Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Нова година на село
1-01-2012, 22:08 | Автор: dani | Категория: Главна

Синият “Чавдар" е отворил врати и пътниците му един по един се вмъкват в студения му, миришещ на нафта търбух.. Ненавиждам миризмата на нафта. Става ми лошо от нея и нито хапчетата, нито гледането през прозореца могат да ме спасят от “автобусната" болест, която след най-много едночасово пътуване завършва с повръщане. Този път обаче ще стискам зъби и ще търпя – тръгнали сме на село, за да празнуваме Нова година. Баща ми настанява в багажника голямата и тежка чанта, а майка ми вече е запазила три седалки. Аз съм до прозореца. Залепвам нос до влажното стъкло и гледам как се суетя около автобуса разни хора. 
Отиваме в село Комарево на гости у чичо Пепи. Чичо Пепи е най-забавният човек на света, когото познавам. Той никога не пропуска да се заиграе с децата, ако наоколо му има такива. Или пък може да измисли нещо толкова смешно, че да  се пукнеш от смях. А също винаги подарява по разни поводи много хубави подаръци и тази Нова Година ще ми подари нещо такова,  такова хубаво…
“Чавдарът"  вече  навлиза в селото и спира пред магазина. По всички села, където съм ходил, автобусите винаги спират пред селския магазин. Защо ли е така? Може би , защото старите хора, които са се събрали там да си купят хляб или да пият по една мастика, трябва първи да видят , ако пристигат внуците им. И да си напазаруват нужните неща за посрещането им – лимонада, обикновени вафли и “родопчета".
На село Нова Година никак не прилича на празнуването в града. Градската Нова Година е с много пъстри витрини, украсени съ сребърни гирлянди и памук, наподобяващ сняг. Пред гастрономите и “Плод и зеленчук" се извиват дълги опашки за банани и портокали. Забързани възрастни носят чанти с продукти за новогодишната трапеза и красиво опаковани пакети за “под елхата".
 На село няма нищо такова. Там бабите и дядовците дори не обличат новите си рокли и палта, ами си ходят със старите престилки и поли, дочените панталони и елечета от агнешка кожа, с вечните си забрадки и капи – предразсъдък от далечното им “капиталистическо" минало. Човек направо може да си помисли, че тук , на село никой не празнува Нова година.
Но това не е така. Това съвсем, съвсем не е така.
Трябва само да се приближите до някой селски плет и ще забележите веднага една много сериозна новогодишна подготовка. 
В средата на двора, върху стъкнатото огнище стои голям черен котел, от който излиза гъста бяла пара. До него е застанала стопанката на дома, държи в ръце дълга дървена гребка и бърка бавно-бавно съдържанието на котела. Тя топи  на мас сланината от току-що закланото прасе.. Върху гредата на сайвана  пък е окачено самото прасе, провиснало на големи железни ченгели. Около него неколцина мъже със запретнати до лактите ръкави “среждат" месото и кокалите. Наоколо обикалят облизвщи се котки, а кокошките доволно кудкудякат, ришкат с крака и кълват съдържанието на “тумбака", последната храна на прасенцето, която колячът е изтърсил в края на двора от  прасешкия стомах.
Ето такава гледка ни посрещна и в двора на чичо Пепи. И докато татко бърза да се включи в касапската работа, а майка ми се готви да мие черевата на прасето, мен ме водят в “механата". Тъстът на чичо Пепи си е направил малка къща в “битов стил"., където ще празнуваме през новогодишната нощ. На стената виси съвсем истинска манлихера, останала като наследство от някой от старите стопани на къщата, който е ходил на война. Разбира се най-важния предмет в “механата" е зелената елха. Съвсем истинска, отсечена от чичо Пепи в гората над селото. Около нея са братовчедите ми, с които сега ни предстои това невероятно удоволствие – украсяване на новогодишна елха. Изваждаме от кутията една по една стъклените топки, в които като се огледаш и се виждаш един такъв смешно изкривен. Най-отгоре слагаме “върха", а от него надолу обчичваме елхата със станиолените гирлянди. Възрастните са ни приготвили и няколко ореха, които трябва да увием със станиол и на конци да ги навържем по клоните на дървото.. Накрая – щипките и малките свещички за елха. Ще ги запалим чак в полунощ, и елхата ще грейне така красиво…
А сега – пред телевизора. Почти цяла вечер програмата ще е “за децата.". Първо започва някой хубва филм, който ни е любим за гледане. После е ред на “Дядомразиадата". Дядо мраз ще се опита да стигне до децата, за да им даде подаръци, но някой “лош" – космически пирати или горски разбойници – ще правят всичко възможно да го отклонят. Новогодишната приказака по “Първа програма е така увлекателна, че не усещаме как майките, стринките и бабите ни са наредили на маста пълни с вкусни гозби чинии, безалкохолно, топли дъхави, току-що опечени питки, баници с късмети и без късмети, салати, сладки ( ехаа, а какви само сладки се принасят на новогодишната трапеза..)… Е, татко, чичо Пепи и останалите мъже не се впечатляват толкова от сладките и баниците. Пред тях жените са сложили “пльоска" студена домашна ракия. А по средата на масата греят в рубинено кани с вино. 
А най-интересното идва, когато леля Катя измъква изпод елхата пакетите о поданся на всяко дете подаръка, определен за него. Миналата година чичо Пепи се беше преоблякъл като дядо Мраз, но сега явно не му се занимава с този маскарад. Пък и вече дори малката ми братовчедка знае, че подаръците ги носят възрастните, а дядо Мраз не съществува. 
Изтичат и последните минути от старата година. Мъжете поотхлабват тапите на “Шампанското" , а ние. Децата. Приготвяме гърмящите конфети и “бенгалския огън". Последни секунди и – “звъннннн" – чашите се дзвънкат една о друга. По телевизора звучи “дунавско хоро" и възрастните ей сега ще се наловят да го изиграят. Покрай тях се разскачваме и ние – малки, весели и безгрижни хлапета, за които Нова Година е наистина “Честита" и “Весела’. Обещаваща много смях, игри и приятелства. 

