Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Здравей непознато другарче
20-05-2008, 16:50 | Автор: skitnik | Категория: Главна
Едно време постоянно си пишехме писма с разни непознати другарчета. Понякога кореспонденцията продължаваше дълго, друг път се разменяха по 1-2 писма. Разменяхме си снимки, разказвахме си един за друг и всеки ден проверявахме пощата дали не е дошло ново писмо. Старателно отлепвахме марките от пликовете и ги събирахме в албуми.
Липсва ми написаното на ръка писмо.
Искате ли да си пишем истински писма?
Дайте ми адреса си и аз ще ви напиша писмо, на хартия, с химикалка. Ще ви го изпратя в плик с марка, може и картичка да добавя с някое красиво българско кътче. Сигурен съм че има и други на които истинските писма им липсват и все се надяват, че някой ден ще намерят в кутията писмо с шарена марка, а писмото да започва с думите:
Здравей непознато другарче :)
 
Ако пък някой иска да пише на мен ще му дам адреса си на лични. 
 
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (21 май 2008 23:14)

На мен ми липсват писмата в дървената или метална пощенска кутия! Родителите ми ме караха да скачам или да се въртя три пъти, преди да ми дадат писмата от кутията, защото знаеха, че много им се радвам. Спомням си за едно писмо от момиче от Павликени, в което имаше изрезки от черно-бели вестници. Едната изрязана снимка беше на странна според мен жена. Била съм много задръстена. По-късно разбрах, че това е Майкъл Джексън
Майка ми и баща ми пък пазят писмата, които сме писали от лагери и екскурзионни
Сега дори пощенската ни кутия не се затваря добре, но картички за празници все още получавам и обичам да пиша! Всъщност бих се радвала да получавам писма и картички, написани на ръка, да си личи кой колко е бързал или се е старал, колко е задрасквал, бъркал, поправял. Пишех писмата и картичките на колене, седнала в леглото, с най-голямо вдъхновение и съвсем искрено.




--------------------
 
 
№2 от: zverche (22 май 2008 11:55)
И мен майка ми ме караше да клякам, когато получавах писма. Първо си пишех с едно русначе. Така и не научих руски, но съседката, която беше живяла като дете в Съюза, ми памагаше при писането и четенето, т.е тя превеждаше всичко. С нея си писах до подготвителен клас, когато изведнъж започнах да получавам писма с въпроси, като "Имаш ли си гадже?", а последното й писмо съдържаше въпроса "За какво момче би се оженила?" Бях изненадана, защото на 14 години не ми се мислеше за женитба. Но тя престана да пише, а аз предположих, че се е оженила. Бяхме на една възраст. Иначе писмата й бяха винаги пълни с красиви картички. Аз също се стараех да не изоставам от нея. На два пъти дори си пращахме колети.
В пети клас баба ми ме запозна с една трета братовчедка от София. Срещахме се у нас или на нейното село. Така и аз се сдобих със село. Станахме много близки и си пишехме редовно и се виждахме всяка ваканция докато аз не станах студентка в София. После нямаше смисъл да си пишем, защото заживях у тях. Сега не се виждаме толкова често, но пък си говорим по телефона редовно.
За сметка на това пък се запознах с друга далечна братовчедка от Варна, с която сега поддържам редовна кореспонденция по пощата. Страхотно е, а някога имах съквартиранти, които ми се чудеха за усилията, след като сега има телефони и интернет. Но друго си е да получиш писмо, да го отвориш и да се зачетеш в листата.
В гимназията започнах да си пиши с една много възрастна англичанка, която беше страхотен човек. Обикаляше по света, получавах картички от различни места, а поздравителните сама си правеше. Изпращаше ми книги и плакати на любими групи, които още стоят над леглото ми вкъщи. В моменти, когато съм се чувствала несигурна като студентка, тя ми действаше като вдъхновение. Беше страхотна жена, но миналата година получих писмо от сестрите й, че е починала. За спомен ми изпратиха картички с изображения на картини от нейната колекция. Тя си пишеше с много от нашето училище, но май аз се задържах най-дълго.

