Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Август 2018 (1)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (5)
Май 2018 (8)
Април 2018 (2)
Март 2018 (15)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Първата детска любов
17-05-2008, 21:47 | Автор: freja | Категория: Главна

Моята първа детска любов се казваше Давид.

Да, Давид се казваше...

Беше лято и братовчедите ми почиваха на планина, в една толкова прекрасна борова горичка, че когато им отидохме за един ден "на гости", имах чувството, че влизам в приказка. Всичко зелено, въздухът – прохладен, ароматен и чист, примесен само с далечното чуруликане на птички, а дървените бунгала – разпръснати и сгушени между високите стволове, досущ като къщички на тайнствени горски обитатели. Родителите ни и хората от съседното бунгало започнаха да нареждат една походна масичка, а ние с братовчед ми се занимавахме с някакви наши си далеч по-важни детски работи. По едно време той отиде нанякъде, а аз започнах да се шляя наоколо и привлечена от кой знае какво – пеперуда може би – се озовах на малка слънчева полянка. Не съм стигнала надалече, защото чувах гласовете на възрастните. Направих няколко стъпки, легнах на земята и омагьосано гледах как дърветата са обградили отвсякъде това чудно местенце и се извисяват високо нагоре като негови стражи... Високо, високо нагоре... И два високи крака! Някой висок се беше приближил на една крачка от мен. Обърнах се, седнах и видях непознато момче. Мноооого високо. То се наведе, каза тихичко две-три думи, които не рабрах, остави нещо мъничко на тревата до мен и побягна към бунгалата. Взех "нещото" да го разгледам. Дъвка. Вносна! Полюбувах й се, прибрах си я и тръгнах след него. На походната масичка възрастните говореха и се смееха, а момчето стоеше малко срамежливо до мъжа от съседното бунгало. Аз отидох при татко и му показах дъвката-съкровище. След малко той ми каза, че "съседите" са семейство чехи, а синът им се казва Давид. Давид казал на баща си, че много ме харесвал, и че ако съм била малко по-голяма, щял да се ожени за мен. И тогава много се ядосах, че съм малка! Защото и аз вече реших, че искам да се омъжа за него!... Уви, трябваше да се откажа от тази любов. Тя беше взаимна, но невъзможна – все пак, Давид бе два пъти по-възрастен от мен... И така преживях първото си разочарование...

А бях само на четири.

Скоро след това преоткрих любовта в лицето вече на мой връстник, а именно... братовчед ми от горната история. Установихме, че всеки обича другия, че играем заедно, откакто сме се родили, значи като пораснем ще се оженим. Казахме на родителите си, но те не го одобриха. Баба ни ни обясняваше, че щом сме братовчеди – не можем да се оженим. Ние обаче настоявахме и даже мисля, че с това сериозно притеснихме възрастните. Накрая баба извади едно църковно календарче и ми показа, че и там пишело, че братовчеди не могат да се женят. Аз не видях думата "братовчеди", само "съребрена линия" видях, обаче запомних текста и после тайничко разтварях отново календара, за да видя дали не се е променил. Все същият си стоеше. И в календара за следващата година – пак. И не се променяше, и никога не забравяха да го отпечатат. Но и аз не забравях да проверявам редовно.

Един ден в училище момичето, с което седях, заяви на всеослушание, че си имала гадже. Аз смътно си представях какво ли може да значи това, но предполагах, че ще е нещо като моя братовчед. И за всеки случай и аз обявих, че си имам един брой от същото. И като станахме едни приятелки! Първи направо. Всеки ден през междучасията си говорехме тайно за нашите "гаджета":

- Ти твоето видя ли го вчера?

- Да. Ами ти?

- Да. Ами ти обичаш ли го?

- Да.

- И аз го обичам. А то обича ли те?

- Да, много.

- И моето ме обича.

- Ами вие значи ще се ожените?

- Да.

- И ние. Ами вие прегръщали ли сте се?

- Да.

И това всеки ден. Докато веднъж моята приятелка ме попита:

- Ами целували ли сте се? Ние сме се целували!