Нова година на село

Синият “Чавдар" е отворил врати и пътниците му един по един се вмъкват в студения му, миришещ на нафта търбух.. Ненавиждам миризмата на нафта. Става ми лошо от нея и нито хапчетата, нито гледането през прозореца могат да ме спасят от “автобусната" болест, която след най-много едночасово пътуване завършва с повръщане. Този път обаче ще стискам зъби и ще търпя – тръгнали сме на село, за да празнуваме Нова година. Баща ми настанява в багажника голямата и тежка чанта, а майка ми вече е запазила три седалки. Аз съм до прозореца. Залепвам нос до влажното стъкло и гледам как се суетят около автобуса разни хора. Отиваме в село Комарево на гости у чичо Пепи. Чичо Пепи е най-забавният човек на света, когото познавам. Той никога не пропуска да се заиграе с децата, ако наоколо му има такива. Или пък може да измисли нещо толкова смешно, че да  се пукнеш от смях. А също винаги подарява по разни поводи много хубави подаръци и тази Нова Година ще ми подари нещо такова,  такова хубаво…“Чавдарът"  вече  навлиза в селото и спира пред магазина. По всички села, където съм ходил, автобусите винаги спират пред селския магазин. Защо ли е така? Може би , защото старите хора, които са се събрали там да си купят хляб или да пият по една мастика, трябва първи да видят, когато пристигат внуците им. И да си напазаруват нужните неща за посрещането им – лимонада, обикновени вафли и “родопчета". На село Нова Година никак не прилича на празнуването в града. Градската Нова Година е с много пъстри витрини, украсени със сребърни гирлянди и памук, наподобяващ сняг. Пред гастрономите и “Плод и зеленчук" се извиват дълги опашки за банани и портокали. Забързани възрастни носят чанти с продукти за новогодишната трапеза и красиво опаковани пакети за “под елхата". 

На село няма нищо такова. Там бабите и дядовците дори не обличат новите си рокли и палта, ами си ходят със старите престилки и поли, дочените панталони и елечета от агнешка кожа, с вечните си забрадки и капи – предразсъдък от далечното им “капиталистическо" минало. Човек направо може да си помисли, че тук , на село никой не празнува Нова година. Но това не е така. Това съвсем, съвсем не е така. Трябва само да се приближите до някой селски плет и ще забележите веднага една много сериозна новогодишна подготовка. В средата на двора, върху стъкнатото огнище стои голям черен котел, от който излиза гъста бяла пара. До него е застанала стопанката на дома, държи в ръце дълга дървена гребка и бърка бавно-бавно съдържанието на котела. Тя топи  на мас сланината от току-що закланото прасе.  Върху гредата на сайвана  пък е окачено самото прасе, провиснало на големи железни ченгели. Около него неколцина мъже със запретнати до лактите ръкави “среждат" месото и кокалите. Наоколо обикалят облизвщи се котки, а кокошките доволно кудкудякат, ришкат с крака и кълват съдържанието на “тумбака", последната храна на прасенцето, която колячът е изтърсил в края на двора от  прасешкия стомах.
Ето такава гледка ни посрещна и в двора на чичо Пепи. И докато татко бърза да се включи в касапската работа, а майка ми се готви да помага в  миенето на  черевата на прасето, мен ме водят в “механата".

