Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Малката кибритопродавачка
23-12-2008, 02:03 | Автор: admin | Категория: Главна

Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината
В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова те бяха много големи за него. Момиченцето ги загуби, когато изтича да прекоси улицата, за да не го прегазят минаващите коли. Единия чехъл то не можа да намери, а другият бе грабнат от едно улично момче, което избяга с него. И момиченцето отмина нататък съвсем босо, с посинели от студ крачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара.
Треперещо от студ и глад, бедното дете вървеше бавно нататък. Жално му ставаше на човек, като го гледаше…
Снежни парцали покриваха дългите светлоруси коси на детето, които падаха по шията му на хубави къдрици. Но момиченцето не мислеше за своите хубави къдрици. Във всички прозорци горяха светлини, отвсякъде се носеше мирис на печена гъска — нали беше нощта срещу Нова година. Да, момиченцето мислеше само за това…
В един ъгъл между две къщи, от които едната се издаваше напред, момиченцето седна да си почине, като сви под себе си измръзналите си крачета. От това му стана още по-студено, но то не смееше да се прибере в къщи. Не беше продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито парица. Баща му щеше да го бие, пък и у тях не беше никак топло. Само един покрив стърчеше над главата им, а вятърът духаше на воля, макар че бяха запушили със слама и парцали най-големите дупки.
Малките му ръчички се бяха почти вкочанили от студ. Ах! Една само клечка кибрит можеше да му помогне, ако посмееше да я извади от кутията, да я драсне о стената и да си сгрее пръстите!
Най-сетне момиченцето се реши и извади една клечка. Драс! Клечката изсъска и пламна. Детето простря ръка над нея и клечката загоря с такъв светъл пламък, с такава топла светлина, като че беше свещ. Чудна беше тая свещ. На момиченцето се струваше, че седи пред голяма желязна печка с излъскани медни крака и с медна вратичка. Колко весело играеше в нея огънят, колко приятно топлеше! Детето искаше да простре и нозете си, за да ги стопли, но в тоя миг огънят угасна, печката изчезна и в ръчичките остана само крайчецът на изгорялата кибритена клечка.
То драсна о стената друга. Клечката пламна, нейната светлина озари стената и тя стана прозрачна като було. Момиченцето можеше да гледа в стаята. На трапезата беше постлана бяла покривка и върху нея бяха сложени порцеланови съдове, а в една чиния се мъдреше печена гъска с ябълки и сливи; носеше се сладка миризма. Но най-чудното беше това, че гъската скочи изведнъж от чинията и като се заклати с нож и вилица в гърдите, тръгна право към бедното момиченце…
Но ето че угасна и тая клечка: момиченцето се намери отново пред дебелата, мокра и студена стена.
То запали още една клечка и тогава се намери под една великолепна новогодишна елха. Тя беше много по-голяма и по-хубава от оная, която момиченцето беше видяло през прозорците на един магазин. Хиляди свещи горяха по зелените й клончета и шарени картинки — от ония, които красят прозорците на магазините — гледаха момиченцето. То протегна ръчички към тях, но в тая минута клечката изгасна. Свещите по елхата започнаха да се издигат нагоре, все по-високо и по-високо, най-после му се сториха като небесни звезди. Една от звездите падна и остави след себе си дълга огнена бразда.
"Някой умира в тоя час!" — помисли си момиченцето, защото баба му, която го обичаше много, но бе умряла вече, му беше разказвала, че когато пада някоя звезда, тогава се възнася към бога една човешка душа.
Момиченцето драсна още една клечка; стана пак светло и старата му баба се изправи пред него светла и лъчезарна, кротка и любеща…
— Бабо — извика детето. — Вземи ме със себе си! Аз зная, че ти ще си отидеш, когато клечката угасне; ти ще се изгубиш като топлата печка, като чудно опечената гъска, като хубавата голяма елха! — И то бързо издраска цялата кутия клечки, защото искаше да задържи баба си за по-дълго време.
И клечките светнаха толкова силно, че наоколо стана светло като ден. Никога баба му не е била толкова голяма и хубава! Тя улови момиченцето за ръце, прегърна го и изведнъж двете в блясък и радост се издигнаха високо над земята; и там, където те хвръкнаха, нямаше нито студ, нито глад, нито неволя.
А в ъгъла, облегнато до стената, стоеше в студеното утро бедно момиченце с червени бузички и с усмихнати устица — то беше замръзнало през последната вечер на старата година.
Новогодишното слънце изгря над мъничкия труп. Вдървено седеше момиченцето с кибрита си, от който една кутия беше изгоряла. "То е искало да се стопли!" — казваха хората. Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се възнесе с баба си към радостите на Новата година.

