за да прецените колко.
 

 

Хмммм... Речник ви трябва, нали?tongue2

Хайде, от мен да минеmig_mig :

 

Мирин е сладка японска подправка, приготвяна от ферментиращо саке (японското оризово вино, НЕ ракия) и захар. Сигурно някъде може да се открие рецепта за приготвяне на саке, но ще е по-лесно направо да се замести с шери или друго сухо вино + захар.

Мочи е т.нар. японски "оризов кейк", който се приготвя от глутинов ориз по следния начин:

1. Олющеният ориз се накисва за през нощта във вода и след това се сварява във вода или на пара..

2. Според традицията, свареният ориз се смачква в дървен хаван с дървен чук, но това може да се направи и с блендер или кухненски робот.

3. От лепкавото тесто се оформят "кейковете" с различна форма (обикновено сплескани топки; друг вариант е тестото да се разстели и след като леко се втвърди, да се нареже на кубчета). "Кейковете" се оставят да изсъхнат и се съхраняват в хладилник.

Мочико е брашно от глутинов ориз. Не всяко оризово брашно е мочико.

 

Би трябвало тези продукти да се намират лесно по азиатските магазини, но аз лично никога не съм ги търсила. Ако ми остане време да си правя сама какинотане (а откога му се каня...), ще си направя сама и продуктите.

А ако някой ме изпревари – непременно да пише дали горните рецепти работят!
 
(22.02.10) Добавям снимка на съвременни какино тане, изпратена ни от ваняя (повече подробности - в коментара по-долу):
Оризови ядки (какино тане)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (19 юли 2008 22:51)

Freja, не знам откъде изрови тази опаковка, ама аз наистина си ги спомням. И като всички твърди храни много внимавах да не ми падне някоя пломба, wink


 
 
№2 от: eli (19 юли 2008 23:16)

Какино тане, колко съм се чудела какво значиpodsmruk В пръвия момент го обърках с оризона (помните ли го, едни цветни работки от нещо си), но после се сетих. А че беше твърдо и трошеше зъби, спор нямаtongue2
Въпрос 1: Нещо не мога да се ориентирам в годините, пускането на какиното не следва ли бума на филмите с бойни изкуства. (Хон Гил Дон, Шао Лин и прочие)?

Въпрос 2: Никакъв спомен нямам, имаше ли през Детството царевични пръчици? За солети съм почти сигурна, "Зрънчо" и производните като че ли се появиха след '89, но пръчиците...


 
 
№3 от: Burtan (20 юли 2008 00:29)
Какино Тане се появи доста преди 10 ноември. както е написала freja струваше 30 стотинки и можеше да се намери най-вече на едни колички пълни с лакомства при езерото Ариана (не знам дали ги помните тези колички, метални със стъклена витринка и платнен покрив от дебело зебло).

На въпрос 2 от Eli: имаше царевични пръчици бяха в едни червеникави опаковки и ако не ме лъже паметта струваха 24 стотинки. 

 
 
№4 от: freja (20 юли 2008 02:33)
Солети е имало отпреди да се родя още mig_mig . Аз помня два вида: на едните пишеше "Солети", а на другите -  "Солети с ким". Тези с ким ми харесваха повече. Солетите ги консумирахме така: започваме бавно-бавно и ситно-ситно да хрупаме първата, после без да я гълтаме - започваме втората, после третата и т.н. - колкото повече - толкова повече. Голямо удоволствие ми доставяше това, а то обикновено отнемаше много дълго време. И беше съкровище да ти се паднат в пакетчето две слепени солети winked.
Царевични пръчици имаше преди 1989, но само един вид бяха. Точно тогава на тях пишеше "царевични", а не като сега - пшенични. Майка ми ги наричаше "Лапаш нещо - гълташ нищо".
Оризовите ядки може и да са ги започнали от по-рано, но аз си ги спомням от септември-октомври 1989, защото тъкмо в началото на есента през голямото междучасие пресичахме площада и отивахме до... Театъра (ами да, къде другаде могат да ги продават xaxa2) и аз си купувах винаги по две пакетчета. Не знам защо бяха решили да отворят там магазинче, обаче в това магазинче продаваха все интересни неща за ядене. Като например "Марциана" - онези дунапренени бонбони в жълто и розово (marshmallows). И те май бяха пробно производство и после ги спряха recourse. А пък опаковката съм си я колекционирала при останалите опаковки - най-вероятно, защото много съм ги обичала какино-танетата, но по-най-вероятно заради... йероглифите... (това май само аз си го разбрах).
Във връзка с тези занимавки, се сетих за чипса, който тогава не се казваше чипс, а пържени картофки. Продаваха го на 1-2 места (т.е. пред 1-2 ресторанта) в най-обикновени целофанени пликчета, без никакви надписи по тях, само вътре при картофите имаше едно миниатюрно хартиено етикетче, цялото омазнено. Между другото, такова етикетче имаше и при солетите, които също бяха в целофанени опаковки без надписи.
За "Зрънчо"-то и моите спомени са от след 1989, а любимите ми бяха с червен пипер (или те всички бяха такива?... neznam)
Ох, отивам до хладилника.


