Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Бюро "Изгубени спомени"
21-10-2008, 01:05 | Автор: eli | Категория: Специални проекти / Изгубени вещи и спомени
Покрай проект Веско-Венци си спомних една от любимите ми книги от детството, която за жалост беше от библиотеката и помня единствено като корица, от "Библиотека за юношите", в характерната жълтеникаво-зелено-кафява гама. Авторът беше франзуцин, действието се развиваше във Версай, едно семейство се премести да живее там от Париж и момчето (предполагам десетинагодишно) и новите му приятели се забъркаха в супер увлекателна загадка. Имаше скрито съкровище, вероломни злодеи, шаради (оттам всъщност научих какво значи думата) и т.н. Пансионът съм почти сигурна, че се казваше "Щастливото семейство", краят също беше щастлив, върнаха съкровището на собственичката, родителите на момчето също бяха щастливи и т.н. Свръх увлекателно, въпреки че след няколко години открих, че фабулата е почти изцяло заимствана от един разказ в "Съдружници срещу престъплението" на Агата Кристи. Към този момент обаче детската библиотека вече беше изгоряла и книгата безвъзвратно изгубена, а така ми се иска да я прочета пак.
И сега, въпросът-някой чел ли е подобно нещо?  (Ще съм благодарна и на подсказки за верото.)
 
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (21 октомври 2008 08:57)
Веднага отговарям за книгата. Чела съм я десетки пъти. Подарък ми е за рожден ден. Обаче аз мисля, че корицата е синя. Книгата се казва "Реми и призракът". Момчето е Реми, сестра му - Мартин и както описва Ели, се местят да живеят от Париж във Версай. На Реми му е гадно, защото тепърва ще си изгражда нови приятелства. В същата сграда живеят тризначки - Селин, Бландин и третата в момента не се сещам. И когато братовчедът Ги го води на разходка до пансиона, Реми вече е видял "тайнствеността" на мястото. Реми и Мартин наистина отиват на почивка там, придружени от вуйчо си. Там се оказва и Антоан, който е безценен помощник в копаенето на дупката и пренасянето на кутията с парите.
А верото според мен беше в зелено шише,

 
 
№2 от: filipovaeli (21 октомври 2008 09:09)
Още един глас за зелено шише. viktori Всъщност, много от найлоновите предмети бяха с един неопределен сиво-зеленикав или сиво-синкав цвят. Нещо като цвета на смесения пластелин.



--------------------
 
 
№3 от: eli (21 октомври 2008 10:14)
Леле, страхотна си, Донаkniga Точно Реми, не знам защо ми се беше набил Етиен в главата. Започвам да я търся.
Значи няма никой за оранжево, почти сигурна бях

 
 
№4 от: Бяло (21 октомври 2008 10:36)
 И аз съм за зеленото, и ще кажа защо. Добре помня на едни познати върху дървената оградка на градинката захлупено с дъното нагоре половин шише от веро, нарязано къдравичко отгоре. 

 После някой ми показа как като нарежеш на ленти донякъде кофичка от кисело мляко, и подпъхнеш единия край на лентичката под предишния/следващия и може да се направи интересна от детска гледна точка ... подобие на кошничка. Каква е връзката с верото, ще попитате?  Връзката е само пластмасова, заради нарязването на пластмасата се сетих и за това.

 
 
№5 от: filipovaeli (21 октомври 2008 13:29)
Моля за помощ! Някой сеща ли се как се казваха едни бонбонки : приличаха на грахчета, зелени отвън а отвътре шоколадови?



--------------------
 
 
№6 от: eli (21 октомври 2008 14:32)
Ехе, бюрото работиnomer1
За зелените бонбони имам натрапчиво усещане, че съм ги яла, с много (за онова време) какаов пълнеж. Но като имена се сещам само за "Детска радост", а те със сигурност бяха разноцветни. Нещо животинско дали не беше, таралежче, катеричка...

 
 
№7 от: filipovaeli (21 октомври 2008 14:44)
На мен ми се върти в тлавата нещо като "Росица" , ама незнам...neznam А бонбонките бяха наистина с много какаов пълнеж. Аз се сещам, че първо усмуквах зеленото и после схрусквах бонбончето. Бонбонките не бяха толкова твърди като Детската радост.



