Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юли 2020 (2)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Момчето, което говори с морето
17-02-2007, 00:41 | Автор: dani | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади
Отивах на море обикновено с влак. Почти през цялото време на пътуването стоях, залепил нос на прозореца на купето и гледах навън. Пред очите ми се сменяха прекрасни речни проломи, поля и ниви, селца и градове. Нощно време беше още по-хубаво - светлините на близките селища украсяваха тъмния пейзаж с блестящи гирлянди, чувствах се като в приказка. Настъпваше моментът да се появи и морето. Влакът свиваше покрай някой хълм и пред мен се ширваше синя безбрежност, по която играеха слънчеви дипли. Мигът, в който за пръв път зървах морето, беше много особен. Сърцето ми се изпълваше с необяснима радост. Ставаше ми едно такова леко и ефирно, сякаш само да размахам с ръце и ще се понеса над морската шир. Първият ден от почивката на море обикновено тъсехме квартира. Хазяите винаги бяха особено строги, все обясняваха какво е позволено и какво - не на квартирантите. Ходехме на вечеря в някой ресторант, който винаги беше близо да кея. Мирисът на пържена риба се смесваше с дъха на морска вода и водорасли - беше зашеметяващо хубаво преживяване да поглъщам с пълни гърди тия аромати, да слушам морския прибой, гарниран с приятната музика на ресторантския оркестър... Разбира се, най-хубаво беше на плажа. Никак не обичах да лежа просто само за да "хвана тен", макар че ако зависеше от майка ми, щях цял ден да се пържа на слънце. Забавлявах се, като си правех тунели в пясъка или ровех надълбоко с надежда, че ще намеря бисерна мида. От време на време трябваше да ходя до крайплажната бирария с една чанта, за да купувам на възрастните бира. По онова време въобще считах това питие за отвратително горчиво и се чудех какво толкова хубаво намират големите в него. С децата наоколо се забавлявахме, като играехме с надуваема топка, заравяхме се един друг в пясъка и си правехме "мумии". "Мумия" се прави като те заровят легнал така, че само главата да ти стърчи върху пясъка и след това ти моделират пясъчно тяло. Не бях кой знае какъв плувец и затова влизах в морето на дълбочина до около метър. Страшно ми харесваше да се гмуркам и да търся по дъното мидички и охлювчета. Нямаше по-отвратително от това, докато си чапам, да ме парне някоя медуза. Също имаше и едни рачета, които никой не смееше да лови, защото между децата се говореше, че могат да ти защипят пръста и да го откъснат - глупости, разбира се, но тогава го вярвах. Когато пък идваше силна вълна, се хвърлях в нея и тя ме повдигаше, но често се случваше да не улуча момента да скоча и тогава гълтах вода. Впрочем вода се гълташе и в много други ситуации. За цялото морско летуване изпивах може би повече морска вода, отколкото лимонада. В морето си играехме на "папагал". Някой правеше някакъв номер - например кълбо във водата, а другите трябваше да го повторят. Или пък замъквахме скришом от възрастните някой надуваем дюшек и си играехме на "морски бой" - няколко деца стояха върху дюшека, а останалите бяха "пирати" и го превземаха "на абордаж", докато натръшкат във водата "екипажа". От всичко, което правех по време на почивката на море, най-обичах разходките по кея. Можех с часове да гледам хоризонта, облегнал се върху перилата. Слънцето оцветяваше хилядите вълнички в огледално златно, някъде в далечината едва се виждаше силует на кораб, наоколо се стрелкаха чайки, чийто писък се смесваше с морския шум. Тази симфония от гледки и звуци ме правеше щастлив, синята вода пред мен излъчваше импулси неземно щастие, които сърцето ми приемаше като добре настроен радиоприемник... Ех, наистина сякаш си разговаряхме един с друг – аз и морето. Сега обаче съвсем не е така. Сега, когато отида на море, пак е хубаво, но не като преди. Нещо липсва. Може би липсва онова момче, което някога съм бил, а сега не съм. Сега пак стоя на кея, но морето мълчи. Явно не иска да разговаря с възрастни хора, които предпочитат бира и се стремят да "хванат тен".
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: aranjoro (25 февруари 2007 15:09)

Страхотно е. Знам какво е. Повярвайте, неописуемо е.em_2


 
 
№2 от: boyanka (15 ноември 2007 13:45)
Много е готино!