 
 
№5 от: eli (20 юли 2008 17:00)
Как добре го помня този чипс, много мазен и ултра калоричен и модерен. Купувахме го в единия край на главната улица и го изяждахме на езерото в градската градина. (Как ли сме се миели без мокри кърпичкиpodsmruk). Веднъж случайно "подуших" и къщата, в която го пържеха, миришеше от две улици на застояло олио. Май тогава спрях да си купувам...
Дали нямахме повече видове junk food защото и телевизията беше двупрограмна, или обратното. Ама че тъпо формулиран въпросtongue2
А "Марциана"-та си беше класика, доста време казвах така на всички подобни бонбони.
Дали и аз да не изстрелям към хладилника...

 
 
№6 от: freja (21 юли 2008 03:38)
Трябва да внимаваме с тия хладилници...smile24
Сетих се за още една junk food: пелетите. Имаше ги готови и полуготови. Вторите бяха някакво португалско/бразилско или някакво такова производство, продаваха ги в картонени кутии (малки) и полуфабрикатът беше готов за пържене. Което ще рече, че си имаше стандартната форма на пелети, обаче съвсем, съвсем миниатюрни и тънки. Но щом се хвърлеха в горещото олио, те за секунди се надуваха и уголемяваха размера си в геометрична прогресия и накрая излизаха от тигана с нормална големина. За да не вземат да наистина да прелеят от тигана, не биваше да се слагат по много наведнъж в него.
На същия принцип бяха и едни други хрупащи неща, мисля, че също от картофено брашно направени. Не им помня името и се различаваха от пелетите само по него и по формата си. Те приличаха на люспи на корнфлейкс - пак миниатюрни и тънки, а като се изпържеха, ставаха големи.
Помня им вкуса. Годината като че ли беше 1986/88poches .

Мокрите кърпички ли... тая глезотия xaxa2mig_mig . Дааа... нямаше мокри кърпички; обаче имаше чешмички там, където днес няма...requesthmmm

 
 
№7 от: Надя (21 юли 2008 14:00)
Имам някакъв мнооого блед спомен за тези оризови ядки, по скоро помня едни многоцветни май пак бяха оризови, но бяха като дражета в целофанови прозрачни пакетчета.
Пелетите бяха като че ли началото на разните му там чипсове, мипсове, наситихме им се бързо обаче и пак извадихме тенджерата за пуканки, бяха къде, къде по-вкусни. tongue 

 
 
№8 от: freja (22 юли 2008 12:54)
Надя, ти сигурно си спомняшш за оризона, за който спомена и eli по-горе. Той имаше форма на оризчета, но дали е бил от оризово брашно - не знам. Беше два вида: цветен и обикновен. И двата вида бяха сладки (нали?...), а обикновеният беше по-скоро жълтеникав на цвят (или се лъжа?...poches ). Изсипвахме си цели шепи в устата, страшно ни харесваше.

 
 
№9 от: Надя (22 юли 2008 15:14)
Точно него имам в предвид, но нещо не се сетих за името. Сладки и хрупкави, също като любимите ми бонбони Снежанка или Снежинка беше.... chorchik уффф пак ми изневерява паметта. Ами ония беличките вътре с фъстъци?