--------------------
 
 
№8 от: donaddt (21 октомври 2008 14:59)
Ели, мисля, че вуйчото се казваше Едуард, та може би затова имаш спомен за Етиен.

 
 
№9 от: Надя (21 октомври 2008 15:17)
Най-добре можеш да с го припомниш/верото/ от една илюстрация от една книга, за която Фрейа може да ти даде повече информация.

 
 
№10 от: Чудакът от 6-ти Б (21 октомври 2008 15:33)
И аз мисля, че зелените бонбонки с какаов пълнеж бяха "Росица". А сещате ли се за бонбони "Снежанка"? На вид - малки бели боздуганчета, вътре (ако успеете да пробиете) - цял фъстък!!!Мнооого вкусни, когато не са мнооого стари!

 
 
№11 от: filipovaeli (21 октомври 2008 15:43)

А някой сеща ли се за името на едни шоколадови бонбони. Бяха в луксозна бонбониера с нарисувани рози в близък план?




--------------------
 
 
№12 от: Чудакът от 6-ти Б (21 октомври 2008 15:51)
Майка ми твърди, че тези с розите са се казвали Сюрприз, но аз нямам такъв спомен...


В крайна сметка изглежда, че майка ми е права: натъкнах се в нета на някакъв текст, в който се споменават традиционни "торбички" с подаръци от канцеларията на Тодор Живков. Бонбониера "Сюрприз" присъства навсякъде...

 
 
№13 от: isi (21 октомври 2008 16:27)

Добра идея!  ok2  И аз може да се включа. Ама много се смях - един през друг говорите  - ту за бонбоните с какао, ту за верото, ту за вуйчо Едуард, пак за верото, после за "Сюрприз"...




--------------------
 
 
№14 от: zaharisa (21 октомври 2008 18:28)

Зелените бонбонки май бяха  само Радост.
А шишетата с Веро бяха зелени наистина


 
 
№15 от: ive (21 октомври 2008 19:05)

За верото вече е ясно - не е било само в зелено, имало го е и в розово  (виж  "Пътуване в миналото"). На мен ми се струва, че го имаше и в мръсно бели-жълтеникави шишета. 
Ама никой ли няма инвентарната книга?


 


 
 
№16 от: pepino (21 октомври 2008 23:11)
Зелено, с червена конусовидна капачка, която се режеше на върха (Верото). Белите боздуганчета и сега ги продават, но нито съм поглеждал как се казват, нито дали вътре има фъстъци - някак не ме привличат вече. Защо ми се струва, че тези боздуганчета (или поне част от тях) бяха внос от братски Виетнам? Убеден съм, че имаше нещо такова, защото аз много обичах да ги лапам prase , но го правех с ясното съзнание, че може и да умра rev - така казваха нашите: Не ги яж, че американците колко отрови изръсиха през войната там - няма начин земята да се е изчистила. malee2  

 
 
№17 от: eli (22 октомври 2008 01:12)
Мдаа, американците са гадни
Следващ въпрос: митът за Лайпцигския процес, без да задълбаваме кой какво е изгорил:
крилата фраза: "По онова време германският крал Х на немски говори само с конете".
Кой беше крал Х? Не ми се връзва да е Карл Велики, нито Фридрих Велики? А май беше някой си Великиpodsmruk И някой знае ли точно колко време е лежал в гнусния затвор Димитров? Все пак немският е труден език, а имайки предвид юридическия английски, мога да гадая само какво е юридически немски.

 
 
№18 от: furious_kid (22 октомври 2008 02:43)
Георги Димитров:
"По времето когато германския император Карл V говорел на немски само с конете си, в България светите братя Кирил и Методий разпространяваха славянската азбука и култура."

Лайпцигски процес: 6 месеца - подготовка;
Начало на заседанията:  21 септември 1933 г.
Оттегляне на обвиненията и екстрадиция в СССР: 31 декември 1933 г.

 
 
№19 от: freja (22 октомври 2008 03:49)
Цитат: "Надя"
Най-добре можеш да с го припомниш/верото/ от една илюстрация от една книга, за която Фрейа може да ти даде повече информация.

Тя freja откога се кани да даде на всеослушание тази информация, ама все го отлага... За сметка на това сега ще ви даде линк към едно прекрасно Северно сияниеmig_mig mig_mig .

