Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Как Венци се запъти към морето - Част 1, глава 2
28-10-2008, 15:19 | Автор: zaharisa | Категория: Специални проекти / Велика книга
~ ЧАСТ 1, ГЛАВА 2 ~

В първата вечер на това незабравимо лято...
... Двете момчета все пак решиха да пообиколят преди свечеряване онези тайни, интересни места, които Камен познаваше и силуетите им бавно се стопиха в далечината на селския път сред облачета прах.
Вървяха по широката пътека между два блока на ТКЗС "Роден край" - първенецът на окръга. В цялата страна нямаше по-сладки и тежки круши от тукашните, а есенно време зрялото им медено ухание изпълваше сърцата на местните стопани с гордост, надежда и още нещо. Пътеката имаше дълбоки пукнатини, които момчетата усещаха под стъпалата си и това някак си правеше походките им индиански и почти безшумни. От тази мисъл и от спомена за индианците в Подмосковието Венци за пръв път днес се поусмихна. Дали да разкаже на Камен причината да е тук сега, или да го провери какво момче е ? Междувременно Камен беше мернал тази усмивка и с проницателното око на свободно селско дете безпогрешно определи, че Венци става за приятел. Нищо, че е от София.
Щурците огласяха избуялите юлски треви край пътеката , където момчетата крачеха с лица към златистия залез.
– На морето ходил ли си – започна пръв Венци
– Виждал съм морето. Ама през зимната ваканция– отвърна Камен – дядо, нали беше ветеран, та му дадоха карта за санаториум, от военните. Взе ме с него на Поморие, на кални бани. Бяха му обещали за следващото лято през август, но се спомина, а нашите не могат и за ден да оставят работата на полето. За нас почивката е като приберем всичко.
– Ей, че интересно! Не бях се сещал, че море има и през зимата – с престорен интерес, Венци се опита да разсее тъжния спомен – разкажи какво има тогава
– Студ на кутийки – засмя се Камен – какво да има. Сутрин ходехме на закуска в столовата, после дядо докато е на процедури аз го чаках и гледах лебедите на плажа. Един ден дойде буря и те отлетяха другаде. Студено е морето през зимата. Ама с дядо беше хубаво, че много ми разказваше. И не приказки, такива, бебешки и измислени работи, не . Истински случки с него, когато бил млад учител в Добруджа.

Неусетно бяха стигнали до дълбоко, тъмно дере. Камен показа на новия си приятел цяла съкровищница обли кремъчета във всевъзможни цветове и му разказа колко отдавна три други момчета от селото ги търсят за да му ги вземат.
Увлечени в разговор, момчетата се стреснаха от първите светулки и макар да се успокоиха, че извън дерето още е светло забързаха към селото. Венци вече имаше план и реши да посвети в него новия си приятел.
– Слушай, Камене утре тръгвам за морето. Идваш ли с мен ?
– А баба ти и дядо ти, а вашите ? – сериозно попита Камен
– Ще оставя писмо, майка пари ми е дала за всеки случай, та утре ще е този случай. Баба и дядо тръгват рано за бригадата, помня от миналата година, а първият автобус до града е в 6.30, оттам - до Бургас и готово, е ?
– Страшен си! За всичко си помислил. Идвам с теб! Нашите излизат рано, писмо ще оставя, хем и нещо за из път ще взема.
След най-подробни уговорки за утрешното приключение, Камен и Венци се разделиха пред портата на дядо Стоян без да забележат лешниковите очи следящи ги от близкия храст.
От лятната кухня на Каменови, едновременно с гласа на майката се донесе и аромата на пържени тиквички с подлучено мляко и пресен копър
– Каменче – е –ее ... `айде мама-а, ела си-и...

Вечерното небе се покри с облачета, като малки възглавнички в чиста постеля. Един мързелив котак се протягаше след вечеря. А Венци у дома го очакваше истинска изненада. Малко след пристигането му днес, в пощата на Звездево се получи телеграма от Катина, племенницата на баба Гиче, която работеше в Детския лагер на Мичурин. Там, на прекрасния Черноморски бряг летуваха на смени деца от цялата страна, а тази година за първи път лагерът очакваше и чуждестранни гостенчета, които след участието си в Асамблея Знаме на Мира щяха да прекарат десет дена на море.
Телеграмата гласеше :
"Чакам група ГДР от София Асамблея Знаме на мира тчк Автобуса ще мине през З/о за Венци нужен е тук тчк"

~~~
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: eli (28 октомври 2008 18:52)
Кеф на кутийки тчк
Пише си се, пише историята...

 
 
№2 от: pepino (28 октомври 2008 23:23)

Очарователно! Заслужаваше си чакането, което всъщност не беше толкова много, ама сега ще ни се види още по-тежко, защото взе да става мнооого интересно. yess Браво, zahariza!