 
 
№10 от: Tervel (3 август 2008 21:59)
И представа си нямаш колко години съм, ги бленувал тия ядки.Колко съм търсил в интернет за тях, да намеря нещичко.Скоро не бях търсил и като първи резултат ми излиза тази тема.Като видях опаковчицата ми се дорева :) Първи клас бях 94 г и като се започна с тия оризови ядки, докато изчезнат.Всичко бих дал за едно пакетче.Някой не знае ли рецепта или от къде може да се закупят тези китайските?

 
 
№11 от: freja (4 август 2008 01:48)
Рецептата е трудна. И аз, като верен възпитаник на школата "Направи си сам", много търсих как се прави какино-тане. И намерих smile - в един затънтен край на интернетната галактика. Ще открия къде съм я записала и ще я публикувам тук, ок? smile

 
 
№12 от: Бяло (6 август 2008 09:47)
  В едно магазинче в Копривщица скоро видях оризон, както се сещате, купих си, за да го пробвам. Обаче....едно хлапе ми го изяде и то без да разбера, хи хи. Сега ми е смешно, ама тогава ми идеше да се разревааа. А какино тане мернах някъде по тези павилиончета с насипните ядки, не го харесвах, защото беше много твърдо. Снежинките (или снежанки) на Надето също ги виждам по тези павилиони (в София).

 
 
№13 от: freja (25 август 2008 03:56)
tervel, специално за теб - виж горе рецептите, които намерих.

 
 
№14 от: gamina (19 ноември 2008 19:44)
Ееее, може да сме нямали мокри кърпички, ама имаше Българска Роза lol
Иначе аз помня оризовите ядки, и онова другото оризовото - шарени меки "неща". А чипса беше хит като се появи в лавката в училище... малки, мазни пакетчета, ама с чипс вътре. От солетите най-много обичах да изяждам тези с много сол по тях, а веднъж на село бях отворила един голям пакет фъстъци и изядох само обелките, пак заради солта. Резултата естествено беше наказание request

 
 
№15 от: GalkaBalka (21 януари 2009 17:11)

Леле как ги обичах тези оризови ядки. Даже до края на 90те съм виждала из някоя по забутана будка... После изведнъж изчезнаха. Обачеее преди няколко месеца видях подобни, но в различни формички. Някои от тях бяха леко люти, другите сладняха и трети с вкус познат ни точно от детството. жалко, че не съм запазила опаковката за да я снимам. Ама кой ти мисли... Лошото е, че съм виждала само в един магазин... трябва да поръчам на един приятел който живее близо до магазина да ми вземе и ще ги покажа. Не знам защо ги няма сред другите ядки из всички магазини. Тя и марката беше на една от по известните фирми за ядки сякаш... 

 

Иначе и аз от солетите най много обичах най-солените и двойните... и до ден днешен така ги ям, започвам от тези които са покрити с много сол, после изяждам двойните и всичко останало след това. 

gamina, ме подсети с нейния пост... и аз съм изяждала само обелките  request


 
 
№16 от: freja (22 януари 2009 02:23)
GalkaBalka, едната марка е "Три" (с тези смесените видове вътре), обаче има и още един производител - него не го помня, но в опаковките му има само един вид оризови ядки. Като цяло, днешните не ми харесват. По-безвкусни ми са. Може би с изключение на онези, които наподобяват старите.

 
 
№17 от: Krista (17 март 2009 12:57)
Аз пък се чудех защо са "оризови ядки", след като не виждах никаква ядка в тях?smile24  Оризона си го спомням, макар, че не се намираше лесно. Неповторим вкус имаха царевичните пръчици, а "Зрънчо"- то освен с червен пипер, го имаше и с чубрица (мммм, любимото ми) и с фъстъци, но това е съвсем в края на осемдесетте, та да не кажа и в началото на деветдесетте. Доскоро на фасадата на фабриката, която е произвеждала "Зрънчо" стоеше онова изрисувано весело човече с шапчица от царевица и надпис "Зрънчо" - можеше да се види от прозорците на всеки влак, навлизащ в Сточна гара София, пък и от булевард "Данаил Николаев". А може би и още си стои там.... Спомням си и едни "Гризини" от ранното си детство - едни хрупкави сухарчета под формата на дебели пръчици, дълги към 15-20 см. - не бяха допълнително осолени (само каквото е имало в тестото). Е, няма такъв вкус на пазара сега - пробвах преди време някакви вносни, които ми заприличаха на "Гризини"-те, но са много по-твърди и не ми харесаха...

