Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031 
 
 
Архиви
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
Август 2019 (3)
Юли 2019 (3)
Юни 2019 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Вярваш ли, детство учудено - 1
16-09-2010, 21:46 | Автор: dani | Категория: Конкурси

Реших да разнообразя малко нещата с една идея за фотоконкурс. Темата е "Децата около нас". Всичко онова, което правят - игрите им, пакостите им, грижите и радостите им... Всичко това, уловено като момент с вашия фотоапарат. Ето и първата снимка от фотоконкурса.

МУЗИКАНТЪТ И ДЕТЕТО

Вярваш ли, детство учудено - 1

Моля, коментарите ви:em_108:
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mchukanov (16 септември 2010 22:02)
  Ехааа - добра Идея! em_83 
От високо снимаш, Дани em_12 - композиционното решение на кадъра леко яде акцента, а и цветовият контраст малко отклонява окото, но все пак  em_81
.. бих се доближил, кадрирал диагонално, а и дългофокусната оптика би помогнала - особено със светочувствителен обектив и отворена бленда - фонът нямаше да го има в този остър вид, за сметка на мееекото сфумато, или както го наричаха фотографите - боке. em_113
... ама то Човек не е ли уЧуден, принципно
ОООО - Пу, без цифрови апарати!



--------------------
 
 
№2 от: катя милушева (16 септември 2010 22:05)
 Страхотна ИДЕЯ!Само.че на кого да изпратя снимки,при мен бол....
Аз не мога да ги качвам директно в статията.А детството е около мен непрекъснато.
А, иначе вярвам ,направо му се доверявам на детството!

 
 
№3 от: felice puba (16 септември 2010 23:43)
Не обичам да коментирам снимки, те обикновено сами говорят за себе си с очите на фотографа и със силата си да спират врамето, приковавайки го само в един единствен миг, който може да значи всичко...
И все пак се изкушавам да коментирам...
Детето на снимката още не е повярвало в детството си-ще го направи след доста време, за него са важни сега други неща-светът на възрастните е интересен, защото е недостижим, то гледа с учудени очи към света на възрастните-т.е. музиканта; Музикантът вярва в своето детство, иначе не би могъл да свири толкова добре, че да привлече вниманието на детето...
Хубава снимка, Дани. Не разбирам много от фотография, от "сфумато" и "боке" и много обичам цифровите апарати, но както се казва си уловил мига -"carpe diem"!em_12



--------------------
 
 
№4 от: gamina (17 септември 2010 02:45)
И аз не разбирам много, снимката като идея е страхотна, но за да се хване по-добре трябва, както каза MCHUKANOV малко техника, в случая фотографска - да може да се хванат и детето и музиканта достатъчно отблизо, това обаче си е въпрос на обективи, ама повечето от нас снимат със сапунерки. Така че за мен тая снимка си е чудесна :)  

За завъртането на фотоапарата - аз много обичам, ако не мога да хвана нещо по вертикала да го плясна по диагонал, понякога става добре даже   em_1 

И, извинете, ама не знам къде са ми набутали Смяна-та, така че ше си карам с дигиталния Nikon  em_34 

 
 
№5 от: freja (17 септември 2010 05:48)
Хей, деца, оставете сложните термини, снимката е въл-шеб-на! Вижте само погледа на детето - то просто е омагьосано... За него в момента не съществува друго на света, освен музиканта. За музиканта обаче се колебая - той по-скоро се надява на целия останал свят. Аз се влюбих в този момент, Дани. И даже позиционирането страшно ми харесва - в двата срещуположни края по едно различно светоусещане...