 
 
№3 от: Fireto (8 февруари 2011 09:36)
А моята кореспонденция с "непознато съветско другарче" продължава вече  37 години. През 1973 г., когато бях в седми клас взех адрес на другарче от в."Септемврийче" ... и се започна една дълга-дълга кореспонденция. Никога не се видяхме с Наташка, но писмата бяха винаги очаквани с голямо нетърпение. Омъжихме се, родиха ни се синовете, но ние не престанахме да си  пишем. Някъде през 90-те години се изгубихме. Тя престана да пише. Минаха няколко години, вкарахме си "нет" и един ден реших да се поразходя из нет-а в нейния град. Случайно открих чат от този град и влязох в него. Седях и само гледах, докато една вечер един младеж ме заговори ... откъде съм, как се казвам и т.н. Казах от къде съм, при което цялата компания остана много учудена, че съм влязла в чат-а на техния забутан някъде в Русия град. Обясних им за какво става въпрос, дадох адреса на приятелката, на който съм й писала и след два дни с учудване открих в пощата си писмо от същия младеж, който ми каза, че я е открил! Извиняваше се, че се е забавил, но просто трудно са му дали телефона й /който аз не съм знаела/. Обадил й се вечерта, казал й че не се познават, но някой я издирва от България по интернет! Наташка 5 минути не могла да проговори от вълнение! Оказало се, че пощенския й код бил променен само с една цифра и затова писмата ми се губели някъде по трасето. А тя си помислила, че нещо се е случило, затова не й пиша. Сега контактуваме пак с  писма и понякога по телефона. Но вече като че ли я няма тръпката от едно време, може би възрастта си казва своето ... всеки има свои задължения, семейства, а тя даже и внуци. Но пък винаги е приятно, когато получа от нея макар и 10 реда. Това е моята история с "моето непознато съветско другарче".

 
 
№4 от: Цонка (8 февруари 2011 09:48)
Fireto,
страхотна история!!! Благодаря ти, че я сподели!
Често се питам какво ли би станало, ако взема, че пиша на руските си другарки след толкова години.



--------------------
 
 
№5 от: Мъри (17 февруари 2011 12:18)

Fireto,

Аз също ти благодаря,че сподели историята за твоето съветско другарче.
В моето детство си пишех с три момичета ,но постепенно двете отпаднаха и остана само едната ,с която си писахме някъде до около 1990г . След това така ни завъртя живота,че явно не ни е било до това. А освен това - промяна в адресите и други подобни неща.Но ти ме подсещаш за начин да я потърся. Може и нищо да не се получи,но ми е интересно какво ли естанало с нея.
Благодаря за идеята!


 
 
№6 от: ivelin71 (26 юли 2011 09:52)
В ученическите години и аз си пишех с едно русначе. Майка ми си пишеше с неговата майка и покрай тях и аз "се пробвах". Моята кореспонденция продължи няколко години и след това прекъснахме, а идването на "демокрацията"/1989-1990г/ направи така, че прекъсна кореспонденцията и на майка ми.А иначе,  нейните познанства с "непознато другарче", позволиха да ме вземат на семейна екскурзия до ГДР,Полша и Унгария, а около 7-ми клас и до Улан-Батор/Монголия/. Докато си пишех със Слави/така се казва момчето/, си разменяхме картички,календарчета,марки...В гимназиаята вече не си пишехме,не си спомням защо?! Определено си беше тръпка, защото отговора не идваше веднага/това не е като Скайп,чат и др. подобни сегашни удобства за бърза комуникация!/ и беше интересно какви са новостите при другия, какво ново календарче ще ти прати....За съжаление ,след "демокрацията" станахме "свободни", но вече много по-рядко се събираме съученици,приятели,прекъснахме кореспонденция с други.Това е  едно от нещата ,заради които ми липсват предишния дух и атмосфера на годините преди 1990г! Е ,тук сред Вас се връщам в онези дни и ми е готино!