 Тъстът на чичо Пепи си е направил малка къща в “битов стил", където ще празнуваме през новогодишната нощ. На стената виси съвсем истинска манлихера, останала като наследство от някой от старите стопани на къщата, който е ходил на война. Разбира се, най-важният предмет в “механата" е зелената елха. Съвсем истинска, отсечена от чичо Пепи в гората над селото. Около нея са братовчедите ми, с които сега ни предстои това невероятно удоволствие – украсяване на новогодишна елха. Изваждаме от кутията една по една стъклените топки, в които като се огледаш и се виждаш един такъв смешно изкривен. Най-отгоре слагаме “върха", а от него надолу обкичваме елхата със станиолените гирлянди. Възрастните са ни приготвили и няколко ореха, които трябва да увием със станиол и на конци да ги навържем по клоните на дървото. Накрая – щипките и малките свещички за елха. Ще ги запалим чак в полунощ и елхата ще грейне така красиво…

А сега – пред телевизора. Почти цяла вечер програмата ще е “за децата". Първо започва с хубав филм, който ни е любим за гледане. После е ред на “Дядомразиадата". Дядо Мраз ще се опита да стигне до децата, за да им даде подаръци, но някой “лош" – космически пирати или горски разбойници – ще правят всичко възможно да го отклонят. Новогодишната приказка по Първа програма е така увлекателна, че не забелязваме как майките, стринките и бабите ни са наредили на масата пълни с вкусни гозби чинии, безалкохолно, топли  току-що опечени питки, баници с късмети и без късмети, салати, сладки ( ехаа, а какви само сладки се принасят на новогодишната трапеза)…  Е, татко, чичо Пепи и останалите мъже не се впечатляват толкова от сладките и баниците. Пред тях жените са сложили “пльоска"  със студена домашна ракия.  По средата на масата греят в рубинено кани с вино. А най-интересното идва, когато леля Катя измъква изпод елхата пакетите и поднася на всяко дете подаръка, определен за него. Миналата година чичо Пепи се беше преоблякъл като дядо Мраз, но сега явно не му се занимава с този маскарад. Пък и вече дори малката ми братовчедка знае, че подаръците ги носят възрастните, а дядо Мраз не съществува. 

Изтичат и последните минути от старата година. Мъжете поотхлабват тапите на “Шампанското" , а ние,децата, приготвяме гърмящите конфети и “бенгалския огън". Последни секунди и – “звъннннн" – чашите се дзвънкат една о друга. По телевизора звучи “дунавско хоро" и възрастните ей сега ще се наловят да го изиграят. Покрай тях се разскачваме и ние – малки, весели и безгрижни хлапета, за които Нова Година е наистина “Честита" и “Весела’. Обещаваща много смях, игри и приятелства. 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цветелина (1 януари 2012 23:00)

Благодаря, спомних си моето детство!
Честита Нова година! 




--------------------
 
 
№2 от: Айви (1 януари 2012 23:09)

  Браво, Дани! em_82 Много увлекателен разказ!

  Да си призная като дете никога не съм карала Нова Година на село, ама то било почти като в града.  

 

Дядо Мраз ще се опита да стигне до децата, за да им даде подаръци, но някой “лош" – космически пирати или горски разбойници – ще правят всичко възможно да го отклонят.

 Вярно, че даваха много такива филмчета! Съвсем бях забравила за тях, а как ги обичах!


 
 
№3 от: anni (2 януари 2012 11:59)

Точно така си беше по Нова година на село. Прасето се колеше баш по празниците, имаше еей такъв дебел сняг, предаванията по телевизията бяха супер интересни за нас-децата и автобусът в моето село спираше точно пред магазина. Ей, Дани, и аз съм ходила в село Комарево, то е на път за моето, в което като дете празнувахме с баба и дядо новогодишните празници и където изкарвах зимната ваканция. Чудесен разказ! 




--------------------
 
 
№4 от: катя милушева (2 януари 2012 12:36)

 Благодаря ти DANI! Чудесно пренасяне назад във времето!


 
 
№5 от: 9585 (2 януари 2012 13:23)

Все едно и аз бях там em_2


 
 
№6 от: boysta3 (2 януари 2012 14:00)

