Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Днес, 15:10 | Автор: kitten | Категория: Главна

 

Скъпи приятели, тъкмо прочетох, че е починал Димитър Петров. Толкова, толкова жалко. Много ми стана мъчно. Бог да го прости! Той е един от най-ярките символи на Нашето детство и на детството на малко по-големите от нас! Той е един от двамата най-добри режисьори на детско кино, заедно с Иванка Гръбчева. И С деца на море, и Таралежите се раждат без бодли, и Васко да Гама от село Рупча. Той е велик и винаги ще остане с прекрасните си филми!

Цялата статия... | Коментари: 1 | Страницата е видяна: 14 пъти
 
 
15-10-2018, 20:27 | Автор: admin | Категория: Свободно време / Каква музика слушахме

Винаги е забавно и интерсно да чуеш някоя "твоя" детска песен в съвременно изпълнение... Според описанието това са деца от с. Мирково (което се се намира в Златишко-Пирдопска котловина, под в. Баба и което явно съм посещавал, щото от него се стига до хижа "Чавдар", за която си имам няколко истории, ама хич не помня селото). Записът е от 2011 г.

Цялата статия... | Коментари: 3 | Страницата е видяна: 89 пъти
 
 
7-10-2018, 11:05 | Автор: Калисто | Категория: Нашият дом

Днес ще ви разкажа за парфюмните аромати на нашето време. Първата ми среща с прекрасен за мен аромат беше един дезодорант Импулс. Розово метално флаконче, изрисувано с пеперуди. И не, не беше мой, а на мама. Преди да изляза за училище, тайничко се пръсках с него в коридора. Струваше ми се божествен. Беше флорален и много траен. На един рожден ден на мама й бяха подарили дезодорант Ребел в червен флакон - толкова хубав, че и до днес търся подобен аромат, но никъде не намирам. Женствен, топъл, омайващ и шлейфов. Помня и дезодоранта Джулия - черен, отпред с нарисувана ябълкова разцъфнала клонка. Първоначално започваше остро, но после утихваше и ставаше нежен, жасминов, свеж и изтънчен. Миришеше на пролет. Имаше и дезодоранти ''Жасмин", ''Дива река", ''Бриз", ''Зелена ябълка", които не харесвах - бяха много спиртни и задушаващи. На тоалетката на баба стояха няколко малки, грапави стъклени шишенца, вероятно съветски парфюмчета, които имаха термоядрен мирис. Много, много силен и тежък мирис. Баща ми ползваше легендарния ''Тройной одеколон", получил името си от трите съставки - лимон, нерол и бергамот, ''Барбон" с натрапчив ментов аромат и ''Корсар''.

Нали съм творческа личност и естет - отнякъде ми беше попаднало едно тумбесто и красиво синьо шише от мастило, в което пресипах някакъв парфюм, за да го подаря на майка ми по повод Осми март.

Спомням си, че даже правих опити да създам собствен парфюм - накиснати и намачкани във вода розови листенца...

Много обичах да си купувам сапуни с различни аромати. Поне бяха евтини и достъпни.Харесвах ''Флора" - луксозен тоалетен сапун.

Срещата ми с малките парфюмчета BIC ме беляза за цял живот и ме направи заклет парфюман. После някъде помирисах едно зелено шише с цитрусово ухание, мисля, че е било на Ланком...Появи се и разкоша Мазуми - нещо толкова приказно и запомнящо се като аромат. Така започна любовта ми към парфюмите. 

Цялата статия... | Коментари: 6 | Страницата е видяна: 224 пъти
 
 
5-10-2018, 17:01 | Автор: Подкожурница | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

 

Избрани приказки отъ Хиляда и една нощь. Илюстровано издание. Златна библиотека №47 под редакцията на Йо Данаиловъ. Печатница „Пиринъ“ — София [1944], 96 стр.
    
