Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Пролетен дъжд
26-04-2011, 00:33 | Автор: shturcho | Категория: Главна
ПРОЛЕТЕН ДЪЖД

Нещо тревожно се беше случило. Усещаше се напрежение и недоумение сред важни ръководители в министерства и политбюро. Звъняха телефони, правеха се кратки съвещания. Мълчаливи сътрудници влизаха и излизаха с непроницаеми лица, бързаха, говореха кратко, цареше объркване и смут. От две министерства едновременно търсеха един виден атомен физик от БАН, а друг негов колега тръгваше спешно към връх Мусала със специална кола с апаратури, която го чакаше пред входа. Той довършваше телефонния си разговор.

- Добре ли ме чуваш, Анна ?
- Да, но нещо не си ми много ясен.
- Какво по-ясно. Казах - по празниците си стойте в къщи, не предприемайте излети.
- Но нали ти обясних, всички заминаха за вилата.
- Разбрах, нека са там, но да си стоят вътре. Сега нямам никакво време за обяснения. Ще говорим по-късно. Чакат ме. Дочуване.
- Почакай...


Край. Телефонът от другата страна беше затворен и това много ядоса Анна. Че чичо й е особняк и то много голям, си го знаеше, ама това сега беше съвсем шантаво. За какво стоене в къщи й бръщолеви, когато след два дни беше първи май, имаше три дни празници и всичко живо щеше да хукне по гори и планини. Най-малко хората ще излязат на първомайска манифестация и на площада пред мавзолея ще се източи кажи-речи цяла София. За щастие без нея. Тя имаше покана да гостува на варненските си братовчеди и тази вечер щеше да пътува с нощния влак. "Практически спазвам заръката на чичо- шеговито си мислеше момичето - ще бъда затворена в спално купе и няма да се влача на манифестацията, от която толкова трудно се измъкнах".


За всеки случай Анна изслуша по радиото следобедните новини, прегледа вестниците, разходи се около кафенето, което баща й постоянно посещаваше с надеждата да срещне някой от приятелите му, но не откри нищо особено. Навсякъде се усещаше предпразнично, столично оживление и толкова. Пред паметника на Патриарха се бяха струпали момчета и момичета с чанти и папки в ръце и когато препълненият трамвай пристигна с остро звънене и скърцане те се набутаха трудно със смях и викове.Анна се почувства весела и нетърпелива. Отказа се да гадае заръките на чичо си след като наоколо животът течеше нормално и реши да следва плана си.


Обади се във вилата им, където родителите й с техни приятели бяха вече пристигнали да поизчистят и да заредят хладилника. Предаде неясното съобщение, изслуша ответното учудване, следвано от дълго мърморене за гдето не се съгласи да остане с тях и започна да стяга багажа си. Откакто получи поканата на братовчедите си сърцето й нетърпеливо теглеше към морето и тя остана глуха към увещанията в къщи, че няма смисъл да се разкарва за няколко дни, след като ваканцията наближава и ще може да отиде във Варна за по-дълго време, че сега е по-добре да се позанимава с уроците си, защото е десетокласничка, трябват й високи оценки и така нататък. Разумни приказки, но тя си имаше скрита причина да иска да отиде, толкова скрита, че дори на себе си не искаше да си я признае...


На другия ден Анна се чувстваше като лека, прелетна птичка, излетяла от подножието на Витоша с порив за простор и независимост. Най-после беше далеч от опеката и домашния контрол, които пречеха да избистри мислите в главата си и смутната обърканост в сърцето. Все още леко уморена от пътуването, тя седеше на терасата на триетажната бежово-бяла сграда, където току що беше привършила една късна закуска с братовчедите си. Сутрешната лека мъгла, пронизвана периодично от звук на корабна сирена, се беше разнесла най-после и сега се чувстваше силно мирисът на море, смесен с тънък аромат на люляк и орлов нокът, които растяха в градинката пред къщата. Анна вдишваше тази свежест и в душата й се отваряше усещане за свобода,което винаги изпитваше когато беше близо до морето. Само че сега то беше придружено от напрежение, което неможеше да потисне. Колкото и да се радваше, че ще прекара почивката заедно с братовчедите си, които много обичаше, Анна ужасно се притесняваше от мислите си за едно момче от познатите на братовчед й, което срещна в края на миналото лято и което остана в съзнанието й през цялата година. Чувството, което събуди тази среща неможа да се заличи в потока на дните. Тя нямаше търпение да го види отново и сега се надяваше да уреди това чрез братовчед си Слав. "Дано не съм глупачка и фантазьорка - тревожеше се Анна - Дано разстоянието и въображението не ми играят някаква лоша шега. Но трябва да се срещнем, за да разбера."


