Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Нещо и от моето детство
8-02-2009, 15:30 | Автор: Боряна | Категория: Главна
Сякаш всичко беше вчера. Връщах се от училище вечерта, а целия квартал потънал в мрак. Помните ли режима на тока? Татко ми се беше изхитрил и беше свързал една крушка с акумулатора. Така че, когато се прибирах, виждах как вкъщи свети по-ярко от другите апартаменти. Готвехме пържени картофи на газ, седяхме всички в кухнята и си говорехме. Това, разбира се, когато не ходехме под строй при роднини в Люлин /техния режим беше различен от нашия/ за да гледаме "Фабиен от долината на Дрома» или "Богат-беден». Слава Богу, по-късно за Изаура нямаше режим.
Цялото ми детство премина в т.нар. днес "работнически квартал» Надежда. Страхотно място за живеене! Имаше купища деца и огромни кестени. Блокът ни беше "кремиковски» – т.е. повечето възрастни работеха в комбината и взимаха според баща ми "безбожно големи заплати». Е, нашите не работеха в Кремиковци, просто блока е бил построен на мястото на старата ни къща и в последствие бяхме обезщетени с истински, чуден, топлофициран, панелен тристаен апартамент! Голям късмет, както се казва.
Помня, че не заключвахме външната врата. Всъщност никой не го правеше. А срещу нас на площадката живееше най-щастливото момче на света – майко му работеше в РЕП и той имаше всички, ама съвсем сериозно го казвам, всички броеве на списанието ПИФ. Леле какви страхотни картинки имаше вътре! Почти всеки ден му ходехме със сестра ми на гости, като любимото ни занимание беше, разбира се, да разглеждаме пифовете. А, и да си поискаме някоя друга картинка – любимите ми бяха комиксите с Рахан /един такъв русичък, синеок, дългокос.../. Така с годините неговите списания чувствително изтъняваха, а нашата купчинка придоби солидни размери.
В блока имаше много деца. В общи линии, само чаках да се прибера от училище, хвърлях чантата и излизах "пред блока», където винаги имаше някой. Бяхме се специализирали в игрите на ластик /МИСИСИПИ, френската, немската, руската, пръстчета..../, мечтаехме да приличаме на гимнастичките – имахме истински обръч, за бухалки използвахме едни шарени кегли, но най-много, а и мисля най-дълго време играехме на КЪР. Така – за непросветените – това е най-омразната игра за всички майки. Чертае се един голям квадрат, разграфявава се, има две игрови полета, пътеки, "бомби» и един малък триъгълник, който трябва да настъпиш в чуждото поле, след като избуташ хората от него. Иначе има още един куп дърпаници /правилата си бяха сложни/, та здраво яке не ми беше останало от тегленето /копчетата бяха дребна работа/. Сега като се замисля, чертаехме формата на улицата до блока и играехме с часове. Значи почти е нямало коли! Днес трудно се пресича...
Друго любимо занимание беше ходенето да магазина, незнайно защо му викахме "гастроном». Някой беше писал за Снежанката – голям празник наставаше като я докараха. В магазина имаше едни дебели лелки – касиерки, задължително /и лятно време/ с кожени елечета и много пръстени, които важно потракваха по клавишите на касата. Там уж "НЕ продаваха цигари и алкохол на лица под 18 години!!!», но чинно четяха бележките с текст: "моля дайте на дъщеря ми/ сина ми/ племенника и т.н. 2 кутии БТ, че точно сега не ми се разкарва». И бирите по заръка на баща ми винаги, ама съвсем винаги, трябваше да бъдат в зелени бутилки, които да вдигнеш и погледнеш срещу светлината, преди да ги сложиш в кошницата, защото бъкаха от боклуци. Честна дума, веднъж видях опашка от мишка в една такава.
Ходехме естествено и на пазара Кирков /днес с абсурдното наименование Женски/. Там имаше марули, лук и репички – не знам защо само тях помня. Иначе той се е запазил непроменен – циганията днес е дори по-голяма.
За училище пазарувахме съвсем логично в ЦУМ. Само че, по едно време нашите нещо го намразиха /и до днес подозирам, че вината е на един телевизор марка София, за който баща ми вися цяла нощ/, та минахме на Магазин София /сега там е бинго/ и любимия на всички деца магазин "Пионер» на Жданов. От там се купуваха престилките, имаше няколко вида и около десети септември можеше да видиш цялото си училище. Адски удобно нещо бяха това престилките! Трудно се цапаха, лесно се гладеха и винаги можеше да облечеш нещо по-така отдолу и да го покажеш тайно на приятелките си в съблекалнята на физкултурния салон /учителя е мъж – не се качва/. С умиление си спомням приготовленията за първия учебен ден – отнемаше ни почти цял ден да подвържем с кадастрон тетрадките, учебниците, да залепим етикети и – къде без тоя клюкар – да надпишем бележника.
В училище имаше хубави, логично имаше и лоши моменти. Сега си спомням само хубавите. Някои от учителите ми оставиха прекрасна следа за цял живот. Литераторката /някой доста сполучливо беше написал, че литератори нямаше/ успя да научи целия клас да пише правилно и да чете книги. По своему беше строга, но горе-долу веднъж месечно се случваше просто да извади някоя книга и да ни почете. Така в ония години за първи път някой ми прочете "Вожда на червенокожите». Заболя ме корема от смях. Обичам О»Хенри.
Единадесет години учих в руско училище и закономерно си пишехме с руски другарчета. В моя случай – цели три. Че и трите – Светлани /Свети/. Чинно два пъти месечно сядах и преписвах едно писмо три пъти. Не че не можех да ползвам индиго, ама ми се струваше някак не както трябва. А текста винаги беше горе-долу следния: "Здравствуй дорогая Света! Как дела? У меня все в порядке. У нас на дворе стоит хорошая погода.» И това беше. Русначетата най-много обичаха мартеници, защото си нямаха, та пращах почти всеки път, дори и през септември. Трябва обаче да призная, че техните картички бяха по-хубави от нашите.
Тази статия стана малко по-дълга, отколкото имах намерение, но няма да е пълна без да напиша и за "при баба на село» . При баба на село е като при всички други баби във всички други села – ВЪЛШЕБНО. Там прекарвах целите си ваканции и почти всяка събота и неделя. И понеже всички лета при баба и дядо си приличат, ще напиша за нещо, което на село нямаше: нямаше река. Нито дори рекичка, баричка или съвсем обикновено гьолче, в което да се разхладиш през лятото. Затова пък имаше шишета от веро – едни такива зелени със червени или бели капачки, с които чудесно се пръскахме, та всичко живо се чудеше от къде тия деца се прибират вир-вода. А в най-топлите дни ходехме на плаж в Банкя, обикновено в петък сменяха водата. По каноните на селската ваканция воювахме с децата от другата махала. Гранатите бяха жълти джанки, развалени /или не-толкова/ домати от градината и едни такива бодилчета /казвахме им чички/, които като ти се залепят в косата, следва пострижка.
Както може да се предположи, при баба беше най-вкусно. Тя правеше баници и пържеше филийки. Ама не една-две, а цял хляб, наръсваше ги със захар и ми ги оставяше в кухнята завити под вестник. Иначе класиката беше – филия със сирене в едната ръка и домат в другата – и отново навън. Вечер ходехме "на обир» – т.е. някоя градина беше опосквана до зелено. Е, няколко пъти ни хванаха, но не ни биха. Класика в това отношение беше черешата на д-р Панов – не съм яла по-вкусни черни череши от неговите. Той беше прекрасен старец и много обичаше деца...
Поувлякох се.... Не знам кога точно всичко това свърши, но беше някак съвсем неусетно. Не помня кога точно спрях да слизам пред блока, да пиша на Светланите, да чакам с трепет петъците, за да отида на село. Тъжно е, и същевременно хубаво. Нашето детство беше наистина вълшебно.