Съдържание:
    Шехерезада — стр. 3
    Как кърпачът Маруф станал цар — стр. 9
    Малкият съдия — стр. 19
    Вълшебният кон — стр. 32
    Четиримата осъдени на смърт — стр. 47
    Хасан въжарят — стр. 55
    Рибарят и духът — стр. 67
    Соколът на царя — стр. 79
    Чудотворното кандило на Аладин — стр. 83

Моля, помогнете да намерим последните две страници от книгата (стр. 95 и стр. 96) с края на последната приказка за Аладин!

prikazki_ot_1001_nosht.djvu [673.25 Kb] (сваляния: 27)

 

Цялата статия... | Коментари: 0 | Страницата е видяна: 171 пъти
 
 
18-09-2018, 15:39 | Автор: petkohinov | Категория: Свободно време / Какво четяхме

Хайде сега нещо хубаво и смешно по детски!

Преди много, много години, когато нямаше толкова много телевизии, видеомании и електронни игри, се забавлявахме като си разказвахме смешки. Имаше даже някаква надпревара – кой ще научи, запомни, разкаже повече от другите. И ето, че съм се изхитрил и съм взел да си изрязвам от разни детски вестничета и списания смешки за «съревнования». Тетрадката е някъде от 1980-1984. Мисля, че мнозина от моето поколение ще се зарадват на откритието ѝ сред стари книги и архиви също толкова, колкото се зарадвах и аз. Затова я направих «електронна». Заповядайте! И си представяйте, че сме седнали заедно на пейката под жумикащата улична лампа, или край лагерен огън в планината, или дори някъде край морето и вместо да разцъкваме съобщения с изкривени почти под прав ъгъл към умните си екранчета вратове, ние сме в кръг, гледаме този, който е наред да разказва, и с нетърпение чакаме своя ред!

Тетрадката е вграден pdf, може да се разгръща (55 страници със смешки!)

Отворете оттук: http://petkohinov.com/archives/2620

Цялата статия... | Коментари: 2 | Страницата е видяна: 293 пъти
 
 
16-09-2018, 00:32 | Автор: Румен Николов | Категория: Главна

Здравейте, отдавна не съм се включвал, но имаше разни причини от обективен характер. Извинявам се, че съм пропуснал да отговоря на много от вашите запитвания за детските програми на БНТ. Тъй като никъде другаде не съм работил освен в БНТ и то 45 години от 1972г. Имам много спомени, които пиша в момента в книга с работно заглавие " Моята телевизионна приказка". В нея споделям целия си път в детската редакция на БНТ. 

А сега един кратък спомен за първия учебен ден. Случката беше през 1986 година. Обикновено през април по време на Седмицата на детската книга и на 15 септември по случай първия учебен ден, всички работещи в детската редакция се разпределяха в лъчове из страната и гостувахме по няколко дни в разни градове и села. На 15 септември аз се бях паднал в групата за Казанлък, Калофер, Карлово и околни села. Бяхме колеги от редакция "Простори", /подразделение на голямата детска/,която произвеждаше вече Измислици премислици, Телефеерия, Милион и едно желания, Седем дни за вас деца. С нас пътуваха Влади Люцканов, Слава Рачева /Педя Човек/ и други актьори от кукления театър. Ставаха  чудесни празници.  Децата бяха в еуфория, искаха да докоснат Влади и актьорите, играеха с тях и куклите, които носехме. Никога не съм виждал толкова цветя. Имахме усещането, че бяха обрани всички градини в района. В Крън тъкмо започна срещата и в тишината на залата едно дете извика. "Може ли да дойда да ви пипна, защото у нас всички казват, че сте само в телевизора." Поканихме го и то така мило се гушна във всички, че и до момента се просълзявам при този спомен. Тогава може би получих най-красивото и скъпо цвете в живота си - една бяла хризатемка с пречупено стебло...

Е засега толкова. Бате ви Румен. 

Цялата статия... | Коментари: 5 | Страницата е видяна: 212 пъти
 
 
15-09-2018, 23:13 | Автор: Подкожурница | Категория: Архивите са живи / Библиотечка

 Честит 15 септември, скъпи настоящи, бивши и бъдещи ученици! Ето една хубава книжка от мен по случай първия учебен ден.

bratq-grimm-barabanhik.djvu [409.19 Kb] (сваляния: 58)

 

Цялата статия... | Коментари: 1 | Страницата е видяна: 169 пъти
 
 
14-09-2018, 23:50 | Автор: Калисто | Категория: Училището

И до ден днешен много се вълнувам на 15 септември - първия учебен ден. Минавайки покрай някое училище и чувайки думите от песента ''Детство мое реално и вълшебно...'' в душата ми нахлуват толкова много спомени.