Цитат: dani
Синият “Чавдар" е отворил врати и пътниците му един по един се вмъкват в студения му, миришещ на нафта търбух.. Ненавиждам миризмата на нафта. Става ми лошо от нея и нито хапчетата, нито гледането през прозореца могат да ме спасят от “автобусната" болест, която след най-много едночасово пътуване завършва с повръщане. Този път обаче ще стискам зъби и ще търпя – тръгнали сме на село, за да празнуваме Нова година. Баща ми настанява в багажника голямата и тежка чанта, а майка ми вече е запазила три седалки. Аз съм до прозореца. Залепвам нос до влажното стъкло и гледам как се суетят около автобуса разни хора. Отиваме в село Комарево на гости у чичо Пепи.
Цитат: anni
и аз съм хоила в село Комарево, то е на път за моето, в което като дете празнувахме с баба и дядо новогодишните празници
Прекрасен кратък разказ за едно мило празнуване по соцки... с културната и разнообразна програма на БТ. Споменаването на село Комарево ми напомни за онази руска песньовка... за Комарово. И така нека изпеем песничката вместо с О с Е... Приятно слушане:
КОМАРЕВО
(из Песня '85, СССР)
На недельку до второго я уеду в КомарЕво
Поглядеть отвыкшим глазом на черноморскую волну...
...
На недельку до второго я уеду в КомарЕво
На воскресной электричке (автобуске)
К вам на краешек земли
...
и малко по съвременно изпълнение от 2009 г. текст на М. Танич, музика И. Николаев. (ЧУЙ Я)
Жалко че няма кадри от Дядомразиада... щеше много хубаво да допълнят описанието на чудната зимна картина и посрещането на Новата Година с екрана на БТ.


 
 
№7 от: dani (2 януари 2012 19:32)

Бойко, до сега няма никаква информация за "Дядомразиадите" в интернет, освен името на автора на предаванията. Имам познат режисьор от "Канал 1" , ама все не се решавам да го помоля за малка услуга по отношение архива на БНТ.




--------------------
 
 
№8 от: Весито (3 януари 2012 12:25)

Толкова хубаво го разказваш, че сякаш ние - тези които го четем се пренасяме там - в селската къща за да посрешнем Новата година. em_2


 
 
№9 от: isi (3 януари 2012 17:19)

Още една празнична картинка! Благодаря, Дани! Много обичам разказчетата за село... Може би защото нямам толкова много спомени и преживявания там, колкото ми се иска...  колкото ми се  е искало и тогава, и днес... Въпреки че много си обичам моите села, а  и всички села и техните жители  ме очароват и до ден днешен ... Благодаря!
А ние със сестра ми  май все на  1 януари сме ходили на село, никога не сме били там навръх Нова година...




--------------------
 
 
№10 от: joro78 (4 януари 2012 23:46)

 Прекрасен разказ! Спомням си че когато наближаваше 31-ви декември, нашите ни пращаха с брат ми при баба и дядо в Шумен! Винаги празнувахме със семейството на вуйчо и беше много весело! Излишно е да споменавам, че трапезата бе отрупана с всякакви вкусотии дело на баба и вуйна. Задължителната салата (една от многото) беше домашно кисело зеле с червен пипер, а баницата с късмети беше от домашно точени кори дело на баба, които се печаха на дървената печка в лятната кухня! След изпълнеието на дунавското хоро по телевизията, следваше позвъняване и в антрето ни чакаше чувал с подаръци! Защо ли дядо или вуйчо  изчезваха за секунди по време на дунавското хоро!?! :em_1:


 
 
№11 от: Ваничка (8 януари 2012 21:57)

Дани, наистина разказът ти е много истински, много образен..Пренесе ни в миналите детски спомени. Всеки от нас намира нещо познато, а аз намерих доста неща. За коленето на прасето да не говорим. Почти всеки  е присъствал на това толкова важно селско събитие. Личните ми спомени са свързани с гумените галоши, с изрязани каишки, на мъжете, галошите без пети на жените, които постоянно влизат и излизат от къщата, носейки тави със кисело зеле, свински дреболии и кожа, огромни ножове с дървени дръжки, мокри буркани за пълнене...На печката вреше един казан със зеле и мръвки..Разнасяха се кани с вино или ракия.. Сервираше се на мушами, на места мокри с вода, и хляба беше селски. Децата пиехме лимонада или разреден сироп. Правеше се бахур и луканки...С братовчедите играехме, след като се нахраниме, на "Не се сърди, човече" или на "Черен Петър", мушнати в някоя стая с печка на дърва, седнали на леглото.....Ех, спомени...Един братовчед на татко в Раднево, чичо Мишо, имаше в къщата си механа, такава като в спомените на Дани - битова, с дърворезби по стените и с гипсови орнаменти на тавана. Всички мебели бяха дървени, с битови покривчици и солнички и...с един магнетофон! Много им завиждах за тоя магнет. Тия ролки ми се струваха толкова ценни и недостижими. Не че ни даваха децата да го пипаме, но аз не смеех и да го доближа. Помня и свещичките за елхата, и лъскавите гирлянди -тип цветни ленти, и бенгалския огън, и стъклените играчки, които още пазя в една кутия от обувки, и "Дядомразиадата", и истинските елхи, и толкова забавната новогодишна програма с песните и "смешките" на народните, така обични, артисти - Калоянчев, Мамалев, Мутафова, Лолова, Славчо Пеев...И прословутото " Да ни е честита Новата 19.... Година!." Усилете телевизора! Хорото почна!...


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 23
Потребители: 0
Гости: 23

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?