 
 
№3 от: dani (18 ноември 2007 13:41)
Благодаря :)



--------------------
 
 
№4 от: Зико (15 февруари 2008 11:59)
Свалям шапка за статията!

 
 
№5 от: dani (15 февруари 2008 17:07)
Обаче като те гледам, нямаш шапка
Шегувам се, разбира се. Благодаря за хубавата оценка!



--------------------
 
 
№6 от: filipovaeli (19 юни 2008 11:32)
Много мило ми стана от разказа. Аз пък си спомних, когато ходихме на море с майкини -с карта в почивна станция в Приморско. Сега през юни цъфнаха липите в моя град и аз пак се пренесох в детството си, защото миризмата на цъфнали липи ми напомня на почивките ни в Приморско и Китен. /Явно сме ходили юни месец всяка година./ Помня, че пътувахме с влак до Бургас. Влакът тръгваше в 6,00ч, но ние винаги ставахме още в три, за да се приготвимneznam Чанти, багажи, малкото ми 5 год. братче, един огромен плажен чадър ръчна изработка /мама много се гордееше с него/ и др. Във влака още след първия час се залепвах на стъклото и чаках да видя синьото безкрайно море. А после се сещам за изобилните закуски в стола на станцията с огромни парчета шпеков салам, половин пакетче масло, конфитюр, плочка сирене или кашкавал, хладния чай..., а за обяд как се разминаваме с първата смяна и досадното "пак скара"... Вечер се разхождахме по кея или през градчето и миришеше на липи... и плажно масло. И в станцията си нареждахме във фоайето столове и гледахме "Шогун". Ех спирам, че ми стана мъчно. И отивам да подишам още малко аромата от липите, че още една седмица и ще прецъфтят.



--------------------
 
 
№7 от: dani (19 юни 2008 16:07)
Много благодаря за тия думи. В тая статия отдавна никой не е влизал да коментира, а аз си я обичам повече от всички други. Морето беше най-приятното и приказно изживяване от детството... Ако искаш, напиши и ти някакви спомени от "твоето море" .



--------------------
 
 
№8 от: zverche (11 ноември 2008 18:14)
Знаеш ли, Дани, колкото пъти чета тази статия, все не мога да изпитам носталгия и копнеж по тези детски преживявания на морето. Чак сега разбрах, защо е така. Докато я четях за пореден път и си представях всички неща, за които пишеш, осъзнах, че в главата ми не изникват спомени от детските ми години, а от последните ми "морета" преди 2-3 години. Моите преживявания с морето не са се променили. Има само една разлика. За разлика от майка ми, съпругът ми smile24 не ме кара да се пека на слънцето  като рак, но пък и той ми вика от брега, че съм посиняла от студ и трябва да излиза от водата. И сега правя същите щуротии, както като малка. И сега се забравяме на водните пързалки или си приключенстваме по разни диви местенца, само че вече не с баща ми, а с него. Явно тази част от детството ми още не е приключила. hiphip

 
 
№9 от: regina (20 декември 2008 22:11)

