Калинке-малинке, кажи къде е пътя...
Миналата неделя беше прекрасен есенен ден. В природата беше настъпило оживление и поляните се бяха изпълнили с калинки - жълти, червени, оранжеви, черни - всякакви. Докато се забавлявах с няколко, които незнайно защо бяха харесали дрехата ми и временно я бяха взели за пристан, а после зърнах нещо, си спомних една калинкова случка от детството ми.

Като много хлапета през ваканциите често ходех "при баба на село". Селото, за които става въпрос, всъщност е квартал на Вършец - Заножене, но аз си го наричах така. На село си имахме, естествено, тайфа, състояща се основно от мънички местни жители, по-точно съседите от няколко къщи около нас. Най-много дружах с момиченце, което се казва Галя и беше на моята възраст. Тя донякъде приличаше на Пипи (това сега го осъзнавам), особено с многото си лунички, щръкнали коси и неуморен приключенски дух. На село имаше (и има още - за децата) невероятни места за приключения - на няколко метра от къщите ни се намираше огромен и много удобен за катерене орех на който сме прекарали немалко часове, на стотина метра пък почваха поляни и горички покрай реката; на същата река имаше тайнствена воденица... Също така доста бели сме изпонасвършили с нея :)...
Бил съм втори или трети клас. Галя дотърча в двора ни и много сериозно ме подкани:
- Ела да спасим една калинка!
Нямах представа как ще спасяваме калинка и в каква толкова опасност е попаднала, още пък повече защо тя не я е спасила, ала веднага се отзовах. Тя ме заведе край реката, където до камък червено бубулече се беше оплело в мрежата на паяк. Галя имаше страх от паяци (казваше им пауци и много смешно бърчеше носа си като ги види), заради което не бе влязла в ролята на калинкоспасител. Замених я с най-голямо удоволствие. Колко му е да прогониш паяк и да вземеш буболечка. Калинката ме поомаза с тъмножълто нещо което пуска при опасност и за което са ми разказвали, че някога са го ползвали против зъбобол и после си хвръкна на нейде.
А ние с Галя горди от  доброто дело отърчахме при баба и много дълго време (ама наистина дълго) и разправяхме за големия си подвиг :). Тогава баба ни каза нещо което не разбрах и е странно, че си го спомних:
- А пък паяка ще остане гладен.

В неделя друга калинка се бе уловила в паяжина, та я размотах и пуснах да си хвърчи. Сетих се, че паякът ще остане гладен и мрежата му разруших. И все пак…

Снимка: http://animalsbg.uni.cc/forum/