 
 
№3 от: Надя (29 октомври 2008 10:51)
Страхотно и много картинно..това значи, че трябва да скоча най-малкото колкото Стефка Костадинова Ами заради едно пътуване през уикенда малко ще забавя продължението, но пък така ще нарастне напрежението. Имам две седмици нали така?

 
 
№4 от: furious_kid (29 октомври 2008 11:02)
Много мило и тайнствено... По асамблейски!
yess

Дали Венци все пак ще стигне до морето?

 
 
№5 от: eli (29 октомври 2008 11:16)
A, такива да ги нямаме, Венци НЕ трябва да стига до морето, то си го пише в заглавието. Но гледам, че ще е почти невъзможно да го спремtongue2
Две седмици, дааа... Дали няма да станат крушите до това времеpodsmruk (хич ме няма със селскостопанските продукции, а звучеше така вкусно в разказа на Захариса)

 
 
№6 от: zaharisa (29 октомври 2008 12:14)
Благодаря за коментарите на всички, вероятно ще се появят и критични - нали щеше да има критици gyavol2  ?
Pepino, със закъснение да ти изразя и моето възхищение от перфектната пунктуация nomer1  и надявам се да се размотае макарата на онази въдица, дето Венци я носи.
 Furious_kid давай да го дърпаме това момче към морето ! Не мога да си представя, че след цяла година обещания родителите налагат такоо-ова зверско наказание. Тук ми намирисва на друг план...tayna
ELI, в действителност не обичам круши mig_mig сега, нали разбираш защо ник-ът ми е заимстван от героиня на Т.Пратчет xaxa2  

 
 
№7 от: ive (29 октомври 2008 12:34)
Круши има и през лятото, но тези от "Роден край" явно са есенни. mig_mig 

 
 
№8 от: pepino (29 октомври 2008 16:19)

Относно отиването на море: Аз лично се постарах да сложа същото заглавие (Как Венци не отиде на море), но не за да не го пратим там, а за да остане историята систематизирана, в известен смисъл. За да може всеки, когато види поредното "Как Венци не..." да е наясно, че това е част от историята на Венци, която всички тук пишем. Zahariza, обаче сложи собствено заглавие, като по този начин го пригоди за нейната част от историята. Май липсва заглавие, а?  tongue2  Тук малко трябва да посмъмря и Еli. Защото нейното "Как Венци не отиде на море" направо го обрича горкото дете да си стои цяло лято в големия град, а това е супер скучно, особено когато всички другарчета заминават - кой на лагер, кой на вила, кой на море, кой на село. Пък Венци да стои сам?! Бива ли?! Че той ще вземе да си прочете цялата задължителна литература през това самотно кукуване. Ще си реши задачите... и дори ще си изпълни пионерските поръчения, което вече е ужасно и не бива да се допуска! xaxa2 И така, давам следните предложения:

1. Дайте идеи за по-подходящо заглавие! Ще ги подложим на гласуване. Да изберем нещо, което допада на всички и е достатъчно общо - да побира в себе си цялата история, но без да я подсказва. Защото "Как Венци не отиде", както казахме, вече я обрича да се случи точно по този начин. Освен това самото как не отиде не предполага толкова много отделни разкази - достатъчна е и 1 глава, според мен.

2. Ако стигнем до разбирателство за голямото заглавие, можем да го слагаме като заглавие на статията - напр. "Историята на Венци" - въведение, "Историята" - първа глава и т.н. Отделно от това всяка следваща част може да си носи конкретното заглавие. Много подходящо е кръщаването на главите като независими епизоди (пък те са си точно такива) - напр. Вместо въведението на Ели, можем да сложим "Наказанието". Вместо моето Глава 1, можем да сложим "Всеки има собствен план", вместо Глава 2 на Zahariza - "Телеграмата".

3. В крайна сметка ще изглежда нещо като това:


                             Заглавие - въведение
                             Наказанието


                             Заглавие - 1
                             Всеки има собствен план


                             Заглавие - 2
                             Телеграмата


 
 
№9 от: Надя (29 октомври 2008 16:35)
Аз приветствам като цяло, само заглавието не ми харесва нещо, иначе главите са добри. Предлагам работно заглавие:

Лятото на Венци Колев
Велика история от детството - както е озаглавен раздела
Хлапак, но не дотам

Всеки може да предложи още няколко и така да изберем най-доброто.


 
 
№10 от: zaharisa (29 октомври 2008 17:14)

Ама нали ЕЛИ постави ясни правила, влючително и за свободния избор на главите. А книгата си се казва както я е започнала тя "Как Венци не отиде на море" , това изобщо не предполага да не види морето ! По-скоро се подразбира, че не е бил на почивка.

Пустият му Венци, уж съм подала топката на Надя, а все го мисля tz  


 
 
№11 от: ive (29 октомври 2008 17:32)

От "Как Венци не отиде на море" наистина се предполага, че той няма да ходи там, освен ако не отиде без да го разбере никой.