Малко я обезпокоиха и плановете на леля Дора да заминат на вилата на лозето им. Ставаше комично - да се измъкнеш от една вила, за да се набуташ в друга.


- Очертава се почти през цялото време да бъдем на лозето, така ли ?
- Нашите поканиха там приятелски семейства - поясни Мира - Нали ги знаеш,вечно създават пренаселеност. Но ние можем да си направим своя програма, например да ходим вечер на дискотека, или другаде.
- Права си. Няма да е лошо да измислим самостоятелни занимания.
- Сред гостите има момиче и момче почти на нашата възраст, ще си оформим компания - добави Мира.
- Можем да включим и мои приятели от съседните вили, ако искате - небрежно подхвърли Слав и погледна към Анна с искрици в погледа.


Сърцето й се разтуптя. Знаеше, че Боян беше някъде от съседните вили.


- Ако предпочитате можем тримата да се връщаме да нощуваме тук - каза Мира - Никак не понасям пеперудите и комарите, които вечер започват да се въртят край главите ни.
- Каква липса на любов към природата, сестриче! Ако измислиш още преструвки май ще се появяваме на лозето само за кльопачка.
- С твоето денонощно тъпкане, миличък, няма опасност да липсваме много от там.
- Сега пък проявяваш завист към апетита ми, който съчетавам със стройна фигура.


Слав облегна на парапета високото си, кокалесто тяло и погледна момичетата по начин, който ги разсмиваше. С дългия си нос и особеното си изражение той много лесно разсмиваше околните без да е казал нещо особено.Мира го поднасяше: "Трябва да станеш комик като Парцалев, много си приличате двамата". Слав й отговаряше, че е готов да жертва останалите си заложби, стига да може по-често да вижда очарователните трапчинки на бузите й.


- За днес след обяд имам идея за една морска програма - продължи Слав - Ще ви заведа с автобуса до една от извънградските буни, където откачени запалянковци ловят риба. Едни мои приятели ще са там. Ще им правим конкуренция с моя спининг и ако имаме късмет можем да завършим деня с пържена риба под открито небе.
- Къде под небето?
- В едно лозе близо до нашето. Може и на лодка да ви кача. Както виждате непрекъснато мисля за вашето добро. А съм и добър организатор.


Сърцето на Анна пърхаше прималяващо.Това мило магаре Слав имаше нещо на ум...Тя спокойно попита:


- Да нямаш предвид лозето на Боян, който миналото лято ни разходи с лодката на баща си?
- Нима въпреки краткото виждане ти го помниш, душичко? Аз помня само, че двамата се зяпахте като отровени.
- Това е твоето определение за влюбени ли?- с закачлив смях Анна го потупа по врата
- Не се шегувай с батко си, който винаги знае какво става около него.
- Какъв батко като сме на едни и същи години.
- Батко съм по акъл и житейски опит.


На Анна й се искаше да го разцелува. Благодарение на него може би още днес щеше да види отново това лице, което вече малко неясно плуваше в паметта й, но беше смутило душата й толкова внезапно и трайно. Анна се мъчеше разумно да си повтаря, че всъщност в това момче няма нищо особено, че просто си е обикновен симпатяга като толкова други, с паднал перчем от дясно на челото, големи кафяви очи и продълговато лице. Нямаше красота.


Да, но имаше нещо силно завладяващо, което оставаше необяснимо...


Може би тайнствен магнетизъм,или просто се намеси влиянието на топлата августовска нощ когато се срещнаха сред морето до една фосфоресцираща скала...


Беше една от последните вечери на семейната ваканция. Имаше пълнолуние и всички заедно с роднините отидоха извън града на нощно плуване - едно неописуемо удоволствие. В лозето на леля Дора облякоха бански и хавлии и се спуснаха към плажа по стръмните пътечки между лозята. В тревата кротко пееха щурци и монотонно пригласяха на въздишките на прибоя, а долу на пясъка се виждаха светлините на "капанчетата". Докато чакаха луната да се издигне над хоризонта, вечеряха в едно от тях, украсено с рибарски мрежи. Приказна нощ с всички звезди на небето. Лунният диск бавно плуваше и очертаваше в тъмната вода искряща пътека като диплещ се воал, вълните се надигаха и преминаваха една след друга като нечие дихание, а край гърбицата на една обла скала навътре в морето се поклащаше лодка.


Небе и вода, тъмнина и сребърни отблясъци, топъл въздух и гмуркаща се компания сред лунната пътека, човек неможеше да си представи по-чудесно нещо!


