|
Част Трета.
След Снежанка, та до наши дни.
В началния курс, момиченцето което не вярва в Дядо Мраз и беше Снежанка в детската градина, стана... джудже. :em_1: Май пак заради „костюма" ме избраха. Просто аз и още една съученичка имахме червени дрехи и ботушки, и на Новогодишното тържество двете бяхме джуджета, а момичето, което имаше бяла рокля - Снежанка. Мама ми изработи висока шапка от картон, обвита в червен плат, завършваща с ресни. И въпреки, че иначе бях с ежедневното си облекло, фасонът ми добре се получи . Жалко, че нямаше кой да ни „шракне".
Майка надникна в стаята, където ни гримираха – погледна, каза: „Търся трети клас.", и затвори вратата. :em_11: Друга майка се провикна след нея:
- Ама тя дъщеря ти е тука!
Мама се поогледа, после спря погледа си на мен и каза:
- Оле, ама това тя ли е, така е нагримирана, че не можах да я позная! :em_75:
Та като се замисля, май само Дядо Мраз не съм ставала още, но знае ли човек... :em_11:
А в следващите години в малкия ни град трудно се намираха новогодишни елхи, и затова нашите решиха да си вземем изкуствена, че да не се притесняваме, че може да останем без дръвче за празника. Ама и изкуствените елхи бяха рядкост. :em_8: Снабдихме се чак в началото на дведесетте, и то със "серебреная ёлочка". В момента гледам, че пак са актуални, но тази от края на детството:
Елхата е изкуствена, но играчките са истински! Същите са като от елхата на Снежанка, само 2-3 липсват (по обясними причини), но пък други са се появили.
Холът почти не се променил през годините, но нарочно не съм снимала, от точно същата позиция, че тая лъскава елха, хич не се забелязва на рисуваната стена. И Снежанка не съм снимала, защото бялата рокля сигурно от доста време не й е по мярка, а картонената корона, която подари на детската градина за идните поколения, навярно отдавна е в небитието. Май от „задължителните" атрибути налице е само... късата коса ( но този път нашите са невинни)! :em_11:
Много съжалявам за върха на елхата – до преди 4-5 години стоеше, макар и с малка дупка – със сребърния клон вътре хич не се забелязваше :em_12: . Този синия е с 4-5 по-нов, и не е чак толкова красив, но все пак..
А тези са на повече от 50 години!
Лилавото цвете е от детството на майка ми (на Снежанкината елха има и оранжево такова), а шишарката е от детството на татко.
И понеже много си обичам моите играчки, ще ви покажа най-любимите ми по-отблизо:
Ето ги малката гъбка, сребърното цвете и любимито ми мече от елхата на Снежанка на същата табуретка. Това мече беше първата ми играчка с по-особена форма, нещо съвсем детско и по-различно от топките и останалите добре познати форми. Много му се радвах и като го показах за пръв път на баба, тя попита:
- Какво е това – тиква ли е?
- Абе каква тиква, бе – мече е!
- Хм, мече – на мене ми прилича на тиква. :em_11:
Тогава малко се разсърдих на баба, но сега като го гледам май е била права... :em_11:
Тези също са интресни. Царевицата малко наподобява на татковата шишарка.
Любимата ми гъбка в профил:
Много ми харесва, защото е прозрачна и с носле.
Пак тя в анфас,както и калинката, наричана от мен Килинчо, и някои други:
Отново играчки с нослета. Жалко, че само на това на кълвача има запазен цвят.
А това бастунче го купих от една пушкаджийница (и две по-малки имаше). Не е предназначено за Новогодишна украса, но пък не е ли идеално за това?
А това джудже висеше на абажура заедно с братчетата си на гирлянд, но след като само то оцеля – смени местожителството си върху елхата. :em_2:
На снимката се виждат и клоуните/палячовците на Воуsta, но за мен те винаги са били барабарони. Всъшност това бяха и първите играчки, които си купих сама.
А тази камбанка (нищо, че не дрънка) винаги си я окачвам на корниза:
Топките няма да ви ги показвам детайлно, защото ги знаете.
Успешна и щастлива Нова година, приятели! :em_1:
|
