Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (11)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Носталгия ...
6-06-2008, 11:11 | Автор: komandabosa | Категория: Главна
Ех... Чета и не мога да се спра. Петнадесета статия подред прочитам и не мога да спра... А това дори не е моето време... А как тъгувам... Седя, късно през нощта, отпуснал се на стола в офиса, четейки и сълзите сами напират от очите ми, преливат и се стичат по лицето ми, неволно, без да ги искам, ей така от тъга. Носталгия... А съм само на двадесет и две... Не мога да кажа че не знам нищо за това, какво е било, но съжалявам страшно много, че не съм могъл да усетя всичко това, което вие сте изпитали, че нямам спомените, които вие имате. Съжалявам, но и в същото време се чувствам щастливец! Защото имам поне малко (наистина малко, но това пък ми помага да ги ценя) спомени. Спомням си сладкарниците, павилиона за сладолед на центъра, магазина за трикотаж и конфекция, специфичната миризма на платовете вътре. Спомням си фурора, който настъпваше, когато докарваха двата вида плат. Спомням си (може би съм бил на 3 - 4 години) Нова Година и дядо ми, който влиза с две връзки банани... Спомням си Гена, Чебурашка. Помня малките зелени, като грахчета, бонбони. Спомням си шоколадите Кума Лиса. Помня играчките от "Корекомските яйца" - други бяха, не като сега... Нямаше я комерсията... Или може би не до такава степен. Скоро ходих в Попово, във фабриката за олио и там видях рекламен плакат на олио "Роса" отпреди... 40 години, мисля. Спомням си... Май не са толкова малко нещата... И така ще е до утре... Ще се събудя, ще стана, ще изляза, пак бързайки... И първото нещо, което ще видя, ще са групата десетокласници с цигара в уста и богата на псувни лексика (защото друга им липсва). Ще видя хора без морални ценности, деца на прогреса, на комерсията... Боже, и аз ли съм един от тях? Как може някой да седне и да изгледа осем сезона "Женени с деца", а да не е прочел "Капитан Немо", "Робинзон Крузо", "Карлсон, който живее на покрива", "Пипи дългото чорапче"? Възхищавам ви се! Поклон пред делото на страничката ви! Искрено ви завиждам за времето, в което сте живели. Знам, че не е било перфектно! Но не мисля, че някой някога е мечтал за тази, съвременната, настоящата България. За това общество без ценности, без въображение, за тази потребителска нация. И да - храните не са същите. Вкусовете не са същите! НИЩО НЕ Е СЪЩОТО! И не мисля, че това е заради ЕС или заради това, че хората се променят. По скоро ние така сме избрали... Ние - моето поколение... Искрено благодаря на всички ви!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Надя (6 юни 2008 14:03)
Командабоса, караш ме да се замислям... глобално. Всъщност само няколко години са това. Познати от '81-ви нагоре, за които нищо свято няма. Силно е нали. Да, ама е така. И няма държава и няма ценности, и няма книжнина, и няма България. Затова стягайте се съмишленици, от нас зависи, от нас и от нашите деца. Не бих искала да живея с миналото си, защото то би ми попречило да усетя настоящето и да му се радвам, но и не бих искала да забравя. Ех, ако можех да живея едновремено вчера и днес...

 
 
№2 от: dani (6 юни 2008 14:31)
Цитат: "Познати от '81-ви нагоре, за които нищо свято няма". Надя, погледни в статията - авторът е 85-та. Познавам мнозина, родени през 70-80-те, които пет пари не дават за нещата, за които тъгува komandabosa. Децата(?) с "цигара в ръка и богата на псувни лексика" са синове и дъщери на нашето "пионерско" поколение. Малко родители се тръшкат от мъка, че децата им считат профанската чалга за връх на музикалното изкуство. И за цигарите, и за всичко останало... Имате ли всъщност представа колко сме малко ние, които сме недоволни от целия тоя нравствен разпад на хората около нас? Ние сме някогашните хлапета, ровещи в градските библиотеки, приемащи ролята си на "активисти" като "дълг" (именно като дълг, понятие, което не съществува в комерсиално-консуматорското общество), и дори "вярващи в победата на комунизма", защото имат онтологична нужда да вярват, да спасяват света чрез красотата и всичко у тях да е красиво - и мислите и дрехите... (по памет цитирам Чехов, ако не се лъжа). Ние сме тия, които искаха след филма да бъдат положителния герой, именно него да бъдат, като порастнат, а не съседа, който е ходил в Либия и има долари. Имаше и други деца, много добре знаете, какви бяха другите. Сега пък те имат деца и децата им са ужасни. Родителите им също бяха такива, много добре го помним. И едно е сигурно - те сами са направили своя избор. И може би сега "печелят пари, пият си вечер ракийката със салатката и аламинутите от топлата витрина на Била, лягат си, обогатени от просташкия светоглед на Слави Трифонов", но и аз, като Ели, въобще не им завиждам.