- И ние! – Излъгах я аз и се ужасих при мисълта, че от нас се очаквало да се целуваме! Това при никакви обстоятелства не можех да си го представя! То се оказа по-силен аргумент даже от неразбираемото правило, което упорито продължаваха да отпечатват в църковните календарчета, и окончателно срути решимостта ми да се омъжвам. Поне за момента.

След няколко дни казах на съученичката си, че с моето гадже сме се скарали, че вече не сме гаджета и няма да се женим. Тя ми каза, че и с нейното се били скарали и си "съчувствахме" взаимно. Не знаех обаче на него как да кажа. И докато се чудех, взеха, че ме подстригаха. Когато братовчед ми ме видя за първи път с къса коса, такова разочарование прочетох в очите му..., а после той каза: "Едва те познах". И толкова. Реших, че вече не му харесвам, щом не съм с дълга коса, значи всичко е наред. После в един "сериозен" разговор и двамата се съгласихме, че е невъзможно да се оженим. Така несбъднато свърши тази моя дългогодишна любов...

А бях само на осем.

За късмет, тъкмо тогава станах киноманка и не се наложи да оставям за дълго чувствата си безпосочни. Набързо се влюбих първо в Ейвън, после в Люк, в Хави, във Васко (да Гама), в Ален Делон и във всеки нов филмов образ. Трябва да отбележа обаче, че макар и обречени още в зараждането си, някои от тези мои увлечения се увенчаха в известен смисъл с успех, защото в края на краищата получих картичка и мартеничка от Иван Ласкин (и навсякъде се хвалех, че си пиша с него!), както и автограф от Ален Делон!! Е, когато получих автографа, с разочарование открих, че на снимката с подписа мосю Делон съвсем не изглеждал така млад и красив, колкото в "Черното лале", макар да знаех, че е прехвърлил 50-те...

Но това отдавна беше изгубило значение, понеже по него време бях вече на 13 и започвах да харесвам по-реални и възможни обекти...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (17 май 2008 22:37)

За първи път се в влюбих в... не, знаех си, че не трябва да пиша тоя коментар. Ами ако тя макар и след толкова години, макар и с малка вероятност да попадне на тоя сайт и да прочете статията и все пак я прочете. .. love Всъщност момчетата винаги сме били дискретни по тая тема. Както писа Ели някъде, може би ни е било страх да не си видим името, написано на стената в пробито с тебеширена стрела сърце. Ония момчета, чиито имена се появяваха в надписи "едикой си " + "едикоя си" = вечна любов, губеха всякакъв авторитет сред връстниците си и получаваха обидното прозвище "женчо". Така че в тая статия коментарите-откровения ще бъдат май само момичешки. Освен ако някой не рискува да си изкара прякора "женчо"




--------------------
 
 
№2 от: zverche (18 май 2008 00:24)
И аз имах автограф от Ален Делон. Бяхме се върнали от сбор на селото на колегата на баща ми. Беше събота, но аз по навик отворих пощенската кутия и видях писмо от Франция. Толкова отдавна бях изпратила писмото до неговия офис с приложен плик с моя адрес, че бях забравила да го чакам. Но той пристигна на син фон и отпечатан подпис. Това не ми попречи да се фукам с него.


 
 
№3 от: Надя (19 май 2008 11:42)
Мдаа, помня вълната с автографи на Ален Делон. Аз нещо не се впечатлих, някакъв побелял чичко, кво пък толкоз.
Обаче първата любов я помня - Ивайло от детската градина, беше русоляв и синеок, доста висок за възрастта си. Проблемът беше, че освен на мен, беше обещал и на още две-три момиченца да се ожени за тях. Можете ли да си представите подобна несправедливост!! Бях толкова потресена, че благодарение на неговите изневери не погледнах момче до 6-ти клас, /не знам това много ли е? / когато започнах да заглеждам един от "Д" клас, който в знак на любовта си ме пръскаше на училищните мивки.