А пък верото го имаше и в зелено, и в розово (помня го розово, не червено), а така също мисля, че имаше шишета в мръснобялополупрозрачен цвят, нещо неопределено... (В последствие видях, че и ive е писала така; значи е вярно.)

Зелените бонбонки и аз мисля, че на целофанената опаковка имаха нарисувано едно бодливо таралежче (само черни очертания, не беше оцветено); но не съм сигурна, може от други бонбонки да е било. А името съвсем не го помня. Помня обаче едни други бонбонки, подобни на тези и на "Детска радост". Те бяха с малко по-малки размери, бели на цвят, а вътре във всяко бонбонче имаше по едно зрънце кориандър. Някой да си ги спомня и евентуално - как се казваха? Много ги обичах, но много рядко ми попадаха.

eli, като видях заглавието, бях на косъм да си помисля, че си ми взела идеята, но веднага разбрах, че не е точно така . Моята идея е по-... материална (материалистка такава!smile24 - това на себе си го казвам). От дълго време витае в главата ми и първо ми хрумна да я озаглавя "Търси се", но се оказа, че това съвпадало със заглавието на едно ТВ-предаване (което после гледах един-два пъти и не ми се понрави особено) и така си остана само като идея. Сега обаче знам какво заглавие ще й приляга най-много, за което ти дължа огромни благодарности! Нищо, че не знаеш още причината - тия дни ще я разбереш mig_mig .

P.S. А ако се поогледате малко наоколо, ще откриете, че линкът, който дадох горе за Северното сияние е напълно излишен...


 
 
№20 от: filipovaeli (22 октомври 2008 09:35)
Да, и аз мисля, че ние имаме повече снимков материал от "Инвентарната книга" hvalba . Понякога си мисля дали да не си направим наш музей или поне наша "Инвентарна книга". Много сме яки, еей! yess



--------------------
 
 
№21 от: eli (22 октомври 2008 11:52)
Може и Карл V да е бил, но човекът управлява Свещената империя в периода 1519-1558 (направих си труда да го проверя). Славянските братя са верно безсмъртни, но чак пък толковаpodsmruk Дали все пак не е Карл Велики (811-814), а чичко Димитров да е сгрешил?

 
 
№22 от: furious_kid (22 октомври 2008 13:16)
Eli, разбира се, не чичко Димитров е сгрешил! Нашата пропагандна машина го е цитирала лошо, включително цитатът, който вчера изрових в един философски речник.
Относно истината - ето най-добрия анализ, който успях да намеря!
 
Цитат: "Александър Андреев - в. Дневник"


Карл Велики говорел на немски само с конете си. Спомняте си, нали?

Наскоро в едно софийско издание отново попаднах на тази крилата фраза, която в годините на НРБ обслужваше имиджа на Георги Димитров (и на комунизма изобщо), а в по-ново време е просто един от непресъхващите извори на българския патриотизъм. Засега ще оставя настрана титаничната битка на Димитров срещу Гьоринг и национално-лингвистичните вълнения на поколения българи. Защото крилатата фраза има своя собствена прелюбопитна история и на всичкото отгоре вече близо шест века се използва с пропагандни цели из цяла Европа.

Да започнем оттам, че става дума не за Карл Велики (742-814), а за Карл Пети (1500-1558). Откъде точно в българския патриотичен разказ се явява Карл Велики не е ясно - навярно по простата причина, че "Велики" звучи някак по-драматично от "Пети". Всъщност на Лайпцигския процес Георги Димитров коректно посочва автора: "Много преди времето, когато германският император Карл Пети казвал, че на немски той говори само с конете си, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език, във "варварската" България апостолите Кирил и Методий бяха създали и разпространили древнобългарската писменост." Грешките на пролетарския вожд са други. Първо, и той мисли тогавашната империя като национална държава от ХХ век, където националният език е на пиедестал. И в резултат, второ, говоренето на немски само с конете се чува като гигантско унижение на свещения народен език.