 
 
№6 от: Cvetan (17 септември 2010 12:35)

И на мен идеята много ми харесва(за конкурса) и  ще се включа.
Дани,снимката е със страхотен "заряд" и много ми допада, и смятам че,липсата на фотграфска техника не е от значение за участие в Нашедетски конкурсem_1




--------------------
 
 
№7 от: bezdelnick (17 септември 2010 12:46)

Здравейте,
Ето каква беше моята първа реакция към снимката.
1. Гледам - вървят две момичета явно фотографът им е приятел и снимката е тяхна.
2. После видях по средата някаква кутия.. каква ли е тя? аха това е калъфа на уличен музикант
 3. Дани споменва "Децата около нас" - аха ето го и момиченцето
И ТОГАВА МЕ ПРАСНА В ТИКВАТА - em_122
Снимката много ми харесва.
Та тази моя реакция ме доведе до идеята за хубави снимки по темата, но случайно направени. Аз имам такива .. Примерно снимаш някого - той се е изтъпанил както Педрото от "Петимата от Моби Дик", а зад него едно момченце гали куче случайно влиза в кадъра.
Не се изисква майсторство и не търсиш личния поглед на фотографа, а просто се изненадваш, как не си забелязал една толкова проста и красива картинка докато Педрото се пъчи.
Естествено Дани има последната дума по неговата снимка em_125 em_90


 
 
№8 от: shturcho (17 септември 2010 14:01)

Духовният заряд е в детето и музиканта, останалите гледат яденето или каквото се продава там на щандовете. А може пък да са книги или картини...  Трудно ми е и на мен да коментирам, сещам се как изкоментира учителката ми в училище една картина за залавянето на Васил Левски, че художникът е подсилил усещането за жестокост като нарисувал фесовете на заптиетата в лилаво, вместо червено, а истината е, че в печатницата им е посвършило жълтото и преобладава магентата.

Та това ми идва - всички са грабнати от ежедневието, само момиченцето и музикантът са някъде другаде. Свързани с една пътечка от различно оцветени плочки. И двете каки като я прескочат, може да попаднат и те в страната на чудесата.

И както са казали по-горе и другите, снимката е много хубава.


 
 
№9 от: Милен Иванов (17 септември 2010 14:07)
Страхотна снимка! А дали детето слуша музиката? Помня, моите детски реакции на този инструмент бяха "А това може ли да плува?"
А това за техниката си е точно казано! Не на цифровите апарати! em_2Не, обаче аз моя хубаФ ЗЕНИТ го подарих преди два месеца на на една ученичка, записала се да учи фотография в София. (Барабар със светкавицата, закупена от Съветския съюз, когато бях в 6 клас) Но не съжалявам. Сега със "сапунерката"(точно казано em_12) пак си снимам. Е, не е като едно време, ама мога да нося щерката на раменете си и да снимам, с любимия ми Зенит не става така.



--------------------
 
 
№10 от: isi (17 септември 2010 14:39)

Точно мислите на bezdelnick и shturcho относно снимката минаха и през моята глава :))) А и  аз като freja оценявам момента :)) Великолепен! Сигурна съм, че около нас е пълно с подобни моменти, не са изключение, но и също съм сигурна, че си говорим ние наизуст "днешните деца това, децата онова..." и рядко ГИ  забелязваме  :)) Е, разбира се, зависи кой как гледа :))
Но аз исках да споделя едно друго чувство, което често ме връхлита. Аз обожавам да разглеждам снимки - стари, нови, и особено такива - с уловени мигове :) Обичам и да снимам, все ми се иска да заснема всичко, което ме е развълнувало така ... Обаче не ме напуска чувството, че чрез снимката "замърсявам" момента, опорочавам го... особено когато става дума за деца... Хем страшно искам да съхраня и по-късно да споделя мига, хем се чувствам гузна и виновна... срам ме е от самите участници в "мига" :)) Особено от децата и възрастните хора... независимо дали ще ме забележат или не... Те точно обикновено нямат нищо против да ги снимам, но на мен ми е трудно ... Все едно се намесвам там, където не ми е работа и се опитвам да открадна нещо тяхно...  Предпочитам да запомня мига и да мина тихичко, на пръсти :)) Е, все пак не се сдържам и се изкушавам понякога  em_16




--------------------
 
 
№11 от: mchukanov (18 септември 2010 01:09)
   Изображението си има безспорен заряд, но - все пак - иде реч за фотоконкурс, което ме подсеща
Цитат: gamina
аз много обичам, ако не мога да хвана нещо по вертикала да го плясна по диагонал, понякога става добре даже
за ракурс   , а оттам и за ракурсия, а когато иде реч за конкурс, са нужни ясни дефиниции... Условия... Жури в състав.... Награда... Декларации за ползване на изображението... едни странни попари, а не просто снимки...
 