А не били ли било по-добре да се види първо какви ще ги свърши Венци и най-накрая да се мисли голямото заглавие, а засега да има само временно?



 
 
№12 от: donaddt (29 октомври 2008 20:56)
Ей го и критикът да се обади. С прискърбие съобщавам, че то няма какво да се крутикува,

 
 
№13 от: eli (29 октомври 2008 22:52)
Мислих, мислих, но Дона е най-права-няма какво да се критикува. Нека си ходи детето на море, щом искате, моите мотиви да го задържа на град/село... (забравих му името) бяха да не се получи пътепис "Опознай соц родината". Много ги мразя. Така че ако Надя все пак го телепортира директно в Мичурин, нямам нищо против, против съм (принципно)да се влачи нелегално по села и паланки на раздумки с мъдри текезесари.
За заглавието и титулите на отделните глави нямам абсолютно никакви претенции, само снощи минах и номерирах по-пригледно главите, за да е ясен редът. Или "Как Венци се сблъска с мечка стръвница и как Камен самоотвержено отнесе пердах заради това" (Глава N), за мен е абсолютно ок.

BTW И аз мразя круши

 
 
№14 от: admin (30 октомври 2008 05:52)
Съвсем странично: аз пък обичам круши smile24. Иначе - чета read и се подготвям.



--------------------
 
 
№15 от: Бяло (30 октомври 2008 10:48)
  Аз пък не разбрах защо искате да сложите всичко под един знаменател, общо заглавие, ала - бала. Нали идеята беше всеки да вложи творчество, да даде нещо от себе си. Не виждам никаква пречка Венци да отиде на море, въпреки "как не отиде" в заглавието. И изобщо, що се месите в идеите на творците бе? Оставете ги да творят.
  И круши обичам и аз - и жълти, и зелени, и есенни, и зимни. Само дребните, дето се ядяли изгнили, тях не ги харесвам.

 
 
№16 от: isi (30 октомври 2008 11:12)

Хи-хи-хи, е не мога вече да се сдържа за крушите! Ей, вие, дето не обичате круши, да не би да ви е хващало ... нещо  от тях   Аз пък чак за лукс ги имам крушите, мммм! icecream
А Венци - мнооого добре си знае момчето какви да ги свърши! Браво на всички писатели! Много ми е интересно и забавно да чета!




--------------------
 
 
№17 от: Надя (30 октомври 2008 11:14)
 Съгласна съм донякъде, всеки сам да си избира главата, как ще се казва, негово право е, но за общото заглавие, трябва да решим всички заедно, а то май е решено, като например: Велика история от детството, защо не оставим заглавието на раздела и заглавие на книгата.
 Това с крушите има ли някакъв скрит смисъл, се чудя аз , малко бавно загрявам, като български реотан..

 
 
№18 от: zaharisa (30 октомври 2008 11:19)
Ами, при толкова несъществуващи вече места (като въпросният детски лагер в Мичурин, днешно Царево) реших да се придържам към истинските градове и села, да не стане като със Звездец   иначе и аз съм на мнение да не става родолюбив пътепис. ТКЗС-то е измислено , просто съм сигурна, че в 1979 не е имало село без ТКЗС,смесена бригада, радиоточка и пр.
Крушите май са на път да станат литературен герой xixi2

 
 
№19 от: Бяло (30 октомври 2008 12:43)
  Аз познавам едни деца, които ходят на лагер в Царево всяко лято, на бунгала. (С което искам да кажа, че има лагер там, не зная дали е същия...знам, че е старичък.)

 
 
№20 от: pepino (30 октомври 2008 22:17)
Аз пък съм на мнение, че трябва да се критикува повече. Много полезно и приятно занимание. Ако не беше така, нямаше вече 18 години все това да правим. Сега отивам да изям един компот от круши, а после, на разбъркан стомах (да не кажа друго) се захващам с критиката! angry2 Или както беше модерно да се казва: "Да запретнем ръкави, другари, да се напънем, пък каквото излезе!" xaxa2

 
 
№21 от: filipovaeli (6 ноември 2008 12:50)
Ето ви малко критикаangry2 ! То не е точно критика, а по-скоро предложения.Предлагам заглавие: " Венци от нашето детство" - 1 глава, 2 глава, 3...и.н..В самата статията да има заглавие как ще се казва главата. Така ще сме сигурни като четем, че не сме пропуснали някоя история. На заглавната станица ще се проследяват лесно нещата. Мисля, че не трябва да се ограничавате само с летния сезон от живота на Венци. Затова не е подходящо старото заглавие. Трябва да включвате повече елементи точно от нашето детство, за да се разбере, че Венци е от нашето време. Примерно специфични битови стоки, лафове, дрехи... От всичко това ще излезе една прекрасна книга hiphip nomer1 !!!



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 8
Потребители: 0
Гости: 8

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?