Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юли 2020 (2)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Нова година
31-12-2009, 21:41 | Автор: dani | Категория: Главна / Единство, творчество, красота

Нова годинаПразникът започваше с падналия първи сняг, когато всичко наоколо става бяло и ти се струва, че белотата е преобразила дори душите на хората около теб. В училище учителите ставаха снизходителни, изчезваха строгите нотки в гласа им, започваха все по-често да ни се усмихват, макар че видима причина за това нямаше - ние си бяхме същите непоправими магарета. Нещо повече. Някак ставаше като че ли правило никой в тия дни да не си пише домашните. (Но, другарко, аз участвам в новогодишната програма и вчера цял следобяд бях на репетиция.) Започваха ония гадни номера с гърмящите конфети. Любимият номер на пакостниците в класа беше да залепят с тиксо на вратата на класната стая конфета по такъв начин, че като влезе учителят, тя да гръмне. Естествено не си позволявахме да правим тоя фойерверк пред всеки учител.:)
Но все пак най-важното в тия дни беше, че из въздуха се носеше екзалтиращия трепет на чудото наречено ПРАЗНИК. Спомняте ли си какво беше това – празник?...
Около Нова година винаги пускаха в книжарницата някоя грамофонна плоча с особено нащумели хитове. Спомням си каква радост беше, когато въпросната плоча попаднеше в ръцете ми. Изваждах я от калъфката и внимателно я поставях на грамофонния ротор. Игличката тръгваше по пътечката и стаята ми се огласяше от звуците на любимата ми песен. Всяка нота от песента носеше парченце празник, късче щастие. Част от празника бяха също и портокалите и бананите, които кой знае защо се продаваха единствено през декември. Не става въпрос за яденето. Едва ли успявах да изям повече от три-четири портокала - никак не ги обичах. А бананите бяха изключително дефицитни и общо взето китката от 5-6 банана си разделяхме с брат ми така, че той като по-малък (и по-хитър) успяваше да изяде 90% от нея и за мен оставаха най-много два. Но самият вид, цветът и формата на екзотичните лакомства, а най-вече невероятният им аромат, ме караха да преливам от радост. Ех, радост! Ами новогодишните картички? Какви само опашки се виеха пред градския РП. Вкъщи беше традиция поздравителните картички за Нова година да купувам аз. Няколко дена преди това старателно изучавах различните видове - с Дядо Мраз и шейната му, със затрупани в сняг къщурки, чиито коминчета пушат (като в детската песничка), с елхово клонче и разноцветни стъклени топки за украса на елха, с горяща свещ върху покривка, с разпилени около свеща орехи... Какви ли не картички, коя от коя по-хубави в детските ми очи. Особено ми харесваше, когато върху рисунката снежинките бяха отпечатани с блестящ бронз. И не ставаше въпрос толкова, че ще пращам на разни роднини и др. новогодишните си поздравления. Историята с картичките беше за мен частица от мистерията на Празника. Те бяха моят виртуален прозорец към вълшебния свят на Дядо Мраз, с неговите шейни, еленчета, снежни преспи и елхи. С детското си сърце усещах, че дядо Мраз, или както там се казва всъщност, наистина съществува и в чувала си наистина ни носи дар голям - щастие, преспи и лавини от щастие. Съвсем безплатно, за всеки, които поиска. И не забравя нито едно дете.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (13 септември 2008 23:07)
Изсипали са сребърен порой звездите
и под снега е времето заспало.
Чак сега ми става ясно какво си искал да кажеш. (На едно друго място, :) )

Ами Новогодишните тържества. Бяха различни през различните етапи в училище. Скоро гледах снимки от Новогодишното тържество на 1а клас през 1975 година. В центъра на снимката Дядо Мраз, раздал ни вече подаръците, които родителският актив е закупил. При това еднакви за всички. Така съм си гушнала пликчето, като че ли е някакво съкровище. Като задължително сме имали програма пред дядо Мраз и родителите, снежинки, балеринки, стихове, песни, сценки. Аз тогава участвах в една сценка с животни. На черната дъска има плакат на Дядо Мраз и самолет. Ами как иначе ще обиколи цялата земя в празничната нощ? Изобщо ентусиазъм и светещи очи. По-късно се събирахме в класната стая, събирахме чиновете в единия край, носехме сладкиши от вкъщи, специално купени или направени за тържеството, имаше швепс. Някой осигуряваше музика и след като се почерпим, танцувахме до изнемога диско и бавни танци с бомбе. Разбира се едно от най-интересните неща беше размяната на подаръците. Понеже бяхме еднакъв брой момичета и момчета, си теглехме листче с номера на съученика/съученичката, на когото ще подарим нещо за Нова година. Имаше кутия с номерцата на момичетата и кутия с номерцата на момчетата. Като момичетата правят подарък на момче, а момчетата - на момиче. Уточняваше се и цена от 3 до 4 лева. А в шести клас Новогодишното тържество си направихме в клуба на ОФ. Наистина сме се чувствали "големи". А градът покрай Нова година живееше собствен живот. Покрай ЦУМ имаше павилиони, в които продаваха стъклени играчки за елха, разни неща за ядене и къде без снимките с Дядо Мраз. Имаше павилион, в който се правеха снимките до Дядо Мраз в червеното палто и опакованите кутии като подаръци.

 
 
№2 от: dani (14 септември 2008 07:51)
Точно за миналата Нова година бях в София и реших да се поразходя из ЦУМ не за друго, но покрай разните накичени с гирлянди сергии и дядо Мразовци по кьошетата да "хвана" нещо от някогашното удоволствие на Новогодишия празник. Висях пред витрините и си припявах "Над смълчаните полета"... В такива моменти единствено се изпълвам с мъка, защото нищо вече не е същото, няма го истинския празник. Няма го там, където именно трябва да е - в сърцето.



--------------------
 
 
№3 от: dani (1 януари 2010 20:02)
Обаче появата на тая статия не е мое дело. Ей, админи, кой пуска стари статии на първа страница? Не че не обичам да си гледам името на "Главана" , ама да не излезе присъствието ми много "натамийско":))))



--------------------
 
 
№4 от: катя милушева (1 януари 2010 22:39)
Дали защото тогава бяхме деца и празниците бяха обгърнати в една фантастичност, забрани и илюзии, приказни измислици, които всеки сам си фантазираше по текста на прочетена приказка, а не възприемаше като модел на подражание директно от екрана на телевизията?! Дали защото реалността не ни притискаще така яростно?! Дали защото не знаехме толкова много и с подробности?! Дали защото ценни бяха и най-обиктовените неща, приближаващи ни  стъпка по стъпка към мечтите ни, а не непременно и веднага?!  Или просто бяхме деца и всичко бе по-различно. Просто през очите на децата светът е лишен от сложни дилеми, противоречия и крайности. Може би, тогава празниците имаха вкуса на водата за жадния и вкуса на хляба за гладния.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 26
Потребители: 0
Гости: 26

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?