 
 
№7 от: иванка славова (27 октомври 2012 19:39)

Аз също си писах две- три години с непознато руско другарче. Какво вълнение беше, когато получавах писмата от Русия! Казваше се Аня Казакова. Изпращаше ми много картички и малки подаръчета. За съжаление кореспонденцията ни прекъсна, когато настъпиха промените. Винаги съм мислела, че основната причина е ужасният ми руски.

Чудя се дали да не опитам да я потърся в нета? Пазя всички писма, които получих.


 
 
№8 от: aneto (30 октомври 2012 17:22)

За непознатите-познати съветски другарчета имам една такава носталгия, че чак корема ми се свива от мъка.Когато бях в четвърти клас учителката ни по руски език,  г-жа Стефанова  носеше писма, изпратени до училището ни от съветски деца до "непознато българско другарче" (незнакомой друг) и ги раздаваше на ентусиастите.Така започна и моята ученическа страст към съветските приятели, с които си пишехме красиви писма-да бяха красиви, защото много се стараехме буквите да са красиво написани, думите да са правилно подредени и то на руски език, за да не се излагаме с неграмотността си.Както всички Вас, всяка вечер и всяка сутрин преглеждах пощенската кутия за дългоочаквания специален пощенски плик-бял с красива рамка в краищата от червени и сини малки правоъгълничета, подредени едно до друго.А вътре писъмце.Седнало другарчето и ми писало, постарало се и да ме зарадва - красиво календраче сложило, още по прекрасни картички, че и значка. Абе прелест.Пък и аз да не остана по-назад пиша и се старая.Обикалям, търся да намеря някоя наша красава картичка, че твърде ги нямаше по РП-овете, или пък пакетче с марки да приложа и аз да се представя.Страхотни спомени, неописуемо усещане .Дори със Светланка от Новгород се видяхме, когато бях на лагер - школа в една прекрасна местност някъде край Киев.Тя специално дойде с баща си да ме види и все едно, че сме се познавали цял живот преди това. Но и при мане като Вас всичко приключи безславо. Но истината е, че много ми липсва.Дори съм си мислила  да взема лист, химикал и бял пощенски плик с марка и да напиша едно писмо до непознато руско другарче.....може пък и да имам късмет...а?

 


 
 
№9 от: Fireto (4 февруари 2014 16:01)

 

От публикацията ми в „Здравей непознато другарче” минаха три години. Реших да споделя с Вас нещо интересно, което ми се случи преди нова  година във връзка с моята публикация тук.

През ноември получих на имейл-а си писмо от „стажант репортер” в италиански вестник, който искаше да се свържем по скайп и да направи интервю по моя разказ. Но за съжаление нещата не се получиха, може би най-вече по моя вина (за което се извинявам на момчето).

Мина известно време – и ..... пак на имейл-а получавам  писмо от журналистка от Канал 1 на Българската телевизия пак по същия повод. Искаше да направи интервю на живо с мен ....! Темата беше, че все още има фенове на писма на хартия, още повече, че аз си кореспондирам с „другарче от Русия” вече 40 години. Доста се „почудих” и най-накрая след вдигане на кръвно дни наред се съгласих. И интервюто стана реалност на 19 декември 2013 г. Пристигнаха у дома журналистката, режисьор и оператор, седнахме, разстлахме писмата, картичките и снимките на масата и започнах да разказвам! Сама се учудих на спокойствието си, без тренировка добре се справих. Излъчиха го на 30 декември 2013 г. в сутрешния блок на Канал 1. И както свършват приказките .... всички го харесаха!

Та това е ......


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 3
Потребители: 0
Гости: 3

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!