 
 
№18 от: mia.yaneva (17 март 2009 13:27)

ООООООООО, гризините! Според баща ми са били румънски, бяха в прозрачни пликчета със синьо и червено. Аз да си призная много не си спомням вкуса им, освен че ги обожавах, но сегашните гръцки, които продават - тези без сол, натуралните, мисля са същите. Но сега ми се виждат ужасно безвкусни и мисля, не е защото онези, нашите, лелеяни от детството са били по-добри (според татко не са), а защото сме били деца и при липсата на друго са ни се виждали вълшебни. Ние дори си имахме цял ритуал в къщи, винаги след като ме взимаха от детска градина ми купуваха такива.

А по повод на царевичните пръчици, спомняте ли си едно нещо, наречено "Царевин", което се появи може би в началото на 80-те в средно големи картонени кутийки половината бяла, другата с оранжеви и жълти райета по диагонал? Надписът "царевин" беше по диагонал - с черни букви. Това бяха всъщност царевични пръчици на прах и се ядеше разтворен в кисело мляко - беше голяма отврат на вкус, поне за мен :) Много търсих из къщи една останала кутия, но не намерих.


 
 
№19 от: Айви (21 март 2009 14:09)
О Б О Ж А В А Х   О Р И З О В И Т Е  Я Д К И!!!hiphip
И много съм се чудила какво означава "какино тане"! hum-hum (Асоциацията с кака Таня много ме разсмя!)smile24 
Помня, че в кварталния магазин ги "пускаха" от време на време. Когато ги имаше всяко голямо междучасие си купувах по пакетче и с огромно удоволствие хрупах вкусните ядки. Веднъж баба ми ми устрои голяма изненада. Може би, месец след като в магазина японските крекери (тогава не им казвах така mig_mig) бяха свършили, моята баба отвори кухненския шкаф и извади... така желаното от мен пакетче! Подскочих от радост! Милата ми баба, знаейки колко ги обичам ми беше заделила малко количество от ценността!
По-късно, в средата на деведесетте оризови ядки пак се намираха, но само в едно единствено магазинче на родния ми град. И от тогава никъде не съм виждала. И никой от връстниците ми НЕ ги помни! Всички ги бъркат с оризона!angry2 Така се радвам, че най-после открих хора, които си спомнят за любимото ми лакомство от детството!

 
 
№20 от: mia.yaneva (21 март 2009 15:17)
Още ги има в София и в Сливен съм виждала, а сигурна съм и в други градове, където продават ядки - като японски микс. Един от ядките в микса са точно какино тането. А пък като се съберем на общата среща, ще ти приготвим в количества, ако в твоя град няма!!! Мисля, че всички ще им се зарадват!

 
 
№21 от: izgrevist (27 октомври 2009 01:15)
Оризовите ядки ,,Какино тане,, се произвеждаха в Пловдив в завода на ПП УСПЕХ,който се намираше срещу сегашният РУМ Изгрев почти в края на града.В този цех освен ядките правеха хляб и солети.В Пловдив имаше много павилиони тип Чайка,които продаваха закуски,хляб и естествено Какино тане.Като голям техен почитател дори ги бях обследвал защото имаха няколко вида опаковки и дори по тях се разпознаваха дали ще имат по осезаема миризма.Защото те имаха специфичен вкус и аромат.Някъде към края на 90-те изчезнаха изобщо от пазара.Има една софийска фирма за ядки-Микс нътс-те произвеждаха по едно време подобни на вкус и вид ядки ,но много бързо ги спряха .