--------------------
 
 
№3 от: Надя (6 юни 2008 14:46)
Хехе, знам го аз автора, че е от 85-та, даже сме от едно градче, даже знам и какво го е разчувствало и защо е така, но за годините няма да спорим. Можем само да се опитаме да променим малко нещата или пък поне да запазим спомена. Това е.

 
 
№4 от: freja (6 юни 2008 17:00)
За промяната в ценностите... Аз не мога да си представя ситуация, в която родителите се косят, че детето щракало с пръсти на фона на чалгата; ако те самите не са си избрали този начин на живот за себе си, няма как да го закърмят с него; ако пък са си чалгари по душа - що да се косят, че и детето им е такова? Познавам майки, които се разтапят, като гледат тригодишната си сладурана да се кълчи и припява в опитите си да имитира Анелия (примерно); даже я поощряват по всякакъв начин, купуват й кичозни (почти еротични) роклички (а то как се радва, милото, че приличало на каките!...), може и на танци да я запишат, като започне да се държи по-стабилно на краката си, или пък в някаква група по пеене - нали трябва за бъдещето й да помислят, а какво по-добро бъдеще от това на фолк-певица или танцьорка зад фолк-певицата! Е, в краен случай може и фотомодел... И дотам с ценностите на майките! Ценностите на татковците са в по-друга насока; те касаят възмъжаването на синчето, което още от първи клас блъска и бие съучениците си, а учителката я е страх да се оплаче от него, защото "Той Ваньо е син на еди-кого си...". И какво като баща му е еди-кой си ли? Ами нищо, само където той е дал не-знам-колко хиляди за нова ограда на училището (за да приемат сина му), участва щедро във всички "дарителски" акции, има страшно досие, страшен бизнес, а и изглежда страшничко...
И това е! Какви ценности, какви книги?? За какво да тормозим децата да четат "Алиса", когато Hallmark са направили два филма за нея - ще ги изгледат и готово! Ценности и книги не им трябват! Освен под формата на ценни книжа, злато и други активи на банката, в частност - парични знаци!
angry2

Напълно съм съгласна с dani. Не всички бяхме еднакви навремето, затова и децата ни не са еднакви сега. По правило, осемдесет-и-детските набори започнаха коренно да се различават от нас - по мироглед, морал, ценности, взаимоотношения и всичко най-хубаво, но за щастие и това правило си има изключения.

На мен не ми е тъжно от това писмо, напротив - радвам се, че и днес се раждат деца, които ценят Доброто и притежават способността да го откриват дори измежду плевелите, абстрахирайки се от тях. За много хора (да не кажа повечето) преди 1989 е царял някакъв неописуем ад, но ето че komandabosa е завладян от носталгично настроение и е намерил хубави мигове от него време, които би искал да е преживял.
Е... ами... приет си за почетен член на отряда ни pionerche mig_mig .

P.S. Дадените от мен примери в курсив НЕ СА хипотетични, нито образите са измислени, срещала съм се съвсем реално с тях. Уви.

 
 
№5 от: катя милушева (15 април 2010 00:27)
Чета и си мисля, че все пак има надежда, щом поне малко разбират по-малките,че можеш да се вълнуваш от малките искрици на нещо отминало, но незабравимо и по детски чисто!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 1
Гости: 16
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: