Главна » Свободно време » Какво четяхме » Бърканица в приказките
Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2014    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
 
 
 
Архиви
Април 2014 (18)
Март 2014 (28)
Февруари 2014 (27)
Януари 2014 (58)
Декември 2013 (21)
Ноември 2013 (20)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, tmp, Надя

Редактори: Anakin Skywalker, boysta3, Cvetan, donaddt, eli, isi, ive, marulka, regina, Simpra, ssi, tivesto, zaharisa, zori djunkova, zverche, Айви, Бяло, Зико, катя милушева, Лилия, Цонка, Чудакът от 6-ти Б

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Бърканица в приказките
11-10-2008, 11:16 | Автор: isi | Категория: Какво четяхме, Приказки
Поводите за това продължение на "Приказки по телефона" на Джани Родари са поне два.
Първо, pepino ми изпрати снимка на корицата на книжката от 1978г. -  с нарисуваната телефонна шайба отпред! Много благодаря! Точно тази книжка и аз съм чела като малка, но от библиотеката, никога не съм я притежавала! Днес вече имам едно ново издание на "Приказки по телефона"  и това все пак е нещо!
Бърканица в приказките
Вторият повод са вашите (нашите) приказки за Синеоката принцеса! Подсетиха ме за поне още две много забавни приказки на Джани Родари! Ето ги!
 
Бърканица в приказките
 
Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата шапчица.
- Не, Червената!
- А, да. Червената шапчица. Майка й я извикала и й казала: Слушай, Зелена шапчице...
- Ама не, Червена!
- А, да. Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф.
- Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка.
- Добре. Момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
- Каква бъркотия! Срещнала вълк, а не жираф!
- И вълкът я попитал: колко прави шест по осем?
- Нищо подобно. Вълкът я попитал: къде отиваш?
- Имаш право. И Черната шапчица отговорила...
- Червената шапчица, Червената, Червената!
- Да. И отговорила: отивам на пазара, за да купя доматено пюре...
- И на сън не й е минало това през главата: отивам при баба, която е болна, но не мога д
a
си спомня пътя.
- Точно така, и конят казал...
- Какъв кон! Това бил вълк!
- Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий надясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави намира стълбите, вземи паричката и си купи дъвка.
- Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
- Добре, ето ти паричка.
И дядото отново зачел вестника си.
 
Бриф, бруф, браф
 
Две деца си играели в спокойния двор, като измисляли специален език, на който да разговарят, без другите да раз­бират.
— Бриф, браф — казало едното дете.
— Браф, броф — отговорило другото. И двете шумно се разсмели.
На балкона на първия етаж бил седнал стар добър гос­подин, който си четял вестника, а на прозореца отсреща се била показала една възрастна госпожа — ни добра, ни лоша.
— Колко са глупави тия деца — казала госпожата. Старият господин не бил съгласен:
— Не смятам.
— Да не искате да кажете, че разбрахте какво си казаха?
— Смятам, че всичко разбрах. Едното дете каза: "Ка­къв хубав ден". Другото отговори: "Утре ще бъде по-ху­бав".
Госпожата се намусила, но си замълчала, защото де­цата отново заговорили на своя език.
— Мараски, барабаски, пипиримоски — казало ед­ното.
— Бруф — отговорило другото. И отново избухнали в смях.
— Да не кажете, че и това разбрахте! — обадила се възмутена старата госпожа.
— Да, разбира се! Всичко разбрах — отговорил ус­михнат старият господин. — Едното дете каза: "Колко сме доволни, че живеем". А другото отговори: "Светът е пре­красен".
— Ама дали пък наистина е чак прекрасен? -  заяла се старата госпожа.
— Бриф, бруф, браф! — отвърнал старият господин.
 
Този път избрах само забавни приказки, от най-шарените, като си взех поука от furious_kid - "на час по лъжичка"! wink   В предишната статия не успях да включа две мои любими приказки от детските години.  Е, нямаше как подвижният тротоар и дъждът от бонбони да не са част от въображението на едно дете !!!   Изкуших се да ги добавя тук!
 
Знаменитият валеж в Пиомбино
Веднъж в Пиомбино завалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опи­тало червено зърно — то миришело на ягода. — Бонбони! Бонбони!
И всички се втурнали по улиците да си пълнят джо­бовете. Но не успявали да съберат всичко, защото валяло силно.
Градовалежът траял кратко, но оставил улиците по­крити с килим от благоуханни бонбони, които скърцали под краката. Учениците на връщане от училище намерили достатъчно, за да си напълнят чантите. Стариците си били на­правили хубави вързопчета от кърпите, които носят на гла­вите си.
Знаменит ден било.
И сега много хора чакат от небето да завалят бонбони, но оня облак не е минавал вече нито над Пиомбино, нито над Торино и може би няма да мине дори над Кремона.
 
Подвижният тротоар
 
На планетата Ех са открили подвижен тротоар, който обикаля целия град. Също като ескалатор, само че не е стълба, а тротоар и се движи бавно, за да могат хората да по­гледнат витрините и за да не губят равновесие, като слизат и се качват. На тротоара има и пейки за ония, които искат да пътуват седнали, особено за старци и госпожи с пазарски торби. Старците, които са се уморили да седят в градските градини и да гледат все едно и също дърво, отиват да направят една разходка с тротоара. Седят си удобно и сияят. Един чете вестник, друг пуши пура.
Благодарение на изобретяването на този тротоар са били премахнати трамваите, тролеите и автомобилите. Все още има улици, но те са празни и служат на децата да играят на топка, и ако някой общински пазач се опита да им я отнеме, глобяват го.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: freja (11 октомври 2008 18:18)
Точно това беше книжката, която и аз съм чела! smile Благодарности на pepino и isi!

 
 
№2 от: beboran (11 октомври 2008 22:59)

Ех, ако можеше да има един подвижен тротоар в София... и да няма коли... а само деца , които си играят с топка по улиците...




--------------------
 
 
№3 от: beboran (12 октомври 2008 12:11)

Така е, но забелязвате ли колко са се увеличили велосипедистите в София за последните няколко години? Аз лично се надявам тази тенденция да се запази...и скоро да направят ограничение за колите в центъра..мисля че малко ще се поосвежи обстановката и въздуха ...
А "абе ти си цървул" това е до манталитета на българина, който евентуално може да се промени след 50-100 години hum-hum




--------------------
 
 
№4 от: felice puba (15 октомври 2008 15:45)
Да, чудесна книжка. Аз помня Джани Родари и с приключенията на Лукчо и Джелсомино в страната на лъжците.smile



--------------------
 
 
№5 от: Дурга (17 ноември 2008 17:32)
"Бърканица в приказките" беше любимата приказка на моите деца, като бяха малки!

 
 
№6 от: Недялкова (18 декември 2008 05:40)
От тук ли беше приказката за момченцето, което като лъжело му се виждало на челото?  Спомням си, че тази идея на времето много ме беше травмирала?

 
 
№7 от: isi (18 декември 2008 12:18)

Привет, Недялкова!  Сигурна съм, че имаш предвид "Кристалният Джакомо"! fellow Да, и тя е от "Приказки по телефона" ! Можеш да си я припомниш ЕТО ТУК! wink




--------------------
 
 
№8 от: donaddt (11 октомври 2009 08:30)
Подвижният тротоар вече е реалност, wink Вярно, съвсем мъничък, но го има. В подлеза за метрото от Софийския университет до Орлов мост. Точно за Подвижния тротоар на Джани Родари се сетих като го видях. Всъщност си е като ескалатор, но не на стълбички, а хоризонтален. Има и  в двете посоки. Качваш си се иииииииииии си се возиш. Е, вярно няма пейки да поседнеш и не се пуши. Или поне аз не видях пушачи. И сега остава да се накачулим на подвижния тротоар, duvka

 
 
№9 от: cvetelinka (18 декември 2009 15:15)

"Синият светофар" оттук ли беше?


 
 
№10 от: isi (18 декември 2009 15:35)
cvetelinka, дааа, "Синият светофар" също си е от "Приказки по телефона" - ето ТУК е при нас smile



--------------------
 
 
№11 от: Цонка (10 май 2010 19:22)
Дали случайно някой не си пази книжката "Разни приказки за игра"?
Информация за нея намерих в ПУК.
Много са ми се догледали картинките. Особено от любимата ми приказка "Къща в пустинята" - за богаташа, дето строил къща от жълтици и всяка вечер проверявал работниците, като си тръгват, да не са свили нещо. Даже под езика на един проверил. Пустия му скъперник... Защо ли пък толкова много ме е впечатлила точно тази приказка?



--------------------
 
 
№12 от: bat_mitco (19 юни 2010 16:21)
   ЛЮБИМИЯТ КЪЦИ ЛАФАЗАНОВ ИМА ЕДНА ЧУДЕСНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ПРИКАЗНАТА ОБЪРКВАЦИЯ...БЯХ ЗАПИСАЛ ЗВУКА НА МИКРОФОН И НА АУДИО КАСЕТА...ПРЕДИ ГОДИНИ ОТНЯКЪДЕ СИ НАМЕРИХ И ВИДЕОЗАПИС...



--------------------
 
 
№13 от: galka (23 юли 2010 20:32)

Чудесна книжка, и я препрочитах и винаги ми бяха интересни кратките приказки! Много благодаря за поместването им тук! А имаше една за това, как някой искаше да вземе Колизеума само за себе си  и събирал камъни от там всеки ден в продължение на години, но той така и не се смалил дори...И за едно момченце, което все забравяло и забравял ту крак, ту ръка някъде...


 
 
№14 от: kitten (11 септември 2013 23:51)

А ето и снимка на корицата на "Разни приказки за игра". Ех, колко са хубави книжките на Джани Родари!




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?

Общо на сайта: (21)

Потребители (1):dani

Роботи (3): Google, Yandex, Msn

Гости: (17)
 
 
Помооощ!
 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?

Рожден ден
Нова година
Баба Марта
3 март
8 март
1 май (манифестация)
24 май (манифестация)
9 септимври (манифестация)
Пионерски сбор
Първи учебен ден
Последен учебен ден
Друго

 
 
 
 
Ново в ПУК!

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990

Приключенията на барон Мюнхаузен - Рудолф Ерих Распе. 1990. Изд. Народна младеж, София. Сборник свързани разкази. Немска. VІ изд. Преразказал: Ангел Каралийчев. Редактор: Нина Иванова. Художник: ...

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983

Крокодилът Гена и други приказки - Едуард Успенски. 1983. Изд. Отечество, София. Приказни повести. Руска. І изд. Превод: от рус. Мая Халачева (Крокодил Гена и другие сказки / Эдуард Успенский, 1977, ...

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976

Знаменосецът - Петър Стъпов. 1976. Изд. БЗНС, София. Роман. Българска. ІІ прераб. и доп. изд. Художник: Петър Рашков. Формат: 20 см. Тираж: 40 200 бр. Страници: 296 с. Цена: 1.15 лв. // 1. изд. 1942 ...

Авдеенко, Александър (1908-1996)

Александър Осипович Авдеенко (Александр Осипович Авдеенко, 08.08.1908-1996). Руски съветски писател, публицист, драматург и кино-сценарист, автор на повече от 40 книги. Роден в Макеевка, в ...

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959

Аз обичам - Александър Авдеенко. 1959. Изд. Народна младеж, София. Роман. Превод: от рус. Божана Димитрова (Я люблю / Александр Авдеенко, 1933) С 1 л. портр. Формат: 25 см. Тираж 15 000 бр. Подв. ...

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985

Приказки на Шехеразада 2: Аладин и вълшебната лампа. 1985. Студия: БалканТон. Базирана на: «Хиляда и една нощ». Драматизация: Елисавета Михайлова. Режисьор: Мария Нанчева-Каменова. ...

Палаванко - Йордан Друмников. 1964

Палаванко - Йордан Друмников. 1964. Изд. Български художник, София. Поема за деца. Българска І изд. Художник: Борислав Стоев. С ил. Формат 22x31 см. Тираж: 52 100 бр. Страници 16 с. Цена: 0.25 лв.