 
 
№4 от: Бяло (19 май 2008 12:35)
Мойта първа детска любов се казваше Владо. Бяхме четвърти клас и той никога не ми дърпаше опашките като другите момчета и не ме удряше с учебника по главата. А веднъж като бяхме на кино (гледахме Борис Първи) организирано по задължение от училището, през цялото време си стискахме ръцете между столовете, но отгоре имаше сложено яке - да не видят другите. После имаше и един Сашо, разказваше ми смешки. Не помня кой от двамата ми беше донесъл от един събор пръстенче с буквата Б. Много бях горда и другите момичета ми завиждаха и говореха глупости...
После почнах да се бия и всички момчета почнаха да ме харесват... особено най-лошите. И не ме закачаха.

 
 
№5 от: Надя (19 май 2008 12:59)
Малииии, побойничка!!! Я разкажи как така почна да се биеш? Някой те предизвика ли, какво? Имаше ли оръжия или просто ръкопашен бой?

 
 
№6 от: Бяло (19 май 2008 13:28)
Ха ха ха ха. Амиии, мисля, че започна от едно спъване. Беше модерно да те спънат, и ако случайно не паднеш, а само залитнеш, пак ти се смеят. И те сочат с пръст. И на мен ми омръзна в един ден няколко пъти да ми се смеят така и като го бутнах един момък, той се удари в стената, а мен така ме беше яд, че го хванах за косата и му я разтресох и го оскубах, а той се разрева и всички му се смяха. И после не ме е спъвал повече. После почнах да им връщам - каквото ми направят, и аз на тях. Оръжия? Ммм, да - учебниците и думите.

 
 
№7 от: regina (2 декември 2008 21:56)

Преди да започна да се влюбвам - по всички начини, описани по-горе / в съученик, в дете-киноартист и в киноартист, раздаващ автографи, но различни от тези горе /, имах следната, може би е по-правилно да се нарече сексуална, отколкото любовна, изява: В предучилищната много си харесвах един Иво / имаше дълги подвити мигли, като на момиче / и в междучасията ходех да го прегръщам и да го галя по главата, както си стои на столчето. Между другото той не протестираше. В крайна сметка учителката по някое време ни е забелязала и казала на майка ми. Майка ми най-сериозно ми обясни, че така не се прави "в обществото". Чух възрастните да коментират, че това било, защото не съм ходила на детска градина.


 
 
№8 от: Боряна (11 февруари 2009 12:31)
Хи хи, искрено се забавлявах!
Моята първа любов, как да кажа, бяха Гошо Йорданов и Гошо Манолов, които спяха от двете ми страни в детската градина. Ако единият спеше, правех планове за бъдещето с другия. Малко ме е срам.

И аз не пропуснах момчетата от Синьо лято - само че харесвах Панчо, после Валери от Рицарят, но най-вярна останах /по ирония на съдбата - пак двама/ - на Педро Тера и Родриго Камбара от "Времето и вятъра".



--------------------
 
 
№9 от: gamina (27 януари 2010 13:02)
Аз си имах гадже в предучилищната, или поне той така си мислеше И аз не съм била на детска градина, но не съм и налазвала съучениците да ги гушкам, затова пък и не бях много наясно за историята с гаджетата и пръстенчетата. Въпросния младеж - Бисер ми беше подарил пръстенче. Много се фуках с него, ама всичко беше от ден до пладне, след някоя и друга седмица си го поиска обратно и го даде на друго момиче. Тогава вденах, че нещо не е наред и ми подшушнаха, че не съм се била държала както трябва с Бисер. Като си гадже с някой не се предполага да бягаш от него.

 
 
№10 от: Pavlina Iossifova (27 януари 2010 14:39)
Ха, я че хубаво я извади тая статия, Гамина! Тя направо си върви ръка за ръка с въображаемите другарчета! Аз пък изглежда съм била със забавено развитие по отношение на живите любови. До четвърти клас си се влюбвах само в книжни и филмови. Ама пък минах директно на споделена. Поне отначало и ме държа много дълго, до 7 клас! И нищо, че съм момиче, от съображенията, които Дани изказа, че знае ли човек къде може да си прочете името, няма да спомена такова! Че после срааааам! podsmruk