П.П.
А днес майка ми обещава на четиримесечния ми син, че когато порасне ще му пържи филийки...


Поздравления за сайта!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Любомир Николов (8 февруари 2009 16:59)

Много хубаво, увлекателно, истинско и... отминало.

 
 
№2 от: filipovaeli (9 февруари 2009 09:13)
Много ми хареса разказа . Браво Боряна, разказваш леко и увлекателно. Очакваме още!kniga



--------------------
 
 
№3 от: felice puba (9 февруари 2009 11:09)
Прекрасно разказано! Все едно се разходихме с теб в детството...
Режима на тока, как да не помним - светло,тъмно,светло,тъмно и...студено. Но пък татковците ни бяха изобретателни-я акумулаторна крушка като твоя, или газова лампа... И в тъмнината имаше нещо мило и хубаво-например не се виждаха белите!
А нафтовата печка така хубаво гореше, пламъчетата се отразяваха на тавана... "Фабиен от долината на Дрома" не беше ли с Жан-Франсоа Гаро? Много хубави зелени очи имаше този човекlove
ПИФ-овете и аз ги помня. Много красиви картинки.
Игрите навън до късно и филия със сиренце и домат-и сега ми е любимото!
Ясно защо черешите на д-р Панов са били най-вкусни, защото е обичал децата!
Много е хубаво, Боряна...