- Отивам при лодката, там са мои приятели - каза Слав - Някоя от вас иска ли да плуваме заедно? Близо е.


Мира лежеше с блажен вид по гръб във водата и махна с ръка за отказ. Анна се стрелна напред въодушевена и готова да отиде отвъд хоризонта. Така видя това лице с топъл поглед, който се задържа продължително на нея и изведнъж загуби реална представа за нещата. Всичко се смеси зашеметяващо: лунната нощ, плисъкът на веслата, гласовете на разговарящите момчета, изтеглянето на лодката на брега по скърцащия пясък...


Следваше кратко посещение в лозето на Боян на другия ден и още по-кратко сбогуване в деня преди отпътуването, когато той отиваше за миди с голяма компания момчета и момичета. Анна болезнено им завидя. Представяше си как ще се гмуркат край скалите, как ще си направят "мидена вечер" на пясъка, как луната отново ще облее с бисерно сияние морето и камъните, а чайките ще кръстосват въздуха като сенки. Точно сега ли трябваше да тръгва? Мъката й се засили като почувства онова дълго, дълго ръкостискане и оня просто говорещ поглед...


Да, за нея това в никакъв случай не беше бегло запознанство, както би трябвал да бъде при тези обстоятелства. Тя си го призна през дългата софийска зима, особено след радостната изненада, когато получи новогодишна картичка от него, въпреки че не си бяха разменили адреси.


Сега, докато се преобличаше и сресваше, Анна въпросително се взираше в голямото огледало." Не ми стои зле новото панталонче... ама защо съм се запритеснявала толкова, дали не съм глупачка, която прави от мухата слон !" Тя три пъти се опитваше да върже косите си на опашка като Мира, но все не оставаше доволна. Мира я гледаше озадачена.


- Я спри да се скубеш толкова и остави на мен, аз съм спец по опашките - тя бързо нагласи вълнистите руси коси - ето, виж какво хубаво снопче стана. Ти дърпаш и опъваш като че ли си ядосана на косите си.


Двете се разсмяха пред огледалото.


- Чакай да сложим малко черничко на миглите - добави Мира- Какви синьо-зелени очи имаш! Знаеш ли, цветът им много интересно се променя. Също като морето.
- А твоите са черни и дълбоки. Кой ли ще загине от тях?
- Приличам на циганка. Трябва да се науча да ви гледам на ръка.
- На вас двете мога да врачувам и на чай, че ако продължавате да се размотавате ще изтървем тайфата - извика Слав от коридора.


Но тайфата ги очакваше и сред тях притеснено се усмихваше Боян. Ако си водеше дневник, както отдавна се канеше да направи, Анна щеше да напише за днешния ден /30 април, 1986 година/ " Днес съм най-щастливият човек!" Привидно нещата, които се случваха бяха съвсем обикновени, дори запръска дъжд и трябваше да се откажат от риболова. Но Анна отново усети продължителното ръкостискане, очите й срещнаха "говорещия" поглед, радостен и сякаш питащ. Когато намери удобен момент тя тихо каза:


- Благодаря за картичката.
- Взех адреса ти от Слав. Много дълга ми се видя тази зима.


Изненадващо хубаво беше,че между тях леко и бързо се установяваше сърдечно доверие, двамата свободно откриваха един пред друг радостта от срещата.


Докато валеше, компанията седна в една сладкарница в близкия курортен комплекс, където правеха хубав сладолед. После шумно и безгрижно тръгна из алеите сред мократа зеленина. Беше свежо. От дърветата падаха капки, пееха птички, силно ухаеше на рози, изобщо пролетта успяваше ловко да им замайва главите.Когато небето се поизчисти, всички слязоха край морето, играха на пясъка федербал, тичаха боси край прибоя, сподиряни от пръски пяна. Боян улови Анна за ръката.


- Нали ще се виждаме през тези дни? Нямаш представа колко се зарадвах, когато Слав ми каза, че ще дойдеш.


Хванати за ръце като деца те вървяха по влажния пясък и отскачаха, когато някоя по-голяма вълна ги близваше, правеха уговорки, шегуваха се.Сбъдваше се нещо много хубаво. Животът изглеждаше красив, без нито едно мрачно петънце.


... Никой не подозираше какво се таеше в леките дъждовни капки и в цялата пищна, избуяла зеленина.


Прибраха се на свечеряване, весели и гладни. Още от прага леля Дора припряно се разпореди да си вземат много старателно душ и да оставят дрехите си в един панер пред банята.


- Тази стряскаща заповед да не би да означава, че се е появила чума, или холера?- попита Слав.


