Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
 
 
Архиви
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Да спасиш калинка
4-11-2010, 13:59 | Автор: admin | Категория: Главна

Да спасиш калинкаКалинке-малинке, кажи къде е пътя...
Миналата неделя беше прекрасен есенен ден. В природата беше настъпило оживление и поляните се бяха изпълнили с калинки - жълти, червени, оранжеви, черни - всякакви. Докато се забавлявах с няколко, които незнайно защо бяха харесали дрехата ми и временно я бяха взели за пристан, а после зърнах нещо, си спомних една калинкова случка от детството ми.

Като много хлапета през ваканциите често ходех "при баба на село". Селото, за които става въпрос, всъщност е квартал на Вършец - Заножене, но аз си го наричах така. На село си имахме, естествено, тайфа, състояща се основно от мънички местни жители, по-точно съседите от няколко къщи около нас. Най-много дружах с момиченце, което се казва Галя и беше на моята възраст. Тя донякъде приличаше на Пипи (това сега го осъзнавам), особено с многото си лунички, щръкнали коси и неуморен приключенски дух. На село имаше (и има още - за децата) невероятни места за приключения - на няколко метра от къщите ни се намираше огромен и много удобен за катерене орех на който сме прекарали немалко часове, на стотина метра пък почваха поляни и горички покрай реката; на същата река имаше тайнствена воденица... Също така доста бели сме изпонасвършили с нея :)...
Бил съм втори или трети клас. Галя дотърча в двора ни и много сериозно ме подкани:
- Ела да спасим една калинка!
Нямах представа как ще спасяваме калинка и в каква толкова опасност е попаднала, още пък повече защо тя не я е спасила, ала веднага се отзовах. Тя ме заведе край реката, където до камък червено бубулече се беше оплело в мрежата на паяк. Галя имаше страх от паяци (казваше им пауци и много смешно бърчеше носа си като ги види), заради което не бе влязла в ролята на калинкоспасител. Замених я с най-голямо удоволствие. Колко му е да прогониш паяк и да вземеш буболечка. Калинката ме поомаза с тъмножълто нещо което пуска при опасност и за което са ми разказвали, че някога са го ползвали против зъбобол и после си хвръкна на нейде.
А ние с Галя горди от  доброто дело отърчахме при баба и много дълго време (ама наистина дълго) и разправяхме за големия си подвиг :). Тогава баба ни каза нещо което не разбрах и е странно, че си го спомних:
- А пък паяка ще остане гладен.

В неделя друга калинка се бе уловила в паяжина, та я размотах и пуснах да си хвърчи. Сетих се, че паякът ще остане гладен и мрежата му разруших. И все пак…

Снимка: http://animalsbg.uni.cc/forum/

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Боряна (4 ноември 2010 14:57)
Хаха, Галя е имала а-ран-хо-фобия, или както там се казваше страха от паУци em_6
Много мил разказ. Уж не се случва нищо съществено, а ти става някак хубаво като го четеш. Знам защо. В него винаги ще се чувства ДЕТСКИЯ ДУХ. Него не можеш да  го уловиш с паяжина...



--------------------
 
 
№2 от: isi (4 ноември 2010 16:25)

Ама наистина си е много мило това детско приключение :))
Всъщност, аз и до ден днешен така се чувствам, като успея да спася някоя живинка  - преди време разплетох от  крачетата и крилцата на треперещо птиче увита прежда - от нашите хорски боклуци, естествено - и то като литна... Голямо вълнение от моя страна! Уж нищо кой знае какво не съм направила, ама ... и на мен ми идеше да го разправям, разправям - всички да разберат :))  Може би просто не ми се случва често да мога да помогна на някого истински...

А за калинките - аз пък от най-ранно детство си го знам "Калинке-малинке, кажи къде ще ми е сватбата" :)) Може момичешка суета да е било :)))

П.П. А всъщност бях обещала на Цонка, че ще направим статийка за приключенията с лечета-буболечета :)) По подобие на игрите с треви и цветя... Тя дори ми беше изпратила снимки... em_13 em_12 Всъщност, завършекът на игрите с буболечета  невинаги е "спасяване", ами май дори напротив... em_17 




--------------------
 
 
№3 от: Цонка (4 ноември 2010 18:38)
Даа, Иси, обеща статия за гадинките и оттогава, като видя интересен екземпляр веднага вадя фотото и щракам. Сега са плъзнали едни великолепни рошави гъсеници... Направо разкошни на цвят - наситено кафяво към черно и блестят като къпани с вносен шампоан. Зареждам батериите и утре съм на алеята към паметника на Хан Аспарух.