Всички тези недоразумения произлизат от липсата на контекст. Защото предполагаемият цитат на Карл Пети звучи така: "Говоря на испански с Бога, на италиански с жените, на френски с мъжете, а на немски с коня си." Предполагам, доколкото няма никакви исторически доказателства, че той изобщо е казал нещо подобно. Тъкмо обратното: според много историци цитатът е измислен едва през ХVІІ век в испанския двор с идеята, че божественият език е испански. А оттам насетне - е, италианският и френският са изискани за разговор с князе и дами, а пък немският звучи грубо и става единствено за взаимодействие с коне и войници.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Работи в българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат.


 
 
№23 от: ive (22 октомври 2008 14:27)

Благодарности на Фрея и Иси (те си знаят защо)! mig_mig

А някой помни ли едно детско филмче, имаше нещо като пластелинчета, които май си сменяха формата или нещо такова, може би руско да беше?


 
 
№24 от: eli (22 октомври 2008 14:54)
Е, така вече се връзва (към коментара на Кид). А "национално-лингвистичните вълнения" е страшен лаф, трябва да го запомня
Сега ако някой се сети и от кого беше картината с Димитров и Гьогинг. Много ме впечатляваше като малка.

 
 
№25 от: isi (22 октомври 2008 15:18)

eli, защо ми се струва, че пак furious ще ти отговори  Както винаги беше изчерпателен и точно в 10-ката!
А, ive, то филмчето май точно "Пластелинчетата" си се казваше, ама не си спомням да е било руско, ама кой знае... Бях го забравила ok2  
Аз пък за едно друго анимацонно филмче щях да ви питам - за едно странно същество - нещо като перука с очи Сещате ли се? Скачаше на главата на едно момиченце и се маскираше като нейна коса и така ходеше с нея на училище. На едно дърво сякаш живееше и все я чакаше. Уф, така звучи много глупаво   Правеше се и на други неща - метла, шапка, ... Абе някакъв ПОМПОН беше сякаш xaxa2




--------------------
 
 
№26 от: filipovaeli (22 октомври 2008 15:31)
Еех Иси, и аз го помня това филмче hiphip . Даваха го за лека нощ. Бях го забравила...Помагайте!



--------------------
 
 
№27 от: furious_kid (22 октомври 2008 16:06)
Eli, художникът (или по-скоро фотомонтажистът) се казва Джон Хартфийлд (1891-1968)...
Ама това не му е истинското име, а е псевдоним. Той е немец и се е казвал Хелмут Херцфелд, ама се е прекръстил на Хартфийлд през 1916, изразявайки гражданската си позиция срещу фанатичните антианглийски настроения в Германия по време на Първата световна война...

Монтажът  под името  "Съдия и подсъдим. (Димитров. Министър-председателят Гьоринг)"  излиза на трета страница на "Arbeiter Illustrierte Zeitung", vol. 12, no. 45, на 16-ти ноември 1933 г.

Благодаря, Isi!
roza

 
 
№28 от: ive (22 октомври 2008 16:40)
Isi, може и да не е било руско, не знам. И за името - не знам. Потърсих "Пластелинчетата", но досега нищо не съм намерила. По време на търсенето изникнаха имената Шапчо и Шапча - а те кои бяха? Дали пък всъщност те не са тези за които се мъча да си спомня? 

За това филмче със съществото-перука не си спомням. neznam

Като стана въпрос за Сънчо си спомних - даваха едно игрално филмче, в което детето все казваше "Няма никой в къщи".

А в "Фильо и Макенза" за какво се разказваше? Аз помня единствено името.   

 
 
№29 от: donaddt (22 октомври 2008 20:49)
Аз пак се връщам на "Реми и призракът" - автор Колет Вивие. Открих я, разбира се на задния ред на етажерката, но това е с цел много много да не се пипа от случайни посетители. Ами да любимите книги е хубаво да се пазят, kniga от нашественици. Успях да се сетя името на третата тризначка - Сабин, а след справка с текста искам да коригирам, че семейството не е щастливо, а малко. Т.е. пансионът е с името "Малкото семейство".



 
 
№30 от: Cvetence (22 октомври 2008 21:58)
Здравейте,

тия пластелинчета... да не би да си мислите за Барбароните? Те бяха различни цветове и си сменяха формите - татко и мама Барба и техните деца. Май мога да изровя една книжка от детската си библиотека ;) Защото освен серийките по телевизията, бяха издали и няколко историйки ;)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!