Чичо Васил, който слушаше по радиото някаква немска станция изгледа всички над очилата си.


- Налага се да пазим от нещо по-коварно - радиация.
- При нас!
- В някаква степен, да.
- Шашваш ни!
- Станала е голяма авария в атомната централа в Чернобил, в Украйна, гръмнал един от блоковете. Страшна трагедия, има много жертви, много облъчени... Случило се е преди пет дни, ветровете разнасят в различни посоки, включително и към нас опасни облаци с цезий, стронций, чуждите станции непрекъснато излъчват информации, а тук цари идиотско мълчание!


Всички се загледаха тревожно един в друг.


- Аз май четох нещо във вестника - каза Мира - ето тук в долния ъгъл на трета страница пише, че продължават възстановителните работи в Припят.
- И какво може да се разбере от тези пет реда, след като не е алармирано за аварията. Добре, че потърсих информация от чужди станции.
- Ето какво е искал да каже чичо Гошо! - Анна разказа за телефонния разговор в София.
- Само толкова ли ти каза? Не обясни нищо, така ли? Ясно! Страхувал се е да говори по служебния телефон, защото някои кретени са се разпоредили за секретност.
- Има си хас да се укрива такова нещо!
- А първомайската манифестация?
- Тази вечер сигурно ще съобщят дали се отлага- каза с успокояващ глас леля Дора и отиде да включи телевизора да чуят вечерните новини.


В своя несъществуващ дневник Анна би прибавила още едно изречение за днешния ден: "Как е възможно животът да е така непоносимо объркан!" Тази мисъл се въртеше в главата й докато се опитваше да вмести тревожните новини сред радостните мисли за днешния следобед.Тя беше като упоена от първото силно чувство, обсебена от щастливата взаимност между нея и Боян и това, което сега ставаше изглеждаше като нелепа проекция от друга реалност. Сякаш около нея се въртеше застрашителна, неразбираема мъглявина.


Манифестацията не беше отменена.Дъждът продължаваше ту да ръми, ту да спира. Промениха се само намеренията на семейството да замине извън града. Когато дойде времето Анна да приготвя багажа си за тръгване, леля Дора, объркана от притеснения и тревоги,беше дълбоко нажалена, че децата неможаха да прекарат добре.


- Какво стана - само седяхме и бъбрихме край масата като пенсионери.Все ви спирах да не излизате много.
- О, лелче, не говори така, защото се чувствах прекрасно. Толкова вкусни неща ни приготвяше.
- Уникални неща имаше - добавяше Слав - кога друг път сме яли салати изкисвани един час и прекарани през девет води.
- Освен това през лятото пак ще се видим - напомни Анна със светнали очи.


"Как да ти обясня, мила леличко, колко хубав беше всъщност престоят ми" казваше си тя и мислите й се връщаха непрекъснато към разходките с Боян в морската градина, когато той прегръщаше с ръка раменете й и двамата обикаляха дълго по алеите и пясъка. Понякога потъваха в щастливо мълчание. Друг път водеха дълги разговори. Той беше абитуриент тази година и щеше да кандидатства в София.


- Винаги съм си мечтал за архитектура, но страшно трудно се влиза там. От миналата година се подготвям.
- Много искам да видя твои рисунки, защо нищо не ми показа досега.
- А аз много искам да скицирам профила ти с това чудесно вирнато носле. Да си го имам като заминеш.Слав каза, че и ти добре рисуваш.
- Преувеличава.Аз си падам по природата и трябва да стана еколог, но няма такава специалност.
- Докато завършиш може да се създаде. Особено след всичко, което става напоследък. Сега възприемам някак особено градината.


Двамата гледаха зелените сводове на големите, стари дървета, разцъфтелите лехи по алеите и им се струваше, че всичко излъчва дружелюбна красота, невъзможно беше да се повярва, че там се крие стаена заплаха. Но вече официално се призна, че има радиоактивно замърсяване, че след падналите дъждове тревата и зеленината са опасни, че всичко трябва добре да се измива, проверяваха се храните и се отстраняваха лошите партиди и куп други неща... Късно! Съдбата сигурно вече беше набелязала жертвите на последиците.


- Проумях една ужасна истина - сподели Анна - Животът и щастието всъщност могат да зависят от напълно непознати хора, живеещи на хиляди километри далеч. Странно е, нали? Трудно е да се допусне, че нещастието на онези хора от Украйна ще ни застраши чак тук!
- Така е, проумяваща главице, в този голям свят сме обвързани с неподозирани връзки. - Боян докосна с устни косите й.


