Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Относно Асамблеята
1-08-2010, 11:41 | Автор: stoev73 | Категория: Главна
СЛОВО НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИНИЦИАТИВНИЯ И ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ДЕТСКА АСАМЛЕЯ "ЗНАМЕ НА МИРА"

Относно Асамблеята

СКЪПИ ДЕЦА,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ,

Зовът на светлината, на красотата и дръзновението ни е събрал днес в тази Асамблея, за да ни дари с радостта на приятелството, на озарението и откривателството, за да възвиси нашите мисли и стремежи по-чисти и смели към света на прекрасното. Вселената е създадена по законите на красотата, по законите на красотата е призвано да живее човечеството. Повелята на еволюцията, неизбежността на развитието, необходимостта на усъвършенствуването поддържат вечно жив огъня на живота. Той изгаря и руши старото, открива път на новото, възнася и утвърждава нагоре по стъпалата на съвършенството новите форми на живот, по-ярко вместили светлината, съществуващи в съзвучие и хармония с цялото. Огнено пламтяща птица Феникс, която в името на живота отново и отново се възражда от собствената си пепел, по-красива и горяща, устремена към бъдещето.

В името на бъдещето ние живеем, откриваме, устремяваме се и творим. Кой може да постави предел пред необятното, пред вечно раждащото се утре на ТВОРЕЦА, създател на светове от цветове и звуци, живеещ непрекъснато под знака на красотата, създаващ съзвучието в съчетанието на нови непознати хармонии, затварящ спиралните кръгове на развитието, за да ги синтезира и пресъздаде още по-прекрасни.

В името на бъдещето и свободата са въставали робите, в името на общото благо са побеждавали героите, в името на истината са се преобразявали в титани мислители, в името на бъдещето са се жертвали Учителите. [...]

И вие, децата на Земята - вечният символ на приемственост и обновление на Живота - сте призвани от повелите на времето да обърнете енергията и силите на Планетата в единствено вярното направление. Светът не трябва да живее повече под ужасите на войната, майките не трябва повече да чакат своите никога не завърнали се деца, вашите милиони братя и сестри, живеещи под бремето на глада, експлоатацията, класова, расова и социална ненавист и несправедливост не трябва вече никога да умират, преди да са се научили да пишат най-скъпото - МАМА и СВОБОДА.

Българските деца, избрали своята социалистическа Родина и столицата, носеща името на мъдростта - София, за дом на асамблеята, с отворени сърца ви приветствуват. Спокойно е тяхното детство, малките ръце не натискат спусъка на пушката, гръбнакът не се превива под тежестта на балите, зад тъкачния стан, очите не помръкват преждевременно за светлината, медът на трапезата е кехлибарен, защото е споен от радостта на народния труд [...]

Мили деца, граждани на Планетата,

На вас, каменарите на нови руди, създатели на светове от сияйни звуци и багри, ние завещаваме огнения зов, неотклонната повеля на бъдещето. [...] Живейте пълноценно, приобщете се към радостта на истината, живейте в красотата на Твореца, който винаги е велик, защото живее чрез изкуството да създава за всички!

Подайте си ръце и в основата на творчеството напишете ЕДИНСТВО, КРАСОТА, ХАРМОНИЯ.

Бр. 33/1979


Може би някой ще се познаят на снимката от далечната 1979.Тя не е мое дело свалих я от мрежата преди известно време и с разни други доста ретро снимки ми седи на харда,но това не е темата която искам да отворя относно детската асамблея знаме на мира.Искам да върна спомена за една жена която я създаде и се противопостави на много хора от тогавашната власт макар и тя да беше от нея.За нея се изписа толкова много и какво ли не,но всичко си остана една мистерия.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: mchukanov (1 август 2010 11:43)
  Стоев em_125
Цитат: Людмила Живкова
Живейте пълноценно, приобщете се към радостта на истината, живейте в красотата на Твореца, който винаги е велик, защото живее чрез изкуството да създава за всички!




--------------------
 
 
№2 от: toni_1976 (1 август 2010 13:00)
Браво!!!
Откъде се сдоби с това слово... то е като апокрифна литература !


Нека да напишем, кой какво знае за др. Людмила Живкова !