Момчето беше безспорният красавец не на класа, а на випуска! То едни сини очи кат светофари, то едни подвити черни мигли и вежди, с корона от тъмноруса коса. Чувствах се недостойна да го погледна даже. И изведнъж, не някоя друга, ами именно аз започнах да намирам огромни цъфнали кестенови цветове, тайно пъхнати в чантата ми. И картички, и мили бележки! Досега се опиянявам като цъфнат кестените! Пък после се причаквахме след часовете и бягахме като забележехме, че и другият чака.
Но туй момче ми разби сърцето за дълго. Даже в студентските ваканции ми прескачаше сърцето като го срещнех случайно в Габрово и обидата как тихомълком ме разлюби и престана даже да ме поглежда, ме хапеше до кръв. До момента, когато някъде на границата между 20те и 30те ни години, го срещнах напълнял и, не чак погрознял, ами много обикновен. Пък аз точно тогава бях толкоз хубава и цъфтяща и пламтяща, че чак сама си се харесвах! Е, тогава се почувствах отмъстена веднъж за винаги! Нъцки тръцки пък!



--------------------
 
 
№11 от: Дяволчето Фют (27 януари 2010 18:38)
 А как ли биха си спомняли нашите деца своята първа любов? Дали няма да  е нещо от рода на:Забелязах го в чата, защото аватарът му беше един такъв.. malee2 Всяка вечер той ме причакваше в нашия сайт... love Или..изпращаше ми линкове към толкова интересни сайтове...Неговите емотикони бяха най-смешните... tongue3

 
 
№12 от: рошав заек (28 януари 2010 01:34)

А мойта първа любов се казваше Жорко. Аз бях на четири години, той ми беше набор и бяха дошли с техните на почивка във Велинград. Подари ми най-големия лимон, който бях виждала някога! Само че като всеки курортен флирт и този приключи бързо, Жорко си замина и повече така и не го видях.
След две години в забавачката си хванах сериозно гадже на име Любчо. Имаше най-прекрасните дълги мигли и най-луничавото лице на света, а аз покрай Пипи си умирах за лунички. Както си играехме на двора, дойде и ме хвана за ръката, а след това ме поведе да ме покаже на всички подред с гордото заявление:
- Вижте бееее, аз си имам приятелка!
През лятото в пети за шести клас се влюбих в бате Тошко, който късаше билетчетата на блъскащите се колички в лунапарка. Бате Тошко сигурно ще е бил с 5-6 години по-голям от мен, но на онези години това си е непостижима разлика. Всяка вечер се блъсках с тия колички и сърчицето ми трепкаше, като ми късаше билета. И веднъж той ми намигна, боже, какво щастие!
Лятото след седми клас ме пратиха на лагер в ГДР, в малкото градче Лихтенщайн (да не се бърка с държавата). Бяха ни настанили в общежитието на някакво местно училище. На втория ден в двора довтаса един дангалак с мотопед, руса дълга коса и кожено яке - Уве, година по-голям от мен. Спря мотопеда, зададе се право към мен и ме заговори. Вечерта на дискотеката непрекъснато ме канеше, а като ни пратиха да си лягаме, дойде под прозореца ми с касетофон и ми пусна някаква романтична немска балада едно поне десетина пъти. Край, вече бях хлътнала до уши. На другия ден на него се падна честта да бъде първото момче, което ме е целунало ама наистина както трябва. Мляскахме се на стълбите и си повтаряхме Айлавю за ужас на нашите ръководители. Две седмици бурна любов, рев на заминаване, а после дори си писахме. Цели три писма!




--------------------
 
 
№13 от: Милен Иванов (8 март 2010 16:36)
 А аз пък къде ли съм писал коментара, в който разказвах за своята първа любов? Или май я писах много рано и нещо не съм я публикувал както трябва. Ама пък да не би коментарът да е бил към друга статия? Както и да е.



--------------------
 
 
№14 от: isi (8 март 2010 17:22)

Милене, ето тук сподели с нас  - http://detstvoto.net/index.php?newsid=2370  - във втората част :)) Помня аз!




--------------------
 
 
№15 от: Милен Иванов (9 март 2010 15:51)
 О, благодаря ти, Иси, все още съм много назад във четенето, а камо ли да добия представа кои статии си имат и част втора. Засега чета от хронологично + последни публикации, + това, което някое добро дете ми препоръча.