Цитат: isi
Предпочитам да запомня мига и да мина тихичко, на пръсти :)) Е, все пак не се сдържам и се изкушавам понякога
- вече не се изкушавам - предпочитам да се усмихна на дребосъка, изплезя, направя някоя дивотия, защото -  в противен случай - се оказвам в позицията на фоторепортер, но за там се изискват други способности... и доста повече издържливост.



--------------------
 
 
№12 от: dani (18 септември 2010 17:03)

Ами първо да кажа, че снимката стана съвсем случайно. Видях ги тия двамата - детето и музиканта и разбрах, че става нещо много интересно. През десетте минути, през които оглеждах "фотомоделите" си, хлапето не отлепи очи от музиканта. Той от своя страна гледаше само в него ( и на снимката се вижда), тъй като детето беше единствената му публика. Между тях постоянно минаваха хора - двете момичета на снимката са най-чистата ситуация, която успях да хвана с фотоапарата. Майката на детето също седеше отзад (пейката, на която седи детето, е кръгла) и изобщо не обръщаше внимание на това, което беше привлякло вниманието на детето. Точно отстрани беше паркиран един мноого голям мотор... въобще да се заснеме възможно най-изчистен от излишни неща сюжет беше почти невъзможно. Снимах при това "от корем" - ми неудобно е да снимам непознати хора, единият от които е дете, като залягам и се примервам с фотоапарата. Фотоапаратът ми е цифров "Панасоник" (оригинален, произведен в Осака): 7.6 МП, 6x оптичен зуум и т н. Не е съвсем "сапунерка" тоест.
Това, което ме впечатли във тази случка, е, че те бяха напълно сами - музикантът и детето. Сред огромната тълпа, която ги заобикаляше, те бяха съединени с връзката на красивата класическа музика ( не помня какво точно свиреше музикантът). Иначе сте прави - от гледна точка на фотоизкуството снимката е слаба.
А предложението да се измислят правила на фотоконкурса, е добро. Предлагам да приложим принципа за "ценност" от "Малкият принц": къщата е ценна, не защото струва 200 000 франка, а защото в градината й летят пеперуди.




--------------------
 
 
№13 от: freja (19 септември 2010 00:19)
В такъв случай, по критерия на пеперудите, тази снимка е ценна!!!

Само че аз грешно съм проследила погледа на музиканта - стори ми се, че гледа към момичетата, а той гледал към детето. Тогава става още по-красиво - както го е казал Дани (а и Щурчо преди това), те двамата са в отделен свят, извън света около тях.

 
 
№14 от: gamina (19 септември 2010 03:08)
Dani - все си е сапунерка, моята е 10mp с 15х оптичен zoom и пак си е сапунерка. Всичко дигитално, ако не е огледално-рефлексно все си е сапунерка. Нашите просто са турбо-мега-гига сапунерки  em_12 

 
 
№15 от: mchukanov (19 септември 2010 13:57)
  Гамина
Цитат: gamina
Нашите просто са турбо-мега-гига сапунерки
em_74
... любопитна е картинката, любопитна! Дани, пробвай да закриеш горната част на кадъра, до нивото на главите на детето и музиканта - панорамният формат въздейства, а идващите крака... като че ли не дразнят окото - идват, идват... em_114



--------------------
 
 
№16 от: dani (19 септември 2010 21:44)
Добре, ще пробвам и панорамно, ама в следващата снимка. Тази нека си остане така - едно не много успешно, но интересно начало на конкурса. Ама хайде и другите да публикуват фотографии де em_82



--------------------
 
 
№17 от: Людмил Димитров (27 септември 2010 12:01)
Този кадър би бил перфектен, ако е направен в гръб на музиканта с остър диагонал. А именно... черен силует извън фокус до раменете плюс грифа на инструмента от лявата страна на кадъра и лицето на детето на фокус в дясната.
Един съвет... когато забележите нещо интересно за снимане, правете много кадри, от най-различни ракурси. Не спирайте с едно цъкане... Щракайте много:)

 
 
№18 от: mchukanov (25 октомври 2011 22:26)

... понякога се замислям - разликата е само в годините em_18


 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 62
Потребители: 0
Гости: 62

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!