 
 
№3 от: cvetelinka (1 август 2010 17:16)
Много вяра и истина има в това слово. Стоев, и от мен em_125

 
 
№4 от: катя милушева (1 август 2010 17:55)
 Много е стойностно! em_61

 
 
№5 от: Гергана (1 август 2010 17:58)

Много красиви и верни думи се съдържат в това слово! За съжаление всичко това е минало. Дано някога тази идея наистина се възроди отново , като птицата Фенкис! Дано!


 
 
№6 от: mchukanov (1 август 2010 19:53)
 Кое е минало - силата на Думите е непреходна - справка тук em_17 em_40



--------------------
 
 
№7 от: Гергана (1 август 2010 21:46)
Да, съгласна съм за  силата на словото!em_115  Имах предвид самата асамблея.

 
 
№8 от: mchukanov (1 август 2010 22:21)
  Ей, Гергана, че ние какво сме em_36 em_40 em_83



--------------------
 
 
№9 от: undo (1 август 2010 22:24)
Цитат от Книга на Мирдад:
"Мислете така, сякаш всяка ваша мисъл с огромни огнени букви е записана на небето и се вижда от всекиго - то си е така"... какво остава да говорим за словото...
А Асамблеята си беше (и още е) прекрасна идея.

 
 
№10 от: iceto (2 август 2010 02:16)
За Людмила Живкова може да се говори и каже много. Ще ви кажа, че ако не е била тя днес нямаше да го има и НДК който все още няма аналог в България. НДК е построен по повод 1300г. България за отрицателен срок и е открит през 1981г. /681 - 1981/ струвал е колосално много и тя и съответно баща и / Т.Живков/ са били обект на нападки и критики, но въпреки това НДК е факт и добре, че е. Ако си спомняте пълното наименование на двореца навремето беше: НАРОДЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА - ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА.



--------------------
 
 
№11 от: mchukanov (2 август 2010 06:26)
  Да добавим и едно украшение към споменатото от Ицето - Галерията за чуждестранно изкуство. Защо ми се върти, че по едно време и тя носеше нейното име, или имаше фондация към галерията
  И си мисля, че няма нужда да се споменават себестойности на държавни обекти - и преди, както и сега, никой не води реална сметка за същинската стойност на подобни - колко струват преплетените Човешки съдби по Хаинбоаз, Димитровград, милионите безсънни нощи в Кремиковци, Козлодуй, Нефтохим... Един Народ струват em_84
Цитат: Боримечката
.. Оцапахме я! Майка му стара




--------------------
 
 
№12 от: templar (2 август 2010 12:49)
Да, благодрение на Людмила Живкова успяхме да се доближим до много достижения на белия свят от онова време. А благодарение на нейното семейство и другарите му не можахме да бъдем част от този бял свят... нещо "соцносталгията" не ме кефи. Едно е да си спомняш с умиление за детството, съвсем друго да бъркаш това детство с един режим, лишил поколение от възможност за детство. Трябва да има ясна разграничителна линия между двете неща. * Може да си спомняме лафове от опашките за банани по Нова година, но не можем да оправдаем скотщината един бял културен народ през XX век. да има достъп до банани само една-две седмици в годината. * Можем да си спомняме с детска носталгия за кичозните китеници в москвича и за скоростния лост със зарче, но няма как да ни е мило, че се чакаше 10 години за правото евентуално да купиш скапан москвич- какъвто модел и цвят има в Мототехника, във време, когато в белия свят хората средна ръка си сменят колата с нов модел на всеки 4-5 години. * Спирам, че замирисва на политика. Ако нещо съм сгазил лука, трийте ме смело, няма да се сърдя.

 
 
№13 от: mchukanov (2 август 2010 13:04)
  Хаха - че Людмила да не е внучка на Сталин и Чърчил, Темпларе em_1
За жалост недостатъците, които изтъкваш, засилват размишлението в плоска посока, което - предполагам - никой от нас не желае. Бял свят, черен свят, скапаният Москвич през 50те се е харчел не зле в Западна Европа (справка - Белгия )
  Аз смятам, че белият свят ме лиши от възможност да пътувам, във време на т.нар. демократична България, ай нъц пък em_26 Шенген - звучи ми като име на концлагер... това пусто  разграничаване...
 Има и други цветове, освен черно и бяло em_83



--------------------
 
 
№14 от: iceto (2 август 2010 14:31)
TEMPLAR, сега можеш да си купиш купчина ламарини без да чакаш 10г. и после да не и слагаш китеник на таблото защото си много "културен", можеш да се затрупаш с банани  и да преядеш с тях и КАКВО ОТ ТОВА? Всичко около теб и ПОШЛО изхабено и комерсиализирано. И още нещо, щом ти си бил лишен от детство!? какво детство имат/или ще имат/ децата ти, може би розово или...