Между другото, бях много изненадана да разбера преди известно време, че калинките хапят. И познайте откъде научих за този грозен навик на красивите бръмбари! От Нашето Детство, естествено.  
Преди няколко дни и моят съпруг "пострада" от лошото отношение на една калинка към него. Аз ги мислех сладки, безобидни, добронамерени гадателки, а те...



--------------------
 
 
№4 от: felice puba (4 ноември 2010 20:55)
И аз имах като дете "а-рн-хо-фобия" :) , Борянке, ама тя включваше и страха от калинки. Така че, просто бих ги оставила да се разберат двамата с паяка и както се казва, да победи по-силния em_7 . От друга страна, като поотраснах, взех да виждам красотата във всяко насекомо, също и в паячетата. Така че, сега ми е жал от една страна за паяка, а от друга се радвам за калинките...
Мисля си, че големите винаги изпитват терзания дали са постъпили правилно, а при децата някак е по-лесно, просто решават на мига и са сигурни и горди, че са постъпили правилно. Блазе им, а?
Иси, хубаво за сватбените предсказания на калинките, ама виж ги как си отмъщават - хапят и онова другото със жълтото... А аз на шега като пускам калинки, все летят неориентирано в различни посоки... Доста объркващо ако бях все още мома... em_17
А за птичето направо ти завиждам, благородно, естествено. Сигурно е прекрасно усещането да почувстваш свободната душа на спасеното и отлитащо птиче. Или дори на нещо мъничко като калинката на admin . И поне веднъж в живота си да си абсолютно сигурен, че си постъпил напълно правилно...em_2



--------------------
 
 
№5 от: катя милушева (4 ноември 2010 21:05)
:) Такъв е животът, Влади. Много затрогваща детска история, малките чудеса те правят герой като дете em_84

 
 
№6 от: dflame (4 ноември 2010 21:09)

Аааа, каква изненада! С Влади сме "селски"!


 
 
№7 от: freja (14 ноември 2010 01:56)
Много хубаво го е казала Катето -
малките чудеса те правят герой em_101
Спомням си, като съм била някъде на възрастта на Влади, кучето на дядо донесе едно ранено птиченце. Дали кучето го е ранило със зъбите си или то от преди това си е било ранено не знам, но имаше раничка и си личеше, че няма да го бъде (или поне възрастните казваха така). Ние със сестра ми и братовчедка ми обаче бяхме сигурни, че ще го спасим с операция. "Операцията" - поради липса на достатъчно медицински познания - се изразяваше в промиване на раната със спирт, а спиртът - поради липса на достатъчно консумативи - беше заместен с ракия. И така, напоихме едно памуче, "промихме" раничката и зачакахме. Точно тогава целият ни болничен екип беше спешно извикан за обяд. Завихме птичката с едно парцалче (от най-красивите на баба), сложихме до нея водичка и трохи от хляб и с най-чиста съвест отидохме да обядваме. Когато се върнахме, разбрахме, че така компетентната ни бърза помощ е била безполезна... em_31 Погребахме птиченцето в градината до оградата и отгоре сложихме кръстче от пръчици. Много мъчно ни беше за него.

Странното е, че си спомням още поне пет различни погребения на малки същества - един зелен скакалец, една голяма пеперуда, един блестящ бръмбар... Но не си спомням от какво точно сме искали да ги спасим.

А за паяците... За тях бях съвършено убедена, че хапят. На никого не го казвах, но така си мислех. Имаше и едни по-дебелички, с кръстчета на гърба и не така безплътни - е, тях ги виждах не просто като хапещи, ами направо като отровни и чак смъртоносни. Много харесвах всякакви паяжини (особено онези кръглите, които правят на открити места), но стопаните им предпочитах да не докосвам. Не мисля, че някога съм се притеснявала дали имат достатъчно храна... em_7

Виж, калинките са друга работа. Тях винаги съм ги обичала. Много мила статия, Влади em_2. Браво за рицарството! :)

 
 
№8 от: ivashki (20 ноември 2010 11:30)
Моите баба и дядо живееха във Вършец и голяма част от детството ми мина там. Та в двора на къщата, на дувара бях открил една много интересна триъгълна паяжина. Дядо ми беше разказвал как се хранят паяците и ми беше много интересно да видя как става в действителност, но в тази паяжина нямаше нито едно насекомо. Изведнъж се сетих, че баба само се оплакваше от мухите и мравките, които влизаха в къщата, че били напаст и ми хрумна да уловя някоя и да я пусна в паяжината. Получи се - паячето изпълзя , хвана мухата и си я отнесе между камъните. След това го храних още няколко пъти. Много е възможно това да се е случило по същото време, когато Влади е спасявал калинката, така че не всички паяци в региона са гладували в следствие на детските игри.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 10
Потребители: 0
Гости: 10

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!