За мен 15 септември винаги е бил специален ден. От една страна, защото баща ми беше учител, и от друга страна, защото родителите ми възпитаха в мен да ценя образованието и стремежа към знания. Подготовката течеше усилено преди заветния ден. Униформите. Букетите. Тетрадките. Пособията.

Ризката ми трепти от белота, изгладена от грижливите ръце на мама.Черната ми плисирана пола e три пръста над коляното. Вече съм голяма и нося тънък чорапогащник. Обувките малко ме стягат, защото са новички. Утрото е хладно, мирише на есен и хризантеми. В сърцето ми е празнично. 

В двора на училището се е събрало множество деца, учители, родители. Весела глъч, суматоха. Най-развълнувани са първокласниците, трогателни в своите официални дрехи, стиснали пъстри букети в малките си ръчици...Някои гледат доста уплашено, непознавайки този нов свят на знания и умения, други тръпнат в радостно очакване. Очичките блестят, крачетата потропват нетърпеливо... Големите ученици също се вълнуват, пораснали са, изпълнени са с емоции от летните си преживявания, срещат отново съучениците и учителите си след ваканцията. Класните ръководители получават букети, които засвидетелстват обич и признателност. Приветственото слово на директора на училището: "Уважаеми  колеги, ученици и родители! За мен е чест и привилегия да Ви поздравя с първия учебен ден. Eнергията на всеки учител е насочена към разгръщане на способностите на всеки ученик, провокиране към откривателство и опознаване на света...Скъпи ученици, пожелавам Ви да сте съзнателни, дисциплинирани, отговорни и прилежни, за да постигнете пълноценна себеизява и осъзнат успех. Пазете традициите на нашето училище, умножавайте успехите му, почитайте всеотдайността на своите преподаватели. На добър час!" Звънчето. Ритуалът с посрещането на първокласниците - с питка, мед и здравец. Нови учебници. Нови учители. Пристъпваме прага на училището. Предстоят сложни, но и много интересни уроци.Предстои труд, упоритост и вяра. Смях, сълзи и устрем. За да се научим да ценим истински важните неща и да бъдем достойни хора.

Цялата статия... | Коментари: 3 | Страницата е видяна: 196 пъти
 
 
26-08-2018, 14:10 | Автор: Калисто | Категория: Поверително и лично

Началото на кореспонденцията ми с непознато другарче от СССР започна през 83 или 84г. В училището ни раздадоха адреси на деца от СССР, на мен ми се падна един Вова от Выборг. В началото писмата ми ги пишеше мама, тъй като още не се справях добре с руския език. После започнах да си ги пиша сама. Обичайните неща, които могат да си пишат децата - ''Как се казват майка ти и баща ти?'', ''Къде работят?'', ''Имаш ли брат или сестра?'', ''В кое училище учиш?'', ''Какво колекционираш?'', ''Как прекарваш лятната си ваканция?'', ''Разкажи ми за града, в който живееш''... Толкова се радвах, когато пристигнеше писмо от Вова! С благоговение гледах дебеличкия плик, нашарен с чуждестранни печати и красиви марки. Веднъж на два месеца имах писмо. Тогава денят ми беше празник! Изпращаше ми най-фините салфетки, като паяжинки /колекционирах ги/, красиви картички и календарчета. Изпрати ми и колет с руски кукли - за мен и сестра ми. Едната кукла беше с украинска народна носия, с дълга руса плитка и с коронка на главата, а другата беше кукла - ученичка, с руска униформа - черна рокля с бяла престилка. Разказваше ми за град Выборг - морско търговско пристанище на Балтика, недалеч от финландската граница.