--------------------
 
 
№15 от: mchukanov (2 август 2010 15:21)
  Няма ли някой участник от Асамблеята да разкаже за възможните конфликти между Децата Дали са играели на партизани и фашисти, или на изток и запад, или на социализъм и империализъм... em_56
  ... аз се съмнявам em_6 - помня - от телевизора - че пееха, рисуваха и играеха - другото са щуротии на големите em_46
Цитат: Людмила Живкова
В името на бъдещето ние живеем, откриваме, устремяваме се и творим. Кой може да постави предел пред необятното, пред вечно раждащото се утре на ТВОРЕЦА, създател на светове от цветове и звуци, живеещ непрекъснато под знака на красотата, създаващ съзвучието в съчетанието на нови непознати хармонии, затварящ спиралните кръгове на развитието, за да ги синтезира и пресъздаде още по-прекрасни....




--------------------
 
 
№16 от: undo (2 август 2010 16:34)
Ай стига с таз политика. Не понасям. Говорим за самата асамблея като идея и хич не ща  да правим сравнения "тогава-сега", щото и двете си имат плюсове и минуси. Мир! em_43

 
 
№17 от: катя милушева (2 август 2010 21:27)
MCHUKANOV, разбира се, че има и други цветове - цветовете на дъгата, но на нас ни е присъщо да виждаме в черно и бяло. Далече от скрупулите на възрастните /за които децата тогава не се  и досещаха/ децата са приемали тази инициатива като ГОЛЯМО СЪБИТИЕ, дори илюзиите ни бяха различни, а сега ни остава  голата реалност...! А красивото всеки може да го търси стига да иска и в други неща. em_37 em_35 em_56
П.П. При нас е толкова пъстро и весело, че не ти се иска да излизаш от махалата !

 
 
№18 от: mchukanov (2 август 2010 21:41)
redo на undo em_47 - кво не и харесваш на политиката em_11 - полюсите са само положителни
Цитат: катя милушева
При нас е толкова пъстро и весело,че не ти се иска да излизаш от махалата !

 ... кой се наема да обясни що е то скрупули em_37 em_40 em_41



--------------------
 
 
№19 от: undo (2 август 2010 21:55)
Ctrl+Alt+Z на mchukanov em_46 - не й харесвам туй, че в нея влизат една точно определена категория хора и че винаги е повод за раздор, никога за нещо градивно... поне по тия географски ширини, де... и май не само.

Мога да пробвам да дам едно определение на скрупулите - те са нещо "Като… Като… Има най-голямата глава, която си виждал някога! Грамадно нещо, като… като Нищо! Огромно! Като… Е, като… и аз не знам… като гигантско Голямо Нищо! Като гърне!" em_73

 
 
№20 от: mchukanov (2 август 2010 22:40)
  Shift+Ctrl+Z Напред и в положителното отрицание em_19 em_1
А инак - потвърдено - стопанин на Националната Галерия за чуждестранно изкуство в ония години - фондация "Людмила Живкова", сред създателите Богомил Райнов em_125 и Светлин Русев.



--------------------
 
 
№21 от: Зико (4 август 2010 11:16)
Патос, патос и пак патос! А бе накратко: балон - отвън голям и шарен, а отвътре въздух под налягане. em_92

Защо ли не ме учудва? em_21

 
 
№22 от: yogimax (7 август 2010 14:33)
Асамблеята е плод на гениалността на Людмила Живкова. Инициативата беше чудесна. Самата тя се е интересувала от източна философия и духовност, била е стигнала доста навътре. Използвала е положението си изцяло за доброто на българската култура. После са усетили, че става неудобна, и са я ликвидирали...Помня вечерта, в която съобщиха по радиото, че Людмила Живкова е починала, бяхме много разстроени. Разбира се, никой не каза от какво...
Сестра ми е участвала в първата асамблея през 1979 г и вкъщи има значка Софийска асамблея 1979.