 
 
№22 от: ваняя (4 декември 2009 23:55)
Леле колко много сьм изяла от тези, по пет пакетчета на ден и после айде на зъболекар fellow Ако пак ги пуснат пак ще троша зьби xixi

 
 
№23 от: milkulini (14 декември 2009 17:45)
Ооооо, това го обожавах. Откъде измъкна тази опаковка? Аз винаги съм се чудела на името, свързвах го с Тането на кака или другояче казано - Какиното Тане. :) Сега дали има пак такива? :(

 
 
№24 от: ваняя (22 януари 2010 21:46)
абе някой знаели дали не се продават пак nazdrave

 
 
№25 от: freja (23 януари 2010 03:26)
Абе продават се бе, хора, вижте коментарите nazdrave mig_mig. Дотук установихме два производителя: "Три" и "Mix Nuts". Само че не откривам японските крекери в асортимента им, може и да са ги спрели. Те и без това рядко се намираха, може да е нямало тъсене, затова да не зареждат... Иначе съм виждала и насипно - към 20 лв/кг. А сега открих и няколко вида на "Seeberger", но май са немски и следователно може би скъпи. Пък и не се знае дали точно от "нашите" предлагат, защото японски крекери има мнооооого видове... girl_sigh

 
 
№26 от: ваняя (23 януари 2010 14:42)
АЗ си купих едни на морето обаче бяха с някакви подправки и вкусьт беше по друг ама на коя фирма бяха hum-hum


А и пликчето беше микс и различни ядки и сите все китайски xixi

 
 
№27 от: freja (22 февруари 2010 17:38)
Цитат: ваняя
Голяма новина за пристарстените към ОРИЗОВИТЕ ЯДКИ - "Какино Тане"! Днес ги открих в един магазин след толкова много години, същите на вкус, същата форма и много крехки. Само цената е доста по различна - 1 лев. Веднага купих едно пакетче за проба и след малко се връщам за още bravo2 hiphip yeyeye

Горе в статията добавям снимката на съвременното пакетче, което ваняя си е купилаpuh_med Ами аз лично мога да я поздравя за находката и вече да се оглеждам по магазините, щом толкова приличат на старите какино тане!! :))

 
 
№28 от: mchukanov (22 февруари 2010 17:43)
  Остава и старият чипс от мазнички пържени картофки да се появи масово hiphip bravo2 nomer1
... и плодовите млекца в найлоновата кесиика, които изсмуквахме winked



--------------------
 
 
№29 от: ваняя (22 февруари 2010 18:46)
И чипса го има тук-там, аз съм си вземала, все така мазен е wink Утре пак ще тичам до магазина за още едно пакетче оризови ядки yeyeye

 
 
№30 от: Айви (3 юни 2010 15:19)
 И аз  отново открих ОРИЗОВИТЕ ЯДКИ!!!yeyeye  Формата им е по-различна (и цената, разбира се), но вкусът им е почти СЪЩИЯТ!!! И как ми напомнят за детството...

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (10)

Потребители (0):

Роботи (2): Google, Msn

Гости: (8)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:

Васко де Гама от село Рупча
Неочаквана ваканция
Рицарят на Бялата дама
Фильо и Макензен
Войната на таралежите
Друг

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976. Изд. БЗНС, София. Роман. Българска. ІІ прераб. и доп. изд. Художник: Петър Рашков. Формат: 20 см. Тираж: 40 200 бр. Страници: 296 с. Цена: 1.15 лв. // 1. изд. 1942 ...

Авдеенко, Александър (1908-1996)

Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в ...

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959. Изд. Народна младеж, София. Роман. Превод: от рус. Божана Димитрова (Я люблю / Александр Авдеенко, 1933) С 1 л. портр. Формат: 25 см. Тираж 15 000 бр. Подв. ...

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985. Студия: БалканТон. Базирана на: «Хиляда и една нощ». Драматизация: Елисавета Михайлова. Режисьор: Мария Нанчева-Каменова. ...

Палаванко - Йордан Друмников. 1964

Палаванко - Йордан Друмников. 1964. Изд. Български художник, София. Поема за деца. Българска І изд. Художник: Борислав Стоев. С ил. Формат 22x31 см. Тираж: 52 100 бр. Страници 16 с. Цена: 0.25 лв.