--------------------
 
 
№16 от: Мимс (11 юли 2010 00:08)

ох, тези детски любови са много сладки истории ;д

моята първа любов беше едно русначе от нашата група в детската градина, Генади ли беше, Евгени ли беше, не съм много сигурна вече, но нещо такова, на Генчо биеше, щото така му викахме. И с братовчедка ми двете си го бяхме харесали и се карахме за него, а той дори не знаеше, милия. После се разбрахме, че докато си легнем да спим на обяд, ще е нейно гадже, а откакто станем докато дойдат да ни прибират - мое. Не съм сигурна дали той разбра, че ни беше гадже на половин работен ден, но и да е разбрал, и да не е, ние бяхме много доволни.

Първата ми споделена любов пък беше един Кико, с който историята  беше уникална. С братовчедка ми гледахме "Мис България", това го помня, и се разбрахме тя да харесва Наско, а аз да харесвам Кико - ние винаги така се уговаряхме кого да харесваме. И на следващия ден събрахме някои от на брат ми бебешките играчки и отидахме да ги подарим на Наско и Кико. Братовчедка ми можеше да пише и написа на две бележки съответно "аско обикам те" и "Кико обикам те" (не можеше да пише "н" и "ч" още :D ) и оттогава цели два месеца ходехме навсякъде за ръчички - тя с Наско, аз с Кико.

Само че първата ми голяма любов беше следващата година, в "четвърта група", точно преди да влезем в предучилищната. Имаше един Мирослав, който и досега си е много красив - тъмноруса коса, страшни очи, извити мигли.. И като си го харесах Мирко в четвърта група, чак до четвърти клас. Пък ние бяхме и в един клас с него. И нали си се познаваме откак сме били в памперси, той не ме закачаше в училище и аз страшно му се кефех. А в четвърти клас измоли госпожата да седне до мен (пишех му преразказите :D) и аз бях на седмото небе просто. 

После обаче Миро го забравих за цяло лято, заради Джими - той беше първото ми срещане с "любовта от пръв поглед". Бяхме в Камчия с нашите и едно приятелско семейство и заедно с дъщеря им се люлеем на едни люлки, а въпросният Джими и сестра му - на съседните. И той много ни говореше, обаче на английски, и ние такива едни малки, не го разбирахме даже на какъв език говори, камо ли какво казва. По едно време обаче се обърна право към мене и ми заяви "Your friend is a monkey." и аз оттам го разбрах, че е англичанин, и го попитах как се казва, а той взе, че падна от люлката и си разби главата. После нашите ни накараха да му купим сладолед на плажа, че да му се реваншираме. И оттогава почнахме да си играем с него.

Като се прибрахме в града обаче, си възобнових голямата любов към Миро и си стоях влюбена в него чак до седми клас. Беше доста проблемно, тъй като най-добрата ми приятелка също беше влюбена в него и имаше доста караници и драми - на един негов рожден ден не спряхме да се боричкаме с нея, и не помня каква беше идеята - да му привлечем вниманието ли, какво. И тъй като точно тогава ни удари хормона с разните му игри на шише и "Истина или предизвикателство", като трябваше да го целуна, не е истина за какви пеперудки в стомаха говорим тука :D
май винаги ще си има специално място в сърцето ми това момче.. все пак десетина години любов, когато си на 14 не е шега работа :Р
гадното е, че така и не остана споделена тая голяма любов..


 
 
№17 от: катя милушева (11 юли 2010 00:20)
Както е известно, в "този свят жените избират" и е дошло време да казваме "майки, пазете синовете си", това са цитати на препатили люде!

 
 
№18 от: Милен Иванов (11 юли 2010 21:03)
smile24 Така си е - момичетата избират! Ама що да си пазят синовете, че то няма по-хубаво от влюбването! (Макар и късно споделено като при мен или съвсем несподелено като при МИМС!:) )



--------------------
 
 
№19 от: катя милушева (11 юли 2010 21:51)
Милене, щот' много напористи са дНешните момичета нещо.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!