--------------------
 
 
№23 от: tania (10 август 2010 18:02)
 
Цитат: mchukanov
Няма ли някой участник от Асамблеята да разкаже за възможните конфликти между Децата Дали са играели на партизани и фашисти, или на изток и запад, или на социализъм и империализъм... аз се съмнявам - помня - от телевизора - че пееха, рисуваха и играеха - другото са щуротии на големите
 
   Ей ме на -жив оцелял участник от Асамблеята...em_1 кои години, точно не помня/2 пъти, струва ми се/. Честно казано на партизани и фашисти си играехме ние самите - бг децата/ в училищния двор/. На Асамблеята нямаше такива неща, и да е имало, ние не сме ги отчитали...естествено. Беше ми ужасно интересно, въпреки че не помня много неща. Помня тръпката, когато се запознавахме с деца от цял свят и си разменяхме адресите. После действително си пишехме с някои от тях.em_42  Помня как обикаляхме от група на група и се запознавахме с всички деца подред -бели, черни, без значение... Бяхме се сприятелили с децата от Англия и от Индия. Още пазя сувенирите си от индийските децаem_87 Тогава за първи път видях ароматни пръчици... Бях много впечатлена от от индийските костюми - и на момичетата и на момчетата. Дори бях влюбена в едно индийско момче, защото много харесвах как изглеждаше в своя костюм...em_13 Колко сълзи се проляха на аерогарата и от нас, и от тях...em_32 Помня, че даже един от ръководителите на групата им се разплака тогава и ни разцелува всички - нас обикновените българчетаem_1 .     Действително, както казва Катя, ние /тогавашните деца/ я възприемахме като ГОЛЯМО събитие. Беше си приключение. Беше и досег с изкуството. Беше завладяващо, омайно, страхотно... да продължавам ли?                                          "другото са щуротии на големите"                                                                   
      
                 

 
 
№24 от: fokke (11 август 2010 21:10)
Здравейте, малко не по темата, но ... от години се опитвам да намеря песента за детската асамблея, до момента резутатът ми е нулев, ако някой има представа от къде мога да я дръпна ще съм му много благодарен.

 
 
№25 от: Regreed (6 май 2011 08:47)
 Малко съм позакъснял, ама ...  Ами, жив участник съм от първото връзване на чавдарски връзки от Асамблеята em_19 тогава лично другаря Тодор Живков, беше и говори em_2 .Снимка май не съм запазил, но, ако има ще кача непременно, но чавдарската връзка е някъде по скриновете. За Людмила Живкова мога да кажа само, че беше един Велик Човек и ако в България има някой като нея, съвсем няма да е така както е в момента. Да вярно е, че събирахме стотинки за PIF, играчките на PEZZ и шоколадовите яйца, бяха цяло съкровище, вярно е, че киното, студио Хъ, и филмите с Брус Лий, бяха цяло преживяване. Москвичът пък родителите ми го чакаха цели 8 години, но пък имахме детство! Играехме до мръкнало, не съм чувал за  Дете, загинало при нелеп уличен инцидент, пък и ги нямаше малките досадници който дрънчат в джоба през няколко минути. Просто живота беше простичък, смислен и неподправен. Никой не употребяваше модерната дума "стрес", лакомствата макар че, бяха общо взето лукс, тъпчехме с шепи, и никой не поглеждаше кантара. Просто защото с автомобил се ходеше, "На село" и " На море" , пък и от тенекиените чучела бяха свободни улиците. Аз сега живея на метри от Асамблеята, и това което бяха поляни за игра, се е превърнало в " Бизнес Парк София" , а пък там където бяха масичките и пейките за отдих, сега е просто голямо сметище. Жалко, и преди и сега се възхищавам на монумента, най малкото, че това е единственото подобно място на балканите. Самата идея за създаването на нещо подобно е уникална, и надявам се някой ден може би, нашите наследници да оцят правилно смисъла и идята за този паметник.
 п.п.  Templar-e, аз пък и до ден днешен си пазя "Балканчето - Ганчо" и "бръмбара - Марко (Тотев), и кефа да си ги карам е наистина голям em_46 - нищо ,че минават за соц. реликви!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?