Аз още не съм се научила да плувам. Но няма как, с морето сме свързани. Макар и връзката ни да не е възвишена като тази на Дани. Когато бяхме съвсем малки, ни плашеха така: "Яж, че циганчето от моста ще те пребори!" "Моста" бе бургаския Мостик / тази година бургазлии го избраха за символ на града/. "Циганчето" е събирателен образ на онези нехранимайковци, които от малки скачат от мостика, макар че винаги е било забранено. Още ги има...Но бургаският плаж ще стане актуален чак в пубертета, когато вече ни пускат сами (придружавани от по-малките братя и сестри - досадници, разбира се, за да "не правим глупости"), и когато още от първите топли дни на май - юни, когато цъфтят липите, споменати по-горе, под ученическата престилка обличаме бански, за да не губим време: от училище - веднага на плажа, може и обратно - от плажа, направо в училище,  с пясък по краката. На плажа най-вече играем карти - популяризираните от сайта "Магаре", "Блато", бридж-белот, имаше и още... Като по-малки играехме и на "клечки" - сорт кегли с плоско камъче вместо топка. Надпреварата беше да имаме максимум "бани". Питахме се така: "Ти колко бани имаш?". Впрочем броят бани си личеше по тена - някои ставаха много, ама много черни. Косите ни изсветляваха. Лицата ни ставаха луничави. Обелвахме се по няколко пъти. Още не бяхме чували за озоновата дупка,  вредните UV лъчи и рака на кожата. На плажа винаги имаше "гларуси", които се заговаряха с нас, момичетата, но изобщо не ни хрумваше да си определяме срещи с тях. Всъщност те предпочитаха чужденки - чехкини, полякини. Ах, полякините! Тяхното царство бе "Евиният плаж" - заграден с бетонна ограда над човешки ръст, части от която си стърчат и до днес, там беше забранено за мъже, не можеха да влязат и милиционери. Там беше раят на черната борса - парфюмчета "Бич Може", сапуни "Лукс", найлонови бикини, в т.ч. такива с дните на седмицата, плажни хавлии с морска тематика, жарсени дрешки, дантелени сутиени, украшения... Полша преживяваше някаква криза, даже полякинята Ала, с коята си пишех, искаше да се преселва у нас, но баща ми беше против. С бит-пазара на Евиния плаж и продавачите на семки, сладолед, закуски /родителите ни забраняваха да купуваме от тях каквото и да било, за разлика от санитарните органи/ се изчерпваше плажната търговия и общественото хранене по онова време. От край до край - плажна ивица, без шезлонги, чадъри, капанчета, тенти... Навлязох в друга тема, много болезнена. А, да - и всичко това на фона на радиоуредбата, съобщаваща за изгубени и намерени деца, чакащи НА ВХОДА НА ЦЕНТРАЛНИЯ ПЛАЖ, както и  ЕДИКОЙ СИ ДА СЕ ЯВИ НА ВХОДА НА ЦЕНТРАЛНИЯ ПЛАЖ. ЧАКА ГО ЕДИКОЙ СИ. В три следобед - УРОВЕНЬ РЕКИ ДУНАЯ В САНТИМЕТРАХ... да се продължи...


 
 
№10 от: poly (4 септември 2009 14:51)
Макар и малко късно, бих искала и аз да се включа в морската тема...Колко прекрасно беше чувството да зърна моренцето да блести в далечината "Това ли е, мамо? Стигнахме ли вече?"-питам изпънала шия до последно. Пясъкът златееен, въздухът мирише упойващо. Целия плаж беше шарен от разноцветните чадъри и се стремях отчаяно да запомня нашия и все го гледах от водата, за да не се отдалечавам прекалено. А сега всичко е толкова еднообразно с подредените като войници едноцветни и скучни чадъри. А истински чироз не съм вкусвала от детските си години. И полякините помня - купиха ми от тях един златен брокатен лак и нямаше по-щастлив човек от мен на света. Въобще мили спомени!!!!

 
 
№11 от: Дяволчето Фют (5 февруари 2010 19:14)
Как неусетно стигнах до тази статия за морето, така и не разбрах. Точно сега, когато русенските улици приличат на трасета със специална настилка от киша  и малки скоростни отсечки от излъскан лед, когато минусовите температури са в апогея си, а  баба Зима широоко е развяла "белия кожух"...Нищо не е случайно или животът е низ от случайности? Все едно, няма да разсъждавам по тези вечни въпроси..
   Морето. Стара, стара дружба ни свързава. Рядко е имало година от моя живот, през която да не сме се срещали. Осъзнавам, че и каквото и да напиша сега, то обаче едва ли  ще бъде през очите на онова дете, което радостно шляпаше в морската вода и се обръщаше, за да види следите си в мокрия пясък.
Усещането, когато морето още миг... и ще се открие пред очите ти, дойде по-късно. И сега, пътувайки към него, изпитвам онова вътрешно вълнение, онова напрегнато неизказано очакване на срещата - с поглед, зареян нейде далеч, в тънката линия на хоризонта и небето, в миризмата на простор, на сол и риба, в шума на вълните, в плясъка на гларусите и техните протяжни викове...И сега си говорим с морето - аз, вече порасналото момиче, и то - старият приятел, винаги готов да те изслуша, винаги отзивчиво постянен и мъдър. Чета, Дани, твоите спомени и усещам вкуса на морето. Предъвквам песъчинки, размити в солената вода, а покрай тях пърха някъде в слънчевия простор то, моето детство, разперило почернели ръчички, примижало от силната светлина, босо и много,много щастливо. Благодаря ти за това завръщане.