 
Превод: Светослав Минков.
Източник: Моя библиотека: http://www.chitanka.info:82/lib/text/4826
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: felice puba (23 декември 2008 10:19)
Винаги плача като чета тази приказка!!! Наистина защото може би това не е приказка. Защото приказките винаги са с добър край и свършват така:" ... И така, те се оженили и живели дълго и щастливо!"  И всички са доволни. И спокойни, че всичко е наред. Обаче в реалния живот това не е така. Много често има малки момиченца и момченца, които си нямат мама и татко, нямат пари, няма коледна елха за тях, няма Нова година. И за какво им е новата година, като ще им донесе все същото! Няма надежда. Или ако някой им подари надежда, тя ще е измамна. Ще се стопи като снежинка на топлината на кибритена клечка. Каква е тази надежда, която се топи само от една кибритена клечка!!!
Извинете ме за този коментар. Обаче admin е прав! Трябва да мислим за тези деца, и не само по празниците, когато се сещаме за тях. Те имат нужда от постоянна грижа. Защото всеки път, когато им дарявам нещо, аз го правя със свито сърце. Защото знам, че не съм дала достатъчно. И никога няма да е достатъчно! Понеже не мога да дам на всички това, от което най-много имат нужда. Вие се сещате какво е то. Затова, нека помагаме с каквото можем...
Много сложно стана.
Весели празници на всички ви. Можем да си пожелаем щастие на всички даром, можем и да го дадем. Защото е важно да даваш, а не да получаваш. И тогава може би ще променим края на приказката.
"Най-хубавите приказки са тия, които създава самият живот", казал Андерсен.

Благодаря на admin задето ни подсети , че сме хора!



--------------------
 
 
№2 от: Krista (13 март 2010 11:17)
Една от най-тъжните приказки...
Ех, този Андерсен...

 
 
№3 от: Снежина Стоянова (19 януари 2016 11:10)

Извинете, Андерсен ми е любим автор. Продължете мисълта си нататък, след страданието и след смъртта...?!Какво може добро да разкажете на детето в себе си и на своето дете като изводи от тази приказка? В материален и земен план - да, на този свят има несправедливост и страдание, което може да се намали от любовта на околните.Но иначе, има още един извод - нашият материален свят е преходен и никой не може да каже кой от двата е по-истинския свят, щом в другия любовта е повече?! Не бива да бъдем прекалено големи слуги на този земен живот, в който се намираме сега, защото смъртта е само една врата към нещо друго, от което се плашим само защото не го познаваме добре и най-вече не винаги имаме вяра. Но ако "там" любовта е повече и тя успява да премине дори през плътните завеси на нашата злина, самота и емоционална зима тук на Земята, то какво ще е ако повече вярваме в любовта и хармонията вън от грубостта на материалната ни действителност и ако тази отвъдна, неземна любов започне да преминава и през сърцата ни към този свят, освен през голямата врата на смъртта? Помислете за това. Не се страхуваме от смъртта и страданието, когато не се страхуваме от загубата на сигурност и топлина. А единствената сила, която носи липсата на страх е любовта.:)


 
 
№4 от: regina (19 януари 2016 18:41)

Какво може да каже тази приказка на децата? Истината за живота, поднесена по много естетичен начин. Това им помага да израстнат.


 
 
№5 от: Снежина Стоянова (19 януари 2016 22:25)

Днес ми дойде една панорамна книжка на Кубаста "Храброто оловно войниче". Исках да си я подновя, да я чета на децата си....Замислих се тази вечер, "Малката русалка", "Малката кибритопродавачка", "Храброто оловно войниче"...всичките бяха все приказки за болката, за страданието, за контакта между два невъзможни свята, в които любовта беше все "извънземна" в нашия свят и искаше жертви, за да съществува поне за миг по някакъв неудобен, неестествен, неуютен начин. Не знам кое ме е привличало още като дете към тези книги като магнит, без да мога точно да го обясня, но днес си мисля, че ако са само приказки за страданието, те са безсмислени. Синът ми казва:"Спри да ми го четеш този Андерсен, че всичките са много тъжни!", а аз се чудя каква магия ме е държала, и си мисля че това е била любовта. Ако кибритопродавачката нямаше баба си, ако нямаше онези кратки като кибритени клечки мигове на топлина и светлина,на вяра и молитва, на среща с любовта, то живота няма наистина смисъл. Ако тя беше умряла без купчинката изгорели кибритени клечки, без тази велика потребност в себе си да търси и вижда красотата, любовта и хармонията поне за един възможен миг, без надеждата.. Eх, приказки за възрастни - но стават и за деца.:) На 42 все още изучавам сантиметър по сантиметър всеки лист, всяка илюстрация. 


 
 
№6 от: Снежина Стоянова (21 януари 2016 09:19)

Имам предвид точно тези илюстрации! Двуомих се дали да я сканирам, но се отказах, когато видях че все пак е достъпна оттук: 

http://solo-fairy-tales.blogspot.bg/2011/12/blog-post.html

Годинта е 1975, художник Рудим, издателство "Христо.Г. Данов"- Пловдив.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?