Вървяха хванати под ръка, притиснати един към друг. Наподобяваха малка молекула, завъртяна в хаоса на брауновото движение на молекулите, търсеща своята траектория.


Около тях шумяха разпенените гребени на вълните, тичаха кучета, изведени на разходка,чуваше се корабна сирена. Един художник стоеше пред статива си загледан в небето, където облаците плавно въртяха невероятен сиво-розов калейдоскоп.Светът наоколо следваше вечното си примамливо, увличащо движение, пълно с неизвестност.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Simpra (26 април 2011 07:51)
Прекрасен разказ. em_125 Много ми напомни за ВЕЛИКАТА КНИГА.



--------------------
 
 
№2 от: Цонка (26 април 2011 08:17)

Научихме за това в клас. Бяхме в подготвителен. Нямам спомен кой ни "информира". Ясно помня как плахо излязохме в междучасие и загледахме двора на гимназията, който навлизаше в градската градина, дърветата, небето - в спомена ми то е сиво и мрачно. Търсехме признаци за злото, което ни е връхлетяло. И понеже не намерихме такива, бързо се върнахме в ежедневните си "грижи". Да му мислят възрастните.
Много хубав разказ, Щурчо! Благодаря! em_125




--------------------
 
 
№3 от: Simpra (26 април 2011 08:53)
Бяхме на манифестация и ясно помня как събирах дъждовни капки в чашата от кафе на майка ми. После отидохме на гости на братовчедка на майка ми и ядохме салата от марули с репички. Нищо не знаехме. Беше прекрасен ден. Много по-късно научих за българи, които са били близо до Чернобил и само след около половин година са се споминали от внезапни тежки заболявания. Всичко това обаче тогава не съм знаела и може би затова тази трагедия си остава по-скоро като лоша новина, отколкото като ясен спомен.



--------------------
 
 
№4 от: Dolli (26 април 2011 12:35)
Щурчо, да поздравиш майка си! Майстор е на словото.
За онова информационно затъмнение думи нямам... На нас познати ни звъннаха, както в разказа на майка ти. И горе-долу както в разказа приехме съобщението - не чак безметежно, но без необходимия страх... 



--------------------
 
 
№5 от: a4koto (26 април 2011 20:10)

А моите деца тогава са родени.Много време след това се замислихме каква е била тяхната първа глътка въздух em_4 




--------------------
 
 
№6 от: Dolli (26 април 2011 20:38)
A4koto,
По същия повод аз се консултирах с ендокринолог. Каза ми: "Ако тогава бяха информирали поне лекарите, щяхме да посъветваме майките да намазват с памуче йод по дължината на ръчичката на бебето всеки ден и всичко щеше да бъде наред"...



--------------------
 
 
№7 от: Айви (26 април 2011 21:16)
 Щурчо, разказът на майка ти е повече от страхотен! em_82
 А относно радиацията и  нашето семейство нямаше "точен източник" - всеки беше подочул по нещо от тук, от там. Накрая баба набра всички ягоди от градината в двора и ги изхвърли. Май това бяха всички "предпазни мерки", които взехме.

 
 
№8 от: Лилия (26 април 2011 21:53)

По онова време живеех в Гърция, но бях си дошла с намерение да заведа дъщеря ми на преглед и изследвания. Беше малко анемична и се страхувахме да не е средиземноморска анемия. На следващия ден ми се обажда детската лекарка от поликлиниката. Говореше странно, с някакво смущение в гласа и неясно. Да сме си стояли в къщи, да не извеждам детето навън, особено в парка. В първия момент ми се подкосиха краката. Край, рекох си, открили са нещо страшно… Какво и е? Кажете ми, моля! - Не, не, добре е детето… друга е причината, но не мога да кажа сега… стойте си в къщи! - и затвори. Аз си отдъхнах и почувствах облекчение, че детето е добре и хич не се замислих за другата причина… дори не си спомням кой и как донесе после новината.
Помня как после в Гърция поевтиняха ягодите на пазара - купувах ги на смешни цени, а веднъж гледах как един разярен грък обръщаше сергийте с ягоди и крещеше възмутено на продавачите, че тровят народа. 


 
 
№9 от: катя милушева (26 април 2011 21:53)
А първомайската манифестация? em_20 Ние имахме събор на 2 май в селото, както всяка година и салатите в градината бяха като метли .... em_122Не можеш да се пазиш от неизвестното!

 
 
№10 от: ХриС (29 април 2011 12:02)
Даа , бяхме на манифестация и се криехме от дъжда под плаката на другаря Живков. А на другия ден се чудех защо листата на дърветата са лепкави..

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?