 
 
№12 от: Милен Иванов (8 февруари 2010 22:07)
Ах, Морето, но до 5 клас ходех само с родителите и се пържих като кюфте. -"Кога ще мога да вляза?!" - "Още 10 минути се напечи и отпред и тогава!". Тия 10 мин траяха час!!!!!!! Понеже свако работеше в "Балкантурист" на Златните, и му даваха някакви купони ли, какво ли, не знам, но една от вечерите ходихме на две три тогава невероятни заведения. На мен не ми правеха много впечатление (с изключение на вкусните манджи), помня само, че се радвах, че си попълвам колекцията от цигарени кутийки. После като станахме големи (4-5 клас) ходехме сами! Не излизахме от водата. По някое време във Варна откриха и "Ролбата" и тогава дилемата беше да ядем ли (след като сме каталясали от гоненици във водата) или да се спускаме?! Спускахме се! Интересно беше и да зърнеш някоя чужденка без горнище. Тогава все си намирахме някаква работа в посоката на зрелището, или да изхвърлим нещо до кошчето (по-далечното), или уж до съблекалнята.
  А замъци правя и сега с удоволствие. Е, за децата си, ама и за мен си. Само още един епизод в подкрепа на думите на zverche, че и сега си ми харесва на морето. Беше на сватбата на братовчед ми (този същият от Варна, дето ходехме на плаж). Официалната част мина, а веселата щеше да бъде накъде по "Дружба". Всички заеха място в някакво заведение да пият кафета, защото до началото имаше 2 часа. Аз казах на сина си (който вече беше попораснал и "плащаше данък обществено мнение"): " За теб не знам, но аз отивам на плажа. Той се позамисли, ама дойде. Съблякохме си костюмите , останахме по слипове и като почнахме едни замъци! Другите ни гледат от кафето. Нямаше много хора на плажа, но дойдоха едни чужденки и искаха да се снимат до нашия замък. После подариха на сина ми някаква плюшена играчка. Весела сватба беше!
  След няколко години пък бяхме на плаж с голямата дъщеря на същия братовчед (6годишна). Дълбаем кладенец, до вода. Незабелязано пускам монета от 1лев. Изваждам я . Казвам и да си мълчи , защото си тръгваме, но да запомни мястото (по номера на чадъра) и на другия ден ще я търсят (ние си тръгвахме). Е, голямо копане е паднало на другия ден с братовчед миsmile24 smile24 smile24 smile24 Той не беше разбрал за случката и Габи като го кара да дълбаят, как да й откаже!



--------------------
 
 
№13 от: Anakin Skywalker (16 февруари 2010 15:59)
Тук наистина предизвикахте носталгия у мен.  По времето на летните ваканции, прекарани в Приморско. А как благородно завиждах на мои приятели и дружки девойки живеещи във Варна. По обясними прични....



--------------------
 
 
№14 от: velinsl (1 април 2011 19:54)
Едно от нещата, които най-много обичам - МОРЕТО.Въпреки, че авомобилите са ми страст, морето е една идея повече над тях. Сега вече на 30 отново се вълнувам така както и преди 20-тина години. Тръпката е същата. Винаги при първото ми посещение на морето за година при вида му само полудявам. Въодушавявам се дори в момента когато пиша тези редове и си мисля какво лято ме чака, мале, мале.

 
 
№15 от: Anakin Skywalker (3 януари 2014 17:20)

Цитат: filipovaeli
А после се сещам за изобилните закуски в стола на станцията с огромни парчета шпеков салам, половин пакетче масло, конфитюр, плочка сирене или кашкавал,
 puh_med

 

Цитат: filipovaeli
Вечер се разхождахме по кея или през градчето и миришеше на липи... и плажно масло.
 oks ok2

 

Цитат: filipovaeli
И в станцията си нареждахме във фоайето столове и гледахме "Шогун".
 Месец юни 1984г yess  Как не сме се засекли тогава? neznam

 

Цитат: regina
и когато още от първите топли дни на май - юни, когато цъфтят липите, споменати по-горе, под ученическата престилка обличаме бански, за да не губим време: от училище - веднага на плажа, може и обратно - от плажа, направо в училище, с пясък по краката. На плажа най-вече играем карти - популяризираните от сайта "Магаре", "Блато", бридж-белот, имаше и още...
Ей за такова преживяване - даскало и плаж в едни ден кой ли не си е мечтал! plaj

Но за съжаление ние от София.... belay




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?