--------------------
 
 
№4 от: mia.yaneva (9 февруари 2009 12:37)

Направо се върнах в собственото си детство и го съпреживявах с твоя разказ. Поздравления!


 
 
№5 от: dani (9 февруари 2009 16:32)
И на мен много ми хареса. Ти  разказваш като дете - без увъртания и по същество, което е най-хубавото на статията според мен. Удивително: софиянчетата някога са пазарували за първия учебен ден от ЦУМ. А ние, децата от провинцията, си мислехме, че в тоя огромен магазин деца ходят само да се повозят на ескалаторите



--------------------
 
 
№6 от: furious_kid (9 февруари 2009 17:31)
Върна ме точно там - в моето собствено детство... И подготовката за училище и пазаруването и всичко, всичко! Браво и благодаря!

"Гастроном", наричаха магазините за хранителни стоки заради съветското влияние. А по-възрастните казваха на малък магазин - "бакалия", а на по-големите, които търгуваха с  подправки и плодове - "колониал". И досега тези думички трайно присъстват в лексикона ми, където обаче, няма никакво място за понятия като "мол", "сити център" или "шопинг"!

ПП Само за магазин "София" ле-е-екичко те е подвел споменът... Той не работи, в бинго-зала е превърнато кино "София". А магазинът беше на две нива - на партера и минус първи етаж въвъ високата сграда, където контролираха градския транспорт и музея на София...  Влизаше се откъм "Екзарх Йосиф" под колоните. На долния етаж беше най-интересно! Защото там се намираха спортните и туристически стоки, разположени сред останките от крепостната стена на града...

 
 
№7 от: mia.yaneva (9 февруари 2009 17:52)

Мили другарчета, информацията ви за магазин "София" не е много актуална - там сега се помещава представителен магазин (шоурум, нали??? .... закачам се) на санитарен фаянс за бани Roca - аз всеки ден минавам оттам. Над надписа "Roca" са запазили стария релеф на жената със жезъла... И снимка имам, ма няма към какво да я вържа - да ви я покажа сега веднага.

А "бакалия" не беше просто израз сред възрастните - в моя квартал на кварталния магазин беше изписано бакалия. Още ми е пред очите надписът и още ме е яд, че го нямам сниман!

Подготвям аз една статия за тези надписи и магазини, ма след още малко време... да попълня няколко веществени доказателства :)


 
 
№8 от: furious_kid (9 февруари 2009 17:54)
Исках да чажа, че такова нещо като магазин "София" няма работещо... А че Roca се помещава там - помещава се, ама на ГОРНИЯ етаж! Долу - на интересното, не знам какво е... Ама не пускат...

А "бакалия" ("бакалница") и "колониал" са по имената на стоките, които се продават в съответния магазин - бакалски (пак от руски, през турски "бак-ал" - гледай (избирай) и взимай) или "колониални"... Последното винаги ме е интригувало и досега, като пипам бахар, черен пипер, дафинов лист или канела, все малайски пирати, дивашки острови или черни-черни негри (да не се бъркат с афроамериканци!) са ми в главата...

 
 
№9 от: Надя (10 февруари 2009 15:26)
Хубави спомени, хубаво детство....., странно израстнала си в София, а имаме подобно детство, аз в съвсем малко градче, като изключим ЦУМ, разбира се - но за съседите, за баба на село, за пазаруването...

 
 
№10 от: Ekaterina Matveevna (10 февруари 2009 16:04)
" минахме на Магазин София и любимия на всички деца магазин "Пионер" на Жданов. От там се купуваха престилките, имаше няколко вида и около десети септември можеше да видиш цялото си училище. "

Нещо като улица "Диагонали". Тия англичани как копират само

 
 
№11 от: freja (11 февруари 2009 03:43)
И моето детство, и моето е тук! Даже отначало взех авторката за една моя съученичка Боряна, но в ЦУМ установих окончателно, че не сме от един град . Само на "кър" не си спомням да съм играла. (А защо се казва така? )

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 23
Потребители: 0
Гости: 23

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!