Освен различни картички и календарчета, слагах и дъвки в писмата, тъй като ми беше казал, че при тях са кът. С мама дълго избирахме какво да купим за Вова и неговите родители и да изпратим колет. Помня, че взехме голям и пъстър копринен шал за майка му, тениска с онова пибибкащо нещо отпред за него...

Писахме си дълги години, до 91г. мисля... Последното писмо беше написано от майка му. В него тя споделяше, че Вова, заедно с негови приятели, е извършил хулиганска проява и поел вината, тъй като другите били пълнолетни и можело да ги осъдят. Жената се извиняваше и казваше, че няма да се сърдят, ако аз реша да не им пиша повече, защото са се оказали неблагонадеждни хора. Чувствали вина като родители, че не са се справили с възпитанието на детето си. Вова бил изпратен в изправителен лагер, ходели му на свиждане, но не било позволено това да се случва често. Беше ми написала - ''Разбери ме, аз като негова майка му вярвам..." Писмото ме разстрои. Отговорих, разбира се. Написах, че понякога се случва в младостта човек да греши. И, че искам да запазим приятелските си отношения въпреки всичко. Но друго писмо повече нe получих.

С течение на годините понякога си спомнях за Вова и семейството му, чудех се какво се е случило с него, как се е развил живота му...Наскоро се бях сетила пак за тази кореспонденция и потърсих информация в социалните мрежи, тъй като фамилията не е често срещана, но имаше много Владимировци с тази фамилия, пък и всичките едни такива руси и със сини очи като него, как да разбера той ли е...

През годините смених няколко жилища и не знам къде са писмата, не помня адреса...Питам се дали да оставя тази история в миналото или да се постарая да открия нещо - в името на това толкова чисто и искрено приятелство?

Цялата статия... | Коментари: 7 | Страницата е видяна: 542 пъти
 
 
26-08-2018, 11:24 | Автор: Калисто | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади

Не знам защо напоследък са ме налегнали едни спомени за детството...Явно остарявам. Днес ще разкажа за ученическите бригади, на които ходехме.

След като минеше първия учебен ден, идваше време за събиране на реколтата от картофи. В двора на училището сутрин ни строяваха по класове и се качвахме на автобусите, които ни откарваха на нивите с картофи. Всяко дете трябваше да си носи пластмасова кофа.В рейса ни раздаваха закуска - идваше в едни големи метални тави - обикновено кифла с мармалад. Когато пристигнехме, всеки класен ръководител разпределяше класа си - по едно дете на бразда. Имаше и дете, което държеше чувала, в който се изсипваха събраните картофи. Казвахме му ''чувалджия". Заставаш на браздата, а края й се губи някъде в далечината. Клякаш, пълниш кофата с картофи и ги носиш да ги изсипеш в чувала. Състезавахме се кой пръв ще стигне до края на браздата. Питейна вода се осигураваше от една каруца с огромен метален съд в нея и всеки пиеше от едно канче, вързано там. На обяд идваше храната - нещо готвено - картофи, ориз, за десерт - ябълки. Носехме си панички и прибори от вкъщи. Сядахме на групи под сенките на дърветата и обядвахме. Имаше и игри - прескочи кобила, гоненица. По-големите ученици се криеха по шубраците и изпушваха по някоя цигара. След кратката почивка - отново на браздите. Към 17 часа идваха автобусите и ни връщаха в училищния двор. Оттам си тръгвахме по домовете.Тогава имаше режим на водата и прибирайки се вкъщи, със сестра ми седяхме в коридора, на шкафчето за обувки, защото бяхме в кал и прахоляк и чакахме да дойде водата, за да се изкъпем. На другия ден - с нови сили на полето. Бригадата продължаваше почти цял месец. За първенците имаше награди - шоколад, химикал, дори и някакви малки парични суми. Помня, че като гимназистка получих цели 16 лв. Бях много горда от себе си. С тях си купих два пуловера - много красиви. Единият беше блузон в червено и черно, на шарки, а другия беше розово-виолетов, с апликация като плитка отпред. Носих си ги дълги години. Ех, спомени...

Цялата статия... | Коментари: 6 | Страницата е видяна: 294 пъти
 
 
 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 23
Потребители: 1
Гости: 22
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!